Р Е Ш Е Н И Е № 260621
гр. Пловдив, 07.05.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, V състав в закрито заседание на седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА
СТЕФАНОВА
МАРИЯ
ШИШКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мария Шишкова в. ч. гр. д. № 1279 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 437 вр. чл. 435, ал. 2, т. 2 и т. 6 и сл. от ГПК.
Депозирана е жалба от процесуалния представител на длъжника по изпълнително дело 7088/2013 г. по описа на ДСИ при Районен съд – Пловдив, VII район – Г.К.Д. – адв. Т.М., заведена с вх. № 18102/01.07.2020 г. в Окръжен съд - Пловдив срещу Разпореждане изх. № 16835 от 26.05.2020 г. на ДСИ И. К., постановено по изпълнително дело № 7088 по описа за 2013 година, с което е оставена без уважение като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата на длъжника от 11.05.2020 г. с искане за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и при условията на евентуалност – за вдигане на наложения запор върху банковата сметка на длъжника, по която се твърди да се превеждат /постъпват/ само несеквестируеми суми.
Прави се искане Разпореждането като незаконосъобразно и немотивирано да бъде отменено и вместо него да бъдат уважени исканията в молбата от 11.05.2020 г. като се прекрати изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и се отмени наложения на 23.01.2020г. запор върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД – клон ****. Прави се искане за присъждане на направените разноски в настоящото производство.
Взискателят в изпълнителното производство - „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – ****, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт Г. Н. е депозирал писмени възражения по реда на чл.436, ал. 3 от ГПК, в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата както по отношение на искането за прекратяване на изпълнителното производство, поради липса на основанията по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, така и по отношение на искането за вдигане на наложения запор върху банковата сметка на длъжника Г.Д. ***. Прави се искане жалбата да бъде оставена без уважение, включително и по отношение искането за присъждане на разноски. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
В мотивите, изготвени по реда на чл. 436, ал. 3, предложение последно от ГПК, ДСИ И. К. е приела, че жалбата е процесуално допустима, но неоснователна. Изложени са подробни съображения за липса на данни, предпоставящи прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК. Посочено е, че несеквестируемостта на средствата, които постъпват по запорираната сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД – клон ****, е взета предвид от Банката, в съответствие с изискванията на чл. 446а от ГПК и в хода на изпълнителното производство не са удържани и превеждани от Банката суми в изпълнение на наложения запор. Уточнено е, че запорът върху банковата сметка не обхваща несеквестируемите вземания на длъжника от тази сметка, поради което и в съответствие с изискванията на чл. 433, ал. 3 от ГПК, това не води до основание за вдигане на наложения запор, тъй като изпълнителното производство е висящо и в бъдеще по тази сметка могат да постъпят и други секвестируеми суми, които да послужат за удовлетворяване на вземането на взискателя.
Настоящият
съдебен състав на Пловдивски окръжен съд след като обсъди доводите на
жалбоподателя и взе предвид приложените материали към изпълнителното дело, прие
за установено:
Жалбата е подадена
в срок, от надлежна страна, срещу обжалваем акт, поради което е и процесуално
допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Изпълнително дело № 7088/2013 г.
по описа на СИС при Районен съд – Пловдив, VII-ми район е образувано на
08.07.2013 г., на основание чл. 426 от ГПК, въз основа на молба на взискателя
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – **** и приложения към нея изпълнителен
лист от 02.11.2010 г., издаден по ч. гр. д. 14061/2010 г. по описа на Районен
съд – Пловдив /л. 1 – 2 от изп. дело/ за събиране на: сумата от
242,06 лева – остатък от главница, представляваща неплатена сума за
консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. **** за
периода 01.04.2002 г. – 31.08.2010 г., сумата от 68,74 лева – остатък
от лихва – обезщетение за забавено плащане за периода 01.04.2002г. –
31.08.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 17.09.2010 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за образуване
и водене на изпълнителното дело. Поискано е при неплащане доброволно да се
пристъпи към опис на движими вещи на длъжника.
На длъжника Г.Д. е връчена покана
за доброволно изпълнение на 14.08.2013 г. /л. 13 от изп. дело/.
С молба от 10.02.2015 г. /л.
20 изп. дело/ взискателят е направил искане за опис на движими вещи на
длъжника. Длъжникът е уведомен лично с призовка за принудително изпълнение за
насрочения опис на 10.03.2015 г. /л. 24 от изп. дело/. Опис не е бил
извършен, поради неплащане на дължимата държавна такса от взискателя и
неявяване на негов представител на датата и часа на насрочения опис /л. 25
от изп. дело/.
С молба от 03.02.2017 г. /л.
26 от изп. дело/ – преди изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1 т.
8 от ГПК, взискателят отново е поискал да се извърши опис на движими вещи на
длъжника, който е бил насрочен за 22.03.2017 г. с разпореждане на ДСИ от
06.02.2017 г. С протокол от 22.03.2017 г. /л. 33 от изп. дело/ опис
отново не е извършен, поради нередовното уведомяване на длъжника и невнасяне на
дължимата държавна такса.
Искане за опис на движими вещи на
длъжника е направено и на 10.01.2019 г. /л. 45 от изп. дело/, като такъв
е насрочен за 18.03.2019 г. с Разпореждане на ДСИ от 11.01.2019 г. /л. 46 от
изп. дело/. Опис не е извършен, видно от приложения на л. 56 от изп. дело
Протокол на ДСИ от 18.03.2019 г., тъй като длъжникът е бил нередовно призован,
отново не е била внесена дължимата държавна такса, а и взискателят не е
изпратил представител, който да участва в насрочения опис.
С молба от 22.01.2019 г. /л.
66 от изп. дело/ взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
банковите сметка на длъжника, установени в хода на изпълнителното производство /л.
63 от изп. дело/. С Разпореждане от 23.01.2020 г. на ДСИ /л. 67 от изп.
дело/ е наложен ЗАПОР върху банковата сметка на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД
за събиране на и до размера на дължимите суми. Запорното съобщение е връчено на
представител на „Банка ДСК“ ЕАД на 31.01.2020 г. /л. 69 изп. дело/. В
изпълнение на задълженията си по чл. 508 от ГПК Банката е уведомила писмено ДСИ
/л. 70 от изп. дело/, че запорът е наложен върху налична банкова сметка,
*** „постъпват социални помощи и пенсия под установения размер на минималната
работна заплата, по отношение на които запорното съобщение не поражда действия“,
както и че „средствата с такъв произход ежемесечно ще бъдат предоставени
на разпореждане на титуляра длъжник по запора.“. Уточнено е, че върху вземането на длъжника по
тази сметка няма други претенции.
На 11.05.2020 г. жалбоподателката
Г.Д. е депозирала молба /л. 72 изп. дело/ с искане за прекратяване на
изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК и вдигане
на наложеното обезпечение – запора върху банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД,
дори и в хипотезата на отказ да бъде прекратено изпълнителното производство.
За да откаже да уважи исканията,
ДСИ в Разпореждането си от 26.05.2020 г. законосъобразно и в съответствие със
задължителната съдебна практика – т. 10 от ТР 2 от 26.05.2015 г. по т. д.
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е приел, че в
конкретния казус не са настъпили основания за приложение на хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В този аспект, обосновано в мотивите по чл.436 от ГПК
е посочено, че двугодишният срок е прекъсван своевременно с постъпилите искания
от взискателя с молбите от 08.07.2013г., 10.02.2015г., 03.02.2017 г.,
10.01.2019 г. и 22.01.2019 г. за прилагане на съответния изпълнителен способ,
включително и с всяко искане за повтаряне на неуспешните /неизвършени/
изпълнителни действия /описи на движими вещи/ и прилагането на нови
изпълнителни способи /запор върху банковите сметки на длъжника/, поради което
не е настъпила перемция по конкретното изпълнително производство и няма
основание за прекратяването му на това основание.
Некоректно е отразяването в
жалбата, че след датата на постановяване на ТР № 2/26.05.2015 г. по т. д.
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС взискателят е отправил искане до ДСИ за първи път
едва на 10.01.2019 г. В този аспект, законосъобразно в мотивите по чл. 436 от ГПК е посочено, че след направеното искане на 10.02.2015 г. за прилагане на
изпълнителния способ – опис на движими вещи, същото такова искане, а не само за
извършване на справки в НАП и ГРАО, е направено и в депозираната молба от
03.02.2017г. Затова и неподкрепено с доказателствата, приложени към
изпълнителното производство са твърденията, че към 26.07.2017 г. делото вече е
било перемирано.
Според настоящия съдебен състав,
жалбата е неоснователна и в частта относно искането за вдигане на наложения на
23.01.2020 г. запор върху банковата сметка на длъжника Г.Д. ***. В съответствие
с действащата нормативна уредба, в мотивите на Разпореждането, а и в
становището по чл. 436 от ГПК, е посочено, че при наличие на несеквестирумо
възнаграждение /за труд или пенсия/ наложеният запор може да обхване единствено
секвестируема част, като в този аспект е и позоваването на отговора от Банката,
по реда на чл. 508 от ГПК. Твърденията в жалбата за „спиране“ на дебитната
карта на длъжника, обосновано са приети за ирелевантни по отношение на
наложения запор, доколкото няма подобно произнасяне от ДСИ, а и от приложените
извлечения към молбата /л. 76 – 90 от изп. дело/ се установяват нееднократни
тегления от АТМ от длъжника на налични суми по запорираната сметка, след
налагане на поисканата от взискателя обезпечителна мярка.
Законосъобразно е и становището,
че ако Банката, в качеството си на трето задължено лице по запора, погрешно
плати на съдебния изпълнител от постъпващите по сметката на длъжника
несеквестируеми суми, съдебният изпълнител е длъжен да ги върне на длъжника,
като това му задължение е обвързано с уведомяване за произхода на постъпленията
по запорираната сметка било от Банката, било от самия длъжник. В този аспект,
съответен на закона е и изводът, че наличността по запорираната сметка е секвестируема преди постъпване на
последното по ред „плащане“ на несеквестируеми вземания на длъжника по тази
сметка, тъй като това, по аргумент на чл. 446а от ГПК, представляват
спестявания на длъжника.
По тези съображения, следва да
бъде споделено и становището на ДСИ, че от факта, че по запорираната банкова
сметка ***, не следва автоматично вдигане на наложеното обезпечение, доколкото
изпълнителното производство все още е висящо – не е прекратено, нито е
приключено, поради което не са отпаднали и основанията за налагане на
поисканата от взискателя обезпечителна мярка.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав е на становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея Разпореждане на ДСИ И. К. от 26.05.2020 г. по изпълнително дело 7088/2013 г. по описа на СИС при Районен съд – Пловдив, VII район - потвърдено като обосновано и законосъобразно.
На взискателя следва да бъдат присъдени претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 81 вр. чл. 79, ал. 1 вр. 78, ал. 8 от ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 437, ал. 1 и сл. от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 26.05.2020 г., постановено от ДСИ И. К. по изпълнително 7088/2013 г. по описа на СИС при Районен съд – Пловдив, VII район, с което е ОСТАВЕНА БЕЗ УВАЖЕНИЕ като НЕОСНОВАТЕЛНА молбата от 11.05.2020 г. на длъжника Г.К.Д. за прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, и при условията на евентуалност – за вдигане на наложения запор върху банковата й сметка в „Банка ДСК“ ЕАД – клон ****.
ОСЪЖДА Г.К.Д., ЕГН ********** *** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. **** ЕИК **** сумата от 100 /сто/ лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството по чл. 437 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: