Р Е Ш Е Н И Е
№........................................... 2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети състав,
в публично заседание на двадесети февруари 2019г., в състав:
Административен съдия: Марияна Ширванян
при
секретаря Христиана Тонева
с участието на прокурор С.И.
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян
адм. дело №3475 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал.1 АПК вр. чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на „НОБАР“ООД срещу Национална агенция по приходите гр.Варна с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 200лв..
В исковата молба се твърди, че с решение № 1236/06.07.2018г. в сила от 26.07.2018г. на ВРС е отменено НП № 12-5110 от 22.11.2012г. издадено от зам.директора на ТД на НАП Варна, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000лв. на „НОБАР“ООД. Сочи, че за правна защита срещу НП дружеството е сключило договор с адв. Х. и, че са заплатени 200лв. за процесуално представителство пред ВРС. Сочи, че датата на сключване на договора е 21.03.2018г. Намира, че с отмяната на НП за дружеството е възникнал правен интерес за възстановяване на понесените от него разходи.
В открито съдебно заседание чрез процесуален представител ищецът поддържа иска и моли за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.
Ответникът, не изразява становище по иска.
Прокурорът в открито съдебно заседание дава
заключение за неоснователност на предявения иск.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени представените
по делото доказателства, за да се произнесе съобрази от фактическа страна
следното:
Искът е допустим – исковата молба е предявена от
лице с активна процесуална легитимация в писмена форма. Разгледан по същество е
неоснователен.
Видно от представените доказателства по нахд 1711/2018г по описа
на ВРС за 2018г., е отменено с решение 1236/06.07.2018г. наказателно постановление № 12-5110 от 22.11.2012г. издадено от зам.директора на ТД на НАП
Варна, с което е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000лв. на „НОБАР“ООД.
Решението е влязло в сила.
От въззивната жалба се установява, че е подписана
от адв. Н.Н.Х. – адвокат от Варненска адвокатска колегия. От протокола от
публично съдебно заседание проведено на
06.06.2018г. по нахд 1711/2018г. се констатира, че адв. Х. е представлявала
жалбоподателя, като е пледирала за отмяна на НП. По въззивното дело е
представено пълномощно, в което не е вписана платено адвокатско възнаграждение,
не е представен договор за правна помощ.
Тези факти не са спорни между страните, а и се установяват
от приложеното нахд 1711/2018г. по описа на ВРС.
Съдът констатира, че приложеното по нахд
1711/2018г. по описа на ВРС пълномощно и приложеният към исковата молба договор
за правна помощ не са от кочан на адвокатска колегия и не удостоверяват
безспорно извършено плащане към момента на разглеждане на делото от въззивния
съд.
От това не следва извод за действително извършване
на разхода за заплащане на адвокатско възнаграждение по подаване на жалбата по
нахд 913/2016г. по описа на ВРС, към
момента на подаването на жалбата, т.е. не се обосновава извод за действително
извършване на разхода за заплащане на адвокатското възнаграждение и респ.
настъпване на вреда за ищеца.
При постановяване на
настоящото решение съдът съобрази съдебната практика по Решение № 3900/20.03.2013г.
постановено по адм.д. 7157/12г. от състав на Трето отделение на ВАС, с
докладчик П. Г.; Решение № 8703/20.06.2011г. постановено по адм.д. 5160/11г. от
състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик П. Г., Решение № 6106/11.05.2010г.
постановено по адм.д. 12448/09г. от състав на Трето отделение на ВАС, с
докладчик В. К.; Решение № 16713/19.12.2011г. постановено по адм.д. 9912/11г.
от състав на Трето отделение на ВАС, с докладчик В. П., съгласно която за
решаване на спора следва да бъде
извършена преценка налице ли предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за осъждане
на ответника издател на отменения акт за заплащане на обезщетение на ищеца.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. За да е основателен иск по
чл.1 от ЗОДОВ следва да са налице в кумулативност следните три предпоставки: 1.
Наличие на вреда.; 2. Незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност. И 3. Причинната връзка между тях.
От доказателствата по делото не може да бъде
обоснован извод, че е налице първата предпоставка – ищецът да е извършил разход за заплащане на
възнаграждение на адвокат. Представеният с исковата молба договор за правна
помощ с посочена в него дата на подписване /21.03.2018г. преди дата на
образуване на нахд в РС Варна/ и съответно на заплащане на сумата,
представляваща адвокатско възнаграждение е частен документ и като такъв
установява по арг. от чл. 180 от ГПК, само че изявленията в него са направени
от подписалите го лица. Липсват доказателства, че е бил съставен на посочената
в него дата и, че фактът на плащането на възнаграждението на адвоката е
настъпил по посочения в договора на начин и на посочената в договора дата.
Такива доказателства не са и представените от ищеца, във връзка с дадените от
съда указания, оборотна ведомост за синтетични
сметки и подсметки и данни от сметка 602 и 614. Оборотната ведомост за
синтетични сметки и подсметки е за период 01.01.2018г. – 31.01.2018г., който
предхожда с два месеца периода на твърдяното плащане и е нелогично в нея да
бъдат отразени плащания, които са направени през м.март. Данните от с-ки 602 и
614 са за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г. и също не установяват плащане на
адвокатското възнаграждение на посочената в договора за правна помощ дата. От
данните в двете счетоводни справки не се установя наличие на средства, от които
реално да бъде извършено плащането на адвокатското възнаграждение. От
представената справка за изплатени доходи на физически лица също не се установя
датата на извършеното плащане за водене на дело за отмяна на НП. Установяването
на датата на извършеното плащане на възнаграждението на адвокат за оспорването
на НП е релевантна, защото на възмездяване подлежат не всички разходи направени
във връзка с оспорването на незаконосъобразният акт, а само онези направени до
приключване на пренията в публичното съдебно заседание, при което делото е
обявено за решаване. Именно тези разходи се извършват във връзка с подготвянето
на жалбата и процесуалното представителство пред съда.
На изложените съображения съдът намира, че не е доказан фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода от спора неоснователно е искането на процесуалният представител на ищеца за присъждане на разноски.
Водим от горното и на основание чл.172 от АПК, съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на „НОБАР“ООД срещу Национална агенция по приходите гр.Варна с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и претендирани имуществени вреди в размер на 200лв..
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от връчването му пред Върховния административен съд на Р България.
Съдия: