Решение по дело №32/2024 на Административен съд - Плевен

Административното дело е образувано по искова молба от А.Н.И.,*** чрез адв. Д.Т. от АК - Благоевград, със съдебен адрес *** срещу Областна дирекция „Земеделие“- Плевен, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, с цена на иска 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменената като незаконосъобразна заповед №РД-05-01-14/24.06.2022г., на директор на Областна дирекция „Земеделие“- Плевен, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 във вр. с чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение, за периода от 24.06.2022 година – връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до 27.04.2023 година – постановяване на съдебно решение на Върховен административен съд, като се претендира и заплащане на законна лихва от 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба посочва, че със Заповед № РД-05-01-14/24.06.2022 г., издадена от директор на ОДЗ - Плевен на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДС във вр. с. чл. 108 ЗДС е било прекратено служебното правоотношение на А.Н.И., на длъжност „Началник“, с придобит ранг V старши, с място на работа ОДЗ - Плевен, ГД „Аграрно развитие“, ОСЗ - Левски и ИРМ - Белене. Заповедта е обжалвана и с решение № 484 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 593/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен е отменена, а Върховен административен съд с решение № 4493/27.04.23 г. по адм. д. № 11685/2022 г., V отд. е оставил в сила решение № 484 от 21.10.2022 г., постановено по адм. д. № 593/2022 г. по описа на Административен съд - Плевен. Посочва, че са налице кумулативните предпоставки за определяне на обезщетение, като се посочва и Тълкувателно постановление N4/06.11.2023 г. по т. д. N° 2/2021 г. на ВАС, съгласно което обезщетението за неимуществени вреди не се включва в обезщетение 101, ал. 4 от ЗДСл.

Посочва, се са налице претърпени неимуществени вреди , тъй като ищцата е уволнена с основание, че не отговаря на изискванията за длъжността и то още към момента на назначаването й не е притежавала минималните изисквания за степен на завършено образование, като назначението й противоречи на изискванията на професионална област, знания и умения, съобразени с изпълнението на длъжността „началник“ на ОСЗ, което не отговаря на действителността съгласно съдебно решение за отмяна на заповедта.

Посочва се, че с издаването на заповедта на ищцата са нанесени неимуществени вреди , накърнена е репутацията и доброто й име, с което тя се ползва в обществото и сред колегите. Счита, че от момента на издаване на заповед № РД-05-01-14/24.06.2022 г., до момента на отмяната й по съдебен ред, 27.04.2023 г., когато е постановено Решение № 4493/27.04.23 г. по адм. д. № 11685/2022 г., V отд. ВАС, И. е претърпяла силен дискомфорт и стрес, усетила е обида и е започнала да чувства напрежение и тревожност и като дългогодишен държавен служител, която винаги е получавал висока оценка за работата си, многократно е била награждавана и е била пример за точно и добросъвестно изпълнение на задълженията си, винаги е спазвала закона и прекратяването на служебното й правоотношение, особено поради такава причина, за нея е нещо изключително смущаващо.

Счита, че са налице основания за присъждане на обезщетение в размер от 5 000 (пет хиляди) лева, за да обезщетят причинените й в резултат от непозволено засягане на нейните лични права и законни интереси, причинения й дискомфорт и стрес, накърнената й чест и достойнство, влошаването на здравословното й състояние, както и добро име и обществен престиж, с което тя се ползва в обществото. Посочва, че тежко и по необратим начин е рефлектирала процесната заповед, с която е прекратено служебното правоотношение върху целия й живот, влошило се е реномето и авторитета й в професионален план, като последната е била дискредитирана пред своите колеги в от ОДЗ - Плевен и ОСЗ, с които тя дълги години е работила. Постоянното притеснение и огромната отговорност, следваща от поста й, са довели до постоянно притеснение и напрежение, стрес и неблагоприятни емоции. Ищцата е била преследвана от чувството за постоянна несигурност, усещала е остър негативизъм сред познати и колеги, редица нейни колеги и познати са спрели да комуникират с нея и да странят от нея, а други са променили съществено отношението си спрямо нея и това е довело до понижено самочувствие, понижена самооценка и накърнен авторитет като дългогодишен ръководител пред бившите й подчинени служители и други лица. Чувствала е притеснение, че незаконосъобразно е било прекратено правоотношението й защото няма нужното образование, опит и умения, завладяна от мрачно и потиснато настроение, тревожност с висока интензивност, невъзможност да изпита радост и да се справя със ситуацията, безпомощност, проблемно ангажиране и справяне с ежедневните задължения. Посочва се, че негативно се е отразил и начин на връчване на заповедта, а именно в болнично заведение, където е настанена И.. Моли за уважаване исковата претенция и присъждане на разноски.

Ответникът по иска - ОД на ДФЗ „Земеделие“–Плевен е представила отговор на л. 45 по делото, в който посочва, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, тъй като освен отменен като незаконосъобразен административен акт – заповед за прекратяване на служебно правоотношение, не са налице другите предпоставки – вреди и причинна връзка. Посочва, че съгласно чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост, но практиката на ЕСПЧ по дела, образуване срещу България по идентични оплаквания- претърпени неимуществени вреди, поради незаконосъобразни действия на органи и дл. лица. Европейския съд по правата на човека в Страсбург е присъждал различни по размер обезщетения/S.H.v.B.app.)36794/03, D.v.B. app. 27791/09. P.ant P.V.В.app.50027/08 and 50781/09.

Посочва, че понятието „ справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението и на неговия размер, като по справедливост не следва да се определя само размерът на обезщетението за неимуществени вреди, но и естеството и характера на страданието, за което се присъжда обезщетението, а съгласно трайно установената практика неимуществените вреди подлежат на доказване, а не се предполагат за настъпили само по силата на съществуването на незаконосъобразна административна дейност, интервираща в правната сфера на едно лице.

Счита за неоснователни твърденията, че въз основа на издадената заповед на Директора на Областна дирекция „Земеделие"- Плевен, ищцата е претърпяла болки и страдания и е била във влошено здравословно състояние, тъй като то е било такова и преди издаване на заповедта. Намира твърденията, че ищцата, че е претърпяла силен дискомфорг и стрес, усетила е обида и е започнала да чувства напрежение и тревожност, за чисто емоционални душевни състояния, които изпитва човек, когато му се случват неблагоприятни емоции. Моли за отхвърляне на исковата молба.

В съдебно заседание ищцата – А.Н.И.,*** се явява лично и с адв. Д.Т. от АК - Благоевград, като поддържат исковата молба, претендират разноски. Представят писмена защита, в която поддържат соченото в исковата молба и намират, че от свидетелските показания се разкрива обективното състояние на И. – стрес, притеснение, затваряне в себе си, уронване на авторитет, предвид факта, че е и общински съветник, уронване на престиж, граден по време на дългогодишната й работа като началник на Общинска служба „Земеделие“ Левски.

В съдебното заседание ответникът - ОД на ДФЗ „Земеделие“–Плевен се представлява от юрк В., която поддържа изложеното в отговор на исковата молба и посочва, че неоснователна е претенцията, като в случай, че бъде присъдено обезщетение да бъде съобразен чл. 52 от ЗЗД при определяне на размера. Претендира юрисконсултско възнаграждение от 100 лева и прави възражение за прекомерност на адвокатски хонорар. Представя писмена защита, в която посочва, че не се доказват вреди като болки и страдания, тъй като от представен болничен лист, се констатира временна неработоспособност от 08.06.2022 г до 21.06.2022 г. ,т.е. преди издаване на заповедта. Намира, че не се доказва влошено здравословно състояние след издаване на отменената заповед, като негативни емоции са субективни прояви, с различен интензитет, обусловени от характеристиките на личността, като не е налице посещение при лекар, няма диагностицирани други заболявания.

