№ 364
гр. София , 24.06.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VII ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Младенов
Членове:Веселина Ставрева
Симона Углярова
като разгледа докладваното от Симона Углярова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602389 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава двадесет и втора от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор при Софийска районна
прокуратура срещу определение от 19.05.2021г. по НЧД № 6816/2021г. по
описа на Софийски районен съд, НО, 11-и състав, с което на основание
чл.243, ал.5 от НПК е отменено постановление на СРП от 31.03.2021г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15168/2020г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр.№ 38773/2020г. по описа на
СРП, водено за престъпление по чл.216а от НК.
В протеста се излагат доводи за незаконосъобразност на атакувания
съдебен акт, като се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е
формирал извод за недостатъчна мотивираност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. Поддържа се, че прокурорският
акт съдържа кратка и ясна фактическа обстановка, въз основа на която са
изградени конкретните правни изводи, като допуснатата известна езикова
неточност не променя смисъла и волята на решаващия орган, а именно, че
липсва годен обект на посегателство за разглеждания престъпен състав. Сочи
се, че в конкретния случай привидно са налице белезите на престъпление по
чл.216а от НК, но такова реално не е извършено по посочените в
постановлението съображения, които от своя страна съответстват на
изложената фактология и кореспондират в достатъчна степен и на
диспозитива на визираното постановление.Отделно от това се излага, че в
отменения прокурорски акт не е засегнат въпросът за обективната
несъставомерност на общия престъпен състав на чл.216 от НК, каквито
оплаквания са изложени в жалбата по същество, доколкото от изложените
мотиви и съдържащите се по делото доказателства става ясно, че изкопният
1
канал трудно може да бъде индивидуализиран като недвижима вещ със
съответните признаци и параметри, откъдето и да може да се заключи, че
реално се е стигнало до някаква форма на унищожаване или повреждане.
По изложените съображения е и отправеното до въззивната съдебна
инстанция искане, протестираното определение да бъде отменено.
Софийски градски съд, като взе предвид доводите, изложени в протеста
и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема
за установено следното:
Досъдебното производство № 15168/2020г. по описа на 05 РУ – СДВР,
пр.пр.№ 38773/2020г. по описа на СРП, е образувано по реда на чл.212, ал.2 от
НПК с първо действие по разследването – разпит на свидетел от 14.10.2020г.,
за това, че на 10.10.2020г. в гр.София, кв.“Челопечене“, между ул.“Войнишка
чешма“ и ул.“Стари Искър“, неправомерно е нарушена целостта на
съоръжения и обекти от канализационната система, чрез засипване на част от
канал – общинска собственост на район Кремиковци при Столична община, с
който са създадени условия за отвеждане на отпадъчна вода – престъпление
по чл.216а от НК.
С постановление от 31.03.2021г. на прокурор при Софийска районна
прокуратура, горепосоченото досъдебно производство е било прекратено на
основание чл.24, ал.1, т.1 от НК.
С определение от 19.05.2021г. по НЧД № 6816/2021г. по описа на СРС,
НО, 11-и състав, прекратителното постановление на СРП от 31.03.2021г. е
било отменено и делото върнато на СРП за продължаване на процесуалните
действия. Видно от мотивната част на атакуваното определение Софийският
районен съд е приел, че в случая е налице процесуално нарушение при
изготвяне на прокурорския акт, при това от категорията на съществените
такива, а именно – липса на мотиви. Посочено е, че от една страна
наблюдаващият прокурор е приел, че формално е осъществен съставът на
престъплението по чл.216а от НК, като същевременно с това е застъпил и теза
за липса на годен предмет на престъплението, което обстоятелство поставя
обжалваното лице в неизгодна процесуална позиция да гадае какви са били
съображенията за прекратяване на наказателното производство и да замества
мотивите на прокурора със свой доказателствен анализ.
При така установеното от фактическа страна, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Протестът е депозиран от активно легитимиран субект срещу акт на
първоинстанционния съд, който подлежи на въззивен контрол и в
преклузивния законов срок, поради което е процесуално допустим.
Разгледан по същество, същият е основателен.
2
Разпоредбата на чл. 243 от НПК предоставя правомощие на прокурора
да прекрати наказателното производство при изрично определени от закона
предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2
НПК, постановлението за прекратяване на наказателното производство
следва да бъде мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат в
достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването
доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна
норма.
Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се
извърши проверка за обосноваността и законосъобразността на
постановлението на прокурора, с които се поставя край на наказателното
производство. Съдебният контрол по чл. 243 от НПК се изразява в проверка
от съда на осъществената от страна на прокурора дейност по съвкупна оценка
на всички допустими и относими към предмета на доказване доказателства и
доказателствени средства, при която се преценява правилността и
логичността на направените фактически изводи /обоснованост/ и дали
установените при разследването фактически данни са правилно отнесени към
съответната норма на материалния наказателен закон, както и правилното
прилагане на процесуалния закон /законосъобразност/.
В конкретния случай, въззивният съд намира, че постановлението за
прекратяване на наказателното производство отговаря на горните изисквания.
Прокурорът е приел, че въпреки проведеното разследване, не е установено
извършване на престъпление от общ характер. Посочил е, че липсва годен
обект на посегателство, като е поставил в основата на доказателствените си
изводи назначената и изготвена в производството хидро – техническа
експертиза и приобщените писмени доказателства, видно от които
процесното съоръжение, общинска собственост, не е част от
канализационната система на населеното място, че изкопният канал има само
и единствено отводнително значение и не се ползва за отвеждане на
отпадъчни води, респективно и неговото засипване е несъставомерно от
наказателноправна гледна точка.
Въззивният съд също както и първостепенният такъв констатира, че в
постановлението действително е допуснато формално противоречие, защото
първо, при излагане на правните съображения от една страна е посочено, че
формално са налице данни за извършено престъпление от общ характер, а от
друга – че липсва годен обект на престъпление. Противоречието обаче не е
съществено, защото представлява дефект в изразната форма, но не
възпрепятства възможността да се разбере недвусмислено, че прокурорът не
приема, съобразно изискуемия процесуален стандарт, наличието на годен
предмет на посегателство, респективно че е счел деянието за обективно
несъставомерно.
Отделно от изложеното е необходимо да бъде посочено, че СРП е
3
извършила пълно, всеобхватно и обективно разследване, съгласно
стандартите на чл. 14, ал. 1 от НПК, като е събрала и проверила всички
възможни и необходими за конкретния случай доказателства. Въз основа на
извършения анализ, изследвайки наличните в материалите по досъдебното
производство доказателствените източници, писмени и гласни такива,
поотделно и в тяхната взаимовръзка, прокурорът при СРП е формирал извод,
че извършените действия по засипване на отводнителния канал са
несъставомерни като престъпление по чл.216а от НК, с което становище се
солидаризира и настоящата съдебна инстанция, респективно и преценката за
наличие на основанията на чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е
обоснована и законосъобразна.
По същество формираният извод от представителя на държавното
обвинение, че не е налице състав на престъпление от общ характер с правна
квалификация чл. 216а, ал. 1 от НК, е правилен и обоснован. В тази връзка
въззивната инстанция изцяло споделя възприетите в постановлението факти,
като намира за безпредметно тяхното преповтаряне в настоящото изложение
и счита, че е налице добросъвестен прочит на доказателствения материал,
събран при проведеното обективно, всестранно и пълно разследване.
От събраните доказателства не следва и извод за извършено от Н.К.
друго престъпление от общ характер, затова правилно СРП е приела, че
воденото наказателно производство следва да бъде прекратено. Като не е
споделил това становище на прокуратурата, контролираният понастоящем
съд е постановил акт, който не съответства на действителното фактическо и
правно положение по делото и заради това той следва да бъде отменен, а
постановлението на Софийска районна прокуратура – потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл.243, ал.8 от НПК,
Софийски градски съд, Наказателно отделение, VII въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 19.05.2021г. по НЧД № 6816/2021г. по описа на
Софийски районен съд, НО, 11-и състав, с което на основание чл.243, ал.5 от
НПК е отменено постановление на СРП от 31.03.2021г. за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № 15168/2020г. по
описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр.№ 38773/2020г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.216а от НК, като вместо това:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на СРП от 31.03.2021г. за
4
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №
15168/2020г. по описа на 05 РУ – СДВР, пр.пр.№ 38773/2020г. по описа на
СРП.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5