№ 506
гр. Дупница, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Румяна М. Агонцева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20241510101425 по описа за 2024 година
Б. Л. М., ЕГН **********, чрез пълномощник - адвокат Н. Б., е предявил срещу В. В.
М., ЕГН **********, искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 ГПК. Искането е за
признаване за установено по отношение на ответницата правото на собственост на ищеца
върху 1/5 ид.ч. УПИ с планоснимачен номер 149, за който е отреден парцел III в квартал 14
съгласно регулационния план на село Висока могила, община Бобошево, област Кюстендил,
одобрен със Заповед № 682/18.02.1950 г., с урегулирано площ от 585 кв. м., при съседи: от
две страни улици с осови точки 55-56 и 55-1521, УПИ VII - 148, УПИ II - 158, и върху 1/5
ид.ч. от находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00
кв.м., представляваща търпим строеж; на основание чл.537, ал.2 ГПК да бъде отменен
нотариален акт № 152, том I, рег.№ 2489, дело № 135 от 14.04.2022 г. на нотариус Д.Г..
Ищецът твърди, че на основание наследство от В.С. М., починал на 15.08.1994 г.,
притежава право на собственост върху 1/5 ид.ч. УПИ с планоснимачен номер 149, за който е
отреден парцел III в квартал 14 съгласно регулационния план на село Висока могила,
община Бобошево, област Кюстендил, одобрен със Заповед № 682/18.02.1950 г., с
урегулирано площ от 585 кв. м., при съседи: от две страни улици с осови точки 55-56 и 55-
1521, УПИ VII - 148, УПИ II - 158, ведно с 1/5 ид.ч. от находящата се в парцела паянтова
жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., представляваща търпим строеж.
В. В. М. оспорва правата му, като с нотариален акт за собственост на недвижим имот,
придобит на основание наследство и давностно владение № 152, том I, рег.№ 2489, дело №
1
135 от 14.04.2022 г. на нотариус Д.Г. е призната за единствен собственик на процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК ответницата не е депозирало отговор на исковата молба. В
съдебното заседание тя не се явява и не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено следното:
Видно от представеното удостоверение за наследници изх. № 1406/12.03.2024 г. на
община Дупница, В.С. М. е починал на 15.08.1994 г., като неговите наследници по закон са
К.А. М. /съпруга, починала на 14.10.2003 г./, В. В. М. /дъщеря/, Й.В. М. /син, починал на
28.02.2024 г. и оставил за наследници по закон В.А. М. и Е.Й. М./ Л.В. М. /син, починал на
12.06.2013 г. и оставил за наследник по закон Б. Л. М./ К.В. М. /син, починал на 30.10.2011 г.
и оставил за наследници по закон С.Н. М., А.К.Б. и Е.К.К./, С.В. М. /син, починал на
07.08.1978 г. и оставил за наследник по закон Д.С.Я./.
С нотариален акт № 73, том ІІ, дело № 521 от 1985 г. на нотариус при РС – Станке
Димитров на 30.05.1985 г. В.С. М. е признат за собственик на основание давност на
жилищна сграда и дворно място – 285/585 ид. части от парцел III-149 в квартал 14 по
регулационния план на село Висока могила.
С нотариален акт № 152, том I, рег.№ 2489, дело № 135/2022 г. на нотариус Д.Г. на
14.04.2022 г. В. В. М. е призната за собственик на основание наследство и давностно
владение на УПИ III-149, кв. 14 по плана на село Висока могила, ведно с находящата се в
парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00 кв.м., представляваща
търпим строеж.
От показанията на свидетелите Е.К. и Й.К. се установява, че след смъртта на В.С. М.
и К.А. М. бащата на ищеца заедно със семейството си ползвал една стая от наследствената
къща, а другите стаи се ползвали от другите наследници, които посещавали имота и
стопанисвали дворното място. Ответницата през лятото живеела в наследствената къща, а
през останалите сезони се прибирала гр. София при дъщерите й. Свидетелката Е.К. сочи, че
достъпът до имота бил безпрепятствен до 2019 г. Впоследствие тя преустановила
посещенията си там, като едва в началото на 2022 г. отишла отново заедно с ищеца и тогава
установили, че дворната врата е заключена с катинар. Впоследствие при ново посещение
през 2024 г. разговаряли с ответницата и тя им заявила, че нямат работа там, тъй като къщата
е нейна.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предявен е ревандикационен иск по чл.108 от ЗС и уважаването му е обусловено от
доказването на три кумулативни предпоставки: правото на собственост на ищеца върху
претендираните идеални части от поземления имот и построената в него сграда, владението
от страна на ответницата върху тях и липсата на правно основание за осъществяването на
това владение.
Не е спорно и се установява от доказателствата, че ищецът и ответницата са
наследници на В.С. М., който приживе е бил собственик на процесния имот. По делото не се
2
установи наследодателят да е извършвал каквито и да е разпореждания с имота.
Следователно по делото е безспорно установен наследственият характер на процесния имот.
Презумпцията на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима,
но следва да се счита оборена, ако основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт, показва съвладение /Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическа власт върху чуждата идеална част на основание, изключващо
владението на останалите, намерението му за своене се предполага. Тогава е достатъчно да
докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в сроковете по чл.79 от ЗС.
Когато обаче основанието, на което е установена фактическата власт, показва съвладение и
съсобственикът е започнал да владее собствената си идеална част, но да държи вещта като
обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумпцията се
счита за оборена.
В конкретния случай се установи, че след смъртта на В.С. М. и съпругата му К.А. М.
техните деца са имали достъп и са ползвали процесния имот до началото на 2022 г., когато
ответницата заключила дворната врата и лишила от достъп ищеца, според показанията на
Е.К., като едва през 2024 г. ги уведомила, че счита имота за свой и затова не ги допуска в
него.
Следователно основанието, на което е установена фактическата власт, показва
съвладение – след смъртта на наследодателя всяка от страните е започнала да владее
собствената си идеална част от наследственото имущество, а по отношение на идеалната
част на другия наследник е държател.
Поначало упражняването на фактическата власт продължава на основанието, на
което е започнало, докато то не бъде променено. За да придобие по давност правото на
собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец,
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане
владението на останалите съсобственици.
Ответницата не ангажира доказателства за извършването преди началото на 2022 г. на
такива действия, с които да е престанала да държи идеалните части от вещта за другия
съсобственик и да е започнала да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези
действия да са доведени до знанието на съсобственика - ищеца. Установи се, че ответницата
е демонстрирала намерение да владее целия наследствен имот, станало достояние на ищеца,
едва със заключването на дворната врата през м. януари 2022 г. и посредством снабдяването
с нотариален акт № 152, том I, рег.№ 2489, дело № 135/2022 г. на нотариус Д.Г. на 14.04.2022
г. До датата на предявяване на иска по чл.108 ЗС /с който е прекъсната давността на
основание чл.84 ЗС вр. с чл.116, б. «б» ЗЗД/ - 25.06.2024 г., давностният срок за
недобросъвестно владение не е изтекъл.
Поради гореизложеното съдът приема, че процесният имот не е изгубил съсобствения
си характер и ищецът, като наследник на В.С. М., се легитимира като собственик на идеална
3
част от имота, съответстваща на наследствения дял на Л.В. М. /син на общия наследодател,
починал на 12.06.2013 г./ – 1/5 ид. част, съобразно представеното удостоверение за
наследници. Следователно искът е основателен за претендираното право на собственост
върху 1/5 ид. част от имота и построената в него сграда.
От свидетелските показания се установи по безспорен начин, че понастоящем
ответницата е заключила дворната врата за поземления имот, в който се намира процесната
жилищна сграда. По този начин ищецът е лишен от достъп, а следователно и от ползването
на притежаваната от него част от имота. Лишаването му не почива на законно основание,
поради което ответницата дължи предаване на владението на принадлежащите на ищеца
идеални части от наследствения имот.
Предвид установяването на кумулативните предпоставки от хипотезата на правната
норма на чл.108 ЗС, съдът намира, че следва да се уважи предявения ревандикационен иск.
С оглед на обстоятелството, че ответницата не е придобила по давност идеалната част
от процесния имот, съставляваща наследствения дял на ищеца, следва да се уважи като
основателно искането по чл.537, ал.2 от ГПК за съответна отмяна на нотариален акт № 152,
том I, рег.№ 2489, дело № 135/2022 г. на нотариус Д.Г. - за размер от 1/5 ид.ч. от УПИ III-149
и построената в него сграда.
Съобразно изхода на делото, направеното искане и на основание чл.78, ал.1 ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски по производството за
адвокатско възнаграждение и за внесени държавни такси в размер общо на 810 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение В. В. М., ЕГН **********, че Б. Л. М.,
ЕГН **********, е собственик на основание наследство от В.С. М., починал на 15.08.1994 г.,
на 1/5 ид.ч. УПИ с планоснимачен номер 149, за който е отреден парцел III в квартал 14
съгласно регулационния план на село Висока могила, община Бобошево, област Кюстендил,
одобрен със Заповед № 682/18.02.1950 г., с урегулирана площ от 585 кв. м., при съседи: от
две страни улици с осови точки 55-56 и 55-1521, УПИ VII - 148, УПИ II - 158, и върху 1/5
ид.ч. от находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със застроена площ от 80.00
кв.м., представляваща търпим строеж и ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, да предаде на
Б. Л. М., ЕГН **********, владението върху 1/5 ид. част от УПИ с планоснимачен номер
149, за който е отреден парцел III в квартал 14 съгласно регулационния план на село Висока
могила и върху 1/5 ид. част от находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със
застроена площ от 80.00 кв.м.
ОТМЕНЯ на основание чл.537, ал.2 ГПК нотариален акт № 152, том I, рег.№ 2489,
дело № 135 от 14.04.2022 г. на нотариус Д.Г., с който В. В. М., ЕГН ********** е призната за
собственик на основание наследство и давностно владение на УПИ III-149, кв. 14 по плана
на село Висока могила, ведно с находящата се в парцела паянтова жилищна сграда със
4
застроена площ от 80.00 кв.м., представляваща търпим строеж, за размер от 1/5 ид.ч. от УПИ
III-149 и 1/5 ид.ч. от построената в него сграда.
ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, да заплати на Б. Л. М., ЕГН **********,
деловодни разноски в размер на 810 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5