Намира, че от свидетелските показания, които са общи, а и заинтересовани, тъй като са се намирали в същото положение, не се установява, в какво се отразява негативизъм, не са посочени конкретни колеги, не се посочва конкретен случай, не се посочва конкретно изказване или ситуация. Счита, че състояние на тревожност, дискомфорт, потиснатост следва да са установени от компетентен медицински орган, като недоказани са негативни изживявания и по този начин не са доказани неимуществени вреди и връзката с отменения акт. Моли за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

В съдебно заседание представител на Окръжна прокуратура-Плевен, намира исковата молба за доказана по същество, основание и размер и счита, че следва да бъде уважена.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед № РД -05-01-14/24.06.2022 година на директор на ОДЗ –Плевен е прекратено служебно правоотношение на И. с основание, че не притежава минималните изисквания за степен завършено образование и ранг или професионален опит, както на специфичните изисквания, предвидени в нормативните актове за заемане на длъжност началник на Общинска служба по Земеделие – Левски и ИРМ –Белене.

Заповедта е обжалвана пред Административен съд –Плевен и е образувано адм.дело №593 по описа на съда и с решение № 484 от 21.10.2022 година е отменена заповедта.

С решение № 4493 от 27.04.2023 година по адм. дело № 11685/2022 г ВАС – Пето отделение е оставил в сила горепосоченото решение.

С оглед справка от деловодна система на Административен съд -Плевен адм.дело №593 по описа за 2022 година на АС Плевен е приложено към адм. дело № 452 по описа за 2023 година на АС Плевен с предмет присъждане на обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл ведно със законна лихва от 27.04.2023 година до окончателно изплащане.

Приложени по делото са протокол от 07.06.2022 година от ОДЗ Плевен от комисия, която установява, че И. не притежава необходимото образование за заемане на длъжността, тъй като не налице промяна на длъжностна характеристика.

По делото като свидетели бяха разпитани К.И.К., Е.Т.Г.В.и С.М.М..

Свидетелят К.И.К. съжителства с ищцата имат две деца и посочва, че преди издаване на незаконосъобразната заповед ищцата е уведомена по телефона, че може да премине на друга по-ниска длъжност, но тя е отказала, започнала да вдига кръвно, постъпила в болница и се притеснявала след прекратяване на служебното правоотношение – изпитва притеснение да излиза навън, повишено кръвно налягане. Посочва, че градът, в който живеят е малък, хората се познават и са започнали да странят от нея, да не разговарят, децата са се питали, защо не ходи на работа. Посочва ,че колегите й са искали да напуснат с нея, а комисията, която констатира, че не притежава необходимото образование е тази, която е взела решение за назначаването й. Намира, че уволнението се отразява негативно и върху авторитета й, тъй като е общински съветник. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, непротиворечи относно емоционално и психическо състояние на лицето.

Свидетелката В. посочва, че познава И. от 2010 година, като я описва като отговорен, съвестен служител, като началник на ОДЗ Левски и ИРМ Белене. Споделено й е от И., че по телефона е предложено да напусне поста на началник, тя е отказала и е последва заповед за уволнение, която й е връчена в болничното заведение, където е била настанена. Посочва, че след издаване на заповедта, се е чувствала притеснена, тъй като дълги години е заемала отговорна позиция, изградила е авторитет, общински съветник е, като колегите са коментирали причините за уволнението , като са изразявали недоумение относно основанието за прекратяване на служебното правоотношение. Впечатленията, които споделя е натрупала лично и при разговори и срещи с ищцата, като посочва и че по отношение на нея също е издадена заповед за прекратяване на служебното правоотношение.

Свидетелката М. се познава с И. от 2014 година, като посочва, че е стриктен, изпълнителен служител, поддържа д. взаимоотношения с клиенти и това се установява от извършените й оценки през годините. Посочва, че и по отношение на нея е отправено предложение да бъде преназначена на по-ниска длъжност през май 2022 година, за което разговаряла с ищцата, което е била притеснена, започнала да има проблеми с кръвно налягане. И. е споделила, че заповедта й е връчена в болницата и след това е ограничала контакти, тъй като не се чувствала добре от факта, че е освободена поради липса на образование за заемане на длъжността сред колегите, с които работи дълги години. Посочва, че начин и основание за освобождаване на И. оказва влияние върху авторитета й , а и е общински съветник. Посочва, че сред колеги от ОДЗ Левски и Белене , а и в ОДЗ Плевен са коментирани причини за уволнение, като е имало такива, които не се я поздравявали. Посочва, че е поддържала постоянно връзка с ищцата, споделяли са си.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като по релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата по делото, още повече, че същите са предупредени за наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:

Съдът намира, че исковата претенция за допустима, а по същество - основателна.

Исковата молба е подадена от лице с надлежна активна процесуална легитимация, което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на отменена като незаконосъобразна заповед № РД-05-01-14/24.06.2022 година на директор на ОДЗ –Плевен, насочена е против ответник с надлежна пасивна процесуална легитимация - Областна дирекция Земеделие – Плевен.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ.

Съдът съобрази Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2023 г. по тълкувателно дело № 2/2021 г. по описа на Върховния административен съд, което е задължителна практика за всички съдилища и държавни институции. В цитираното решение се приема, че "Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е приложима за обезщетение за неимуществени вреди от отменена като незаконосъобразна заповед за прекратяване на служебно правоотношение, когато специален закон предвижда право на обезщетение в размер на получаваните възнаграждения", както и че "... нормите на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл,... не регламентират изрично право да се търси обезщетение за неимуществени вреди, които са последица от незаконосъобразното уволнение, но и не изключват изрично това право". Застъпено е становището, че не е обосновано, да се приеме, че служителите, получили обезщетение в размер на 6 месечни брутни заплати за оставането си без работа, имплицитно се обезщетяват и за претърпени морални вреди, във връзка със същото уволнение. Житейски възможно е от уволнението да бъдат причинени неимуществени вреди, изразяващи се в психологически страдания или заболявания, а причинените вреди от актове, действия и бездействия на администрацията подлежат на обезщетяване на общо основание по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ, стига вредите да бъдат доказани.

Съдът съобразно доказателствата по делото намира, че по отношение на претендираните неимуществени вреди е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Налице е отменен като незаконосъобразен административен акт –заповед № РД-05-01-14/24.06.2022 година на директор на ОДЗ –Плевен за прекратяване на служебното правоотношение.

Границите на отговорността съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се разпростират върху вредите, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Вредата е пряка, когато тя следва закономерно от неизпълнението на определени задължения и непосредствена, когато противоправният резултат директно предпоставя вредата, без намесата на други фактори на въздействие, т. е. увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразният акт, действие или бездействие на държавния орган или на длъжностното лице.

В резултат на издадената заповед за прекратяване на служебното правоотношение поради факта, че не отговаря на минималните изисквания за степен на завършено образование за работа, която упражнява почти 10 години, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, притеснения, депресия, унилост, потиснатост от факта на прекратяване на служебното правоотношение , т. е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска. Конкретно тези вреди се установяват от показанията на разпитаните свидетели, които съдът кредитира с доверие и се базират на личните им възприятия за исковия период. Следва да се отчете факта, че свидетелят К., който съжителства с И., точно описва промените, които са настъпили в психическото й състояние – стрес, напрежение, тревожност, затваряне в себе си, нежелание за контакт с други хора и колеги, като съдът приема, че именно той има най-точни впечатления от промяната, настъпила след освобождаването й от работа. Той е непосредствен очевидец на фактите и събитията, които възпроизвежда в показанията си, поради която причина съдът не намира основание показанията му да не бъдат кредитирани при разрешаване на настоящия административно-правен спор в поддържания от ответника аспект.

Следва да се отчете и факта, че заповедта, отменена като незаконосъобразна, е връчена на лицето при престой в болнично заведение, факт, който не се оспорва от ответника, което обстоятелство допълнително е предизвикало напрежение и емоционални смущения у И..

Съдът намира, че се установява и от показанията на В. и М., че са налице накърняване на авторитет и добро име на ищцата, която от 2014 година е началник на ОСЗ Левски, като по –късно отговаря и за ИРМ Белене т.е. същата явно е оценена като отговорен, изпълнителен служител, който се справя с възложените задължения и отговорности и й се възлага още работа, изгражда авторитет след колеги и клиенти и служебното й правоотношение е прекратено с основание – липса на образование и качества, мотив, който не е възможно да не се отрази на здравословно, емоционално и психическо състояние и да доведе до страдание, потиснатост.

