ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. Плевен, 10.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с., в закрито заседание на десети юли
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при
секретаря … и в присъствието на прокурора …, като разгледа
докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ
ГЕОРГИЕВА в.ч.гр.д. № 437 по описа за 2020 г. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е частна жалба от „***“ЕАД със седалище гр.София, чрез
пълномощник, срещу определение № 801/24.02.2020
г. по ч.гр.д.№ 5168/2019 г. по описа на ПлРС, с което е
уважено искането на длъжника Ю.Д.М. за присъждане на направените разноски за
адвокатски хонорар в размер на 300 лв.Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК, а искането е да се
отмени обжалваното определение като неправилно, като вместо него постановено
друго съобразно подаденото възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 ГПК.
За ответника по частната жалба - Ю.Д.М., не е подаден
отговор.
Частната
жалба е депозирана в преклузивния срок,
от надлежно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Ограниченията относно обхвата на дейността на
въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в
производството по частна жалба.
Предмет на обжалване в производството е
определението на първоинстанционния съд от 24.02.2020 г., с което е осъден
частният жалбоподател да плати на Ю.М. сумата от 300 лв. направени по делото
разноски.
С определение от 30.12.2019 г. на основание чл.415, ал.2 ГПК е обезсилена издадената по делото заповед № 2955/02.08.2019 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Възражението по чл.414 ГПК е депозирано от Ю.М., чрез
пълномощник, като към него е приложено пълномощно и договор за правна защита и
съдействие, от който е видно, че е заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Тъй като се обжалва акт на първоинстанционния съд,
постановен в производство по чл.248 ГПК, то настоящата инстанция приема, че
молбата на Ю.М., чрез пълномощник, е
депозирана на 20.01.2020 г. в преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, тъй като
не е осъществено връчване по месторабота по чл.49 ГПК, което е единственото редовно към 08.01.2020 г.,
нито връчване по чл.51 ГПК, тъй като към 08.01.2020 г. Ю.М. е имал упълномощен
адвокат.
Тъй като не е осъществена процедура по чл.248, ал.2 ГПК,
то направеното в частната жалба възражение за прекомерност на заплатеното от Ю.М.
възнаграждение за адвокат съобразно действителната фактическа и правна сложност
на делото с оглед на чл.78, ал.5 ГПК не е преклудирано.
Настоящата инстанция намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК
за неоснователно.
Отговорността
за разноските е облигационна, безвиновна, като нормите, определящи нейния обем
са материалноправни, поради което приложими са тези норми, които са в сила към
момента на осъществяване на разхода за процесуално представителство, доколкото
на последващите изменения на нормите (законови и подзаконови), регулиращи
материята за адвокатското възнаграждение, изрично не е дадено обратно действие ( определение № 693/5.12.2019 г.
на ВКС по т.д.№ 827/2019 г., ІІ т.о.).
Заплатеното адвокатско възнаграждение за защита на
длъжника в заповедното производство е в размер на 300 лв., който е минималният такъв
към датата на заплащането му - 17.10.2019 г., с оглед на чл.7, ал.7 във вр. с
чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ( ред.на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата - изм. с решение № 9273 от 2016 г. на ВАС на РБ - ДВ бр.41/2017 г.,
в сила от 23.05.2017 г.), а не може да се присъжда адвокатско възнаграждение, по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 ЗА с оглед на чл.78, ал.5 ГПК.
Относно искането в частната жалба да се задължи ответната
страна да представи банкова сметка, ***, то чл.127, ал.4 ГПК е приложим само
при предявен осъдителен иск за парично вземане, като ищецът посочва банкова
сметка ***, а в процесния случай производството не е такова, а и разпоредбата
не е включена в чл.129, ал.2 ГПК ( определение № 163/22.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 816/2018 г., ІV г.о.).
Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното
определение и същото следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И
:
ПОТВЪРЖДАВА
определение № 801/24.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 5168/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: