Р Е Ш Е Н И Е
№2031/29.10.2021г.
Град Пловдив, 29.10.2021 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, І отделение,
ІV състав, в открито заседание на седми октомври две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно
дело № 2315 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба
на И.Г.Г. *** срещу принудителна административна мярка по чл.171, т.5 ЗДвП,
наложена от Т.В., старши полицай в сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР Пловдив,
на 12.08.2021 г., по отношение на лек автомобил марка „Пежо“, модел 3008, рег.№
*******.
Според
жалбоподателката оспорената принудителна административна мярка е
незаконосъобразна, защото на ул. „Съединение“ № 41, от кръстовището с ул.
„Братан“ до кръстовището с ул. „Шипка“, няма обособено и сигнализирано място с
пътен знак Д21, което е наложило паркиране на автомобила на ул. „Съединение“.
Иска се отмяна на принудителната административна мярка и присъждане на
направените разноски.
Ответникът счита
жалбата за неоснователна, защото на въпросната отсечка има знаци, забраняващи
паркирането, поради което няма основание за отмяна на мярката.
Настоящият съдебен
състав намира, че жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорената
принудителна административна мярка, в преклузивния 14-дневен срок от нейното
извършване. Жалбата е срещу принудителна административна мярка, която съгласно
чл.172, ал.5 ЗДвП подлежи на обжалване по реда на АПК. Всичко изложено налага
извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна
поради следните съображения:
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 12.08.2021 г., в 14,10 часа, процесният лек автомобил марка
„Пежо“, модел 3008, рег.№ *******, собственост на жалбоподателката, е бил
репатриран, защото е бил паркиран в зоната на пътен знак В27 с допълнителна
табела Т18-1. Тези факти се установяват от докладната записка на старши полицай
Вълчинов и от снимковия материал, направен преди преместването.
Тези факти не се
оспорват от жалбоподателката. От друга страна, направените преди принудителното
преместване снимки категорично установяват, че процесният автомобил е бил
паркиран в зоната на действие на забранителния пътен знак В27, който забранява
престоят и паркирането, под който знак е била поставена допълнителна табела
Т18.1 „Принудително отстраняване на ППС“. Следователно, при доказателствена
тежест за жалбоподателката да обори твърдението на административния орган за
допуснато нарушение на правилата за движение такива доказателства не бяха
събрани.
Без правно значение
за настоящия спор е установяването на причините за спиране на забранено място и
за липсата на места за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания, защото това не е основание за извършване на нарушение на правилата
за движение и не оправдава поведението на жалбоподателката.
При тези факти съдът
намира, че оспорената принудителна мярка е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171, т.5,
б.“б“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна
административна мярка преместване на паркирано пътно превозно средство без
знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато
превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на
места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително
преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или
прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
Безспорно се
установява, че в настоящия случай са били налице предпоставките на чл.171, т.5,
б.“б“, пр.1 ЗДвП. Процесният автомобил е бил паркиран в нарушение на правилата
за движение на место, обозначено с неподвижен пътен знак В27 и Т18.1,
предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство. Процесният
автомобил се е намирал в зоната на действие на пътен знак В27 и този факт не се
оспорва от жалбоподателката.
Без правно значение за законосъобразността на
оспорената мярка е липсата на пътен знак Д21 „Място
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания“ в
близост до мястото, където е извършено нарушението. Вярно е, че за общината
съществува задължение да създаде такива места, но тяхната липса не може да
оправдае нарушаването на правилата за движение. При липса на такива места
водачите на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, следва да
съобразят съществуващите възможности за паркиране при спазване на всички
изисквания на ЗДвП. Картата
за
паркиране на местата, определени за превозните средства, обслужващи хора с
трайни увреждания и използване на улеснения при паркиране, притежавана от
жалбоподателката също не й позволява да нарушава правилата на ЗДвП за паркиране
и престой.
Преместването е
наредено и извършено от компетентен орган – старши полицай в сектор „Общинска
полиция“ при ОДМВР Пловдив, надлежно упълномощен въз основа на заповед № 8121з-1215
от 27.10.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Административният
орган действа в условията на обвързана компетентност и няма право на преценка
за необходимостта от прилагането на принудителната административна мярка, а при
констатиране на предпоставките на някоя от хипотезите на чл.171 ЗДвП е длъжен
да приложи съответната мярка, за да осигури безопасността на движението. Наличието
на пътен знак В27, забраняващ престоят и паркирането, и на допълнителна табела Т18.1,
указваща принудително отстраняване на ППС, е достатъчно фактическо основание за
прилагането на мярката в настоящия случай.
В производството по
прилагане на оспорената мярка не са допуснати такива съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават
незаконосъобразност на мярката само на това основание. Доколкото принудителните
административни мерки по ЗДвП имат за цел осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения, а
мярката по чл.171, т.5 ЗДвП цели осигуряване на възможност за преминаване на
другите участници в движението и нейното прилагане почти винаги изисква бързина
и неотложност, общите правила за уведомяване на заинтересованите лица и за
осигуряване на правото им на участие в административното производство не
намират приложение в това производство. Съответно не може да се каже в
настоящия случай, че по отношение на жалбоподателката са допуснати такива
съществени процедурни нарушения, които да са ограничили правото й на защита или
при липсата на които би се стигнало до неприлагане на принудителната
административна мярка, защото и нарушението на правилата за паркиране и
престой, и поставеният пътен знак В27 заедно с допълнителна табела Т18.1 са
безспорно доказани.
Водим от всичко изложено, съдът
намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото на жалбоподателката не се дължат разноски. Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Г.Г., ЕГН
**********,***, срещу принудителна административна мярка по чл.171, т.5 ЗДвП, наложена от Т.В., старши полицай в сектор „Общинска полиция“ при ОДМВР
Пловдив, на 12.08.2021 г., по отношение на лек автомобил марка „Пежо“, модел
3008, рег.№ *******.
Решението е окончателно.
Съдия: