ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 255
гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501294 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 274, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 129, ал. 1 и чл.83, ал.2
от ГПК.
Производството по делото е образувано по частна жалба вх.№ 264984 от 11.02.2019
год. от жалбоподателя от адв. П.К. АК София пълномощник на М. Ж. В., ЕГН **********
С.Д.Д., ЕГН ********** адрес за призоваване: *** срещу: Определение с № 260591 от
19.03.2021 г. по гр. дело № 277/2021 г. по описа на РС-Казанлък.
Жалбоподателките твърдят, че обжалваното определение се явява неправилно и
незаконосъобразно, тъй като видно от данните по делото съдът е приел, че ищците нямали
правото на да бъдат освободени от дължимите ДТ за предявяването на иска и разноските по
делото. Твърдят, че съдът оставил без уважение искането на ищците по делото за
освобождаване от внасяне на ДТ и разноските, като приел, че представените документи и
декларираните данни, наред с липсата на такива, според съда, не давали основанието да се
приеме, че е безспорно установено, че молителките не разполагат с достатъчно средства да
заплатят дължимите такси и разноски по производството. Видно от събраните по делото
доказателства е, че единствените доходи, които имали ищците са от сезонната работа, като
ищцата М. Ж. В. получава 30 лева дневно, няма други средства за издръжка, не притежава
движимо и недвижимо имущество, а ищцата С.Д.Д. получава 40 лева дневно, нямала други
средства за издръжката, като се грижила и за издържата на 9 годишно дете, не
съжителствала с бащата на детето си, не притежава МПС и др., има единствено къща, в
която живее заедно с детето, която е и несеквестируема.
Не ставало ясно от къде съдът приемал, че ищците разполагат с имущество и доходи
1
за това да заплатят дължимата ДТ и разноски по делото при този общ месечен доход.
Подобни данни по делото нямало. Следвало да се вземе предвид, че по данни на КНСБ
/общодостъпни за всички на сайта на КНСБ/, стойността на необходимата издръжката на
живот е 618.15 лв. на човек, като това били и необходимите средства, за да посреща
разходите си и да се храни съобразно необходимите норми. Ако ищците бъдат задължени да
заплащат ДТ и разноски по делото, те ще бъдат принуден да живеят под границата на
бедността, с изключително ограничени средства.
Считат, че е неправилно ищците да бъдат задължени да внесат ДТ и разноски по
делото за обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, които се очаква да бъдат
значителни. В същият смисъл била и константната практика на ВКС и ВС на РБ .
Подробни съображения относно всички оплаквания на жалбоподателите чрез адв. П.К.
от Адв. колегия – София, са изложени в подадената от тях частна жалба вх. №
264984/09.04.2021г.
В тази връзка считат, че обжалваното определение е неправилно, незаконосъобразно и
немотивирано и молят същото да бъде изцяло отменено, и съдът да постанови ново такова с
което да бъдат освободени от заплащането на дължимата ДТ по делото, ведно със законните
последици от това.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от другата страна.
Окръжен съд – Стара Загора, след като обсъди направените в жалбата оплаквания и
провери законосъобразността на обжалваното определение, намери за установено следното:
Първоинстанционното гр. дело под № 277/21г. по описа на РС-Казанлък е образувано
по исковата молба от жалбоподателките М. Ж. В., ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН
********** адрес за призоваване: *** чрез адв. П.К. от Адв. колегия – Стара Загора, против
въззиваемия ЗД “Д.б.ж.з.” АД, по исковата молба с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл.432 от КЗ със следния петитум: Съдът да постанови решение с което да осъди
ответника за заплати на ищците сумата от по 20 000 лева за всяка една от тях, предявени
като частични от по 50 000 лева за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпените болки и страдания , вследствие на причинената смърт на техния брат В.Ж.И.,
ведно със законната лихва от датата 21.07.2020 год. съгласно чл.429, ал.3 от КЗ във връзка с
чл.430, ал.1 от КЗ.
С молба вх. № 261237/27.01.2021 г. двете жалбоподателки М. Ж. В. и С.Д.Д. са
предявили против ответника ЗД „Д.б.ж.з.“ АД иск с правно основание чл.45 ЗЗД, вр. чл. 432
КЗ и чл. 86 от ЗЗД. Също така молят съда на осн. чл. 83, ал. 2 да бъдат освободени от
внасяне на държавна такса и разноските за водене на гражданско дело.
С определение под № 260264/03.02.2021 г. първостепенният съд е дал на ищците
едноседмичен срок, в който да представят документ (декларация) за размера на получените
от тях доходи за периода 01.07.2020-31.12.2020 г.; да посочат регистрирани ли са Бюро по
2
труда като активно търсещи работа за същия период от време; получавали ли са под каквато
и да е форма социална помощ за себе си или за член от семейството си; ищцата С.Д. да
посочи живее ли в едно домакинство с бащата на детето М., получава ли от бащата на
детето средства за издръжката на М..
С молба вх. № 262587/19.02.2021 г. ищците са представили декларации, в които М.
Ж. В. декларира, че за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. е работила сезонна работа и е
получавала възнаграждението за труда си в размер на 30 лева дневно, С.Д.Д. за периода от
01.07.2020 г. до 31.12.2020 г. е работила сезонна работа, получавала е възнаграждението за
труда си в размер на 40 лева дневно и не съжителства с бащата на детето си. Двете ищци
декларират, че нямат други средства за издръжка, извън посочените, нямат суми извън
посочените.
Първоинстанционният съд е приел, че молбите на ищците М. Ж. В. и С.Д.Д. за
освобождаването им от държавна такса и разноски, следва да бъдат оставени без уважение и
с обжалваното Определение, постановено в закрито съдебно заседание под № 260591 от
датата 19.03.2021г., постановено по гр. д. № 277/2021г. на Районен съд гр. Казанлък, същият
съд е отхвърлил изцяло молбите и на двете жалбоподателки за освобождаването им от ДТ,
както и от разноските по делото.
Определението на първостепенния съд се явява правилно и законосъобразно поради
следните съображения:
Въззивният съд намира, че отговорите по поставените от първостепенният съдът
въпроси са непълни, уклончиви или изобщо такива липсват. В този смисъл при поне работни
средно 21 дни в месеца първата жалбоподателка С.Д. има нетен доход от 840лв., а втората
жалбоподателка М.В. - 630 лв. Като намира, че представените документи и декларирани
данни наред с липсата на такива на поставени от съда въпроси не дават основанието съдът
да приеме, че е безспорно установено, че молителките не разполагат с достатъчно
средства да заплатят дължимите такси и разноски по производството съдът и
въззивният съд приема, че жалбоподателките разполагат с необходимите средства и
възможностите за заплащането на дължимите ДТ по делото, както и на разноските по
същото. В същия смисъл е и константната практика на Върховните съдилища на
Републиката, посочена в същото обжалвано определение.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 от ГПК Таксите и разноските по
производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: 1.
доходите на лицето и на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено
с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост;
6. възрастта; 7. други констатирани обстоятелства.
Съдът обосновано е приел, че в процесния случай липсват, предпоставките,
предвидени в ГПК по отношение и на двете жалбоподателки и ищци за освобождаването им
3
от дължимите ДТ поделото и разноските по същото.
Правният интерес се извежда от правните твърдения на ищеца, който може да е
носителя на спорното материално право, но трябва и със съответните доказателства да
установи своите твърдения. Както в подадената Исковата молба, въз основа на която е
образувано първоинстанционното съдебно производство, така и в депозираната частна
жалба, ищците и жалбоподателките отново не сочат новите обстоятелства или новите
доказателства, които да обосновават освобождаването им от ДТ по делото, както и от
разноските по същото.
Служебно задължение на съда е да следи за надлежното упражняване на правото на
иск и в този смисъл са разпоредбите на чл. 129 и чл. 130 ГПК, че съдът се произнася само по
редовни искови молби, а когато при проверка на исковата молба съдът констатира, че тя е
нередовна, той я оставя без движение с указания до ищеца за отстраняване на недостатъците
й в срок и след като той не изпълни в този срок дадените указания, съдът връща исковата
молба или съответно оставя без уважение искането за освобождаването от ДТ и разноските
по делото.
В разглежданата хипотеза като се е съобразил със задължението си да следи за
надлежното упражняване на процесуалните действия на страните, Районен съд -Казанлък не
е допуснал неправилно приложение на закона, а е приложил същият в правилния му и точен
смисъл.
Налага се категоричният извод, че обжалваното от жалбоподателките чрез адв. П.К. от
Адв. колегия – Стара Загора, определение на КРС, се явява правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде изцяло потвърдено, ведно с всички законни последици от това.
Поради тази причина, частната жалба на жалбоподателките следва да бъде оставена
без уважение по съображенията подробно изложени по-горе.
На основание чл. 129, ал. 1 и ал.3 ГПК, тъй като е предвиден специален ред за
обжалване на това определение, същото подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховния касационен съд гр. София.
На основание чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 273 и във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК,
жалбоподателките следва да бъде осъдени да заплатят на въззиваемия направените от
последния разноски по делото пред настоящата инстанция и производството по частната
въззивна жалба, но тъй като въззивният съд намира, че такива разноски не са поискани от
въззиваемия и не са налице доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да
бъдат присъждани пред настоящата инстанция.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение, постановено в закрито съдебно заседание под №
260591 от датата 19.03.2021г., постановено по гр. д. № 277/2021г. по описа на Районен съд
4
гр. Казанлък, с което същият съд е отхвърлил изцяло молбите и на двете жалбоподателки
М. Ж. В., ЕГН ********** и С.Д.Д., ЕГН ********** с адрес за призоваване: ***, подадени
чрез пълномощник им адв. П.К. АК София за освобождаването им от ДТ, както и от
разноските по делото, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 1-седмичен срок от
връчването му на страните пред ВКС гр. София чрез Окръжен съд – Стара Загора.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5