Р Е Ш
Е Н И Е
№……………………., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА -
ІV тричленен състав, в открито съдебно
заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯНА ШИРВАНЯН
НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при участието на секретаря Деница
Кръстева и прокурора от ВОП Катя Петрова, като разгледа докладваното от
председателя касационно адм. дело №
1285 по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. с чл. 208 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по подадена
касационна жалба лично от М.Л.Ж., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в затвора в гр. Варна, срещу решение № 348/23.03.2022
г. по адм. дело № 1146/2021 г. по описа на Административен съд –
Варна , с което е отхвърлен предявен от
жалбоподателя иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
/ГДИН/ за обезщетение на неимуществени вреди .
Заявеното
оплакване в жалбата е неправилност на
атакуваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Касаторът сочи, че е бил ограничен във
възможността да представи доказателства, както и да прави доказателствени
искания, понеже не е присъствал лично в съдебната зала , а е участват в първоинстанционното производство чрез
видеоконферентна връзка, която поради лошото си качество не му е позволили да чува всичко , както и да обсъжда със своя адвокат
съдебната си защита. Ответната страна по спора
не е представила поисканите от
нея писмени доказателства, а ги е
заменила със справки. Освен това не са му предоставени своевременно протоколите
от открити съдебни заседания, за да може да ги поиска тяхната поправка.
Свидетелските показания са селектирани избирателно, за да се измести акцентът.
Твърди се, че първостепенният съд незаконосъобразно е задължавал ищеца да
проведе „пълно и главно доказване“ въпреки съществуването на законната презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС.
Отправеното
към касационния съд искане е за отмяна на обжалваното съдебно решение и
постановяване на друго, с което да се уважи предявеният иск за обезщетение.
Алтернативното искане е за връщане на делото за ново разглеждане от друг
съдебен състав.
Депозирана
е и касационна жалба на М.Ж. , подадена
чрез неговия служебен адвокат , в която се обективират оплаквания за
неправилност на постановеното решение от Варненския административен съд
поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Релевира се недоказаност на позицията на
решаващия съд за отсъствие на незаконно бездействие на затворническа
администрация , понеже са били събрани
данни за менюта само за 1 месец.
Ответникът е препятствал възможността да се установи какво точно е било
ежедневното меню на касационния жалбоподател, като по този начин е осуетил
правото на Ж. да се сдобие с необходимата информация. Оспорва се фактът,
установен от Административен съд – Варна, че на всички депозирани жалби са
поставени резолюции. Свидетелските показания на икономически зависими от
ответника лица не следва да бъдат кредитирани. В жалбата се сочи, че са
ирелевантни свидетелските показания за получаваните от касатора хранителни
продукти от негови близки– домати, салами и други. Не следва да се взема
предвид и справката, от която се установява, че към момента Ж. не приема
лекарства и не страда от остри състояния, тъй като същата е изготвена няколко
месеца след депозиране на исковата молба и почти година, след като от страна на
затвора – Варна е предоставено адекватно меню. Излагат се доводи, че неправилно
първоинстанционният съд приема, че след като е нямало оплакване от храната от
другите лишени от свобода, то такива проблеми не са били налице, тъй като
предмет на обследване са единствено жалбите, постъпили от М.Ж.. Касаторът е
искал корекции в менюто, защото е имал здравословен проблем, който не му е
позволявал да се храни с предлаганата храна. Искането към съда е за отмяна на
обжалваното съдебно решение с присъждане на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание касационният жалбоподател, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа жалба на изложените основания. Твърди се ,че първоинстанционното решение не е съобразено с
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. Излагат се съображения, че липсват
данни какъв е бил съставът на храната, както и липсва преценка дали храната е
била със съответния калориен състав.
Ответникът по касация – Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован, не се представлява
в съдебно заседание. Депозиран е писмен отговор с позиция за неоснователност на
касационната жалба. Твърди, се че оспореното решение е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Претендира се присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр. Варна изразява позиция за неоснователност на подадена
касационна жалба, поради правилността на атакуваното съдебно решение. Сочи, че
в мотивите на първоинстанционното решение се съдържа внимателен и подробен
анализ на установените по делото факти и на събраните доказателства. Не са
събрани доказателства в първоинстанционното производство за незаконосъобразни
действия на служители на ответника, респ. няма доказателства за допуснато
нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС.
Административен съд гр.
Варна – ІV тричленен състав, анализирайки събраните доказателства от
предходната съдебна инстанция и заявените оплаквания в подадената касационна
жалба, приема за установено следното:
Жалбите са депозирани от надлежна
страна – ищец в първоинстанционното съдебно производство, за която атакуваното
съдебно решение е неблагоприятно и обуславя правен интерес от обжалването му.
Касационните жалби са срочно подадени, респ. потестативното процесуално право
на жалба е упражнено в законоустановения срок.
В обобщение касационните жалби са
процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни поради
следните съображения:
По повод предявен иск от М.Л.Ж. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“/ГДИН/ гр. София за
присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на
10 000 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, съставляваща репарация за понесени от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му болка и страдания – кървене
на венци, болки в стомашно-чревния тракт, киселини, гадене, чувство на
обреченост, безнадеждност, безсъние, глад, изтерзаност като пряка и
непосредствена последица от противоправното поведение на затворническата
администрация в Затвора Варна, изразено в непредприемането на фактически
действия да му се предостави хранително меню, което да е съобразено със
здравословното му състояние, за периода месец ноември 2019 г. до датата на
завеждане на исковата молба на 28.05.2021 г. Административен съд гр. Варна е постановил
решение № 348/23.03.2020г., с което е
отхвърлил този иск.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, първоинстанционният съд е установил, че М.Л.Ж. изтърпява
кумулирана присъда, с която му е наложено наказание „доживотен затвор без
замяна“ като началото на наказанието датира от 27.07.2005 година. Лишеният от
свобода Ж. е постъпил без медицинска документация, касаеща заболяване, и без
назначена терапия за такова. На 07.11.2014 г. е
регистриран с диагноза „остър гастрит“, във връзка с което му е назначена
медикаментозна терапия и е поставен на хранителна диета № 1. Лишеният от
свобода системно е отказвал да приема предоставената му храна по диета № 1 и се
е хранил с обща храна. Готвач в
затворническата кухня на затвора Варна е изготвено меню, по което да се храни
лишеният от свобода М.Ж., тъй като се е самоопределил като вегетарианец.
Предвид влошения му зъбен статус и поставената му диагноза „остър гастрит“, от
медицинския фелдшер на затвора – Варна му е била издадена служебна бележка, за
да получава пасирана храна. М.Ж. многократно е подавал жалби по повод
качеството на храната от затворническата кухня, които са били предоставяни за
разглеждане по компетентност на съответните длъжностни лица. Основно
възраженията му са били насочени срещу ястия, съдържащи домати и най вече предлаганият
на затворниците ориз с домати , от които
по негови твърдения получава киселини и болки в стомаха. На всички негови
жалби, декларации и молби , има поставена резолюция да бъдат разгледани по
компетентност от съответните длъжностни лица в Затвора Варна.
Административен съд – Варна е
събрал и гласни доказателства, от които е установил , че е имало случаи, в
които Ж. е отказвал да получи храната си, като за това винаги са изготвяни
докладни записки. Често Ж. е подавал жалби до началника на затвора относно
качеството на храната. Съдът е установил, че менютата, които са изготвени на
касатора, са изцяло съобразени с препоръките, дадени от медицинския център на
затвора .
Съгласно изготвеното меню по
диета № 1 храната се приготвя чрез хидротермична обработка /варене или печене/,
не се пържи, като месото се дава смляно, варено, задушено или печено, на
парчета, маслото се слага след като ястието е готово. От изложеното
първостепенният съд е приел, че поради заболяването си Ж. е получавал диетична
храна, а предвид факта, че се е самоопределил като вегетарианец му е било
съставено и вегетарианско меню. От свидетелските показания на св. С. е
установено, че двете менюта са били комбинирани в кухнята, така че на Ж. да му
се предоставя храна, която отговаря на неговите здравословни проблеми.
Решаващият съд е
достигнал до правен извод за неоснователност на исковата претенция на М.Ж. поради липсата на незаконно бездействие от
страна на длъжностните лица от затвора Варна, свързано с непредоставяне на
полагаемо се на ищеца хранително меню, съобразено със здравословното му
състояние. В тази връзка правната теза на предходната съдебна инстанция е за
липса на допуснато нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС. Подаваните жалби до
затворническата администрация не са достатъчни да обосноват извод за
неизпълнение на задълженията по чл. 84, ал.2, т. 1 и чл. 84, ал. 3 от ЗИНЗС
предвид факта, че в деня на постъпването им са били резолирани към
компетентните длъжностни лица, т.е. е вземано е отношение по тях. Основните
оплаквания на Ж. са свързани с наличие на домати, но такива са се съдържали в
получената от него пратка с хранителни продукти на 19.11.2020 г. Представената медицинска справка от
11.09.2021 г., изготвена от лекар при медицинския център на затвора, съдът е
приел като допълнително доказателство за това, че по време на престоя му в
затвора Варна на Ж. е предоставяна подходяща за здравословното му състояние
храна.
По отношение на
липсата на месо в храната на касационния жалбоподател първостепенният съд е
приел, че това е било вследствие на самоопределянето на Ж. като вегетарианец.
От събраните писмени и гласни доказателства съдът е установил, че въпреки
изявеното от Ж. желание да консумира вегетарианска храна, същият многократно е
имал претенции, че в храната му липсва месо. Като допълнителен аргумент
административният съд е приел и наличието на 6 бр. шпек салам, в пратката на
касатора от 19.11.2020 г., както и подаденото оплакване до надзирателите в
Затвора Варна относно изчезналите му хранителни продукти, а именно вакуумирани
кебапчета и кюфтета. В заключение съдът е извел извод, че с непоследователните
си желания Ж. сам е поставял служителите на затворническата администрация в
заблуждение каква точно е действителната му воля относно храната, което не може
да се вмени като отговорност на ответника.
Признанието на Ж. в проведено на 20.10.2021 г. открито съдебно
заседание , че след изготвянето на менюто от 10.11.2020 г. е нямал проблеми с
храната , е преценено от Варненския адм.
съд като фактическо твърдение , опровергаващо основателност на иска за
обезщетение след 10.11.2020г. до
подаване на исковата молба /28.05.2021 г./
Касационният
съд прецени обжалваното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно,
като при неговото постановяване не са би допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и същото не страда
от порока „необоснованост“.
Несъстоятелна е тезата на касатора за
допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстанционния съд,
изразяващо се в лишаване от правото да
представя доказателства и да прави доказателствени искания поради факта,
че е участвал чрез видеоконферентна връзка
в проведените открити съдебни заседания .
Първо,
участието на страните чрез видеконференция е
допустим способ за провеждане на съдебни заседания предвид разпоредбата
на чл. 135а от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК
и чл. 285, ал.1 ЗИНЗС.
Второ
, недостоверно е оплакването на Ж. , че
поради лошата видеоконферентна връзка не е могъл да чува исканията и
становищата на други участници в процеса , тъй като по първоинстанционното
производство са били проведени три открити съдебни заседания и в нито един от
изготвените протоколи от тези заседания
няма подобно оплакване нито на ищеца, нито на неговия адвокат, поради което
това възражение обслужва единствено защитната теза на обжалващия.
Трето,
изготвените съдебни протоколи
свидетелстват , че Ж. е изразявал становища, отправял е искания и активно е
участвал в задаването на въпроси на допуснатите до разпит свидетели и по този
начин за пореден път са опровергава достоверността на неговото твърдение за
лоша видеоконферентна връзка , попречила му да вземе участие в събирането на
доказателства .
Четвърто,
М.Ж. в производството пред първа инстанция не се защитавал сам , а е имал
адвокат , който не само е изразявал становища по доказателствени искания на
насрещната страна , но е сезирал
съда с искания за събиране на
доказателства т.е. процесуалното право на защита на Ж. е било ефективно
упражнено.
По повод оплакването за допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила поради несвоевременно изпращане на преписи от съдебните протоколи, което е
попречило Ж. да поиска тяхна поправка , изследването за основателност на това възражение сочи, че
от проведените три открити съдебни
заседания и съответно изготвени три съдебни протокола М. Ж. е подал молба за получаване на препис само
от първото заседание, проведено на 08.09.2022г., тази негова молба е била
входирана на 13.09.2020г. и на 15.09.2020г. е било постановено разпореждане , с
което съдът е удовлетворил неговото искане . При тези факти се налага извод,
че М.Ж. не е бил лишен от възможността
да упражни правото по поправка на съдебен протокол по реда на чл. 151 от ГПК ,
респ. няма допуснато нарушение на
съдопроизводствените правила.
Несъстоятелно
е възражението на Ж. за невъзможност да обсъжда
организация на неговата съдебна защита в производството пред първа
инстанция , тъй като няма данни неговият
адвокат да е бил лишен от възможността
да упражни правото по чл. 34, ал. 1 от
Закона за адвокатурата , а именно да се среща
насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от
свобода. Пасивността на страната или на
неговия пълномощник за провеждане такива
срещи не може да тълкува като допуснато от съда процесуално нарушение, още
повече съществено такова.
Лишено от основание е бланкетното оплакване на М.Ж. за „избирателно“ кредитиране от решаващия съд на
събраните гласни доказателства. Мотивите
на обжалвания съдебен акт свидетелстват не само за задълбочен анализ на събраните сведения от всички разпитани
свидетели, но също така и за тяхната обективна преценка и съпоставка с останалите доказателствени
източници, а именно приобщените по
делото писмени доказателства.
Няма
основание възражението на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила
заради отхвърленото доказателствено искане на Ж. за допускане на
съдебно-медицинска експертиза. Формулираната от
касатора задача на експертизата дали даваната храна за периода м.11.2019 г. – м.06.2021г. съответства на
необходимите дневни калории и на здравословно състояние на Ж. предполага
събиране на данни без отношение към правния спор в частта на необходимите
дневни калории, защото в исковата молба няма заявено подобно оплакване , а в
частта за съответствие на даваната храна с неговото здраве , е поискано
диетолог да изследва запазени писмени документи за утвърдено меню на
затворниците за отминал период от време, които документи както и защитата на
самия Ж. твърди ,че не се съхраняват. В тази връзка правилно е решението на
първоинстанционния съд да отхвърли това доказателствено искане , след като
задачата изисква анализ на писмени документи , каквито не са запазени и не могат да бъдат събрани по
делото.
По отношение на оплакването за
необоснованост на фактическите изводи на Варненския адм. съд поради позоваване
на свидетелски показания на служители на затвора Варна , които са били
икономически зависими от ответника, настоящият
съдебен състав съобрази, че подобно твърдение за тяхната заинтересованост не е било заявено
нито от Ж., нито от неговия адвокат в хода на целия съдебен процес по адм. дело № 1146/21г., дори и в хода на
устните състезания , за да може да се осуети постановяване на неблагоприятно за
него съдебно решение , а се заявява едва в касационна жалба , поради което
подобна теза обслужва единствено защитната теза на М.Ж..
На следващо място , мотивите на
обжалваното съдебно решение свидетелстват, полученото сведение от разпита на
длъжностните лица от затвора Варна
кореспондира със събраните писмени доказателства по делото, включително и с
молбите, жалбите и декларациите на самия М.Ж. , което доказва неоснователност
на оплакването на лишения от свобода за
заинтересованост на част от свидетелите .
Няма потвърждение за достоверност възражението на М.Ж. за погрешно разпределена доказателствена
тежест от Варненския адм. съд и по-специално дадено указание на Ж. за пълно и
главно доказване, въпреки законната презумпция по чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС. Никъде в материалите по адм. дело № 1146/21г
по описа на Варненския адм. съд не се съдържат данни за дадено подобно указание
на М.Ж. . Освен това според посочената правна норма , имаща правната
характеристика на законна презумпция , настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване
на противното, само когато са
доказани нарушения по чл. 3 / арг. чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС/.
Законната
презумпция е доказателствено средство, което
задължава съдът да приеме съществуването на презумирания факт щом е
настъпил фактът, визиран в хипотезиса на
законната презумпция, Фактът, визиран
в хипотезиса на презумпцията
/т.нар. презумптивна предпоставка/, трябва да бъде доказан, и то с пълно доказване. Само след това съдът е длъжен да
третира презумирания факт за съществуващ и ненуждаещ се от доказване /виж. С. Ж. , Българско гражданско процесуално право, Сиела, София
2000, стр. 264/.
Цитираните
теоретични постановки, съотнесени към конкретиката по настоящия казус, навеждат
на извод, че съдът е длъжен да приеме за настъпили претендираните от Ж.
неимуществени вреди само при проведено успешно пълно доказване на извършени
нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС. Според тази разпоредба осъдените и задържаните под
стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. За нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Допълнителни
насоки по изясняване на понятията „нечовешко“ отношение и „унизително“
отношение дава съдебната практика на Европейския съд по правата на човека.
Отнасянето е „нечовешко“, когато е умишлено, непрекъснато в продължение на
часове и причиняващо действителна телесна повреда или силно физическо или
психическо страдание. Отнасянето е преценено като „унизително“, когато
предизвиква у пострадалите такива чувства на страх, безпокойство и малоценност,
които да ги унижат и подтиснат (Вж., например, т. 63 от решението от
делото „К- срещу България“; К- с/у
Полша [ГО], № 30210/96, абзац 92, ЕКПЧ 2000-XI [K. v. Poland [GC],
no. 30210/96, § 92, ECHR 2000-XI]). Преценявайки дали конкретна форма на
третиране е „унизителна“ по смисъла на член 3, Съдът трябва да определи дали
целта й е да унижи и подтисне съответното лице и дали, що се отнася до
последиците, е засегнала неблагоприятно неговата личност по несъвместим с член
3 начин. Липсата на такава цел обаче не изключва задължително възможността за
установяване на нарушение на член 3 (Вж., например, Р. с/у Финландия,
решение от 16 декември 1997, Сборник с доклади и решения, 1997-VIII,
стp. 2821-22, абзац 55 [R. v. Finland, judgment of 16 December 1997, Reports
of Judgments and Decisions, 1997-VIII, pp. 2821-22, § 55], и П. с/у
Гърция, № 28524/95, абзац 74, ЕКПЧ 2001‑III [P. v. Greece, no.
28524/95, § 74, ECHR 2001‑III]).
Обосновано
откъм доказателствено източници е заключението на решаващия съд за отсъствие на
твърдяното от Ж. незаконно бездействие, предвид установения факт на назначена
медикаментозна терапия и хранителна
диета № 1 на М.Ж. от лекар в медицинския център на затвора Варна непосредствено
след диагностицирането му с „остър гастрит“ . По изпълнение на дадена лекарска
препоръка даваната безмесна храна на Ж. е била и пасирана заради влошения му
зъбен статус.
На
следващо място , има аргументация правната теза на първоинстанционния съд за недоказаност на исковата претенция за
времето след 10.11.2020г. до датата на подаване на исковата молба , тъй ката
самият ищец в открито съд. заседание на 20.10.2021г. е заявил , че след
10.11.2020г. не е имал оплаквания от получаваната храна и достоверността на
това негово твърдение се потвърждава от отрицателния юридически факт- липса на
подавани от Ж. след 10.11.2020г. жалби, молби или декларации относно
затворническата храна.
Мотивирано откъм доказателствени
източници е становището на Варненския адм. съд за отсъствие на допуснато
нарушение по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС спрямо М.Ж. за периода от м. 11.2019г. до
10.11.2020 г. предвид обективирания в мотивите
на обжалваното съдебно решение цялостен , задълбочен и обективен анализ
на събраните различни доказателства. Приобщените жалби и молби на Ж. сочат за
неговото недоволство само за периода м.
09/2020 г. - м.10.2020г. и то относно конкретна храна - ориз с домати , заради
получаваните киселини от доматите , но същевременно Ж. е консумирал
домати , които е получавал с пратки от своите
близки / напр. на 19.11.2020г. /. От писмените доказателства става
ясно, че Ж. се е самоопределил
като вегетарианец , но същевременно е искал
пилешка супа предвид показанията на свидетеля С. / готвач към
затворническата кухня /. Заради хроничния си гастрит Ж. е получавал храна
съобразно диета №1 , съответстваща на такъв вид заболяване, но предвид
докладната записка на завеждащ домакинската служба към затвора Варна М.Ж. е
искал черен хляб , въпреки че той е противопоказен на неговото заболяване . Събраните сведения от
медицинския журнал на затвора сочат, че Ж. е получавал лечение с аспирин, аналгин и фамотидин, но
неговите оплаквания за болки в
стомашно-чревния тракт и кървене на
венци са следствие на собственото му поведение- консумация на домати , както бе
посочено по-горе и приемане на местна храна . М.Ж. се е самоопределил като
вегетарианец, но се е хранил с кебапчета и кюфтета, получавани като пратки от
неговите близки- факт, установен във връзка с документирано негово оплакване за
кражба от общия хладилник на затворниците на негови храни / кюфтета и
кебапчета/ на 16.05.2020г.
В контекста на изложеното има
своята обосновка изведеното в обжалваното съдебно решение умозаключение за
отсъствие на нечовешко или унизително
отношение на затворническата администрация към М.Ж. по повод предоставяната му
безплатна храна като лишен от свобода , а именно храна съобразно диета № 1 в
пасиран вид, съответстваща на неговия влошен зъбен статус и хроничен гастрит. Допълнителен аргумент за
този извод е събраното сведение от докладната записка на психолога към затвора Варна, че недоволството на М.Ж. е
породено от желание на персонално
отношение , а именно желание да му бъде
изготвяно „персонално меню, съответстващо на неговите изисквания“. Касационният
жалбоподател е вземал храна от общото меню, консумирал е домати и месо, т.е.
хранителни продукти, за които сам твърди, че влошават здравословното му
състояние, поради което оплакванията му
са следствие на собствените му действия. В контекста на изложеното има своята
обосновка откъм факти констатацията на първостепенния съд, че Ж. непрекъснато е
променял своите предпочитанията към храната и по този начин е давал объркващи
сигнали на затворническата администрация каква точно е действителната му воля
по отношение на същата , което от своя страна изключва съществуване на незаконно
бездействие на длъжностни лица от ГДИН
по осигуряване на безплатна храна на лишения от свобода съобразно неговото
здравословно състояние . В тази последователност липсват елементи от фактическия състав на претендираното от М.Ж.
материално право на обезщетение .
В заключение при осъществения
инстанционен съдебен контрол се установи правилността на обжалваното
съдебно решение на Варненския
административен съд , респективно неоснователност
на подадената касационна жалба от М. Л. Ж..
По отношение на
претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от
юрисконсулт в касационното производство следва да се посочи, че такова не му се
следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба
не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на
чл. 286,
ал. 2 и ал. 3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната
взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненският административния съд – ІV тричленен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 348/23.03.2022 г. по адм. дело № 1146/2021 г. по описа на
Административен съд – Варна, с което е отхвърлен предявен от М.Л.Ж. иск срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за обезщетяване на неимуществени
вреди в размер на 10 000 лв. за периода от месец ноември 2019 г. до
28.05.2021г. поради незаконно бездействие по предоставянето на хранително меню
съобразено със здравословното му състояние.
Оставя
без уважение искането на Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция .
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.