РЕШЕНИЕ
№ 423
град Пловдив, 12.01.2024
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ – XXVIII състав, в открито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря Р. А. и участието на прокурор Мирослав Йосифов, като разгледа
докладваното от съдия Вълчев административно дело № 1700/2023 година описа на съда, взе предвид следното:
Производство по Глава
ХI АПК вр. чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба на М. Ж.Ш.,
ЕГН **********, чрез адв. С., срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
(ГДИН) - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21. Ищецът иска ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 30 000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.10.2018 г. до окончателното й
изплащане, от които 15 000 лв. за претърпени от него неимуществени вреди в
периода от 01.10.2018 г. до 31.01.2020 г. в ЗО „Хеброс“ и в размер на 15 000
лв. за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.03.2021 г. до 17.05.2023
г. в Затвора гр. Пловдив. Твърдят се нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС.
В с. з. ищецът се явява лично и с
пълномощника адв.С., като се поддържа
иска по изложените
в исковата молба
аргументи. По същество на спора счита, че иска е доказан по основание и
размер и моли да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на разноските по
делото.
Ответника – Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от пълномощника юрк.Ч., оспорва предявените
искови претенции по основание и размер. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Контролиращата страна чрез участвалият
в делото прокурор от ОП –
Пловдив дава заключение
за частична основателност на исковата
претенция, предлага присъждане
на справедливо обезщетение, като се приеме, че претендираното е прекомерно завишено.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и съобразно събраните по делото
доказателства, намира за
установено от фактическа страна
следното:
От данните по делото (Становище от 03.08.2023
г. на ИСДВР при Затвора Пловдив Георги Атанасов – л. 45; Справка на вх. №
5860/31.07.2023 г. на ИСДВР при Затвора Пловдив С. Пачеджиева – л. 47; Справка
към рег. № 5860 от 31.07.2023 г. на ИСДВР Ч.при Затвора Пловдив – л. 50.;
Становище към рег. № 5860 от 31.07.2023 г. на ИСДВР Балакчиев.– л. 61;
Становище към рег. № 5860 от 31.07.2023 г.на ВПД НС „ФЛКР“ К. при Затвора Пловдив – л. 64) се
установява, че М.Ж.Ш. е изтърпявал
наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив и ЗООТ Хеброс в част от
посочените по-горе периоди, а именно:
Ищецът Ш. ***.2018 г. От 14.12.2018 г. до 20.12.2018
г. вкл., е пребивавал в Приемно отделение, като
няма предоставени данни в коя стая и с колко лишени от свобода Ш. е пребивавал
съвместно през посочения период. От 21.12.2018 г. до 03.01.2019 г. л.св. бил
настанен в помещение № 65 на пост V. Спално помещение № 65 е с площ от 27,24 кв. м. без
санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,99х1,17 м., и 0,50х1,17м.
и санитарен възел с площ от 2, 65 кв. м. с един отваряем прозорец с размери
0,34х1,17 м. За този период също няма данни с колко други л.св. е пребивавал
ищецът в това спално помещение, посочва се единствено в представената справка,
че в Затвора Пловдив и в системата на ГДИН единственият меродавен документ, от
който може да се направи справка за броя на л. св. по спални помещения, е
"Сведение за разпределение и движение на лишени от свобода", което
пък по утвърдената „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и
териториалните й поделения“ – ТС-НО-5, утвърдено със Заповед № Л-42/02.01.2020
г. на Главния директор на ГДИН и утвърдена от Държавната агенция „Архиви“, се
съхранява за срок от три години. На 04.01.2019 г.. Ш. е преместен в ЗО „Хеброс“
до 23.06.2021 г. През времето на престоя му няма данни в кое помещение и с колко л.св. е пребивавал ищецът в това
спално помещение.
Отоплението на стаите е с локално
парно.
Лишените от свобода имат достъп до баня
три пъти седмично по предварително утвърден график, а именно всеки понеделник,
сряда и петък. В банята са разположени 6 душа. Към нея има преддверие за
преобличане. Също така мога да държат при себе си спално бельо до два комплекта
и две одеала.
Лишеният от свобода Ш. не е участвал в
специализирана групова работа на територията на ЗО "Хеброс" поради постоянната
си трудова заетост. За времето на изпълнение на наказанието си в ЗООТ „Хеброс“ е
бил назначен на външен работен обект, на фирма „Рила“ ЕАД, като общ работник
при 6-дневна работна седмица на 8-часов работен ден. В последствие е работил и
като общ работник на външен работен обект на фирма „Проинвест строй“ ЕООД, при
5-дневна работна седмица на 8-часов работен ден. Има зачетени 239 работни дни.
Преместен обратно в Затвора Пловдив от 23.06.2021
г. до 17.05.2023 г. - /крайната дата втория исков период/, когато Ш. е
освободен.
За периода от 23.06.2021 г. до 28.06.2021
г. вкл.
Лишеният от свобода М.Ш. пребивава в
Приемно отделение, стая „ОП-2“ с площ от 26,28 кв. м. (без площта на санитарния
възел) и разполага с два прозореца с размери 0, 35 м. х 1, 18 м. Стая „ОП-2“ е
с капацитет за 6 човека.
Санитарният възел е с площ 2, 70 кв. м.
и разполага с един прозорец с размери 0, 35 м. х 1, 18 м. Санитарният възел
разполага с течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за
вентилация. Стаята разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна
светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление.
При престоя си в Приемно отделение л.св.
М.Ш. не е подавал молби или жалби, свързани с лоши битови условия или други
форми на причиняван му дискомфорт. През този период се установява 1 ден
(23.06.2021 г.), през които на ищеца не е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв. м.
За периода от 06.07.2021 г. до 08.08.2021
г. вкл.
Лишеният от свобода е бил настаняван в
помещение № 5 на пост VI. Размерите
на спално помещение са 28.52 кв. м. без санитарен възел с два отваряеми
прозореца с размери 0.98 м. х 1.15 м. и 0.48 м. х 1.15 м. Санитарният възел е
обособено помещение с отделен вход с размер 2.46 кв. м. с един отваряем
прозорец - 0.31 м. х 1.10 м. Спалното помещение е с капацитет за 7 човека, като
през този период се установява. 28
дни (06.07.2021 г.; 07.07.2021 г.; 13.07.2021 г. – 17.07.2021 г.; 19.07.2021 г.
– 08.08.2021 г.), през които на ищеца не е била осигурена
жилищна площ от минимум 4 кв. м.
За периода от 09.08.2021 г. до
11.10.2021 г. Ищецът е бил настанен в стая 9 на пост VI при капацитет 7 лишени
от свобода. Квадратурата на стаята без
санитарен възел е 27,99 кв. м., а тази на санитарния възел – 2,40 кв. м. В
спалното помещение има два отваряеми прозореца с размери 0,90 х 0,55 м. и 0,90
х 0,55м. Размерът на прозореца в санитарният възел е 0,85 х 0,55 м. За период
от 40 дни (от 09.08.2021 г. – 31.08.2021 г.; 04.09.2021 г. – 20.09.2021 г.) на
ищеца не е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв. м.
За периода от 11.10.2021 г. до
26.10.2023 г. вкл. Лишения от свобода е върнат помещение № 5 на пост VI, като
за този период не са били настанявани повече лица от максималния капацитет.
За периода от 27.10.2021 г. до 17.05.2023
г. Ищецът е бил настанен в стая 10 на пост VI. Квадратурата на стаята без санитарен възел е 28,51 кв. м., а тази на
санитарния възел – 2,60 кв. м. В спалното помещение има два отваряеми прозореца
с размери 0,50 х 1,15 м. и 1,00 х 1,15м. Размерът на прозореца в санитарният
възел е 0,30 х 1,15 м. При капацитет на помещението за 7 лишени от свобода, за
период от 8 дни (от 21.04.2022 г. – 28.04.2022 г.) на ищеца не е била осигурена
жилищна площ от минимум 4 кв. м.
От
цитираните по-горе справки и становища се установява, че през периодите на
изтърпяване на наказанието на ищеца в Затвора гр. Пловдив на всички лишени от
свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а
работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Във всеки санитарен възел,
всеки лишен от свобода има достъп до течаща студена вода. Отоплението се
осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон.
Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят
това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява
също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат
да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от
близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни
продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при
себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Министъра на правосъдието).
Не
са правени основни ремонти на килиите, в които е пребивавал, но са извършвани
текущи ремонти – извършвана е своевременна смяна на течащи кранчета,
отстранявани са течове, сменяни се осветителни тела, като не се допуска да има
счупени прозорци, тъй като същите се подменят своевременно. През 2017 г. е
извършено боядисване на общите помещения на л.св., дограмата е подменена с нова
ПВЦ, поставен е гранитогрес в общите умивални.
По
отношение на банята се установява, че същата е обща, подът на която е с
мозайка, а стените – с фаянсови плочи, като се ползва по утвърден график.
Всички работещи л.св. имат осигурена възможност всеки работен ден да използват
баня след приключване на работния ден. Л.св. М.Ш. работи и в този смисъл има
възможност да използва баня всеки работен ден.
Във
всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода
имат неограничен достъп до тях. Отоплението се извършва посредством централно
парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за
естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода,
настанени в помещенията, като няма проблем стаята да бъде проветрявана, респ.
не би следвало да има мухъл. В спалните помещения няма топла течаща вода, но
л.св. имат достъп до студена течаща вода и могат да ползват нагревателни уреди
– бързовари по всяко време.
В
Затвора Пловдив на стените няма поставена изолация нито на сградите определени
за спални помещения, нито и на сградите за административно обслужване.
С
постъпването си в затвора на всеки л.св. се осигурява комплект спално бельо и
завивки, като при желание от страна на л.св. домакинът осигурява колкото
комплекта са му необходими, отделно от това имат право да получават и от своите
близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със
служебни, като прането става по усмотрение на самия л.св. – в пералнята на
затвора, тогава се сушат в сушилната машина; ръчно от л. св. – има пригодени простори в
общото помещение на поста или отвън на
карето или чрез изнасяне за пране от близките.
За
времето си на престой в Затвора – Пловдив е назначаван на две работни позиции –
в „Обособено производство“ и „Работник затворническа кухня“, като има
обработени общо 522 работни дни.
Включван
е в различни групови и специализирани форми на работа, като за участието си в
тях е бил награждаван.
Не
е имал дисциплинарни прояви и не е бил наказван.
Видно от приложените по делото
протоколи за извършени услуги през процесните периоди в Затвора Пловдив и в
ЗООТ Хеброс е била извършвана редовна процедура за обезпаразитяване и
дезинсекция. В протоколите са описани размера на третираната площ, препаратът,
с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или
подпис на лицето извършило описаните в протокола дейности и имената и/или
подпис на лицето приемащо извършената работа.
Като свидетел по делото е разпитан М.Б..
Същия заявява, че познава ищеца от Затвора, където били заедно 2021 г. или 2022
г. Работили заедно, но били в различни отряди
и стаи. Заявява, че в затвора топла вода няма. Посочва, че гризачи не е виждал,
но дървеници и хлебарки има, въпреки, че
се пръска. По стаите по тавана в някои стаи има влага, а дрехите ги сушили на
простор с въже в стаите.
При така изяснената фактическа
обстановка и съобразно прибощените по делото писмени и гласни доказателства,
съдът прие следното от правна страна:
Съгласно разпоредбата на
чл. 205 от
АПК, иск за обезщетение се
предявява срещу юридическото лице, представлявано от
органа, от чийто
незаконосъобразен акт, действие
или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби
се осъществяват от
Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище
София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на
наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на ЗО „Хеброс“ и Затвора гр. Пловдив към Главна
дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията
за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им
положение и статус, е административна по
своето естество. Това
от своя страна определя
като пасивно, материално
и процесуално правно легитимирана страна
по заявената главна
искова претенция за сочените
периоди именно Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.
Каза се, главната искова претенция на
ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от
незаконосъобразна дейност на администрацията на ЗО „Хеброс“ и Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено
наказание лишаване от свобода, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията
за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по
своето естество.
Тук е мястото да се посочи, че от
наличните по делото доказателства се установява, че Ш. не е пребивавал в ЗО
„Хеброс“ на 01.10.2018 г., която е началната дата на този исков период. Както
вече бе казано, от данните по делото се установява, че същият е преместен в ЗО
„Хеброс“ на 04.01.2019 г. и е пребивавал в него до 22.06.2021 г. (доколкото на
23.06.2021 г. вече е бил преместен в Затвора гр. Пловдив), но крайната дата на
този исков период е 31.01.2020 г.
По отношение на периода, касаещ Затвора
гр. Пловдив се установява, че ищецът не е пребивавал в това затворническо
заведение в периода от 01.03.2021 г., която е началната дата на този исков период,
до 22.06.2021 г. вкл., доколкото от данните по делото се установява, че е постъпил
в Затвора гр. Пловдив на 23.06.2021 г.
При това положение, възведените в
обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани
само за престоя на ищеца в ЗО „Хеброс“ през периода от 04.01.2019 г. до 31.01.2020
г. вкл. (крайната дата на исковата молба), както и в Затвора гр. Пловдив през
периода от 23.06.2021 г. до 17.05.2023 г. вкл. (крайната дата на втората искова
претенция) така, както са предявени исковете, доколкото в настоящото исково
производство ищецът е този, който определя предмета на правния спор. В тази
връзка следва изрично да се посочи, че именно фактическите твърдения на ищеца,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба, определят предмета на
доказване и на произнасяне на съда и е недопустимо, ако не е било предприето
изменение на иска по реда на чл. 214 от ГПК, същият да бъде разгледан на фактически
основания – различни от посочените в исковата молба.
На следващо място, следва да бъде
съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража
не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко
място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови
и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за
поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото
достойнство на задържаните лица.
В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода
да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция
на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите
правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални
конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна
площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да
извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане,
обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на
книги и т.н.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС,
количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и
проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът
обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на
закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от
свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено
проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в
заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел
и течаща вода се осъществява в спалните помещения.
На лишените от свобода се осигуряват
условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично
съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.
С оглед на цитираните правни норми, и
посочена фактическа обстановка се приема следното:
По отношение на ЗО „Хеброс“ в посочения
период от 04.01.2019 г. до 31.01.2020г. се констатира, че от страна на ответника
не са представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които
са били настанени заедно с Ш. в съответното помещение през процесния период
(тъй като, тази информация се съхранявала за срок от три години съгласно
"Номенклатура на делата със срокове за съхранение на ГДИН и териториалните
й поделения", каквато не бе представена по делото), относно мебелировката
в тези помещение, и изобщо относно битовите условия, при които ищецът е
изтърпявал наказанието си лишаване от свобода.
При това положение и на основание чл.
284, ал. 3 ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав
приема, че в периода от 04.01.2019 г. до 31.01.2020 г. вкл., ищецът е бил
поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода,
изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м., и лоши битови
условия в ЗО „Хеброс“ тъй като за този период нито ответникът, нито от ЗО
„Хеброс“ е представена изисканата информация относно помещенията, в които е бил
настанен ищецът и относно броя на настанените в тях лишени от свобода, както и
условията при който е пребивавал.
За пълнота следва да се посочи, че
приложението на процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, предполага
наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните
органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение
от тяхна страна, като при това положение, разбира се, с оглед останалите
събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира
проявлението или липсата на определен факт с правно значение.
В случая, администрацията е била
задължена да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба
данни. Това свое задължение, административният орган не е изпълнил тъй като не е представил никакви справки, съдържащи информация,
свързана с пребиваването на Ш., в мястото за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода за целия период от 04.01.2019 г. до 31.01.2020 г. вкл.,
което е основание да се приеме, че в този период ищецът е бил настанен в спални
помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение
на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС и при лоши битови условия. Тези факти са достатъчни,
за да се приеме, че в посочения по-горе период от време в размер на 393 дни,
администрацията е поставила изтърпяващия наказание Ш. в неблагоприятни условия
по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Съдът счита за основателни и твърденията
досежно наличието на дървеници и хлебарки в ЗО „Хеброс“ през исковия период.
Това е така, защото за период от една година за конкретното пенитенциарно
заведение не са представени протоколи за извършени услуги, поради което и не
може да се приеме за доказано твърдението, че е извършвано регулярно
обезпаразитяване.
По отношение на Затвора гр. Пловдив помещенията,
в които е пребивавал ищецът за времето от 23.06.2021 г. до 17.05.2023 г. вкл.
са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща студена вода. Този извод
се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел. Изложеното
налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и
3 от ППЗИНЗС, доколкото на Ш. са били осигурени постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода. Ползването на баня се осъществява по утвърден график два
пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Отделно
от това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден. Бил е
осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез
отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно
парно в Затвора гр. Пловдив.
Като недоказани следва да се приемат и
твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в
Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са
представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация,
които се установи, че касаят конкретния период на престой на лицето в затвора.
Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани
доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора
Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи. От твърденията на ищеца и
разпитания свидетел е възможно да се приеме, че помещенията, в които е
пребивавал Ш., са с лоши хигиенни условия, но хигиената в спалните помещения и
намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л. св. При
така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за
лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.
На следващо място, по делото не се
събраха достатъчно доказателства да е било прекалено студено през зимата в
Затвора Пловдив, съответно през лятото да е било топло и задушно. Нещо повече,
от становището на Затвора Пловдив се установява, че отоплението се осъществява
чрез централно локално парно отопление, а както се установи от събраните по
делото доказателства, всяка една от стаите разполага с отваряеми прозорци, в т.
ч. такива са налични и в санитарните помещения, посредством които може да се
извършва проветряване на стаите.
Все в тази насока и досежно
твърденията, че затворниците си сушат дрехите в килиите и това е запарвало
въздуха и е причинявало мухъл следва да се посочи, че от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че прането е оставено по
преценка на самите л. св., които могат да сторят това или в пералнята на
затвора, която разполага и със сушилня, или да изперат дрехите си лично, като
им е предоставена възможност да ги сушат на определени за целта места – в
общото помещение на съответната група или на карето, или да ги предоставят за
пране от техни близки, поради което не следва да бъде ангажирана отговорността
на органите на ГДИН за решенията на самите л. св. да перат дрехите си в
килиите, респ. да ги сушат отново там. До
извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото
свидетел, доколкото същия не е пребивавал в едно спално помещение с ищеца.
Независимо от изложеното обаче, следва
да се констатира, че през част от този исков период, а именно на 23.06.2021 г.;
от 29.06.2021 г. до 07.07.2021 г. вкл.; от 13.07.2021 г. до 17.07.2021 г. вкл.;
от 19.07.2021 г. до 31.08.2021 г. вкл.; от 04.09.2021 г. до 20.09.2021 г. вкл.
и от 21.04.2022 г. до 28.04.2022 г. вкл. - общо 84 дни, ищецът е пребивавал в
Затвора гр. Пловдив, където е обитавал помещения, в които за всеки от лишените
от свобода, не е била осигурена площ от минимум 4 кв. м.
Тези факти (на обитаване на пренаселени
килии) са достатъчни, за да се приеме, че в посочените по-горе периоди от
време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание Ш. в неблагоприятни
условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
По отношение на следващото твърдение на
ищеца,което е относимо и към двата искови периода, а именно, че работи и не му
е осигурявана разходка на каре, е необходимо да се съобрази следното:
Участието в трудова дейност на лишените
от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността
на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична
почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят
съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че
дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на
неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените
от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни
места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от
свобода (неработещите) на т.нар. в исковата молба „разходка на каре“ или престой
на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява
почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а
последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни
се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това
положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която е можел
да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че започването на
работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).
При
така установените нарушения
на чл.3 ал.2
вр. ал.1 ЗИНЗС по
отношение на ищеца
при престоя му
в ЗО „Хеброс“ за общо 393 дни, и
този в Затвора гр. Пловдив за общо 84 дни,
исковете за обезщетение за неимуществени вреди се явяват частично
основателни. Обезщетението
следва да се
определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр.
чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Като съобрази
времето, през което
ищецът е търпял неимуществените вреди
– общо 477
дни, интензитета на страданията,
като съдът взе предвид кумулативното
въздействие върху лицето на условията, в които то е изтърпявало наказанието лишаване от
свобода, както и понятието
„справедливост“ като морално-етична категория, включва съотношението между деянието и възмездието.
Ето защо конкретният размер на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да
бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни
последици, ценността на засегнатите
нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в
страната към момента на увреждането, така
че то да не бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като
законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди, с
оглед на всички установени по делото факти и
обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната
административна дейност се е отразила
на увреденото лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ,
определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение
на неимуществени вреди, не трябва да
бъде неразумен в сравнение с
присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи
по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко
или унизително отношение е толкова
фундаментално, че е най-важният фактор за
оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице
елементите от правопораждащия
фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по
чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията, техният вид
и характер и съобразявайки
въздействието на неблагоприятните
условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на
това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната
за периода, съотнесени към по - високите такива в преобладаващата част от
страните членки на Европейския съюз, то следва справедливо обезщетението да
бъде определено в размер от 8 лева/ден (4.09 евро/ден) за 393 дни от първия
исков период и 84 дни от втория исков период. Това е съобразено и с
постановените решения по делата Йорданов и Джелебов срещу България и Иванов и
други срещу България, с които се
приема, че справедливо обезщетение, присъдено от националния съд, се равнява това,
определено на минимум 4 евро на ден или на 30% от присъжданото
от ЕСПЧ при сходни обстоятелства. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените
вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от
поставяне в лоши условия на задържане,
като би било достатъчно, за да обезщети
общо всички вреди, произтичащи
от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла
на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. Отчитайки посочените по-горе
обстоятелства, периода на увреждането, характерът и интензитета на
породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди
обезщетение по справедливост в размер на 3 144 лева за първия исков период и 672
лева за втория такъв, което най-точно и съответно ще овъзмезди
претърпените от М.Ш. неимуществени вреди, свързани с констатираните по-горе нарушения на
администрацията. В останалата част исковите претенции следва да бъдат
отхвърлени като недоказани и неоснователни.
Претендира
се законна лихва, заявена от 01.10.2018 г. за двата иска. Същата следва да се
уважи, считано от 04.07.2023г. – датата на постъпване на исковата молба в съда,
до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото на ищеца се
дължат разноски в размер на общо 201 лв., от които 10 лв. внесена ДТ и 191 лв.
за адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно с уважената част от иска и
както са поискани, съобразно представения договор за правна защита и съдействие,
заявено изрично в последното СЗ.
По отношение на претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да
се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е
водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Липсата на изрична уредба в
ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че
такова не се дължи. Ето защо искането
на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.
По изложените мотиви и на осн. чл.172
ал.2 АПК Съдът:
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, да заплати на М. Ж.Ш., ЕГН **********,
сумата от 3 144 /три хиляди сто четиридесет и четири/ лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия в периода от 04.01.2019 г. до 31.01.2020 г. вкл., при
изтърпяване на наказание лишаване от свобода в ЗО „Хеброс“, ведно със законна
лихва считано от 31.01.2020 г., до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция до пълния й размер от 15 000 лева и за останалите периоди в обхвата
на претендирания от 01.10.2018 г. до 31.10.2020 г.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, да заплати на М. Ж.Ш., ЕГН **********,
сумата, сумата от 672 /шестотин седемседет и два/ лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия в
периода от 23.06.2021 г. до 17.05.2023 г. вкл., при изтърпяване на наказание
лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, ведно със законна лихва считано от 17.05.2023
г., до окончателното изплащане на сумата
ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция до пълния й размер от 15 000 лева и за останалите периоди в обхвата
на претендирания от 01.03.2021 г. до 17.05.2023 г. вкл.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр. София, да заплати на М. Ж.Ш., ЕГН **********,
сумата от 201 /двеста и един/ лв., представляваща разноски по делото
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: