Р Е Ш Е Н И
Е №…..
гр.Козлодуй,
16 септември 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в публично
заседание на 14.09.2020г. /Четиринадесети септември две хиляди и двадесета година/,
в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Адриана Добрева
административно наказателно дело № 169 по описа за 2020 година за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано
е по жалба на М.Е.М., ЕГН ********** против наказателно постановление №
20-0288-000157 от 09.04.2020г. на Началник РУ Козлодуй към ОДМВР Враца, с което
на основание чл.179, ал.2 пр.1 ЗДвП му е наложена глоба 200.00 лева за
нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1 т.5 ЗДвП му е
наложена глоба 100.00 лева и лишаване от право да управлява ВПС за срок от два
месеца за нарушение на чл.123, ал.1 т.2, б.»а» ЗДвП. С жалбата се оспорва правилността
и законосъобразността на обжалваното наказателно постановление и се иска, да
бъде отменено.
В съдебни
заседания жалбоподателя се представлява от адвокат Т.П. от ВАК, която поддържа
жалбата и излага подробни съображения и в писмена защита.
Въззиваемата
страна, Началник РУ Козлодуй към ОДМВР Враца, не изпраща представител
и не изразява становище по така депозираната жалба. С придружително
административната преписка писмо излага становище за прекомерност на
адвокатското възнаграждение претендирано от жалбоподателя.
В хода на
съдебното следствие са събрани писмени доказателства – приложена е
административната преписка и е изслушан свидетеля Г.Л.Д., който е
актосъставител.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната
съвкупност, съотнесени към наведените основания от страните, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Жалбоподателят М.Е.М.,
ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС и притежава СУМПС № ********* и се води
на отчет в ОДМВР Враца.
Обжалваното наказателно
постановление е издадено въз основа на съставен на 16.03.2020г. акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бланков № 616207
против жалбоподателя, за това, че на 13.03.2020г., около 15.30 часа в община
Хайредин на път – общински № VRC1037 от с.Рогозен в посока за с.Бързина, управлява лек автомобил
„Опел Астра” с рег. № ВР 4320 СС, собственост на Дарина Стоянова П., с
несъобразена скорост с релефа на пътя, при което губи контрол върху
управляваното МПС и се преобръща в дясно, извън платното за движение, с което е
нарушил чл. 20, ал.2 ЗДвП. Настъпва ПТП с материални щети по автомобила. Водача
е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, като уреда отчита
отрицателна проба. Водача напуска мястото на произшествието, без да уведоми
органите на МВР, с което е нарушил чл. 123, ал.1 т.2, б.”а” ЗДвП.
Актът е съставен три дни след датата на нарушението от свидетеля
Г.Л.Д. в присъствието на един свидетел полицейски служител Д.С.Д., като и
двамата не са очевидци на нарушението, нито са присъствали при установяването
му.
От показанията на актосъставителя св.Г.Д. безспорно се
установява, че акта е съставен впоследствие без да е видяно или установено
нарушението, като записаното в него, че водача е изпробван за употреба на
алкохол с техническо средство, като уреда отчита отрицателна проба не отговаря
на обективната истина, тъй като не актосъставителя е изпробвал водача, а негови
колеги в гр.Бяла Слатина.
Актът е подписан от посочените в
него лица, включително и от посоченото като нарушител лице. В законоустановения
три дневен срок пред контролните органи не са били представени писмени
възражения от жалбоподателя по отношение на съставения АУАН. На основание
констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което по идентичен с акта
начин е дадено описание на нарушенията, както и нарушените правни норми.
Издаденото НП е връчено на жалбоподателя и в срок е обжалвано издаденото НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По допустимостта на
жалбата: Жалбата е с правно основание чл.59, ал.1 от ЗАНН,
подадена в преклузивния срок по ал.2 от този текст, от легитимиран субект
/срещу който е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на правния спор /по
основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото производство е от
административно - наказателен характер и същественото при него е да се установи
има ли извършено административно нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. Тук
следва да се отбележи, че актовете за установяване на административно нарушение
нямат обвързваща доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за
доказано. Това означава, че в тежест на административно - наказващия орган, тъй
като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител.
Следва да бъдат спазени и изискванията
на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление,
както и сроковете за реализиране на административно наказателното преследване.
В тази насока е налице различие в понятията „неправилно” и „незаконосъобразно”
наказателно постановление. Когато АУАН или НП не са издадени от
надлежен орган или не са издадени в установените законови срокове или не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да
бъде отменено като незаконосъобразно. Тук следва да се посочи, че критерият за
определяне на съществените нарушения на процесуалните правила е този, че
нарушението е съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне
и до друго решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата
на страните в която и да е фаза на процеса. Когато, обаче, са спазени всички
процесуални правила и срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава
съдът следва да провери дали то е правилно, т. е. дали има
извършено административно нарушение. Именно административно
наказващия орган е този, който следва да установи пред съда, че има извършено
административно нарушение /такова, каквото е описано в акта /и че същото е
извършено от лицето, посочено като нарушител. Ако това не бъде доказано пред
съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се
докаже извършването на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса
за съответствието на наложената санкция с тежестта на нарушението/ само когато
размерът на административното наказание или имуществената
санкция може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
закона/.
Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК. В производството
по обжалване на НП, наказващият орган е този, който
поддържа административнонаказателното обвинение, съответно тежестта на
доказване е за него.
С оглед изложеното, съдът
след запознаване със приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният АУАН
и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като издадени от
компетентни органи притежаващи нужните правомощия за тези действия в
съответствие с разпоредбите на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. По делото
е представена и приета Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи удостоверяваща материалната компетентност
на контролния орган, с правомощия да съставя актове за установяване
на нарушения по ЗДвП по отношение на актосъставителят, както и тази
на АНО да издава НП при установени нарушения по ЗДвП.
Отразените
в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации
нямат доказателствена стойност по презумпция. Същите не се считат за
установени, както и нарушителят не се счита за такъв, до доказване на
противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.
Когато в хода на административно-наказателната процедура са били нарушени
установените законови норми относно съставянето и реквизитите на акта и НП, то
издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като незаконосъобразно, независимо
дали има извършено административно нарушение. Следва също така да се отбележи,
че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по издаване на
НП и спазването на сроковете за реализиране на административно-наказателната
отговорност.
Така с атакуваното
НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
извършени две нарушения – на чл.20, ал.2 ЗДвП и на чл.123, ал.1 т.2, б.»а» ЗДвП. Съгласно
чл. 40, ал.1-3 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен,
но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът
се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствали при
извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се
състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други
свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
Законодателят
е употребил понятието „свидетели” в множествено число не защото изисква тези
свидетели задължително да са повече от един, а защото по този начин указва на
актосъставителя, че следва да събере данни от всички или по-голямата част от
свидетелите, които са възприели извършването или установяването на нарушението.
Задължението в АУАН да са посочени двама
свидетели произтича от разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН, която се прилага
само в хипотезата, когато липсват свидетели, присъствали при извършването или
установяването на нарушението или когато не е възможно да се състави акт в
присъствието на такива свидетели. Само в тези два случая актът се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.
В
конкретния случай АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, който
както безспорно се установи по делото не е присъствал при извършването нито при
установяването на нарушението в противоречие с императивното изискване на
чл.40, ал.3 ЗАНН, с което е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй
като е налице засягане правото на защита на санкционирания субект.
Освен това съда намира, че доколкото
по делото безспорно се установи от показанията на свидетеля актосъставител Г.Д.,
че и той не е присъствал при установяване нито при извършване на нарушението, а
акта е съставен три дни след датата, то административно - наказващия орга не е
доказал по безспорен начин, че има административно нарушение и че то е
извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.
Предвид изложеното съда намира, че
следва да отмени обжалваното наказателно постановление.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя
следва да се присъдят разноските за адвокатско възнаграждение, което е в
минималния размер от 300.00 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно
наказателно постановление № 20-0288-000157 от 09.04.2020г. на Началник РУ
Козлодуй към ОДМВР Враца, с което на
М.Е.М., ЕГН ********** на основание чл.179, ал.2 пр.1 ЗДвП е наложена глоба 200.00 лева за нарушение на чл.20, ал.2 ЗДвП и на
основание чл. 175, ал.1 т.5 ЗДвП му е наложена глоба 100.00 лева и лишаване от
право да управлява ВПС за срок от два месеца за нарушение на чл.123, ал.1 т.2,
б.»а» ЗДвП.
ОСЪЖДА Началник РУ Козлодуй към ОДМВР Враца, да
заплати на М.Е.М., ЕГН ********** съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300.00 лева.
Решението може да се обжалва от
страните в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред Административен съд
- Враца.
Районен
съдия: