№ 214
гр. гр.Велинград, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, IV - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Г. СРЕДКОВА-ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20245210100324 по описа за 2024 година
Производството е образувано е по искова молба, депозирана от Н. В. Ц.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к. „***********, и съдебен
адрес: гр.София, ул. „Ген. Й. Гурко“ № 49А, ет. 3, ап. 9, против Община
Велинград, представлявана от кмета К., с която са предявени иск с правно
основание по чл. 31, ал.2 от ЗС, с искане съдът да постанови решение, с което
да осъди ответника да му заплати сума от 650 лева, представляваща
обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части от парцел №
424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен план на гр.
Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424, с площ от
2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от 01.12.2020
г. до 31.12.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание по
чл. 86 ЗЗД за сумата 218 лева, представляваща лихва за забава, за периода от
12.03.2021 – 12.03.2024 г.
В исковата молба ищецът твърди, че с влязло в сила решение на
Окръжен съд Пазарджик от 14.06.2001 г., по гр. д. № 633, по описа на съда за
2001 г. наследодателката му С.Н.М. е призната за собственик на 2/3 идеална
част от имот, възстановен по силата на ЗВСОНИ, намиращ се в гр. Велинград
и представляващ парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения
регулационен план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. №
7696, от кв. 424, с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на
града, а останалата1/3 идеална част от него принадлежи на ответника. Твърди
се, че тази част от процесния имот попада в двора на Основно училище
„Георги Бенковски“, като от момента на възстановяване на собствеността до
настоящия той се ползва от него, тъй като ответникът му го е предоставил.
Поддържа се, че по този начин Община Велинград е лишила наследодателката
му от възможността свободно да използва собствеността си, поради което на
основание чл.31, ал.2 от ЗС й дължи обезщетение. Поддържа, че ответникът
многократно е канен да заплати обезщетение за ползването на имота, но
1
такова не е получавано. Излага, че наследодателката му подала искова молба
(служеща и като покана за изпълнение) за заплащане на обезщетение за
ползването на имота, на основание чл. 31, ал. 2 от ЗС, за период до 16.07.2003
г. С влязло в сила решение на ВКС № 14/07 от 27.02.2007 г., на IV отделение,
по гр. д. № 2776 по описа за 2005 г., ответникът е осъден да заплати
претендираното обезщетение за лишаването от ползата на съсобствения имот
за съответния период. Твърди се, че и след това ответникът продължил да
отказва да заплаща обезщетение, поради което отново бил предявен иск, по
който с Решение № 104/17.06.2013 г., по гр.д. № 1715, по описа на ВКС за
2011 г. искът бил уважен. Впоследствие между страните били водени още
множество дела, по които исковете били уважени, въпреки това ответникът
продължавал да не плаща обезщетение. Предвид изложеното се моли
ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 650 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части
от парцел № 424, с площ от 2729 кв.м., съгласно отменения регулационен
план на гр. Велинград, който имот е идентичен с имот пл. № 7696, от кв. 424,
с площ от 2729 кв.м. от настоящия регулационен план на града, за периода от
01.12.2019 г. до 31.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане, както и иск с правно основание
по чл. 86 ЗЗД за сумата 197,88 лева, представляваща лихва за забава, за
периода от 02.05.2020 г. до 02.05.2023 г. Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Община Велинград. Исковете се оспорват по основание и размер. Твърди, че
парцел II – 2480 от кв. 424 по плана на гр. Велинград от 1983 г. е с площ от
1370 км. и не е идентичен с поземлен имот № 7696, който е с площ от 2729
кв. м., поради което обезщетение следва да се изчисли върху 2/3 от имот с
площ 1370 кв. м. Твърди, че макар и да се полза от училището, то Община
Велинград не го е предоставила за ползване. Това е станало още през 1950 г.
Липсвал акт или действие, което да се определи като „предаване“. Твърди, че
Община Велинград не ползва имота лично, както и че ищецът не е лишен от
възможност свободно да ползва имота. Намира, че е налице злоупотреба с
права от Ц., тъй като следва претенцията да се предяви в едно производство, а
не за всеки месец с отделно. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение. Претендира разноски.
След като се запозна със събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа
страна следното:
Страните не спорят, че процесния имот пл.№7696, от кв.424, по плана
на гр. Велинград е съсобствен между тях, изложеното се установява от прието
като писмено доказателство Решение от 14.06.2001 година по гр.дело №
633/2001г. на Окръжен съд Пазарджик, влязло в сила на 13.06.2003г. С
доклада по делото е обявено за безспорно помежду им и обстоятелството, че
той се е ползвал от ОУ „Георги Бенковски“ през процесния период. С искова
молба до ОС Пазарджик от 21.07.2003 година, в която изрично
наследодателката на ищеца претендира за обезщетение за ползване на имота е
направена писмена покана до другия съсобственик на имота.
Спорът в случая се отнася до идентичност между парцел II – 2480 в кв.
424 по действащия план на гр. Велинград от 1983 г. без доказателства за
площта на имота по посочения план и ПИ 7696 по действащия план на града,
който е с площ от 2729 кв. м.
2
По делото е представен препис от Акт за публична общинска
собственост № 12 от 28.03.2006 г., от който е видно, че публична общинска
собственост е следният имот: 8378/9750 ид. ч. от УПИ II за училище с обща
площ от 9750 кв. м. в кв. 424 по плана на гр. Велинград, ведно с описаните в
него сгради, които не са предмет на делото. От посочения акт се установява,
че УПИ II с площ 9750 кв. м. е образуван от два имота: имот пл. № 2480 с
площ 7692 кв. м. и 1/3 от частта от имот пл. № 7696 с площ 2058, попадаща
в УПИ, целият с площ от 2729 кв. м., който имот е отреден за училище.
Видно от отбелязването в заглавната част от скица № 808/22.07.2013 г.
имот № 7696 с обща площ 2729 кв. м. попада в УПИ II за училище и улица, а
съгласно графичното изображение на скицата, имот № 7696 попада и в УПИ
VII – 2481. Т. е. след постановеното решение на Окръжен съд Пазарджик от
14.06.2001 г., легитимиращо наследодателката на ищеца като собственик на
имота, е настъпило изменение в плана на гр. Велинград, което е засегнало и
процесния имот. В скицата са посочени като собственици на имота Община
Велинград с дял 1/3 и С.М., наследодател на ищеца Ц. при собственост от 2/3
ид. ч., като основание за правата се сочи вписаното на 14.04.2009 г. Решение
на ПОС.
С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства
за идентичност между имотът, описан в Решение на ПОС от 14.06.2001 г. и
поземлен имот № 7696 с обща площ от 2729 кв. м., като ищецът не е
представил такива. Тъй като в негова тежест е да докаже съсобствеността в
твърдения обем, и той не е сторил това, съдът е длъжен да приеме твърдения
факт за неосъществен. Безспорно съсобственост в имот № 7696 с площ от
2729 кв. м. има между Община Велинград и ищеца Н. Ц., но последния не е
доказал обема с оглед настъпилите изменения в плана на гр. Велинград. Не е
доказано, че целият имот с площ от 2729 кв. м. се ползва от ОУ „Георги
Бенковски“.
От горното съдът прави извод, че площ от 2058 кв. м. от ПИ 7696
попада в УПИ II, която част се ползва за училище и от която ищецът е лишен
да ползва.
От приетата и неоспорена от страните ССЕ се установи, че наемната
цена за 1 кв. м. от имота за периода възлиза на 0,50 лв. Изводът върху каква
площ следва да се начисли обезщетение следва да се направи от съда и като
взе предвид горните изводи, обезщетението следва да бъде начислено върху
2058 кв. м. или – 2058 х 0,50 лв. = 1029 лв. За 2/3 ид. ч. за ищеца възлиза на
686 лв. Претенцията на ищеца възлиза на 650 лв.
По отношение на претендираното обезщетение за лихви за периода от
12.03.2021 г. до 12.03.2024 г., съгласно ССЕ е прието, че размерът на
обезщетението за забава възлиза на 219,36 лв. Съобразно горните изчисления
на съда за дължимо обезщетение върху 2058 кв. м. задължението за лихви
надхвърля извода на вещото лице, но размерът на претенцията е по-ниска, а
именно 218 лв., поради което съдът дължи произнасяне до последния размер.
С оглед на горните фактически изводи, съдът намира от правна
страна следното:
По иска с правно основание по чл. 31, ал. 2 ЗС.
За да бъде уважен предявения иск следва да са налице кумулативно
3
трите предпоставки, регламентирани в чл. 31, ал. 2 от ЗС - страните по делото
са съсобственици на процесния имот при права 2/3 за ищеца и 1/3 за
ответника. Ответникът - Община Велинград е предоставил ползването на
целия имот на ОУ ”Г. Бенковски” Велинград, като наследодателят на ищеца е
отправила писмена покана до другия съсобственик.
В процесния случай се установи кумулативното наличие на трите
предпоставки, регламентирани в чл. 31, ал. 2 от ЗС - страните по делото са
съсобственици на процесния имот при права 2/3 за ищеца и 1/3 за ответника.
Ответникът - Община Велинград е предоставил ползването на целия имот на
ОУ ”Г. Бенковски” Велинград, като наследодателят на ищеца е отправила
писмена покана до другия съсобственик, обективирана в искова молба до ОС
Пазарджик от 21.07.2003 година, в която изрично претендира за обезщетение
за ползване на имота.
При така установеното от фактическа страна и предвид изложените
правни съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 31, ал.2 от ЗС- за заплащане на обезщетение в размер на 650 лв., за
периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г. за това, че съсобственият имот се
ползва само от единия от съсобствениците е основателен и доколкото не е
налице изменение на иска чрез увеличаване размера му, то съдът е обвързан
от диспозитивното начало.
По иска с правно основание по чл.86 от ЗЗД.
Предвид основателност на главния иск и доколкото е налице забавено
плащане на процесното обезщетение, то за ответника е възникнало и
задължение за заплащане на лихви за забава върху него. По делото не са
представени доказателства за погасяване на това вземане от страна от
ответника. Ето защо при съобразяване заключението на вещото лице се
установява, че искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен
изцяло, при съобразяване диспозитивното начало в гражданския процес и
липсата на искане за увеличаване размера на предявения иск.
По разноските.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските
сторени от ищеца следва да бъдат възложени в тежест на ответника, а именно
100 лв. за внесена ДТ, 300 лв. депозит за вещо лице. Претендира се
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., платени в брой, за което е
направено възражение за прекомерност.
Съдът като съобрази възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, счита същото за неоснователно. Съгласно чл. 2, ал. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на
предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата
на съединяване на исковете. В случая са предявени два обективно
кумулативно съединени иска за обезщетение за ползване на недвижим имот и
лихва за забава. Минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от
тях е 400 лв., а заплатеното не надвишава сбора от минималните
възнаграждения.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 31, ал.2 от ЗС Община Велинград, със
седалище и адрес: бул. „Хан Аспарух“ №35, представлявана от кмета К. К.,
ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.София,
ж.к. „***********, сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева),
представляваща обезщетение за лишаване от ползването на 2/3 идеални части
от парцел II – 2480 в кв. № 424, съгласно отменения регулационен план на гр.
Велинград, за периода от 01.12.2020 г. до 31.12.2020 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 15.03.2024 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 218 лв., представляваща лихва за
забава, за периода от 12.03.2021 г. до 12.03.2024 г., на основание чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Община Велинград, със
седалище и адрес на управление: бул. „Хан Аспарух“ № 35, представлявана
от кмета К. К., ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Ц., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ***********, сумата от 1000 лв., представляваща разноски
в производството.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в
двуседмичен срок от съобщаването му пред Окръжен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
5