Решение по дело №16/2024 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 41
Дата: 19 февруари 2024 г. (в сила от 19 февруари 2024 г.)
Съдия: Бисер Цветанов Петров
Дело: 20241700500016
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 януари 2024 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Перник, 19.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500016 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XX от ГПК.
С решение № 1149 от 16.11.2023 г., постановено по гр.д. № 3111/2023 г.,
Районен съд Перник е уважил частично предявения от С. К. С. отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 ГПК /1860,76 лв./ за признаване за
установено, че не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
сумата от 2152,83 лв., претендирана, като цена на преизчислено количество
доставена електрическа енергия, за периода от 04.01.2023 г. до 03.04.2023 г.
за електроснабден имот с адрес ***, за която сума е издадена фактура № ***
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в която жалбоподателят
поддържа, че решението е неправилно. Поддържа, че разпоредбата на чл.50,
ал.1, б.„б“ не изисква наличието на нерегламентирано въздействие върху
средството за търговско измерване, поради което първоинстанционният съд е
трябвало да приложи нея, а не правилото по чл.52, ал.1 т.2 ПИКЕЕ и да
отхвърля иска за разликата. Аргументира материалноправната си
1
легитимация като кредитор на вземане за цената на преизчислено количество
електрическа енергия. Моли съда да отмени решението на РС Перник и да
постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира
сторените по делото разноски.
Въззиваемият не е изразил становище.
По валидността и допустимостта на решението:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част.
Първоинстанционното решение е валидно.
То е и допустимо- налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и упражняване на правото на иск по предявените претенции,
като контролирания съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното
начало в исковия процес (чл.6, ал.2 ГПК).
По правомощията на съда относно правилността на решението в
допустимата му част:
По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от
конкретните оплаквания в жалбата - чл.269, изр.2 ГПК, освен когато следи
служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на
императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях,
които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР
1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).
Във въззивната жалба не са релевирани оплаквания за извършени от
първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила в
доказателствения процес (разпределение на доказателствена тежест, указване
за кои относими твърдени факти страната не сочи доказателства, събиране на
доказателствата), за фактическа непълнота или за необоснованост на
решението. Страните не са поискали събиране на нови доказателства във
въззивното производство, а настоящия състав не е намерил за необходимо
сам да събере такива в хипотезите в които това е допустимо.
С оглед на това, въззивният съд е обвързан от направените от първата
инстанция фактически изводи, които намира, че следва да възпроизведе в
настоящото решение.
2
Предвид конкретните доводи на жалбоподателя следва да бъде
извършена проверка на обжалваното решение за съответствието на правните
му изводи с материалния закон.
В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира
за установено от фактическа страна следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответното дружество - „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (с
предходно наименование "ЧЕЗ Разпределение България" АД) притежава
лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР (понастоящем КЕВР),
изменена с решение на същия орган № И2- Л-135/09.12.2013 г., за дейността
„разпределение на електрическа енергия“ на обособената територия,
определена в приложение № 1 към нея за срок от 35 г., която да бъде
осъществявана съгласно условията, посочени в разпоредителната част на
лицензията и приложенията към нея. Установява се също, че обекта, в който е
монтиран електромера, въз основа на чиито показатели се формира исковата
претенция е присъединени към електроразпределителна мрежа в съответната
лицензионна територия на ответника.
Установи се също, че общите условия на ответника са надлежно
публикувани в един централен и един местен всекидневник на 26.11.2007 г.,
поради което са надлежно разгласени и влезли в сила.
Не е спорно в отношенията между страните, включително обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото на първия съд,
че ответникът е потребител на предоставяните от ответника услуги до ***, че
е титуляр на партида с аб. № ***, че е издадена фактура № *** за корекция
(преизчисление) на изразходваната от него електроенергия на стойност
2152,83 лева, въз основа на проверка, за която бил съставен констативен
протокол № ***, както и, че С. е заплатил корекционната сума в полза на
ответника.
В представения и приет като писмено доказателство констативен
протокол № *** се удостоверява, че при проверката на процесното СТИ на
посочената дата е установено липсваща пломба на щита на таблото (втора
метална врата, зад която са монтирани електромерите, съгласно показанията
на разпитан по делото свидетел); стойностите на тока и напрежението на
дисплея на СТИ са нулеви, при реален товар от 9,5А диода за натоварване не
мига.
СТИ е демонтиран и изпратен за анализ в БИМ, за което също е съставен
3
констативен протокол № ***, съгласно който в СТИ липсва индикация за L1,
при задаване на товар не се регистрират импулси и не могат да се изследват
метрологичните му характеристики; при задаване на товар стойностите са
нулеви; количеството електроенергия не се натрупва на показващото
устройство, поради което електромерът не съответства на метрологични и
технически характеристики.
Констатирано е също, че при оглед на вътрешността не се констатират
видими промени в конструкцията му, освен счупване на левия закрепващ
щифт от капака; установено е, че фирмения знак (пломба) и допълнителните
стикери са налице.
Съгласно така установеното ответника е изготвил справка за
преизчислени количества електрическа енергия и е издал процесната фактура,
като тя и протокола за извършване на корекция са връчени на ищеца.
