Решение по дело №487/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 261156
Дата: 12 април 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20205330100487
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №261156

 

гр. Пловдив, 12.04.2021г.

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 3 бр. състав, в открито съдебно заседание  на 18.03.2021година в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ НЕДЯЛКА ВЪЛЧЕВА

 

 

при участието  на секретаря Иванка Боева , като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №487/2020г. по описа на ПРС, 3ти бр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл.  150 СК. Ищците – Д.П.Д. ЕГН **********  и Е.П.Д.  ЕГН ********** – малолетни ,действащи  чрез своята майка  и законен представител Р.С.Ж. ЕГН **********, са  предявили  иск за  увеличаване размера на определената месечна издръжка,която  ответникът –техен баща-  П.Д.Д. ЕГН ********** им заплаща– а именно от 130лв,   до размера на минималната за страната месечна издръжка за всяко едно от децата .

Съдът е сезиран с искова молба от Д.Д. и Е.Д., действащи чрез своята майка и законен представител Р.Ж.. Твърди се, че ответникът е баща на малолетните деца и с  определение №****/********г ,постановено по гр.д.№ ****/****г. е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 130лв. за детето Д. и 130 лв. за детето Е.. Твърди се, че е изминал значителен период от време след определяне на издръжката и нуждите на децата са нараснали. Претендира се увеличение на издръжката. Претендира се месечна издръжка в размер на 160,00лв. за всяко от децата, считано от датата на подаване на исковата молба занапред, до настъпване на законоустановени причини за нейното изменяване или прекратяване. Правят се доказателствени искания.

Препис от исковата молба е връчена на ответника с указанията по чл.131 от ГПК в срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Правната квалификация на иска е чл.150 от СК.

 

 Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

Между страните не се спори  и от представените  по делото удостоверения за раждане се установява, че   МАЛОЛЕТНИТЕ Д.П.Д. И Е.П.Д.  са деца на ответника П.Д.Д.   

Видно от представеното по делото копие от  ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА ОДОБРЯВАНЕ НА СПОГОДБА №****/*******г.по гр .д. ****/****г. на ПРС *** бр.с. упражняването на родителските права по отношение на двете малолетни деца е предоставено на тяхната майка –Р.Ж. ,  а за бащата е определен режим за лични контакти с децата и месечна издръжка в размер на по 130лв. за всяко от тях ,считано от ********г. занапред .

Видно от приобщения по делото социален доклад , изготвен от ДСП-П. се установява ,че към момента децата се отглеждат от майката .В дома на майката са създадени добри условия за отглеждането и правилното развитие на децата .Майката има подкрепата на своите близки в грижата за малолетните деца .Връзката между бащата и децата не е прекъсната.Месечната издръжка следва да бъде съобразена с актуалните потребности на децата .

Видно от изисканата справка от служба  ,,ГРАО ,, бащата няма други деца ,на които да дължи издръжка.Майката е родител на още едно малолетно дете .

От приобщената справка от НАП-ТД-П. се установява ,че в момента ответникът няма действащ трудов договор.До ********г е работил като г.

От същата справка са установява ,че майката реализира доход под минималния за страната .

Приложена е служебна бележка от ФК ,,**** ,, гр .П. ,видно от която детето Д.Д. се състезава във ФК ,,**** ,, ПЛОВДИВ,КАТО МЕСЕЧНАТА ТАКСА ЗА ТРЕНИРОВКИТЕ Е В РАЗМЕР НА 60ЛВ.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на  детето  следва да се установи, че ответниът е баща на детето, като следва да бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с оглед преценката на възможностите им да осигурят необходимата издръжка на децата си .

Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. те дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.  142, ал.1 СК. Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.  Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя.

С оглед на изложеното, от събраните по делото доказателства, се установи ,че определената понастоящем издръжка не е адекватна спрямо нарасналите потребности на децата ,както и спрямо размера на минималната издръжка за страната.

Съдът намира ,че действително от определяне размера на издръжката /2018г./ е изминал значителен  период от време-3 години , през който нуждите на  децата значително  са се увеличили,както и съществено се е изменила социално-икономическата обстановка в страната .

 Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една страна според нуждите на лицето , което има право на издръжка , а от друга – от възможностите на лицето , което я дължи –чл 142 ал1 от СК .От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Другият критерий са възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и дали има задължение към други лица .В настоящия случай бащата е млад,здрав и работоспособен човек , няма задължения за издръжка към други лица , има добра професия и възможност да реализира   доходи  поне в размер  на средните за страната .Действително ,същият към момента няма действащ трудов договор  , но това не го освобождава от задължението му да издържа децата си до навършване на пълнолетие така, както майката  ,която също живее и работи в условията на финансова криза,полага неимоверни усилия,за да посреща адекватно нуждите им.Независимо дали работи или не ,родителят дължи безусловно издръжка на ненавършилите си пълнолетие деца .Първото и най-важно задължение на родителя е да осигури нуждите на детето си ,така ,че то да има условията да расте здраво , образовано и с перспектива за добра житейска реализация. Очевидно това не е възможно при сегашния размер на издръжката,който  е под минималният определен за страната .

Редно е бащата да поеме по-голямата част от издръжката ,с оглед на това ,че преките и непосредствени грижи за децата  ,за отглеждането и възпитанието  им са полагани от майката .

Съдът няма да се спира в детайли на месечните разходи на децата,доколкото претенцията на ищците се свежда до определяне на издръжка в минималния размер ,който съпоставен с минималната работна заплата за страната за 2021г възлиза на 162,50лв за всяко дете.

Съдът намира ,че с оглед на това ,че бащата е здрав и работоспособен,без ангажимент за издръжка към други лица ,същият  е длъжен да работи и да осигурява адекватна издръжка на своите деца. Определеният със съдебното решение размер на издръжката от по 130лв месечно, действително понастоящем не отговаря на нарасналите нужди  на  децата и променената икономическа ситуация в страната  . Размер на издръжката от 162,50 лв . ,каквато е претенцията на ищците, ще регулира дължимата издръжка до минималната такава към момента .

 

Ето защо искът за увеличаване размера  на  определената издръжката се явява основателен и доказан до сумата в размер на 162,50лв месечно  за всяко от децата , поради което и следва да бъде уважен в посочените по-горе размери .

С оглед уважаването на иска в пълен размер , ответникът дължи ДТ в размер на 468лв ,съгласно Т№1 за        ДТ  , както и сумата от 300лв. по сметка на ПРС за назначаване на процесуален представител на ищеца .

Така мотивиран, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

УВАЖАВА ИСКА на   Д.П.Д. ЕГН **********  и Е.П.Д.  ЕГН ********** – малолетни ,действащи  чрез своята майка  и законен представител Р.С.Ж. ЕГН **********, против П.Д.Д. ЕГН **********,за  увеличаване размера на определената месечна издръжка с определение за одобряване на спогодба на ПРС №**** от *******г. ,постановено по гр.д. ****/****г. на ПРС *** бр. с.  – а именно от 130лв    на 162,50лв / сто шестдесет  идва лева и петдесет стотинки/ за всяко едно от децата,считано от депозиране на исковата молба пред съда – ********г занапред ,до навършване на пълнолетие или настъпване на други причини ,водещи до изменение или прекратяване на задължението за издръжка.

Издръжката следва да се заплаща от 1-во до 5- то число на месеца ,за който се дължи ,чрез майката и законен представител на децата Р.С.Ж. ЕГН ********** .

 

ОСЪЖДА П.Д.Д. ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС  сумата от 468 лв /четиристотин шестдесет и осем лева  / ДЪРЖАВНИ ТАКСИ  по настоящото производство.

ОСЪЖДА П.Д.Д. ЕГН **********, да заплати по сметка на ПРС  сумата от 300лв/ триста лева / разноски в производството за назначаване на процесуален представител на ищците .

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението

Препис от решението да се връчи на страните.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/Н.Вълчева

 

 

Вярно с оригинала.

И.Б.