№ 23225
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:БМ
при участието на секретаря ИТ
като разгледа докладваното от БМ Гражданско дело № 20231110168351 по
описа за 2023 година
Ищецът Ж. О. Т. предявява срещу „БГ“ЕООД кумулативно обективно
съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на уволнението
на ищеца и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ; 2) за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност служител при
ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на
брутното трудово възнаграждение за месец 07.2023г. в размер на 1933, 05лева,
4.) За заплащане на сумата равняваща се на неизползвания платен годишен
отпуск- правно основание чл. 224, ал.1 от КТ, 5) заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за
30дни-чл. 221, ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски. Към исковата не е приложено описаното в т.1
доказателство. Поради което съдът дава възможност на ищеца да го представи
в срок до насроченото съдебно заседание.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като излага подробни
аргументи, че при прекратяване на трудовото правоотношение е спазена
законовата процедура и уволнението на ищцата е законосъобразно.
1
Съдът, съобразно чл. 235, ал. 2 от ГПК във връзка с наведените в
исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено
от фактическа страна следното:
Представено е трудовото досие на ищеца, в което се съдържа трудов
договор №ТД 01589/14.03.2023г., видно от които ищецът се е задължил да
изпълнява длъжността „Инженер-строителен“ при ответника в качеството му
на работодател, на основание чл.67, ал.1, т.1 във връзка с чл.70, ал.1 от КТ, 6м.
, при условията на 4 часов работен ден , като изпълнява задълженията си в
офис –Т и посочено място на работа в гр.София, , срещу заплащане на трудово
възнаграждение в размер на 1933,05лева.
С определение, постановено в открито съдебно заседание на
06.06.2024г., съдът е направил констатация въз основа на представения от
ищеца оригинал на трудов договор, че същият на стр. 1, ред 18, от горе на
долу, съдържа следното изречение: „на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 във връзка
с чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда, се сключи настоящият трудов договор“.
Този текст е идентичен с написаното в екземпляра, представен от ищеца, и се
различава от посоченото в екземпляра от трудовия договор, който е
представен от ответника, в който след чл. 70, ал. 1 от Кодекса на труда е
добавено „6 м.“, което липсва на оригинала.
Със запО. №01069/26.06.2023г. е прекратено трудовото правоотношение
с ищеца, считано от 26.06.2023г. на основание чл.71, ал.1 от КТ. Разпоредено е
да се изплати обезщетение по чл.224 от КТ -6 дни отпуск-579,92лева.
Отбелязано е, че запО.та е връчена при отказ на ищеца на 26.06.2023г.
Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели.
Свидетелката Мария Генова, дО.ена от ищеца, дава показания, че го познава
от 5 години. Работят заедно във фирма „Транс Консулт Груп“ в офис с 8 часов
работен ден и имат обекти, които посещаваме. Знае, че той работи
дистанционно на друго място в областта на инвеститорската дейност и
изпълнение на строителството е другата му работа. Били заедно на работа на
26.06.2023г., и посетили пречиствателна станция в Кубратово, кв. Бенковски и
целия ден били заедно, той не е напускал работното си място. В Кубратово
били между 10:00 ч. и 16:00 ч. Не знае дали е постигнал съгласие да изпълнява
допълнителна длъжност в определен часови диапазон.
Свидетелката ГТ дО.ена от ответника, която работи в отдел
2
счетоводство при ответника и движи трудовите досиета, дава показания, че е
работила с ищеца, но по принцип в една сграда имат два офиса, като в едната
сграда е счетоводството и там се намира тя. Няма допирна точка с другите
отдели. След предявяване на запО.та за прекратяване на договора,
свидетелката отговаря, че тя е подписала тази запО. с фамилията преди брака.
Във връзка с тази ЗапО. помни, че г-н Е, управителят на дружеството, я
извикал и информирал, че г-н Т. не е на работа и не е идвал и я помолил да
предостави трудовия му договор. Обяснила, че той е назначен със срок за
изпитване. Била й възложена задачата да изготви документи за прекратяване
на трудовия договор. Управителят казал, че ще извика Т. на работа и след това
ще я уведоми за решението си. На 26.06.2023 г. Т. дошъл в офиса и отишъл
при управителя. Тя не присъствала лично на разговора, но г-н Е я извикал в
кабинета си и при влизането г-н Т. станал и си тръгнал. Тогава разбрала, че е
отказал да подпише каквото и да било. И друг служител станал свидетел как г-
н Т. си тръгнал без да подпише документите, тъй като те били в нея и когато
влезнала, той станал и си тръгнал. Според свидетелката в дружеството няма
служители, които да работят дистанционно. Без достъп до сървъра няма как да
се работи. Дава показания, че тя изготвя документите за трудовите
правоотношения, има готова бланка, по която работи. Няма как да има
разлика между екземпляра на служителя и този, които е в системата.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до
следните правни изводи:
Относно иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
Не е спорно между страните, че прекратеният трудов договор е сключен
при условията на чл.70, ал.1 от КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал.1 КТ, когато работата изисква да се
провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното
приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване
до 6 месеца.
Нормата на чл. 71, ал.1 КТ предвижда, че до изтичане на срока за
изпитване страната, в чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без
предизвестие. По делото се установи безспорно, че процесният трудов
договор е сключен на основание чл. 70, ал.1 КТ, като е без значение дали е
посочен конкретен срок, тъй като шестмесечния срок е законоустановен. Не е
3
посочено в чия полза е уговорен срок, поради което следва да се приеме с
оглед ал.2 на чл.70 от КТ, че срокът за изпитване е уговорен в полза на двете
страни.
При тези данни, съдът намира, че уволнението е предприето
своевременно - до изтичане на срока за изпитване, каквото е изискването на
чл. 70, ал.1 КТ, който дава право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение без да е необходимо да мотивира действието си.
Относно връчването на запО.та при отказ на ищеца, съдът кредитира
показанията на дО.ения от ответника свидетел, тъй като съответстват на
писмените доказателства и връчването е надлежно оформено с подписите на
двама свидетели, един от които е разпитан по делото. Освен това от
съдържанието на трудовия договор не се установява да е уговорено, че
ищецът ще изпълнява трудовите си функции дистанционно. Напротив,
уговорено е място на работа, с посочен адрес, поради което не следва да се
кредитират показанията на свидетеля, дО.ен от ищеца, че той е работел
дистанционно по процесния договор, както и че в деня, в който е отразено
връчване на запО.та при отказ, е бил на работа по друго трудово
правоотношение извън гр.София.
При тези данни, съдът счита, че ответникът е доказал наличието на
предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение. С оглед на
изложеното, съдът намира, че предявеният иск се явява неоснователен и като
такъв следва да бъде отхвърлен.
Относно иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т.2 и т. 3 от КТ
След като съдът приема, че искът за признаване на процесното
уволнение за незаконно и неговата отмяна е неоснователен, неоснователен се
явяват и обективно съединените с него искове за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност служител при ответника – правно основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ следва да бъдат отхвърлени.
Неоснователна е претенцията за заплащане на брутното трудово
възнаграждение за месец 07.2023г. в размер на 1933, 05лева, тъй като липсват
доказателства за полаган труд през този месец, тъй като трудовото
правоотношение е прекратено, считано от 26.06.2023г.
Неоснователни са претенциите на ищеца за заплащане на сумата,
4
равняваща се на неизползвания платен годишен отпуск- правно основание чл.
224, ал.1 от КТ, тъй като от запО.ата за прекратяване на договора е видно, че е
разпоредено изплащане на обезщетение за неползван отпуск за 6 дни в размер
на 579,92лева. Не са ангажирани доказателства да се дължи обезщетение в по-
голям размер.
Неоснователна е претенцията за заплащане на обезщетение за неспазено
предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за 30дни-чл. 221,
ал. 1 от КТ, тъй като такова не се дължи, с оглед сключване на договора на
основание чл.70, ал.1 от КТ.
Ответникът не претендира разноски и не представя доказателства за
сторени такива, поради което не следва да се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ж. О. Т. срещу „БГ“ЕООД кумулативно
обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно на
уволнението на ищеца и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1
КТ; 2) за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност служител
при ответника – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ; 3) за заплащане на
брутното трудово възнаграждение за месец 07.2023г. в размер на 1933, 05лева,
4.) За заплащане на сумата равняваща се на неизползвания платен годишен
отпуск- правно основание чл. 224, ал.1 от КТ, 5) заплащане на обезщетение за
неспазено предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение за
30дни-чл. 221, ал. 1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5