Решение по дело №869/2020 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 236
Дата: 15 октомври 2020 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Мартин Димитров Кючуков
Дело: 20205640200869
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
Номер 23615.10.2020 г.Град гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ХасковоV наказателен състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мартин Д. Кючуков
Секретар:Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от Мартин Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20205640200869 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №532633-F544134/19.08.2020г. на
Директор на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което за нарушение по чл.180 ал.2
вр.чл.102 ал.4 от ЗДДС на „Аста 103“ ЕООД – гр.Хасково на осн.чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 8 149,29 лв.
Недоволен от така наложеното наказание е останал жалбоподателя ЕООД, поради
което го обжалва в срок. НП било незаконосъобразно и неправилно. Били допуснати съществени
процесуални нарушения. Цитира се чл.180 ал.2 от ЗДДС. За ЕООД не съществувало задължение
да начисли данък за осъществената от дружеството на 20.12.2019г. доставка. За ЕООД било
обективно невъзможно да осъществи фактическия състав на начисляване на данъка. Съгл.чл.102
ал.5 от ЗДДС данъкът по чл.102 ал.4 от ЗДДС се извършвало от органа по приходите с
Ревизионен акт. Т.е този данък по принцип не подлежал на начисляване. Всъщност била
наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължение, произтичащо от разпоредбата на
чл.86 ал.1 от ЗДДС. В случая не бил осъществен състава на чл.180 ал.2 от ЗДДС. Това било така
защото дори при правомерно подаване на заявление за регистрация по ЗДДС в срок, ДДС по
процесната доставка не бил изискуем – това била доставката, с която се надхвърлял прага на
задължителната регистрация. Това следвало по аргумент на противното от разпоредбата на чл.102
ал.3 от ЗДДС. АНО неправилно схващал чл.102 ал.3 от ЗДДС. Данъците били обложни и
безобложни и това разделение следвало от начина на установяване на данъчното задължение.
Квалификацията на определен данък като обложен била така – съществувала правна норма,
според която този данък се определял с административен акт. В случая с чл.102 ал.5 от ЗДДС
изрично указвал, че задължението за данък по чл.102 ал.4 от ЗДДС се определя с Ревизионен акт
– така възниквало данъчното задължение – а този механизъм изключвал
1
декларирането/начисляването на данъка като способ за възникване на данъчното задължение.
Искат от съда да отмени НП.
Ответникът по жалбата – ТД на НАП-Пловдив оспорват жалбата.
Атакуваното НП било правилно и законосъобразно. Същото следвало да се
потвърди. След достигане и преминаване на прага от 50 000 лв. данъчно задълженото лице било
длъжно да подаде заявление за регистрация по ЗДДС в 7 дневен срок от преминаването на прага.
Това не било сторено в случая. Съгл.чл.102 ал.4 от ЗДДС лицето, което дължи данък го дължало
от датата на която бил надхвърлен прага от 50 000 лв. – до датата, на която лицето било
регистрирано от органа по приходите. Именно такъв бил конкретния случай.
НП следвало да се потвърди.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Дружеството „Аста 103“ ЕООД не било регистрирано по ЗДДС през 2019г. и имало
оборот под прага от 50 000 лв.
На 30.12.2019г. ЕООД с Нотариален акт №112/30.12.2019г. т.3 рег.№8229 н.д.
№379/2019г. продало недвижим имот за сумата в размер на 78 233,20 лв. С тази сделка ЕООД
веднага надхвърлило прага от 50 000 лв. за задължителна регистрация по ЗДДС.
Започнал да тече 7 дневния срок по чл.96 ал.1 от ЗДДС за подаване на заявление за
регистрация по ЗДДС. На 06.01.2020г. срокът за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС
изтекъл и към този момент „Аста 103“ ЕООД-гр.Хасково не били подали заявление за
регистрация по ЗДДС.
Дружеството сторило това по-късно – на 13.01.2020г. и на 16.01.2020г. бил издаден
Акт за регистрация по ЗДДС №260422000112502/16.01.2020г. и лицето било регистрирано по
ДДС считано от 24.01.2020г.
По-повод на този Акт за регистрация, на 16.03.2020г. св.И. И. извършил проверка
дали има неначислен и дължим ДДС за периода от датата на надхвърляне на прага от 50 000 лв. –
до датата на Акта за регистрация по ЗДДС.
Същият достигнал до извода, че има дължим и неначислен ДДС за периода от
30.12.2019г. – до 31.12.2019г. по облагаемата доставка / продажбата на недвижимия имот –
сделката, с която е надвишен прага от 50 000 лв./ и определил, че не е бил начислен ДДС в размер
на 8 149,29 лв. Тези изводи св.И. направил във връзка с чл.102 ал.4 от ЗДДС.
Бил е издаден Протокол за проверка №ПО-16002620012369-073-001/16.03.2020г., в
който са отразени цитираните обстоятелства.
2
Не е било възлагано извършване на финансова ревизия. Не е бил издаван
Ревизионен акт.
Бил е издаден АУАН №F544134/16.04.2020г. в отсъствие на нарушителя, който
след покана не се е явил за съставяне на акта, в последствие връчен на упълномощен
представител на ЕООД.
Въз основа на АУАН е било издадено и атакуваното НП.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното :
Съгл.чл.96 ал.1 от ЗДДС /стар/ всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50
000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия
месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този
оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Св.И. И. извършвайки проверка на ЕООД, по повод на Акт за регистрация по ЗДДС
от 24.01.2020г., констатирал, че за периода от 30.12.2019г. – до 31.12.2019г дружеството
реализирало облагаем оборот над 50 000 лв., като извършило продажба на недвижим имот на
стойност от 78 233,20 лв.
ЕООД обаче не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в срок до 06.01.2020г.
включително.
Разпоредбата на чл.102 ал.4 от ЗДДС, предвижда, че за определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите по чл. 96 ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е
подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите
доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен
оборотът, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която са
отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се надхвърля
облагаемият оборот, се дължи данък. Лицето дължи данък и за получените облагаеми доставки на
услуги, за които данъкът е изискуем от получателя, и за облагаемите вътреобщностни
придобивания, осъществени през този период.
На основание този текст на закона, св.И. е определил ДДС за внасяне в размер на 8
149,29 лв лв. за данъчен период от 30.12.2019г. – до 31.12.2019г., като размерът на данъка е бил
изчислен по формулата на чл.53 ал.2 от ППЗДДС.
Направен е извод за нарушение на чл.180 ал.2 от ЗДДС и съставен АУАН – в
последствие и НП.
Разпоредбата на чл.102 ал.5 от ЗДДС предвижда, че задълженията по ал.3 и 4 се
определят с ревизионен акт по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
3
Тази разпоредба на закона не оставя съмнение у съда, че ако при една проверка
като настоящата се установи надвишаване на прага от 50 000 лв. и нерегистриране по ЗДДС в 7
дневния срок – и съответно, че се дължи ДДС за периода от момента на надвишаване – до датата
на регистрация по ЗДДС от органа по приходите, то следва да се образува ревизионно
производство по реда на ДОПК и съответно да се издаде Ревизионен акт, с който да се определи
размера на дължимия ДДС.
Този размер на дължим ДДС пък определя и размера на имуществената санкция за
ЮЛ по чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС.
В случая АНО не е изпълнил предвидената в ЗДДС процедура по чл.102 ал.5 за
установяване на размера на данъчното задължение, а го е определил сам, като го е изчислил по
формулата на чл.53 ал.2 от ППЗДДС.
Определянето на размера на ДДС обаче е следвало да стане в ревизионно
производство, осъществено по реда на ДОПК и с Ревизионен акт.
И доколкото в конкретния случай данъчното задължение не е определено по
надлежния ред, съдът не може да прецени и дали административното наказание е правилно
определено като размер.
Тези обстоятелства също така накърняват правото на защита на ЕООД, което е
основание за отмяна на атакуваното НП.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №532633-F544134/19.08.2020г. на Директор
на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Пловдив, с което за нарушение по чл.180 ал.2 вр.чл.102
ал.4 от ЗДДС на „Аста 103“ ЕООД – гр.Хасково на осн.чл.180 ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 8 149,29 лв.

ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив да заплати на „Аста 103“ ЕООД – гр.Хасково
сумата в размер на 1 440 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването му.
4

______/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: В.А.
5