Р Е Ш Е Н И Е
№І- 115 24.06.2020 година, гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното заседание
на десети юни през
две хиляди и деветнадесета година, в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МарианаКарастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с. Марина Мавродиева
Прокурора………….
При секретаря Ани
Цветанова,
като разгледа докладваното
от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 845 по описа за 2020
година на Бургаски Окръжен съд, за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно
основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на Б.Р.Ф. с ЕГН **********,
чрез пълномощник адвокат Радослав Николов,против Решение N° 347/24.01.2020г. по гр.д.№ 9074/2019г. по описа на
РС-Бургас.С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявените от Ф. против ответника
М.А.Ю. искове както следва:за
осъждане на ответника да заплати на ищеца имуществени вреди в размер на 203,47 лева и е уважил частично
иска за обезщетяване на ищеца до сумата от 7000 лева за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
влошено емоционално състояние, в резултат на нанесени му от
ответника Ю.
на 28.10.2012г. в гр.Бургас телесни
увреждания, квалифицирани като средна телесна повреда, за което деяние ответника Ю. е признат
за виновен с присъда № 78/19.04.2019 г. по НОХД №3672/2018 г. по описа
на БРС, в сила от 08.05.2019 г., ведно със законната
лихва върху всяка от присъдените суми от момента на деликта на 28.10.2012 г.
до окончателното й изплащане;
над присъдената сума от 7000 лева до пълния претендиран размер от 15
000 лева иска е отхвърлен; присъдени са разноски в полза на ищеца съобразно
уважения размер на претенциите;
ответника Ю. е осъден да заплати по сметка на БРС д.т.
от 330 лева.
Във
въззивната жалба
на Ф. се излагат съображения за неправилност на
обжалваното решение, като
се изтъкват конкретни доводи
за несъответствие на присъдения размер обезщетение за
неимуществени вреди с търпяните от
ищеца физически и психически болки и страдания. В тази връзка въззивникът
излага конкретни доводи и обстоятелства, като изтъква съображения, основани на
показанията на разпитаните по делото свидетели. Моли уважаване на исковата
претенция в пълния й предявен размер от 15 000 лева, което обезщетение било
адекватно на инцидента, на претърпените болки и страдания и на поведението на
ответника Ю.
В проведеното на 10.06.2020г. пред БОС
открито съдебно заседание въззивникът Ф.
се представлява от адвокат Мария Николова,която поддържа въззивната жалба и
моли уважаването й с постановяване на съдебно решение, с което исковата
претенция бъде уважена и в отхвърлената от първоинстанционния съд част.
Препис от
въззивната жалба е изпратен за писмен отговор от ответника-въззиваем Ю., който в законоустановения срок не депозира писмен отговор по жалбата.В проведеното пред БОС открито
съдебно заседание въззиваемият Ю. не се явява , не се представлява, не заявява
становище по въззивната жалба.
Никоя
от страните не заявява доказателствени искания.
Разгледаните искови претенции
са с правно основание чл.45 от ЗЗД и чл.52
от ЗЗД и акцесорни по чл.86 от ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо.
При разглеждане на въззивната
жалба по същество Бургаският Окръжен
съд, като взе предвид твърденията на страните, събраните по делото
доказателства и въз основа на приложимите разпоредби на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред Районен
съд- Бургас е образувано по повод искова молба от Б.Р.Ф. против М.А.Ю., с която
са предявени два осъдителни иска: за сумата от 15 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно с лихвата от датата на увреждането
-28.10.2012г. до окончателното й
изплащане, и за сумата от 203,47
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно с лихвата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане; сочи се, че
претърпените от ищеца вреди/
неимуществени и имуществени/ са резултат от непозволено увреждане от
престъпление, за които има влязъл в сила присъда.
Районният съд е уважил иска за
имуществени вреди изцяло,а частично е
уважил иска за неимуществени вреди- до размера от 7000лева, поради което и в
отхвърлителната част първоинстанционното решение е предмет на въззивната жалба
пред БОС.
