РЕШЕНИЕ
№ 678
гр. Пловдив, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20215300502102 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Въззивният съд е сезиран с жалба с вх.№7984/12.08..2021 депозирана от С. Д. В. с
ЕГН-**********, със служебен адрес: гр. П., ул. *** , чрез процесуалния и представител
адв. Н.К. против Решение №261668 от 08.06.2021г. постановено по гр.д.№15033/2020г.по
описа на ПРС, шестнадесети гр.с., с което се признава за установено, че със заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г., издадена по частно гр. дело 8333/
2020 г. на ПРС, III гр. с-в, С. Д. В., ЕГН: **********, със служебен адрес: гр. П., ул. ***,
ДЪЛЖИ на А. Т. Ц., ЕГН: **********, от град С., ул. ***, главница в размер на 3 771, 06
(три хиляди седемстотин седемдесет и един лева и шест стотинки) лева, представляваща
получени от ответника суми по изпълнително дело № 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана
Обретенова, които е следвало да предаде на ищеца и сумата от 1 288, 92 (хиляда двеста
осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) лева- лихва за забава за периода от
08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото.С постановеният съдебен акт в полза на А. Т. Ц., ЕГН: **********, от
град С., ул. ***, са присъдени разноските в заповедното производство в размер на 147, 49
(сто четиридесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева- за държавна такса,
както и разноските по настоящото дело- сумата също в размер на 147, 49 (сто четиридесет и
седем лева и четиридесет и девет стотинки) лева- за държавна такса, сумата от общо 250
1
(двеста и петдесет) лева- депозити за вещо лице, както и сумата от 36 (тридесет и шест)
лева- такса по сметка на ЧСИ за изготвяне на справка за размера на дълга по
изпълнителното дело, а на адвокат В.Ц. С., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. П., ул.
*** е присъдено адвокатско възнаграждение за осъществено на А. Т. Ц., ЕГН: **********,
безплатно процесуално представителство по заповедното производство в размер на 488
(четиристотин осемдесет и осем) лева, определено от съда, както и сумата от 698, 71
(шестстотин деветдесет и осем лева и седемдесет и една стотинки) лева- адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Навеждат се доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост
на съдебния акт, по съображения подробно изложени в жалбата. Иска се изцяло да бъде
отменено решението на първоинстанционния съд, като вместо това въззивният съд отхвърли
предявените искове.. Претендират се направени по делото разноски, включително и
адвокатски хонорар, съгласно представения списък с направени разноски.
Въззиваемата страна А. Т. Ц., ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител
адв. В.С. оспорва жалбата като неоснователна. Моли да се потвърди първоинстанционния
акт като правилен и законосъобразен. Претендира се присъждане на адвокатски хонорар
по реда на чл.38 ЗА за осъществено правна помощ и процесуално представителство пред
въззивната инстанция, съгласно представения договор за правна защита и съдействие..
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Жалбата е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес за обжалва, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява допустима, а по същество е
основателна.
Първоинстанционният съд е сезиран от А. Т. Ц., ЕГН: **********, против С. Д. В.,
ЕГН: ********** с иск за признаване на установено, че ответникът му дължи част от
присъдените по частно гр. дело № 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г., суми, както
следва: главница в размер на 3 771, 06 лева, представляваща получени от ответника суми по
изпълнително дело № 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, които е следвало
да предаде на ищеца и сумата от 1 288, 92 лева- лихва за забава за периода от 08.05.2013 г.
до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските по делото.
В исковата молба се твърди, че с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. дело
№ 8580/ 2010 г., лицето Г. О. Б., бил признат за виновен, че е причинил на ищеца средни
телесни повреди, за което на последният е присъдено обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, както и разноски по делата от общо 600 лева.
Пълномощник на ищеца по наказателното дело бил ответникът адв. В.. За присъдените суми
е издаден изпълнителен лист, по който се образувало изпълнително дело № 258/ 2012 г. по
2
описа на ЧСИ Мариана Обретенова. Постъпващите суми по изпълнението се превеждали по
банковата сметка на пълномощника, който пък в последствие трябвало да ги преведе на
ищеца. От общо постъпилата по сметка на адв. В. сума в размер на 8 796, 46 лева, ищецът
получил само сумата от 3 700 лева, с която частично се удовлетворявали вземанията му.
Твърди се, че ответницата неправомерно е задържала сумите и не ги превеждала на клиента
си, заблуждавала го с абсурдни оправдания за постоянната си ангажираност. Твърди, че по
изпълнителното дело адв. В. не разполагала с негово пълномощно, като ищецът едва в
последствие разбрал, че има образувано изпълнително производство, по което надлежно
постъпвали суми.. За събиране на получените суми по изпълнението, в полза на ищецът е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по частно гр. дело № 8333/ 2020 г. на
ПРС, III гр. с-в.
Ответникът оспорва исковете. Твърди, че отношенията между страните произтичат от
процесуалното представителство в наказателния процес и изпълнителното дело като от
момента на ангажирането и като адвокат на ищеца, ищецът не й е заплатил адвокатски
хонорар нито в наказателното, нито по изпълнителното дело. Прави се възражение за
изтекла давност за претендираните суми за периода от м. февруари- март 2012 г. до от м.
февруари- март 2015 г. Твърди, че по изпълнителното дело ищецът бил получил общо
сумата от 6 000 лева, за което представя платежни документи.
Във връзка с извършено от ответника плащане на сумата от 2 300 лева на 05.10.2020
г., за което са представени в хода на производството пред първата инстанция писмени
доказателства, е допуснато изменение на иска, като претенцията за главница е намалена на
3 771, 06 лева, а тази за лихва- на 1 288, 92 лева.
Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е приел, че сумите,
предназначени за ищеца като взискател, са постъпвали по банковата сметка на ответника,
като ответникът дължи връщане на преведеното, с което се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца. Приел е, че самият факт на плащане от страна на ответника представлява
своеобразно признание на дълга, макар и само на съответната част от него, която е погасена,
като доброволното изпълнение следва да бъде прието като индиция за основателност на
претенцията. Прието е, че искът е доказан в размерите след изменението си за главница от
общо 3 771, 06 лева, изчислена на база аритметични пресмятания по посочените в ССчЕ
вноски за отделните периоди, както и за лихва за забава в общ размер на 1 288, 92 лева за
периода 10.06.2014 г.- 14.07.2020г. Доколкото в тежест на ответника е да докаже пълното
погасяване на задължението си, но по делото се установява само частично такова и с оглед
на това, че не е допустимо неоснователното обогатяване за чужда сметка, то съдът е приел,
че следва да се постанови възстановяване на разместените имуществени блага между
страните.
Касаещо направеното възражение за изтекла погасителна давност за претендираните
суми за периода м. март 2012 г.- м. март 2015 г, съдът е приел, че доколкото връщане на
полученото се дължи от момента на последното плащане от длъжника, защото в случая не е
имало еднократно плащане на дълга по изпълнението, а такова, извършвано периодично и
3
на отделни вноски, то от датата на последната преведена сума на адвоката- 21.04.2020 г.,
възниква правото на ищеца да си търси цялата сума, поради което от тази дата следва да се
брои и началният момент на петгодишния давностен срок, който до датата на подаване на
исковата молба в съда (в случая- на заявлението по заповедното производство- 14.07.2020 г.)
още не е бил изтекъл. С оглед на тези съображения възражението на изтекла давност е
прието за неоснователно.
Фактическата обстановка е подробно и задълбочено описана от
първоинстанционният съд, поради което и доколкото нови доказателства не са събрани
пред въззивната инстанция, то настоящия съдебен състав не намира за необходимо да я
преповтаря, поради което на основание чл.272 ГПК, касаещо същата, съдът препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
Безспорно е, че с влязла в сила присъда, постановена по н. о. х. дело № 8580/2010г.
на ищецът е присъдено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000
лева. Ответницата, в качеството си на адвокат, е била процесуален представител на ищеца
като пострадал по наказателно дело, въз основа на изрично пълномощно, както пред
първата, така и пред втората инстанция. В полза на ищецът е издаден изпълнителен лист за
сума от 10 000лв и въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело
№ 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758.
Установява се, че сумите, предназначени за ищеца като взискател по изпълнително
дело № 258/ 2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, рег. № 758, са постъпвали по
банковата сметка на ответницата, която се е обогатила неоснователно за сметка на ищеца
като ги е задържала, поради което дължи връщане на преведеното. Установява се от
приетото заключение на вещото лице Й. П., което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, че считано от 21.02.2012г. до 21.04.2020г. общата преведена по
сметка на адв. С.В. от ЧСИ Мариана Обретенова по изп.д.№258/2012г. сума е в размер на
8 795.80лв, а общата дължима лихва от 14.07.2020г. е в размер на 3 426.35лв.
Ищецът признава, че е получил от ответницата част от преведената и по сметка и
неправомерно задържана сума в размер на 3 700 лв, преди завеждане на заповедното
производство и сумата от 2 300 лв на 05.10.2020г./ разписка на л.65 от делото на ПРС/ след
завеждане на заповедното производство, но преди предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Търси се остатъка от 3 771.06лв, в която връзка от ищецът е направено и изменение на
иска.
От ответницата е направено възражение за изтекла погасителна давност за
претендираните суми за периода м. март 2012 г .- м. март 2015 г. Настоящият съдебен
състав не споделя направените от първоинстанционният съд изводи, за неоснователност на
възражението за изтекла погасителна давност, по следните съображения: Дори да се
приеме, че ответницата дължи остатъка от 3 771.06лв, доколкото се касае за отделни вноски
постъпващи периодично по сметката и, то обогатяването настъпва именно към момента
на получаването на всяка една отделна вноска, а не от датата на последната преведена сума
– 21.04.2020г, в каквато насока са изводите на първоинстанционния съд.. Ето защо,
4
доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е депозирано
от ищеца на 14.07.2020г., то следва да се приеме, че към момента на депозиране на
заявлението по отношение на претендираните суми за периода м. март 2012 г .- м. март
2015 г., е изтекла петгодишната погасителна давност. Съгласно заключението на вещото
лице Й. П. за периода м. март 2012 г .- м. март 2015г, общата преведена по сметка на адв.
С.В. от ЧСИ Мариана Обретенова по изп.д.№258/2012г. сума възлиза на 6125.26лв.
Гореизложеното обосновава извода, че по отношение на претендираната главница от
3 771.06лв е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което същата не се
дължи. Неоснователността на иска за главница, обуславя и неоснователността на
претенцията за лихва за забава за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г. в размер на
1 288, 92лв и претенцията за законната лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до окончателното погасяване.
Като е достигнал до различни правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това
исковете отхвърлени.
С оглед изхода на спора на жалбоподателят се дължат разноски пред настоящата
инстанция в размер на 300лв адвокатски хонорар и 126.74лв държавна такса, или общо
сумата в размер на 426.74лв, както и разноски пред първата инстанция в размер на 450лв,
представляващи адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №261668 от 08.06.2021г. постановено по гр.д.№15033/2020г. по
описа на ПРС, шестнадесети гр.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Т. Ц., ЕГН: **********, от град С., ул. *** против С.
Д. В. с ЕГН-**********, със служебен адрес: гр. П., ул. *** иск за признаване за
установено, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 260317/ 25.09.2020 г.,
издадена по частно гр. дело 8333/ 2020 г. на ПРС, III гр. с-в, С. Д. В., ЕГН: **********, със
служебен адрес: гр. П., ул. ***, ДЪЛЖИ на А. Т. Ц., ЕГН: **********, от град С., ул. ***,
главница в размер на 3 771, 06 (три хиляди седемстотин седемдесет и един лева, и шест
стотинки) лева, представляваща получени от ответника суми по изпълнително дело № 258/
2012 г. по описа на ЧСИ Мариана Обретенова, които е следвало да предаде на ищеца и
сумата от 1 288, 92 (хиляда двеста осемдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки) лева-
лихва за забава за периода от 08.05.2013 г. до 14.07.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 14.07.2020 г. до
окончателното погасяване, както и разноските по делото.
5
ОСЪЖДА А. Т. Ц., ЕГН: **********, от град С., ул. *** да заплати на С. Д. В. с
ЕГН-**********, със служебен адрес: гр. П., ул. *** направени пред въззивната инстанция
разноски общо в размер на 426.74лв/ четиристотин двадесет и шест лева, и седемдесет и
четири стотинки/ и разноски пред първата инстанция в размер на 450лв/ четиристотин и
петдесет лева/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6