Р Е Ш Е Н И
Е
№ 95
гр.Велико
Търново, 10.01.2024г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на тринадесети декември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N 610 по описа на Административен съд Велико Търново за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на „Адвокатско дружество И. и
съдружници“ с адрес на управление гр.Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 27,
вх.В, ет.2, с управител адвокат М.А.И., против Решение от
02.10.2023г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ - гр.Велико Търново към
Агенция по заетостта, с което се отказва услугата по чл.17, ал.2, т.4 от ЗНЗ, а
именно: включване по национална програма „Помощ за пенсиониране“ за 1 работно
място. В жалбата
се твърди нищожност на заповедта поради некомпетентност на издалия я
административен орган. В условията на евентуалност се претендира отмяната и
като издадена в нарушение на процесуалните правила поради неспазване на
разписаната в ППЗНЗ процедура и липса на мотиви. Моли се за отмяна на оспорения
административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна чрез процесуален
представител изразява становище за
неоснователност на жалбата по подробно изложение в писмена молба съображения. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Предмет на настоящото съдебно производство e Решение от 02.10.2023г. на директора на Дирекция „Бюро по труда“ -
гр.Велико Търново към Агенция по заетостта, с което се отказва услугата по чл.17,
ал.2, т.4 от ЗНЗ, а именно: включване по национална програма „Помощ за
пенсиониране“ за 1 работно място.
След като
разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото,
становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административния съд приема за установено от
фактическа страна следното:
Министерството на труда и социалната политика стартира от
2002г. Национална програма „Помощ при пенсиониране“, която продължава и до
настоящия момент. Ежегодно със заповед на министъра на труда и социалната
политика се изменят или допълват условията на програмата, определят се
очакваните резултати и необходимите за изпълнението й средства.
С Решение на Министерския съвет №
621 от 14 септември 2023г. е приет Национален план за действие по заетостта за
2023г. В Приложение № 1 към плана са посочени програмите, проектите и мерките с
финансиране от държавния бюджет, една от които е Национална програма „Помощ при
пенсиониране“. Основната цел на програмата е подкрепа за преход от безработица
към работа и пенсиониране с целева група безработни лица на д 60г. Очакваните
резултати са осигуряване на заетост на 1 231 лица, в това число 70
нововключени. Необходимите средства са в размер на 10 601 936лв. Като
приложение към Заповед № РД-01-257 / 20.09.2023г. на министъра на труда и
социалната политика е приета изменена и допълнена Национална програма „Помощ за
пенсиониране“.
Съгласно тази програма Дирекциите „Бюро по труда“ информират
и консултират безработните лица и работодателите за условията за участие в
Програмата, изготвят списъци на безработните лица, отговарящи на условията за
участие в Програмата, приемат заявките на работодателите за работни места,
разкрити по Програмата, извършват първоначалния подбор и насочват безработните
лица към работодателите за работа по Програмата, сключват договори с
работодателите за финансиране по Програмата и др. В програмата не е предвидена
конкретна процедура, по която се развиват отношенията, нито е налице препращане
към законов текст.
На 20.09.2023г. Бюрото по труда гр.Велико Търново публикува
две обяви за наличието на финансови средства за ползване на програми и
насърчителни мерки за заетост, за които работодателите могат да кандидатстват,
считано от 20.09.2023г. Една от тези програми е Национална програма „Помощ за
пенсиониране“ с посочен финансов ресурс от 3 218лв. За участие в
програмата на 20.09.2023г. заявки подават следните работодатели – ЕООД „Харисън
консулт“ в 8,31 часа, ЕООД „Строй контрол 2010“ в 9,02 часа, ЕООД „Зърнени
храни – В. Търново“ в 9,15 часа, ЕООД „Интер Агро“ в 9,25 часа, ЕООД
„Туристическа компания – 2000“ в 9,34 часа, ЕООД „Рема – ВТ“ в 11,16 часа и „Адвокатско
дружество И. и съдружници“ в 16,26 часа.Часовете на подаване на заявленията се
установяват от представени от ответника разпечатки на деловодната система на
бюрото по труда. Договор за заетост е сключен единствено с ЕООД „Харисън консулт“ като предмет на
договора е предоставянето на минимална помощ в размер на 23 268лв. за едно
работно място. На останалите работодатели, поради заявки за участие в
програмата, са издадени решения за отказ.
В хода на съдебното производство нови
доказателства не се представят от страните.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
След
извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган. Твърденията на
жалбоподателя за нищожност на решението поради липса на компетентност на
Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Велико Търново да издаде този акт са в
противоречие със събраните по делото писмени доказателства и наличните публични
данни на сайта на Министерството на труда и социалната политика. В
публикуваната информация относно националната програма „Помощ при пенсиониране“
изрично и дори на повече от едно място, е посочено, че договорите с
работодателите се сключват от Дирекция „Бюро по труда“, следователно именно
ръководителят на тази дирекция е овластен да сключва договорите и да
постановява откази, при липсата на предпоставките за сключване на договори.
Претенцията на жалбоподателя, че оспорения акт следва да бъде издаден от
Директора на дирекцията в гр.Ловеч, като по-горестоящ орган, е в противоречие
както с правилата на националната програма, така и с разпоредбите на АПК. Директора
на дирекция „Регионална служба по заетостта“ не е оправомощен да издава актове
по приложението на програмата „Помощ при пенсиониране“, а се явява единствено
горестоящ орган по смисъла на АПК при оспорване на решението по административен
ред.
Основателно е второто
оплакване на жалбоподателя относно съдържанието на административния акт, а
именно липса на мотиви. Въпреки изричия абзац „Мотиви“ съдържанието им не изпълнява
изискванията на закона за мотивираност. То съставлява едно изречение – „Поради
изчерпан финансов ресурс от Разпределение на полагащите се средства, съгласно
чл.27 от ППЗНЗ, за реализация на програми и мерки за обучение и заетост и
обучение на възрастни през 2023г., утвърдено от Директора на Дирекция
„Регионална служба по заетостта“ гр.Ловеч, Дирекция „Бюро по труда“ – Велико
Търново не разполага с финансови средства по Национална програма „Помощ за
пенсиониране“, необходими за сключване на договор за заетост.“.
Начинът за разпределяне на насърчителните мерки и
финансовите средства в сферата на заетостта е нормативно определен в ППЗНЗ и
той е по реда на подаване на заявленията до изчерпване на средствата. Следователно
за да се достигне до извода за изчерпване на средствата следва да се установят
и посочат в административния акт размера на средствата за разпределяне, броя на
подалите заявление за участие лица, поредността на подадените заявления,
редовността на предхождащите лицето заявления и разпределяне на определените
средства на конкретни лица. Оспореното пред съда решение не съдържа нито един
от посочените по-горе елементи на фактическия състав. То съдържа единствено
правния извод за изчерпване на средствата, но без да са посочени конкретните факти
въз основа на които е достигнато до него. Липсата на установени от
административния орган факти, въз основа на които е издаден административния
акт, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, влечащо
неговата отмяна. При липсата на факти от една страна адресата на акта не може
да установи причината за постановения отказ. От друга страна съдът не може да
извърши проверка за правилно приложение на материалния закон, тъй като не може
да се установи кои са действителните факти от значение за спора и кои са
приетите от административния орган факти.
Доколкото предоставянето на финансови средства е
предоставено в изключителна компетентност на дирекциите „Бюро по труда“, то в
съдебното производство съдът не може да се произнесе вместо органа като съд „по
същество“. Независимо от събраните по делото доказателства, въз основа на които
може да се установи изчерпването на средствата по програмата, допуснатото при
издаване на административния акт нарушение на процесуалните правила не може да
бъде санирано от съда, доколкото би довело до лишаване на лицето от една
инстанция.
По
изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на
процесуалния закон, поради което следва да бъде отменена и преписката върната
на органа за ново произнасяне.
При
този изход на спора основателно се явява искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски досежно заплатената държавна такса в размер на 50лв.
Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 700лв. следва
да се остави без уважение. Видно от материалите по делото жалбоподателят „Адвокатско дружество И. и
съдружници“ е с управител адвокат М. И.. Именно управителят представлява
дружеството в хода на съдебното производство, поради което и разноски за това
представителство не се дължат. Представеният договор е с невъзможни страни –
управителят се договаря сам със себе си – поради което и не поражда правно
действие.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение от 02.10.2023г. на директора
на Дирекция „Бюро по труда“ - гр.Велико Търново към Агенция по заетостта.
ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция
„Бюро по труда“ гр.Велико Търново за ново произнасяне по подаденото от
жалбоподателя заявление в едномесечен срок от получаване на решението.
ОСЪЖДА Агенция по заетостта гр.София да
заплати на „Адвокатско дружество И. и съдружници“ с БУЛСТАТ ... и адрес на
управление гр.В.Т.сумата от 50лв. / петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
„Адвокатско дружество И. и съдружници“ с БУЛСТАТ ... и адрес на управление гр.В.Т.за
присъждане на разноски в размер на 700лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от
получаването му.
Съдия: