№ 212
гр. Дупница, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Ива Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20211510101132 по описа за 2021 година
„БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Московска 19, представлявана от Виолина Маринова Спасова - главен изпълнителен директор и
Доротея Николаева Николова - изпълнителен директор, е предявило срещу Б. ХР. Б., ЕГН
**********, адрес: *** и Л. ХР. Б., ЕГН **********, адрес: ***, в качеството им на наследници,
приели наследството от кредитополучателя Т. ХР. Ч., ЕГН **********, обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Искането е за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца при условия на разделност, всеки от
ответниците поотделно по ½ от следните суми, дължими по договор за кредит от 01.09.2006 г.,
сключен с Х. Б. Ч. и Т. ХР. Ч.:
- дължима обща главница - 25 602.57 лв.;
- дължима общо договорна (възнаградителна) лихва - 13 345.84 лв. за периода от
15.03.2015 г. до 12.12.2019 г.;
- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) съгласно т.20.1. от Общи
условия към договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г. - 373, 18 лв. за периода от 14.05.2015 г. до
12.12.2019 г.;
- дължими заемни такси: общо 873, 16 лв., от тях - такса подновяване договорна ипотека:
208, 16 лв., такса управление – 665 лв. Претендират се и разноски по производството.
Ищецът твърди, че на 01.09.2006 г. сключил договор за ипотечен кредит с Х. Б. Ч., ЕГН
********** и Т. ХР. Ч., ЕГН **********, по който им предоставил кредит в размер на 32 000 лева.
Срокът за издължаване на кредита е 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване, като
кредитът е усвоен на 01.09.2006 г. Възнаградителната лихва, заплащана от кредитополучателите,
се формира от базов лихвен процент за този вид кредит и надбавка. Към датата на сключване на
договора базовият лихвен процент е 3, 69 %, а стандартната надбавка е в размер на 5, 30 %, т.е.
лихвеният процент е 8, 99 %. Съгласно чл. 12 от договора кредитополучателят се е съгласил да
заплаща и такси съгласно тарифата за лихвите, таксите и комисионните, която е в сила към деня на
съответното плащане.
1
Кредитът е погасяван на месечни вноски, съгласно погасителен план подписан от
кредитополучателите, неразделна част от договора за кредит, като съгласно т. 5 от договора за
кредит задължението се погасява чрез разплащателна сметка № 02/12110566 с титуляр Х. Б. Ч.,
като за падежна дата е определено всяко 7-мо число на месеца.
Към датата на подаване на исковата молба е допусната забава в плащанията по главницата
и/или лихви повече от 90 дни поради факта, че не са погасени 57 броя месечни погасителни
вноски.
Допуснатата забава е условие за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по
процесния договор съгласно т.20.2 от Общите условия, които кредитополучателите изрично са
декларирали, че са получили и приемат с подписването на договора /чл.11 от договора/. В исковата
молба ищецът заявява, че счита целия непогасен остатък от вземането си по договор за ипотечен
кредит от 01.09.2006 г. за предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
поради допусната забава в плащанията повече от 90 дни, съгласно чл. 20.2 от Общите условия.
Съгласно чл.20.1. от Общите условия при забава на плащането на месечната вноска от
деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската по погасителен план,
представляваща главницата, се олихвява с договорна лихва, увеличена с 3 процентни пункта.
Х. Б. Ч. починал на 05.06.2015 г., а Т. ХР. Ч. - на 14.09.2010 г. Техни наследници по закон
са: Б. ХР. Б., Л. ХР. Б., Р. И. Х..
Съгласно решение от 05.11.2015 г. по гр. дело № 1214/2015 г. по описа на PC Дупница, Б.
ХР. Б., ЕГН ********** и Л. ХР. Б., ЕГН ********** са приели наследството от наследодателя и
кредитополучател Т. ХР. Ч., ЕГН **********, а Р. И. Х. е загубил правото да приеме наследството
от Х. и Т. Ч.и.
Б. ХР. Б. и Л. ХР. Б. са вписали отказ от наследството, оставено от наследодателя Х. Б. Ч.,
ЕГН **********. Поради това ответниците отговарят за задълженията, с които наследството е
обременено, съобразно равните си наследствени дялове, които получават.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Б. ХР. Б. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и частично недопустими. От
откриването на наследството на Т. ХР. Ч. - на 14.09.2010 г., до смъртта на Х. Б. Ч. на 05.06.2015 г.
банката не е предявявала претенции към другите наследници, а е приела Х. Б. Ч. като единствено
задължено лице, за което е подписан анекс към договора. Ответникът е приел наследството с
вписването на съдебното решение в производството по чл.51 ЗН, т.е. не по-рано от 03.11.2015 г.
Предвид изминалите дотогава повече от пет години от откриване на наследството прави
възражение за изтекла погасителна давност по иска за главница, възнаградителна лихва и
обезщетение за забава, както и за дължими такси. Ответникът е следвало изрично да бъде поканен
да изпълни задължението, тъй като не е страна по договора.
На следващо място, дори да отговаря за дълга на Т. ХР. Ч., не следва да отговаря за размера
на задължението на Х. Б. Ч., от чието наследство се е отказал. Частта на Т. ХР. Ч. е ½ ид. ч. и се
разделя между преживелия съпруг и трите й деца – по 1/8 ид. ч.; след като Р. И. Х. е загубил
правото да приеме наследството от Х. и Т. Ч.и, делът на всеки от ответниците възлиза на 3/16 ид.
части от задължението.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът Л. ХР. Б. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Прави възражение за изтекла
погасителна давност, тъй като 10 години след смъртта на Т. ХР. Ч. банката не е извършвала спрямо
нея никакви действия. Отказала се е от наследството от Х. Ч. и не следва да отговаря за неговата
част от задължението. Оспорва исковете и по размер, като счита, че наследственият й дял от
процесните задължения е по-малък от ½.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното:
С доклада по делото, по който не са направени възражения, е прието за безспорно
сключването на 01.09.2006 г. на договор за ипотечен кредит от ищеца с Х. Б. Ч., ЕГН ********** и
Т. ХР. Ч., ЕГН **********, както и получаването на сумата по кредита от кредитополучателите.
2
Срокът на договора е 240 месеца, т.е. 20 години – до 01.09.2026 г. Съгласно чл.7 от договора
лихвеният процент е 8, 99%, като съгласно чл.12 неразделна част от договора са общите условия,
които кредитополучателите изрично са декларирали, че са получили и приемат с подписването на
договора; в чл.8.1, изр.2 от Общите условия е посочено, че кредиторът има право да променя
базовия лихвен процент, за което уведомява кредитополучателите по подходящ начин.
Съгласно чл.13 от договора кредитополучателите заплащат и такси съгласно тарифата за
лихвите, таксите и комисионните на банката. Съгласно чл.20.2 от Общите условия, при забава в
плащанията повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем, като при
забава се дължи и наказателна надбавка над договорната лихва - чл. 20.1 и чл. 20.2, изр.2 от ОУ.
В чл.23 от Общите условия се сочи, че вземането на кредитора е неделимо съгласно чл.128
от ЗЗД и може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите или от наследниците им.
От представените удостоверения за наследници се установява, че Т. ХР. Ч. е починала на
14.09.2010 г., Х. Б. Ч. - на 05.06.2015 г., като техни наследници по закон са Б. ХР. Б., Л. ХР. Б., Р.
И. Х..
Не е спорно и се установява от представеното решение по гр. дело № 1214/2015 г. по описа
на ДнРС, че ответниците са приели наследството от Т. ХР. Ч. на 05.11.2015 г. и са се отказали от
наследството от Х. Б. Ч. на 16.06.2015 г.; Р. И. Х. е загубил правото да приеме наследството от Т.
ХР. Ч. и от Х. Б. Ч..
С нотариални покани с № 4643/12.08.2019 г. и № 4644/12.08.2019 г. ищецът е поканил
съответно Л. ХР. Б. /поканата е получена на 01.10.2019 г./ и Б. ХР. Б. /поканата е получена на
01.10.2019 г./ в качеството на наследници на Т. ХР. Ч. да изпълнят задължението по процесния
договор за кредит. От приложената кореспонденция между страните от периода м.10 – м.11.2019 г.
/л.49-52/ е видно, че ответниците са обсъждали с ищеца размера на дължимите суми по процесния
договор.
От заключението на вещото лице по назначените първоначална и допълнителна съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че при първоначално договорения лихвен процент - 8, 99 %,
и съгласно подписания от кредитополучателите погасителен план, месечните анюитетни вноски са
239 бр. по 287, 71 лв. и една изравнителна в размер на 285, 16 лв. При първоначално договорените
условия със заплатените общо 33 065, 89 лв. са погасени 115 вноски. При първоначално
договорения лихвен процент падежиралите непогасени вноски до датата на подаване на исковата
молба са 125, 07. Погасяването на кредита е прекратено на 14.05.2015 г.
При първоначално договорения лихвен процент размерът на непогасената падежирала
главница към датата на подаване на исковата молба възлиза на 6 311, 68 лв., а на непадежиралата,
за която с подаването на исковата молба е настъпила предсрочна изискуемост – 18 946, 91 лв., т.е.
общо дължимата главница възлиза на 25 258, 59 лв. При първоначално договорения лихвен
процент размерът на неплатената договорна лихва до датата на подаване на исковата молба
възлиза на 5 504, 20 лв., на обезщетението за забава – 319, 35 лв.; на неплатените такси – общо 493,
16 лв., от тях - такса подновяване договорна ипотека: 208, 16 лв., такса управление – 285 лв.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В тежест на ищеца по предявените обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД във връзка с 430 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД е да докаже сключването на
договора за кредит, предаването на сумата по него, както и поемането на задължение от
кредитополучателите да върнат посочената в договора сума; следва да установи размера на
задълженията по договора за кредит за главница, лихва и такси; качеството на ответниците на
наследници на кредитополучателя Т. ХР. Ч..
Между страните е безспорно сключването на 01.09.2006 г. на договор за ипотечен кредит от
ищеца с Х. Б. Ч. и Т. ХР. Ч., както и получаването на сумата по кредита от кредитополучателите.
Не е спорно, че след смъртта на кредитополучателите техни наследници по закон са били Б. ХР. Б.,
Л. ХР. Б., Р. И. Х., а след проведените производства по реда на глава ІV от Закона за наследството
понастоящем само Б. ХР. Б. и Л. ХР. Б. са наследници единствено на Т. ХР. Ч..
3
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност. При договора за заем
/кредит/ е налице неделимо плащане. Договореното връщане на заема /кредита/ на погасителни
вноски /включително анюитетни/ на определени дати представлява съгласие на кредитора да
приеме изпълнение от страна на длъжника на части. Това обаче не превръща договора в такъв за
периодични платежи по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД. Следователно приложима е 5-годишната
давност по чл.110 ЗЗД.
Съгласно чл.114 ЗЗД, давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо; срокът на договора изтича на 01.09.2026 г. От изложените от ищеца обстоятелства се
установява, че предсрочната изискуемост на процесния кредит е обявена с исковата молба.
Следователно погасителната давност не е започнала да тече – чл.115, б. „ж” ЗЗД.
Неоснователно е възражението на ответниците, че не следва да отговарят за размера на
задължението на Х. Б. Ч.. Съгласно сключения договор - чл.23 от Общите условия, вземането на
кредитора е неделимо съгласно чл.128 от ЗЗД и може да бъде събрано изцяло от всеки от
кредитополучателите или от наследниците им. Понастоящем Б. ХР. Б. и Л. ХР. Б. са единствени
наследници на Т. ХР. Ч. и в това качество отговарят за целия размер на непогасените задължения
по процесния договор, съобразно наследствения си дял, определен по реда на чл.5, ал.1 вр. чл.53
от Закона за наследството – всеки за ½ от дължимите суми.
Кредитополучателите по процесния договор за кредит имат качеството „потребител" по
смисъла на Закона за защита на потребителите – сключили са договора за кредит в качеството си
на физически лица за задоволяване на лични нужди, извън търговска или професионална дейност.
В изпълнение на задължението си по чл.7, ал.3 от ГПК да следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, съдът счита чл.8.1, изр.2 от Общите
условия за нищожен на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП. Еднозначно в съдебната практика се приема
разбирането, че уговорената в договора възможност банката едностранно да променя лихвения
процент, при необявени предварително и невключени в договора ясни правила за условията и
методиката, не отговаря на изискванията за добросъвестност. Наличието на общи условия и типово
сключени договори като предварително изготвени от търговеца изключва индивидуално
уговорения характер на клаузите, какъвто е и конкретният случай /решение № 51 от 04.04.2016 г.
по т. д. № 504/15 г., решение № 77 от 22.04.2015 г. по гр. д. № 4452/14 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение
№ 424 от 02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/15 г., на ВКС ІV г. о., решение № 95 от 13.09.2016 г. по т. д.
№ 240/15 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 165/2016 г. по т. дело № 1777/2015 г., І т. о./.
Установяването на неравноправността на клаузата за едностранно изменение на лихвата
позволява да се възстанови правното и фактическо положение към датата на сключване на
договора, в който възнаградителната лихва е надлежно определена като размер и компоненти, от
които се образува. Договорът може да се изпълнява и без неравноправната клауза, съобразно
разпоредбата на чл.146, ал.5 от ЗЗП. Поради това конкретната неравноправност не освобождава
кредитополучателите от задължението за заплащане на възнаградителна лихва в първоначално
уговорения между страните размер.
От назначената по делото допълнителна съдебно-счетоводна експертиза се установи
размера на дължимите суми при първоначалните условия, като извършените погасявания са
преизчислени съобразно първоначално договорения размер на възнаградителната лихва. Дължими
и незаплатени са следните суми: 25 258, 59 лв. – главница; 5 504, 20 лв. - договорна лихва; 319, 35
лв. - обезщетението за забава; 493, 16 лв. - неплатени такси, от които такса подновяване договорна
ипотека - 208, 16 лв. и такса управление – 285 лв.
Поради това исковете са частично основателни, за осъждане на ответниците да заплатят на
ищеца при условия на разделност, всеки поотделно по ½ от следните суми, дължими по договор за
кредит от 01.09.2006 г., сключен с Х. Б. Ч. и Т. ХР. Ч.:
- дължима обща главница - 25 258, 59 лв., т.е. всеки от двамата по 12 629, 30 лв.;
- дължима общо договорна (възнаградителна) лихва - 5 504, 20 лв., т.е. всеки от двамата
по 2752, 10 лв. за периода от 15.03.2015 г. до 12.12.2019 г.;
- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) съгласно т.20.1. от Общи
условия към договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г. – 319, 35 лв., т.е. всеки от двамата по 159,
4
68 лв., за периода от 14.05.2015 г. до 12.12.2019 г.;
- дължими заемни такси: общо 493, 16 лв., от които такса подновяване договорна ипотека -
208, 16 лв. и такса управление – 285 лв., всеки от двамата по 246, 58 лв. общо за дължими заемни
такси.
Исковете за разликата до претендираните 25 602.57 лв. – главница, 13 345.84 лв. -
договорна (възнаградителна) лихва, 373, 18 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава
3%), 873, 16 лв. - дължими заемни такси, следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците следва да заплатят направените от ищеца
разноски по водене на делото /за държавна такса – 1657, 93 лв., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв., възнаграждение за вещо лице – 700 лв./ съразмерно с уважената част от исковете
в размер общо на 1941, 82 лв.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника Б. ХР. Б.
разноски по водене на делото /за адвокатско възнаграждение в размер на 850 лв.; неоснователно е
възражението за прекомерност съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/ съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 178, 50 лв.
Л. ХР. Б. не е претендирала разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. ХР. Б., ЕГН ********** и Л. ХР. Б., ЕГН **********, да заплатят на „БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, в качеството на наследници на Т. ХР. Ч., при условия на разделност,
всеки от ответниците поотделно по ½ от следните суми, дължими по договор за кредит от
01.09.2006 г., сключен от „БАНКА ДСК" ЕАД с Х. Б. Ч. и Т. ХР. Ч.:
- дължима общо главница - 25 258, 59 лв., т.е. всеки от двамата по 12 629, 30 лв.;
- дължима общо договорна (възнаградителна) лихва - 5 504, 20 лв. за периода от
15.03.2015 г. до 12.12.2019 г., т.е. всеки от двамата по 2752, 10 лв.;
- обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%) съгласно т.20.1. от Общи
условия към договор за ипотечен кредит от 01.09.2006 г. – 319, 35 лв. за периода от 14.05.2015 г.
до 12.12.2019 г., т.е. всеки от двамата по 159, 68 лв.,;
- дължими заемни такси: общо 493, 16 лв., от които такса подновяване договорна ипотека -
208, 16 лв. и такса управление – 285 лв., всеки от двамата по 246, 58 лв. общо за дължими заемни
такси.
ОТХВЪРЛЯ исковете за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца разликата до
претендираните 25 602.57 лв. – главница, 13 345.84 лв. - договорна (възнаградителна) лихва, 373,
18 лв. - обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава 3%), 873, 16 лв. - дължими заемни
такси.
ОСЪЖДА Б. ХР. Б., ЕГН ********** и Л. ХР. Б., ЕГН **********, да заплатят на „БАНКА
ДСК" ЕАД, ЕИК *********, разноски по водене на делото съразмерно с уважената част от
исковете в размер общо на 1941, 82 лв.
ОСЪЖДА „БАНКА ДСК" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Б. ХР. Б., ЕГН **********,
разноски по водене на делото съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 178, 50 лв.
Посочената от ищеца банкова сметка за заплащане на дължимите суми е: кредитна сметка
№ 17/0000000012688886, при "Банка ДСК" ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
6