Определение по дело №437/2020 на Окръжен съд - Плевен

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. Плевен, 10.07.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на десети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

    ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

               2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря …  и в присъствието на прокурора …, като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 437 по описа за 2020 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Депозирана е частна жалба от  „***“ЕАД със седалище гр.София, чрез пълномощник, срещу определение № 801/24.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 5168/2019 г. по описа на ПлРС, с което е уважено искането на длъжника Ю.Д.М. за присъждане на направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лв.Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, а искането е да се отмени обжалваното определение като неправилно, като вместо него постановено друго съобразно подаденото възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК.

         За ответника по частната жалба - Ю.Д.М., не е подаден отговор.

          Частната жалба е депозирана в преклузивния срок,  от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

         Разгледана по същество същата е неоснователна.

        Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване в производството  е определението на първоинстанционния съд от 24.02.2020 г., с което е осъден частният жалбоподател да плати на Ю.М. сумата от 300 лв. направени по делото разноски.

С определение от 30.12.2019 г. на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената по делото заповед № 2955/02.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

Възражението по чл.414 ГПК е депозирано от Ю.М., чрез пълномощник, като към него е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.

Тъй като се обжалва акт на първоинстанционния съд, постановен в производство по чл.248 ГПК, то настоящата инстанция приема, че молбата  на Ю.М., чрез пълномощник, е депозирана на 20.01.2020 г. в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като не е осъществено връчване по месторабота по чл.49 ГПК, което  е единственото редовно към 08.01.2020 г., нито връчване по чл.51 ГПК, тъй като към 08.01.2020 г. Ю.М. е имал упълномощен адвокат.

Тъй като не е осъществена процедура по чл.248, ал.2 ГПК, то направеното в частната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от Ю.М. възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото с оглед на чл.78, ал.5 ГПК не е преклудирано.

Настоящата инстанция намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за неоснователно.

Отговорността за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем са материалноправни, поради което приложими са тези норми, които са в сила към момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови), регулиращи материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие ( определение № 693/5.12.2019 г. на ВКС по т.д.№ 827/2019 г., ІІ т.о.).

Заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на длъжника в заповедното производство е в размер на 300 лв., който е минималният такъв към датата на заплащането му - 17.10.2019 г., с оглед на чл.7, ал.7 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения ( ред.на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата - изм. с решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ бр.41/2017 г., в сила от 23.05.2017 г.), а не може да се присъжда адвокатско възнаграждение, по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 ЗА с оглед на чл.78, ал.5 ГПК.

Относно искането в частната жалба да се задължи ответната страна да представи банкова сметка, ***, то чл.127, ал.4 ГПК е приложим само при предявен осъдителен иск за парично вземане, като ищецът посочва банкова сметка ***, а в процесния случай производството не е такова, а и разпоредбата не е включена в чл.129, ал.2 ГПК ( определение № 163/22.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 816/2018 г., ІV г.о.).

Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде потвърдено.

                  Водим от горното, съдът

                                    О     П     Р     Е     Д     Е     Л      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 801/24.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 5168/2019 г. по описа на Плевенски районен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: