Решение по ЧНД №848/2021 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 155
Дата: 7 декември 2021 г.
Съдия: Велизар Тодоров Бойчев
Дело: 20214500200848
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 30 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 155
гр. Русе, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петър Балков
Членове:Боян Войков

Велизар Т. Бойчев
при участието на секретаря Ева Димитрова
в присъствието на прокурора Георги Манолов Манолов (ОП-Русе)
като разгледа докладваното от Велизар Т. Бойчев Частно наказателно дело №
20214500200848 по описа за 2021 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на основание чл. 16, ал.7, т.1 от ЗПИИРКОРНФС решение
№07.9000363.2/12.03.2021г. на несъдебен орган Polizeiprasidium Rheinpfalz Zentale
Bubgeldstelle, влязло в сила на 14.04.2021г., за налагане на финансова санкция на българския
гражданин КР. Й. Т., ЕГН**********, с постоянен адрес Република България, гр. Русе, ул.
„***, в размер на 80 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване на решението от 156.80 лева за нарушение по § 4 Abs.3, § 49 StVO; § 24
StVG;15VKat и разноски по административното производство, които са довели до
решението в размер на 28.50 евро с левова равностойност по фиксинга на БНБ към датата на
постановяване на решението от 55.86 лева.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВТАС в 7-дневен срок от днес.
Компетентният орган на издаващата държава да бъде уведомен за решението, а копие от
уведомлението до издаващата държава да се изпрати на Министерството на правосъдието на
Република България.
За решението да се уведоми и съответния изпълнителен орган.
Председател: _______________________
Членове:
1
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 32, ал. 1 вр. чл. 16 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови
санкции (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е въз основа на удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на
Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на решение за налагане на финансова санкция от компетентен
несъдебен орган на ФРГермания.
В проведеното публично съдебно заседание представителят на РОП поддържа становище, че
са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния съдебен орган и
изпълнението му, поради което отправя искане в тази насока.
Засегнатото лице КР. Й. Т., нередовно призован, не се явява, вместо него служебен
защитник адв.Я от РАК.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на страните и
разпоредбите на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
Засегнатото лице КР. Й. Т., ЕГН********** е с постоянен адрес Република България, гр.
Русе, ул. „***.
С решение №07.9000363.2/12.03.2021г. на несъдебен орган Polizeiprasidium Rheinpfalz
Zentale Bubgeldstelle, влязло в сила на 14.04.2021г., българския гражданин КР. Й. Т.,
ЕГН**********, с постоянен адрес Република България, гр. Русе, ул. „*** е осъден да
заплати сумата 80 евро за нарушение по § 4 Abs.3, § 49 StVO; § 24 StVG;15VKat за това, че
на 2.12.2020г. при управление на МПС с рег.№*** не спазил минималното допустимо
разстояние от движещото се пред него превозно средство от 50м при движение със скорост
над 50км/ч на магистрала. Т. бил осъден да заплати и разноски по административното
производство, които са довели до решението, в размер на 28.50 евро.
Въз основа на този акт е издадено и удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции.
Видно от удостоверението, решението е издадено от компетентен, несъдебен орган на
решаващата държава въз основа на наказуемо деяние по националния й закон и приложими
подзаконови нормативни актове. От текста му се установяват и индивидуализиращите
засегнатото лице данни- имена, дата на раждане и адрес в страната, а също и дата на
издаване на решението, размерът на санкцията, данните за обстоятелствата на извършване
на нарушението; видът и правната квалификация на нарушението по нормативните актове
на издаващата решението държава.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови
предпоставки и липса на нарочни пречки за признаване на решението за наложена
финансова санкция.
В процесния случай не се изисква проверка за двойна наказуемост на деянието, тъй като с
решението се санкционира поведение, представляващо нарушаване на правилата за
движение по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС). Касае се за наложена
финансова санкция по смисъла на изричните предписания на чл.3, ал. 1, т. 1 и т.3 от
ЗПИИРКОРНФС. Засегнатото лице има местоживеене на територията на Република
България, същият е с регистриран постоянен адрес гр. Русе.
Горните обстоятелства сочат липсата на задължителна пречка за признаване на решението.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ, визирани в чл. 35 от закона.
Удостоверението съдържа всички предвидените в закона и рамковото решение реквизити,
лицето не е санкционирано за същото деяние в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на наказанието, няма имунитет или привилегии, определящи като
недопустимо изпълнението на решението, деянието е извършено на територията на чуждата
държава, т.е. не е налице някоя от хипотезите на чл.35, а санкцията, която се претендира да
1
бъде приета е над границата, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. Също така по делото са
налице и данни (изрично отразяване в удостоверението), че засегнатото лице е било
уведомено за правото си да обжалва решението и относно сроковете, които са били в сила за
това обжалване, съгласно законодателството на издаващата държава.
Предвид всичко изложено съдът приема, че решението следва да бъде признато. Тъй като то
се отнася до парична сума, в размер на 80 евро глоба и 28.50 евро разходи, довели до
постановяване на решението, съдът определи равностойността им в български левове по
курса на БНБ за деня на постановяване на решението, съответно в размер на 156.80лв. и
55.86лв.
2