Свидетелките сами посочват, че и спрямо тях са предприети мерки за освобождаване, но това съдът не възприема като основание, че показанията им са заинтересовани, тъй като и те посочват, че работят дълъг период в ОДЗ Плевен и ОСЗ, познават колегите на И. и нея именно за този дълъг период и безспорно при липса на други наказания, освобождаването й от работа с горепосоченото основание предизвиква негативни емоции, разговори сред колектива, а и И. изпитва неудобство, че след толкова – почти 10 -11 години работа и то като ръководител на екип от много служители, се приема, че няма нужните качества, факт, който нарушава душевното спокойствие и предизвиква стрес.

Неоснователни са доводи на ответника в насока за предубеденост на свидетелските показания и недоказаност на претърпени болки и страдания с медицински документи. Незаконното уволнение само по себе си е факт, който предполага страдания, трудности и негативни емоционални преживявания на лицето, с което е прекратено служебното правоотношение, чувство на потиснатост, на ниско самочувствие и въпреки липсата на медицински документи, които да установяват пряка причинно-следствена връзка със заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, то периода от време на преживяване на всички тези негативни емоции са безспорно в логическа причинно-следствена връзка с преживяното освобождаване.

При тези данни съдът приема, че незаконосъобразната заповед за прекратяване на служебното правоотношение е причинила на ищцата твърдените неимуществени вреди.

По отношение на размер на претендираното обезщетение съдът счита, че тази категория вреди, макар и да не могат да бъдат предмет на конкретно измерване и именно защото неимуществените вреди не могат да бъдат измерени с количествени показатели, законодателят в чл. 52 от ЗЗД е приел, че те се определят от съда "по справедливост".

Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за правилното определяне на размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент.

Понесените вреди са с висок интензитет и несъмнено са рефлектирали върху емоционалното и душевно състояние на ищцата с негативен ефект именно като се отчете период на заемане на длъжността -над 10 години и основание за освобождаване.

Отчитайки цитираната разпоредба, както и общоприетите критерии за справедливост в съдебната практика, а от друга страна вида, характера, интензитета, периода от време, през който ищцата е търпял негативните последици от незаконосъобразното й прекратяване на служебното правоотношение – 10 месеца, то настоящият състав приема претендираната сума от 5 000, 00 /пет хиляди/ лева като справедлив размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди за периода от 24.06.2022 година – връчване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение до 27.04.2023 година – постановяване на съдебно решение на Върховен административен съд,. При определяне на този размер съдът отчита преживените от ищцата болки и страдания, стрес – емоционален и психически, уронване на авторитет и добро име сред колеги и обществото. Обезщетението е съразмерно с вредите и отговаря както на конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Изхождайки от характера на претърпените вреди, трайността на търпенето им, продължителния период на развилото се срещу ищцата производство от издаване на административния акт до отмяната му с влязло в законна сила съдебно решение, доказаните душевни страдания и общото й психическо състояние, като следствие от търпени морални вреди, съдът намира, че справедлив е претендиран и присъден размер на обезщетение за неимуществени вреди по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 4 от ЗОДОВ за причиненото състояние на безпокойство, притеснение и огорчение.

Предвид основателност на основната претенция, то основателна е и акцесорната за присъждане на законна лихва от 27.04.2023 година до окончателно изплащане на обезщетението като се има предвид т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС, според което при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, а в настоящия случай решението на Върховен административен съд , Пето отделение е постановено на 27.04.2023 година и е окончателно.

С оглед изход на делото, искане на ищцата за присъждане на разноски съдът намира, че ОДЗ Плевен, гр. Плевен следва да заплати на А.Н.И., ЕГН № **********,*** разноски в размер на 1510 лева, както следва – 10 лева държавна такса и 1500 лева договорено и изплатено възнаграждение за един адвокат. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение на ответника е неоснователно, тъй като е съобразен с чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран от горното, Административен съд - Плевен, шести състав,

РЕШИ:

Осъжда Областна дирекция Земеделие – ***да заплати на А.Н.И.,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лева в резултат от отменената като незаконосъобразна заповед №РД-05-01-14/24.06.2022г. на директор на Областна дирекция „Земеделие“- Плевен, за периода от 24.06.2022 година до 27.04.2023 година ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

Осъжда Областна дирекция Земеделие – ***да заплати на А.Н.И., ЕГН № **********,*** разноски в размер на 1510 лева.

Решението да се съобщи на страните.

Решението може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му

Съдия: