№ 188
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Катя Й. Господинова
Членове:Петя Кр. Георгиева
МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Карина Г. Трендафилова
в присъствието на прокурора Валентина А. Чакърова
като разгледа докладваното от Петя Кр. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20252100600737 по описа за 2025 година
Въззивното производство е по реда на чл.341, ал.1, вр. чл.306, ал.1, т.1
от НПК и е образувано по жалба на осъденото лице С. К. М. с ЕГН
**********, срещу определение №135/16.05.2025г., постановено по ЧНД №
205/2025г. по описа на Районен съд-Несебър. С посоченото определение, по
реда на чл.306, ал.1, т.1 от НПК на осъденото лице е наложено, едно общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца,
от наложените му по НОХД № 572/2024г. по описа на Районен съд-Несебър и
НОХД № 314/2024г. по описа на Районен съд-Несебър, което на основание
чл.57, ал.1, т.2, б.„б“ от ЗИНЗС следва да се търпи при първоначален „строг“
режим. На основание чл.25, ал.2 и чл.59 от НК от така определеното общо,
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет месеца, съдът е
приспаднал времето, през което осъденият С. К. М. е бил задържан по реда на
ЗМВР, периода, през който по отношение на него са били взети мерки за
неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“, както и
изтърпяната част от наказанията по присъдите по НОХД № 572/2024г. по
описа на Районен съд-Несебър и НОХД № 314/2024г. по описа на Районен
съд-Несебър, включени в съвкупността. Жалбоподателят прави оплакване, че
Районен съд-Несебър необосновано е постановил наложеното общо, най-
тежко наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим, вместо при „общ”. В жалбата твърди, че при изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ към момента на постановяване на
обжалвания съдебен акт работи, има добро поведение и участва в
мероприятия. Иска определеното общо, най-тежко наказание от десет месеца
1
„лишаване от свобода“, да го изтърпи при първоначален „общ“ режим, вместо
определения от съда „строг“ режим.
В съдебно заседание защитникът на осъденото лице поддържа
въззивната жалба. Счита, че определянето на „строг“ режим ще утежни
положението на осъденото лице, като определянето на „общ“ режим на
изтърпяване на наказанието би постигнало целите на наказанията. Моли съда
да измени обжалваното определение, в частта относно определения режим на
изтърпяване на определеното общо, най-тежко наказание „лишаване от
свобода“.
Осъденото лице М. изразява съгласие със становището на защитника
си. Моли съда да определи „общ“ режим.
Представителят на Окръжна прокуратура-Бургас счита обжалваното
определение за правилно и законосъобразно, както в частта на определеното
общо, най-тежко наказание „лишаване от свобода“, така и по отношение на
определения режим за изтърпяването му, предвид наличието на законовите
предпоставки на чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Моли съда да потвърди
определението на Районен съд-Несебър.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
приложените доказателства и съобрази закона намира следното:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
законоустановения преклузивен срок от лице с интерес от обжалването
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Материалноправните предпоставки за определяне на общо, най- тежко
наказание измежду няколко наложени наказания са уредени в разпоредбите на
чл.23-25 от НК. Целта на този институт е да се определи общо за изтърпяване
наказание, като се обхване цялостната престъпна дейност на осъденото лице.
Когато бъдат събрани нови данни за осъжданията му, въпросът за общото
наказание, което трябва да бъде наложено, следва да бъде пререшен.
/Тълкувателно решение № 3 от 16.11.2009г. на ВКС по тълк. д. № 3/2009г.,
ОСНК/. Извършеното групиране на наказанията от първоинстанционният съд
е допустимо, предвид наличието на ново осъждане, предпоставящо
приложението на чл.23-25 от НК.
Първоинстанционният съд е извършил групиране на наказанията по
осъжданията на С. М., които са били посочени лимитативно в предложението
на прокурора, както следва:
1.С влязло в сила на 29.01.2025г. определение № 11/29.01.2025г.за
одобряване на споразумение за решаване на делото по НОХД № 572/2024г. по
описа на Районен съд-Несебър, С. К. М. е осъден за престъпления по чл.346,
ал.2, т.3 вр. ал.1, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, и по чл.343б,
ал.3 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, с определяне на общо наказание по реда на
чл.23, ал.1 от НК– десет месеца „лишаване от свобода“ , отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години.
