РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Пловдив, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330110558 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от Р. Т. Р., ЕГН **********, против “Би Ен Джи
Кредит” ООД, ЕИК *********, с която са предявени обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД и чл. 55,
ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че клаузите в раздел VI от договор
№ ****г., предвиждащи заплащане на такса по пакет от допълнителни услуги
„Доверие“, са нищожни, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата
от 640 лв., платена без основание по пакет „Доверие“ по чл.23 от договора за периода
от 24.08.2015г. до 27.10.2016г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
В хода на съдебното следствие по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснато
изменение на осъдителния иск, като е увеличен размера на исковата претенция от 640
лв. на 816,88 лв.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит № *** от ***г., който според ищцата е нищожен поради
противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване нормите на
чл.11, т.9 и т.10 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК. ГПР бил 46.59 %, ГЛП – 37.66 %, с обща
стойност на всички плащания 1762.42 лв. Била постигната и договореност за
заплащане на пакет от допълнителни услуги в размер на 1405.58 лв. или за срока на
договора следвало да бъде върната сумата от 3168 лв. Счита, че с договорения ЛП се
нарушават добрите нрави, поради което било налице нищожност на уговореното
възнаграждение в размер на 1668 лв. Била налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената цена. Договорената лихва надвишавала
драстично четирикратния размер на законната лихва. Налице било заобикаляне на
разпоредбите на чл.19, ал.4 ЗПК. Действителният ГПР бил различен от посочения, като
1
потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще
прави. Направено е искане за уважаване на предявените искове. Претендирани са
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Не се накърнявали добрите нрави.
Ищецът сам пожелал доброволен пакет „Доверие“. Не било налице нарушение на чл.11
ЗПК. Освен това се сочи, че кредитът е погасен предсрочно на 02.02.2016г., като общо
платената сума за погасяване на кредита при отпусната главница от 1500 лв. била
2531.11 лв., тоест нямало как да се претендира връщане на нещо, което не било дадено.
По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235,
ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори, а и се установява от представения с исковата молба /л.8-14/ и
отговора на исковата молба /л.35-48/ договор за кредит и приложенията към него, че
между ищцата Р. Т. Р., като кредитополучател, и “Би Ен Джи Кредит” ООД, като
кредитодател, е сключен Договор за паричен заем №*** от ****г., с който на ищцата е
предоставен паричен заем в размер от 1500 лв., с фиксиран ГЛП по заема – 37,66 %,
при посочен ГПР от 46,59 % и обща дължима сума – 1762,42 лв. В раздел VI от
договора е уговорен допълнителен пакет „Доверие“, при който срещу заплащане на
такса от 1405,58 лв., кредитополучателят получава следните услуги: „динамично
плащате“ – кредитодателят изпраща свой представител до адреса на
кредитополучателя с оглед редовно плащане на вноските; „отлага не вноска“ –
възможност за длъжника да отложи еднократно вноска до 14 дни след падежа; „разходи
за събиране при забава – за сметка на кредитора“; „без трета вноска“ – възможност за
промяна в погасителния план след настъпване на трета вноска за месеца. Видно от
съдържанието на договора, погасяването на таксата по пакета „Доверие“ се
осъществява посредством месечните погасителни вноски по кредита, като общата
вноска се завишава до размера от 144 лв., включваща 80,11 лв. вноска по кредит (сбор
от главница и договорна лихва) и 63,89 лв. вноска по закупена допълнителна/и
услуга/и.
По делото е прието заключение по съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено. Съгласно
заключението, ГПР на процесния договор за кредит, изчислен съгласно формулата по
Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК е 46,59 %, като при изчисляването му
заемодателят е включил само разходите за договорна лихва, които оскъпяват кредита
със 17,494 %. Според вещото лице, ако се включи като разход и таксата по пакет
„Доверие“, то ГПР по процесния договор би възлизал на 109,78 %. Ищецът е заплатил
такса по пакета от допълнителни услуги за периода 24.08.2015 г. – 27.10.2016 г. в
размер на 816,88 лв.
При тези данни, съдът намира, че между ищцата и ответното дружество е
възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за паричен заем №
*** от ***г., при което Р.Р., като физическо лице е имала качеството на
кредитополучател, респ. на потребител. В тази насока същата се ползва със
законоустановената потребителска закрила, паради което приложение в случая следва
да намерят правилата на ЗПК и ЗЗП, както и общите норми на ЗЗД.
Предвид горното следва да се отбележи, че съдът споделя изложеното в исковата
молба относно противоречието на процесния договор, и в частност клаузите в раздел
VI, с изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Съгласно цитираната разпоредба, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
2
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България, т.е. не може да надвишава 50 % на
годишна база. В случая това изискване е нарушено, с оглед и заключението на вещото
лице по ССчЕ, видно от което ГПР по кредита, при отчитане и на възнаграждението по
допълнителния пакет от услуги „Доверие“, е в размер на 109,78 %, което повече от два
пъти надвишава законоустановения лимит. Съдът също така намира, че това
възнаграждение е следвало да бъде взето предвид от кредитодателя, при
изчисляването, и впоследствие при посочването в договора, на процента на годишните
разходи за потребителя. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за
получаване на кредита. В случая възнагражденията по закупени допълнителни услуги
по пакет „Доверие“ са разход по кредита по смисъл на цитираната разпоредба,
доколкото са пряко свързани с и произтичат от договора за кредит. Целта на същите,
съгласно посоченото в договора, е да обслужват изпълнението на договора. Качеството
на това възнаграждение като разход по кредита се извежда още от реда за неговото
изплащане, а именно едновременно с погасителните вноските по кредита, съгласно
уговореното в погасителния план. Макар и да се твърди, че предоставянето на услугата
не е задължително условие за сключването на договора за кредит, то видно от текста на
същия, изготвен в стандартизиран вариант, за потребителя липсва опция да не приеме
посочените „услуги“. В тази насока неоснователно се твърди, че таксата по пакет
„Доверие“ не следвало да се отчита при изчисляването на процента на разходите.
Следователно клаузите относно пакет „Доверие“, уговорени в раздел VI от процесния
договор за потребителски кредит № *********, предвиждащи заплащане на
възнаграждение за допълнително възнаграждение за посочените услуги, води до
завишаване на ГПР по договора над законоустановения лимит, доколкото при
отчитането само на договорната лихва като разход по кредита, тази граница не се
преминава, отново предвид заключението на вещото лице. Съгласно чл. 19, ал. 5 ЗПК
клаузи в договор за потребителски кредит, водещи до надвишаване на определените по
ал. 4 ограничения, се считат за нищожни. Следователно, посочената клауза, като
нарушаваща изискванията на чл. 19, ал. 4 ЗПК е нищожна на основание ал. 5 от същия
член.
С оглед характера на посочените в договора „допълнителни услуги“, за които е
предвидено възнаграждение, се налага и изводът, че същите се отнасят за действия по
управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява
събиране на такси и комисионни от кредитора. Отделно от предходното, разглежданите
услуги се характеризират с условност и зависят изцяло от волята на потребителя да се
ползва от тях поради което същите не представляват реално предоставена услуга,
получена от кредитополучателя, срещу която последният да дължи заплащане на
договорена допълнителна цена за пакета от допълнителни услуги. При това положение
съдът намира, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като
допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата, т. нар. скрита
възнаградителна лихва.
Предвид гореизложеното се споделят съображенията на ищцата за нарушение на
изискванията на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в процесния договор за
потребителски кредит не са посочени действителни размери на лихвения процент и
годишния процент на разходите.
По изложените съображение установителния иск по чл. 124, ал. 1 ГПК ще се
3
уважи. Доколкото от прието по делото експертно заключение се доказва, че ищцата е
платила на ответника сумата от 816,88 лв. по нищожната клауза за заплащане на
възнаграждение по пакет „Доверие“ то и осъдителният иск, като доказан по основание
и размер, ще се уважи изцяло. Като законна последица от уважаването на осъдителния
иск в полза на ищцата ще се присъди и законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба в съда, до окончателното изплащане на вземането.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1
ГПК и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и
съдействие. В полза на ищцата следва да се присъди сумата от 100 лв. разноски за
държавна такса и 150 лв. – платен депозит за вещо лице. На основание чл. 38, ал. 2 вр.
чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в полза на адв. *** следва да се присъди сумата от 386 лв. адвокатско
възнаграждение за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Р. Т. Р., ЕГН
**********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, и “Би Ен Джи Кредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ул.
„Незабравка“ № 25, ет. 5, че клаузите за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги „Доверие“, уговорени в раздел VI от сключения между страните
Договор за потребителски кредит № ***г, са НИЩОЖНИ.
ОСЪЖДА “Би Ен Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на Р. Т. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, сумата от 816,88 лв., платена за
периода от 24.08.2015г. до 27.10.2016г. от ищцата на ответника без основание за
заплащане на възнаграждение по пакет „Доверие“, съгласно раздел VI и чл.23 от
Договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 24.08.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА “Би Ен Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати на Р. Т. Р.,
ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. „***“ № ***, сумата от 100 лв. разноски за
заплатена държавна такса и 150 лв. платен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА “Би Ен Джи Кредит” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Изгрев, ул. „Незабравка“ № 25, ет. 5, да заплати, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв. *** от ПАК, с адрес гр. П., ул. „***“ № *, сумата
от 386 лв., представляващо адвокатско възнаграждение, дължимо за оказана правна
помощ на ищеца по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от
съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4