ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2690
гр. София, 12.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:И. М.
при участието на секретаря Л. Н.
в присъствието на прокурора Юл. С. Р.
като разгледа докладваното от И. М. Частно наказателно дело №
20221110211379 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.64, ал.1 от НПК.
Районният съд е сезиран с искане от прокурор при СРС, с което се иска
спрямо лицето Б. АЛ. М., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 1409/2022г. по описа на 01 РУ – СДВР да бъде взета
първоначална мярка за неотклонение ,,Задържане под стража“. В него се
излагат мотиви, че по отношение на лицето е налице обосновано
предположение, че същото е съпричастно км престъплението, за което му е
било повдигнато обвинение, както и че е налице реална опасност да извърши
престъпление с оглед съдебното му минало.
В съдебно заседание прокурорът поддържа искането и моли същото да
бъде уважено. Счита, че от събраните до този момент писмени доказателства
и доказателствени средства може да се направи обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъплението, за което е обвинени. Съдебният
му статус го определя като осъждано лице, което доказва реалната опасност
същият да извърши престъпление.В заключение се иска от съда да вземе
мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Обвиняемият и неговия защитник считат искането за неоснователно и
молят същото да бъде оставено без уважение като акцентират на
неизясненото му психическо състояние към момента на извършване на двете
1
деяния. Иска се да бъде взета по – лека мярка за неотклонение.
СЪДЪТ като съобрази събраните в досъдебното производство
доказателства, изложените в искането оплаквания, доводите на страните и
разпоредбите на закона, намира за установено следното:
С Постановление за привличане на обвиняем от 10.09.2022г. Б. АЛ. М. е
привлечен в качеството му на обвиняем за извършено престъпление по
чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство са били разпитани в качеството им
на свидетели Е. Р., Д. М., М. А., Ю. Д., А. А., Н. Х., Й.Й., Н. М., М. К., К. Ж. и
Н. М.. Също така е било извършено разпознаване на лице, извършен е оглед
на местопроизшествие, съставен е протокол за доброволно предаване и са
приобщени справка за съдимост и справка за наличие на висящи дела от
унифицираната система на прокуратурата.
Видно от данните по делото е, че към настоящия момент е налице
обосновано предположение, че привлеченото към наказателна отговорност
лице е автор на престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
Налице са разпити на свидетели – очевидци, непосредствено възприели
факта на отнемане на вещите именно от Б.М., извършени разпознавания на
лице, както и показания по неговото задържане. От протокола за доброволно
предаване от 09.09.2022г. се установява, че обвиняемият доброволно е предал
част от вещите за които може да се предположи, че представляват предмет на
престъпното посегателство. С извършените разпознавания еднопосочно е бил
идентифициран Б.М.. Разпознаващите свидетели детайлно описват
физическите белези на обвиняемия и са категорични, че именно той е лицето
извършител на кражбите. Ето защо е налице първата предпоставка по чл.63,
ал.1 от НПК, а именно данните по делото да обусловят предположението, че
привлеченото към наказателна отговорност лице е съпричастно към
престъплението, за което му е било повдигнато обвинение.
В случая е налице подвеждане под наказателна отговорност за извършено
,,тежко умишлено престъпление“ от общ характер, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода до осем години.
Видно от данните по делото е, че обвиняемият Б.М. е бил осъждан за друго
умишлено престъпление от общ характер, което е извън определения му
изпитателен срок. Независимо от това обстоятелство обаче и съблюдавайки
2
изминалия дълъг период от останалите му осъждания, съдът счита, че по
отношение на лицето е налице опасност да извърши престъпление. От
данните по делото се установява, че след като е извършил първата кражба,
обвиняемият е направил успешен опит да напусне търговския обект,
упражнявайки физическа сила. Това обстоятелство е било повторено и при
извършване на втората кражба, когато деецът е оказал съпротива при своето
задържане от страна на част от свидетелите.
Всички тези обстоятелства навеждат на единствения възможен извод, че
обвиняемият е склонен към физическа агресия спрямо неограничен кръг хора
и респективно опасност и от укриване. Горното съждение се потвърждава и
от справката, установяваща множеството задгранични пътувания на дееца.
Опасността от укриване може да се предполага и от двата направени опита за
бягство от местопрестъплението.
Същевременно в съдебно заседание защитникът представи три броя
епикризи, касаещи здравословното състояние на обвиняемия. Видно от
тяхното съдържание е, че обвиняемият Б.М. страда от психическо заболяване
,,Остро полиморфно психотично разстройство със симптоми на шизофрения.
Маниоподобен синдром“. Лицето е било лекувано в различни психиатрични
здравни заведения през едни сравнително близък период от време – 2019г. –
2021г. В представените медицински документи се съдържат данни за
подобряване на неговото състояние, но въпреки това и с оглед наличната
диагноза и липсата на изготвена съдебно психиатрична експертиза, не би
могло да се приеме до колко и в каква степен обвиняемият е бил годен да
носи наказателна отговорност към момента на извършване на деянията, респ.
пълноценно да участва в наказателното производство и дали въпросното
заболяване се намира в причинно – следствена връзка с извършеното от
лицето. Поради тази причина и предвид неизяснения субективен статус на
обвиняемия искането на прокурора за вземане на най – тежката мярка за
неотклонение ,,Задържане под стража“ се явява неоснователно.
Съдът счита, че към настоящия етап най – адекватната мярка за неотклонение,
която следва да бъде взета спрямо обвиняемия Б. АЛ. М., е ,,Домашен арест“.
Същата би постигнала необходимия баланс от осуетяване на опасността
лицето да се укрие или извърши престъпление и провеждането на адекватна
медицинска терапия в домашни условия във връзка с диагностицираното
3
заболяване. До безспорното установяване на психическото състояние на
обвиняемия към момента на извършване на деянията, респ. способността му
пълноценно да участва в наказателното производство и възможността на
неговите родители да съдействат, определената мярка би постигнала в най
пълна степен целите по чл.57 от НПК. Същата следва да бъде изпълняване по
местоживеенето на обвиняемия на посочения в протокола за разпит адрес в
.......................... като контрола по изпълнението й следва да бъде
осъществяван от Началник 07 РУ СДВР.
По отношение на останалите две мерки за неотклонение ,,гаранция“ и
,,подписка“ съдът не намира основание да бъде взета която и да е от тях
предвид невъзможността на обвиняемия да заплати определената му сума по
гаранцията и реалната опасност с оглед психическото му състояние да
извърши престъпление.
Воден от горното и на основание чл. 64, ал.5 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на СРП за вземане по
отношение на Б. АЛ. М., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно
производство № 1409/2022г. по описа на 01 РУ – СДВР на мярка за
неотклонение „Задържане под стража“.
ВЗЕМА по отношение на Б. АЛ. М., с ЕГН: ********** – обвиняем
по досъдебно производство № 1409/2022г. по описа на 01 РУ – СДВР мярка
за неотклонение „Домашен арест“, която да бъде изпълнена на адрес:
......................., чиито контрол да бъде осъществяван от Началник при 07 РУ -
СДВР.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране с частна
жалба и частен протест в тридневен срок от днес пред СГС.
В случай на жалба или протест, насрочва делото за 15.09.2022г. от
11:00ч. за която дата и час страните да се считат за уведомени.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5