Безспорно е установено по делото, че
с Присъда№78 от 19.04.2019г. по НОХД №3672 по описа за 2018г. на БРС въззиваемият
М.А.Ю. е признат за виновен в това, че на 28.10.2012г. в гр.Бургас, ж.к.,,Меден
рудник“, ул.,,Капитан Петко войвода“№42, удрял с юмруци и ритал в областта на
главата и в различни участъци на тялото Б.Р.Ф.,вследствие на което Ф. паднал на земята.Причинена му била средна
телесна повреда, изразяваща се във фрактура на пета дланна кост на дясната
ръка, довело до трайно затруднение на
движението на дясната ръка за срок от около 5-6 седмици /при обичайно протичане
на оздравителния процес/- престъпление по чл.129,ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.129,ал.1 от НК вр. чл.54, ал.1 от НК съдът наложил на М.А.Ю. наказание лишаване от свобода за
срок от една година,изтърпяването на което отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от три години.
По силата на чл.300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това, дали е извършено деяанието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
Постоянна и
безпротиворечива е практиката на ВКС, че влязлата в сила присъда се ползва със
сила на пресъдено нещо единствено за изчерпателно посочените в чл. 300
от ГПК обстоятелства- т.е. тя е
задължителна за съда, разглеждащ гражданскоправните последици от конкретното
деяние, но само по въпросите: дали то е
извършено или е отречено, дали е противоправно и дали е виновно извършено.
Всички останали факти, които имат отношение към гражданскоправните последици на
деянието следва да бъдат установени със съответните доказателствени средства и
съобразно разпределението на доказателствената тежест.
Не се спори и видно от
представените по делото писмени доказателства(съдебно-медицинско удостоверение №454/2012г.;
епикриза от неврохирургично отделение при МБАЛ- Бургас от 30.10.2012г.;
епикриза от Очна болница ,,Бургас“ от
02.11.2012г.; резултати от томографско изследване от 04.12.2012г.),ищецът е бил
хоспитализиран за периода 28.10.2012г.-30.12.2012г. в неврохирургично отделение
към УМБАЛ-БУРГАС АД ; били са констатирани следните травматични увреждания:
контузия на лицето; мозъчно сътресение със загуба на съзнание за неопределено
време; фрактура на носна и дясна орбита; фрактура на пета дланна кост на дясна
ръка и фрактура на носните костици, вторична глаукома със съответно намаление
на зрението на дясно око. В този смисъл са и събраните в първоинстанционното
производство гласни доказателства, от които се установява , че вследствие на
деликта ищецът(въззивник) е изпитвал значителни болки и неудобства при осъществяне
на ежедневните си нужди, бил е депресиран, страхувал се да излиза. В резултат на контузията на главата и на дясното око ( хематом,
обхващащ горен и долен клепач), въззивникът Ф. е имал силни болки в окото,
намалено зрение, повишени стойности на вътреочното налягане. Установено е, че след нанасения побой и
причинените телесни увреждания, ищецът(въззиваем) постъпил
в МБАЛ-Бургас в неврохирургично отделение, където му е била оказана медицинска
помощ и проведени изследвания за перода от 28.10.2012г. до 30.10.2012г.
Поради болки в дясното око последният е
бил хоспитализиран в Очна болница ,,Бургас“ за периода от 31.10.2012г. до
02.12.2012г. На 04.12.2012г. е проведено томографско изследване /скенер/, с
отразени медицински резултати от д-рЯлъмов.
Вследствие
счупването на дланната кост на дясната ръка
Ф. изпитвал болки и страдания. Гипсовата имобилизация е
поставена за 25 дни, а оздравителният процес е продължавал около 2 месеца, което безспорно затруднило
движението на десния горен крайник
и причинило неудобства в бита на пострадалия.
Поради гореизброените
увреждания и счупените носни костици освен първоначално интензивните болки, в
продължение на около 5-6 месеца ищецът не можел да се оправи-боляла го главата
и носа, казвал, че не може да диша/ вж. показанията на св. М./ ,което несъмнено създава физическо и психическо неразположение. Несъмнено са били налице и битови
неудобства - затруднения за пълноценна работа и самообслужване, необходимост от
чужда помощ.
Безспорно е установено по
делото, включително и от показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели на страната на ищеца, че в резултат на контузията на главата ищецът имал видими следи от нараняване- затворено око
(подут
горен и долен клепач),
подута глава, бинтован нос, което несъмнено е загрозявало външния му вид и освен преживените физически болки, се е
отразило и на психиката му.
Случилото се несъмнено е дало негативно
отражение в емоционален и психически план- ищецът е изпитал страх за живота си, дистанцирал се от социални
контакти, станал затворен в себе си и не желаел да напуска дома си/показания на
св.М./.
