№ 29256
гр. София, 09.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110102600 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140 от ГПК.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Направеното доказателствено искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъдат уважено в частта на поставените въпроси, относими към установява на
подлежащите на доказване факти извън приетите за безспорни и ненуждаещи се от
доказване.
Съдът намира, че искането на ищеца по чл. 190 ГПК не следва да бъде уважено,
доколкото към депозирания отговор на искова молба ответникът е представил посочените
документи.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, формулирани
като въпроси от №4 до №10 в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на
заключението на съдебно-счетоводната експертиза в размер на 350 лв., вносими от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания ще бъде отменено
определението на съда в частта относно допускане на експертизата по поставените от
въпроси.
НАЗНАЧАВА като вещо лице В. Д. П., като му УКАЗВА, че съобразно разпоредбата
на чл. 199 ГПК следва да представи заключението си най-малко една седмица преди
съдебното заседание.
Вещото лице да се уведоми за поставената задача след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца по реда на чл. 190 ГПК да бъде задължен ответника
да представи посочените под опис документи относно кредитното правоотношение.
1
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 24.09.2025г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца – препис от
отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Предявени са кумулативно обективно съединени искове от В. И. К. срещу „Вивус.Бг“
ЕООД, както следва:
установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване на нищожността на сключения между страните Договор за кредит
№****/14.02.2020г.;
при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 26 ал. 1 предл. първо и
трето ЗЗД за прогласяване нищожност на клауза, предвиждаща такса за експресно
разглеждане на договора в размер на 201,98 лева; на клауза, установяваща размера на
ГПР по договора и клаузата за заплащане на такса за отстрочване на задължението,
поради противоречие с добрите нрави и поради това, че са неравноправни по смисъла
на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП;
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 22 и чл.
23 ЗПК за осъждане на ответника да заплати сумата от 239,04 лева, представляваща
общата стойност на извършени плащания /недължимо платени и получени/ към
дружеството при начална липса на основание по договор за кредит №****/14.02.2020г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 16.01.2025г., до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество договор за кредит
№****/14.02.2020г. при следните условия: размер на предоставената в заем парична сума – 1
100 лева; срок да говора – 30 дни; годишен лихвен процент от 40,99%, ГПР от 49,70 %, като
общата сума, която следвало да върне възлизала на 1 339,04 лв. В общия дължим размер
била включена и уговорена такса за експресно разглеждане в размер на 201,98 лева. На
05.03.2020г. ищецът погасил задълженията си по процесния договор за кредит, като
заплатил сумата от 1 339,04 лева. Ищецът излага подробни доводи, с които обосновава
качеството си потребител по смисъла на §13, т. 1 от ЗЗП, както и правния си интерес от
предявяване на исковите си претенции срещу ответника. Посочва, че договорът за кредит е
изцяло недействителен, доколкото клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса
за експресно разглеждане на искането за отпускане на кредит, е нищожна поради
противоречие с добрите нрави, нарушаване на закона поради уговарянето при заобикаляне
на императивните разпоредби на чл. 19, ал. 4 ЗПК и допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПС и чл. 10а, ал. 2 ЗПК. На следващо място ищецът развИ. аргументи за
недействителност на процесния договор за кредит поради погрешно посочване на размера
на приложимия ГПР, доколкото при формирането му не била включена дължимата такса за
експресно разглеждане на кандидатурата за кредит. Позовава се на императивните
разпоредби на чл. 19, ал. 4, чл.21, ал. 1 ЗПК и чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК, като извежда подробни
аргументи за допуснати нарушения, водещи да недействителност на процесния договор.
Ищецът твърди, че уговорената клауза за дължима такса за експресно разглеждане е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие във вреда на потребителя, а от друга
страна е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Посочва, че каузата, установяваща
задължение за заплащане на такса за отсрочване на задължението, е уговорена в нарушение
на чл. 10а и чл. 33, ал. 1 ЗЗП, като излага обстойни доводи в исковата молба. Съгласно чл. 23
ЗПК при прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит за
потребителя възниква задължението да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Ищецът посочва, че е извършил плащане на
сумата от 1 339,04 лева, и доколкото размерът на предоставената главница възлизал на 1 100
лева, то при уважаване на иска за прогласяване недействителността на процесния договор
2
сумата от 239,04 следвало да се приеме за недължимо платена и подлежала на
възстановяване съгласно чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. Прави искане за присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв в полза
на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищеца, и да не се присъждат разноски
на насрещната настрана, позовавайки се на цитирана практика та СЕС.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Вивус.Бг“ ЕООД е депозирал отговор, в който
оспорва иска като неоснователен. Не оспорва факта, че между В. И. К. и „Вивус.Бг“ ЕООД е
възникнало договорно правоотношение по силата на сключен договор за кредит
№****/14.02.2020г., както и че задълженията по договора са погасени предсрочно, като е
заплатена сумата в общ размер от 1 339,04 лева от ищеца, отнесена по пера както следва: за
главница – 1 100 лева; за договорна лихва – 37,06 лева и такса експресно разглеждане –
201,98 лева. Оспорва като неоснователни доводите на ищеца за допуснати нарушения на
императивните разпоредби на ЗПК. Заявява, че при формиране на приложимия ГПР не се
включвала дължимата такса за експресно разглеждане и ГПР не надвишавал установения в
чл. 19, ал. 4 ЗПК максимален размер. Таксата „експресно разглеждане“ представлявала такса
за допълнителна незадължителна услуга, изрично заявена от кредитополучателя, и същата
напълно отговаряла на изискванията на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Завява, че таксата не била
уговорена в нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, т. к. таксата била дължима за услуга,
предоставяна преди сключването на договора за кредит и не касаела условията по
предоставяне и/или връщане на кредита. Посочва, че процесната такса за експресно
разглеждане не представлявала общ разход по кредита, като излага обстойни доводи в
отговора на исковата молба. В обобщение посочва, че ответното дружество е спазило
изискванията на специалното законодателство предвидено в ЗПК, ЗПФУР и ЗЗП.
Претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност на претендираните от ищеца
разноски за адвокатско възнаграждение.
Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване
С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между В. И. К. и „Вивус.Бг“
ЕООД по силата на сключен договор за кредит №****/14.02.2020г. за главница от 1 100
лева за срок от 30 дни при годишен лихвен процент от 40,99% и ГПР от 49,70 %;
2. Факта, че главницата по кредита в размер на 1 100 лева е предоставена от кредитора и
усвоена от кредитополучателя;
3. Факта на извършено предсрочно погасяване на задълженията по договора, чрез
заплащане от ищеца на сумата в общ размер от 1 339,04 лева, разпределена по пера
както следва: за главница – 1 100 лева; за договорна лихва – 37,06 лева и такса
експресно разглеждане – 201,98 лева .
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правно основание чл. чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването договор за кредит
№****/14.02.2020г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 23
ЗПК
Ищецът носи доказателствена тежест да установи, че ответникът се е обогатил за
сметка на ищеца, като е получил сумата от 239,04 лева, която не му се е следвала, както и
липса на правно основание за получаване на сумата.
3
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително че е получил
процесната парична сума на валидно правно основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Предоставя възможност на ответника в едноседмичен срок от съобщението да заяви
дали поддържа депозираната молба вх.№202804/10.06.2025г. по чл. 255 ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4