Престъпленията са извършени на 03.06.2023г.
2.С влязла в сила на 28.02.2025г. присъда № 4/12.02.2025г. по НОХД
№ 314/2024г. по описа на Районен съд-Несебър, С. К. М. е осъден за
престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр., чл.195, ал.1, т.3, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.20, ал.1 и ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.„а“ и б.„б“, вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК на
2
седем месеца „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим.
Престъплението е извършено на 13.03.2021г.
Първоинстанционният съд, съобразявайки данните от съдимостта на
осъденото лице, е стигнал до правилен извод, че деянията, предмет на
осъжданията по НОХД № 572/2024г. и НОХД № 314/2024г., и двете по описа
на Районен съд-Несебър са извършени при условията на чл.25 вр. чл.23 от НК,
тъй като са извършени преди да е имало влязла в сила присъда. По тази
причина районният съд е наложил на осъденото лице едно общо, най-тежкото
наказание, а именно десет месеца „лишаване от свобода“, наложено му по
НОХД № 572/2024г. по описа на Районен съд – Несебър. Така извършеното
групиране, приложено от първоинстанционния съд се явява благоприятно за
осъденото лице, и във връзка с принципа за най-благоприятното за осъдения
съчетание, установен с Постановление № 4/1965г. на Пленума на ВС, поради
което районният съд е формирал правилен извод в крайния си акт.
Неоснователно е оплакването на осъдения и неговия защитник относно
определения режим. Законосъобразно и в съответствие с чл.57, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗИНЗС първоинстанционният съд е определил режима на изтърпяване на
определеното общо, най-тежко, наказание „лишаване свобода“. Определяйки
първоначален „строг“ режим, съдът правилно е съобразил данните от
справката за съдимост, а именно, че не са изтекли повече от пет години от
изтърпяването на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“,
което не е било отложено по чл.66, ал.1 от НК. Видно от справката за
съдимост на осъденото лице М., същият е търпял наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, наложено му по ЧНД № 554/2017г. по описа
на Районен съд-Несебър, което е изтърпяно на 20.05.2018г.. Престъплението,
за което е осъден по НОХД № 314/2024г. по описа на Районен съд-Несебър е
извършено на 13.03.2021г.. Следователно към този момент, не са изтекли пет
години от изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“, наложено по
ЧНД № 554/2017г. по описа на Районен съд-Несебър, поради което
определеното общо, най-тежко наказание от десет месеца „лишаване от
свобода“ по НОХД № 572/2024г. и НОХД № 314/2024г., и двете по описа на
Районен съд-Несебър, следва да се търпи при „строг“ режим, независимо от
определения по НОХД № 314/2024г. по описа на Районен съд-Несебър режим.
На основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК и в съответствие с
доказателствата по делото, съдът правилно е приспаднал от наложеното общо,
най-тежко наказание от десет месеца „лишаване от свобода“ времето, през
което осъденият е бил задържан по реда на ЗМВР по НОХД № 572/2024г. и
НОХД № 314/2024г., и двете по описа на Районен съд– Несебър, като един ден
задържане под стража се зачита за един ден лишаване от свобода и по реда на
НПК, задържане за срок до 72 часа с постановления на прокурор, и времето,
през което същият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“,
като един ден задържане под стража се зачита за един ден „лишаване от
свобода“, както и с мярка „домашен арест“. Правилно на основание чл.25, ал.2
от НК от наложеното общо, най-тежко наказание от десет месеца „лишаване
от свобода“ районният съд е приспаднал изтърпяното наказание „лишаване от
свобода“ по осъжданията по горепосочените наказателни производства.
Предвид гореизложените съображения не са налице основания за
отмяна или изменение на обжалваното определение, като същото е правилно
3
и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.334, т.6, във
връзка с чл.338 от НПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №135/16.05.2025г., постановено по ЧНД
№ 205/2025г. по описа на Районен съд-Несебър.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4