Както бе
посочено, налице са различни
травматични увреждания, всяко от
които е било придружено с болки, чийто интензитет в началото на причиняването
им е бил висок, а впоследствие постепенно е затихнал.
Спорен в настоящото
производство е размерът на обезщетението за неимуществени вреди. При
определянето му, настоящият състав съобрази
следните обстоятелства:
Налице са вреди от
престъплението и съгласно чл.45 от ЗЗД
същите следва да бъдат репарирани от деликвента.
За да е налице деликтната
отговорност е необходимо деяние
/действие или бездействие/, което да е противоправно, да е извършено
виновно, да причинява вреда другиму, както и да има причинна връзка между
извършеното деяние и претърпените вреди. Противоправността означава, че деецът
с действие или бездействие засяга чужди субективни права, а причинната връзка е
необходимо закономерно следствие на конкретното деяние с вредоносен резултат.
Съгласно разпоредбата на чл.45
от ЗЗД всеки, който е причинил виновно
вреди другиму следва да ги поправи, като съгласно чл. 51,
ал. 1 ЗЗД се дължат всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Размерът на обезщетението на
доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Във всеки
случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда
обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства,
относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен
начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен
паричен еквивалент. Съгласно трайно
установената задължителна практика на ВКС, намерила израз и в Решение № 197 от 10.11.2016 г.
по гр.д. № 1845/2016 г. III ГО на ВКС, понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано
с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен
случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и
продължителността на увреждането на ищеца.
Принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице от вредоносното действие.
Следователно,принципът за справедливо
обезщетяване на вредите налага съобразяване на трайните
последствия от инцидента за ищеца Ф.-т.е. на агресията и посегателството върху физическата
и емоционална цялост на личността на ищеца.Освен болките и страданията следва да се отчетат и всички
онези неудобства-емоционални, физически и психически, които ги съпътстват и
които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор, а именно:от конкретният
психо-емоционален статус на пострадалия (субективното отношение към
случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето).Освен
това от значение за определяне размера на обезщетението са броят, видът и
тежестта на причинените на ишеца телесни увреждания. При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди се преценяват вида и тежестта на причинените телесни и
психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически
и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза
за неговото развитие(Решение № 69 от 18.03.2014 г.
на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК).
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение с оглед характера, степента, тежестта и броя на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, възможностите му за възстановяване и адаптация, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането.
Ищецът следва да бъде парично
компенсиран за неблагоприятните си психични изживявания, емоционални травми и душевен дискомфорт, за това,
че са били нарушени обичайния му житейски ритъм и душевно спокойствие, както и
за причинените от ударите болки и страдания.
Поради изложеното, съдът стига до извод, че справедливото обезщетение следва да бъде съобразено с
фактите, сочещи от една страна на относително голям брой физически травми,
включително средна телесна повреда
и свързаните с
тях страдания,които
безспорно са се отразили на психиката на ищеца и на социалните му контакти.
От друга страна съдът намира,
че е установено сравнително бързо
физическо възстановяване на ищеца,
липсват регистрирани късни прояви и усложнения на здравословното и психическото му
състояние с постоянен характер и проявление.Освен това не без значение е
и обстоятелството, че вредите следва да се оценяват към момента на настъпването
им /28.10.2012г./, а не към момента на решаване на спора.
При това
положение в конкретния казус съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за нанесените неимуществени вреди е в размера от 7000лева, колкото е приел и районният съд.
На
основание чл. 81 ГПК и с оглед изхода на спора по делото съдът не присъжда
разноски в полза на въззивната страна.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 347/24.01.2020г.,постановено по гр.д.№ 9074/2019г.
по описа на РС-Бургас в обжалваната част - с която е отхвърлен
искът на Б.Р.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, за осъждане на М.А.Ю., ЕГН **********, с адрес: ***, да му
заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и влошено емционално състояние, в резултат на нанесени от му
от въззиваемия телесни увреждания на 28.10.2012г. в гр.Бургас , за което е
признат за виновен с Присъда №78/19.04.2019г. по НОХД№3672/2018г. по описа на
БРС, над размера от 7000 лева до претендирания размер от 15 000 лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
1-месечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.