Във връзка с оспорванията, релевирани от ищеца, по делото са събрани
доказателства чрез разпит на свидетели.
Свидетелят И.И.- служител при ответника изнася данни за това, че при
извършена проверка на адреса на ищеца е установено счупване на описания
по- горе щифт и при подаване на товар електромера не е измервал. При
проверка на режимите на СТИ се установило, че на дисплея стойностите на
тока и на напрежение са нулеви. С оглед на установеното е подаден сигнал на
тел. 112.
Свидетелят Д.Д.- сътрудник на Федерацията на потребителите
потвърждава данните изнесени от И. и заявява, че ищеца е потърсен след като
е установява липса на пломба на щита и нефункциониращото СТИ.
Електромерите са били 3, като единствено този на ищеца не е измервал
правилно електроенергията.
Пред районния съд е изслушана техническа експертиза, неоспорена от
страните, като вещото лице дава заключение, че по описания в констативния
протокол начин и съгласно данните от протокола на БИМ, СТИ не измерва
правилно преминаващата през него електроенергия. Такава преминава, но не
се измерва. Вещото лице не може да определи причината, като изброява
примерни такива - случайни природни явления или целенасочено въздействие
с електромагнитен импулс.
Посочено е, че корекцията е извършена при спазване на методиката по
чл.50, ал.1, б„б“ ПИКЕЕ, а преизчислението в период от три месеца,
предхождащ датата на проверката и по цени, определени с решение Ц-19 от
4
01.07.2022 г. на КЕВР, като сумата по издадената фактура пряко
кореспондира с тези цени.
Не е извършвана друга техническа проверка в период от три месеца
преди 03.04.2023 г.
Изчислено е, че корекционната сума по правилото на чл.52, ал.1, т.2
ПИКЕЕ е в размер на 291,07 лева.
При тази фактическа обстановка Окръжен съд Перник намира от
правна страна следното:
Като е отчетена икономическата логика във взаимоотношенията между
краен снабдител и оператор на електроразпределителната мрежа, с раздел IX
на ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр.35 от 30.04.2019 г.) е възложено на оператора правото
да извърши преизчисление на потребеното количество електрическа енергия
за крайните клиенти, за които е установено че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. На оператора
е предоставено и титулярството върху вземането за стойността на
неизмерената енергия като технологичен разход – чл.56, ал.3 ПИКЕЕ.
Правното основание на вземането произтича от чл.183 ЗЗД - касае се за
вземане за реално потребена електрическа енергия, чийто размер, когато не е
точно установим, се презумира от правилата на раздел IX на ПИКЕЕ или се
определя от съда по реда на чл.162 ГПК. Фактическото основание,
обуславящо възникването на това вземане, предполага установено
неправилно отчитане на средството за търговско измерване, а размерът на
вземането се определя в зависимост от това дали е установена външна намеса
или неправилното измерване се дължи на техническа неизправност. От
систематическото тълкуване на чл.50, ал.1, б.„б“ и чл.52 от ПИКЕЕ следва, че
формулата на чл.50, ал.1, б.„б“ се прилага при външно въздействие върху
СТИ, а формулата на чл.52 – при техническа неизправност.
Предвид това, жалбата е неоснователна. В точно приложение на
материалния закон и в съответствие със събраните доказателства
първоинстанционният съд, след като е установил, че е налице неизмерване на
електрическата енергия, което не се дължи на външна намеса върху
електромера, е приел, че претенцията на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД е основателна, но е уважил иска до размер на вземането изчислен
по реда на чл.52 от ПИКЕЕ.
Доставената, но неотчетена електрическа енергия следва да бъде
заплатена независимо от причината за нейното неизмерване, като този правен
5
извод следва както от задължението на купувача съгласно чл.183 ЗЗД да
заплати закупената стока, така и от общия принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. Затова и предвидената в чл.52 ПИКЕЕ формула
за изчисление на неизмерената, но доставена електрическа енергия в
хипотезата на техническа неизправност на електромера има за цел да се
установи възможно най-близкото до действително потребеното количество.
Изчислението се извършва въз основа на средноаритметичното количество от
потребената електрическа енергия от клиента за предходен отчетен период и
потребената електрическа енергия от клиента за аналогичен отчетен период
от предходната година.
Съгласно чл.162 ГПК когато едно спорно вземане е доказано по
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съда определя
размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице. По тези
съображения, за да обезпечи приложението на чл.52 ПИКЕЕ, първия съд,
правилно, е допуснал и такъв въпрос към експерта. Въз основа на обсъденото
заключение на тази експертиза се установявя, че изчислена по реда на тази
разпоредба, допълнително дължимата стойност на потребена електрическа
енергия за процесния период възлиза на 291,07 лв.
С оглед на изложеното, обжалваното решение следва да бъде потвърдено,
тъй като районния съд е уважил предявения иск за разликата между пълния
предявен размер и доказаната с експертното становище сума от 291,07 лв.
По разноските:
При този изход на спора решението на първоинстанционния съд следва
да се потвърди и по отношение на разноските, а докалкото пред въззивния
състав такишва не се претендират от въззиваемия разноски не се присъждат.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3,
т.1, пр. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1149 от 16.11.2023 г., постановено по гр.д.
№ 3111/2023 г. на Районен съд Перник.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7