РЕШЕНИЕ № 261522
гр. Пловдив, 20.05.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ граждански състав, в публичното
заседание на тринадесети април две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 16426 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен от ЗК “Лев Инс” АД против И.Н.С.
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК
във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за установяване на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 2590/26.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4618/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, VI граждански състав, за сумата от 9 897, 10 лв., формирана
както следва: сумата от 6 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди в полза
на третото пострадало лице Б.К. Д., сумата от 2 837, 10 лв. – законна лихва за
периода от 26.11.2011 г. до 14.07.2016 г. и сумата от 1 060 лв. – съдебни
разноски, които суми са заплатени от ищеца, вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 26.11.2011 г. с лек автомобил “П. Б.” с ****,
управлявано от ответника, след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в
кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законна лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
25.03.2019 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на 26.11.2011 г., около 6:00 часа, при движение в гр. София по ул. “А.С.
П.”, с посока на движение от бул. “Н. П.” към бул. “Ц.Б.**”, в района на
кръговото движение на пл. З., лек автомобил “П. Б.” с ****, управляван от И.Н.С.
и собственост на “Касабови Консулт” ООД самокатастрофира,
като нанася материални щети на лекия автомобил и неимуществени вреди на Б.К. Д.
– пътник. Твърди, че със споразумение по н.о.х.д. № 11372/2012 г. по описа на
Софийския районен съд, ответникът е признат за виновен за престъпление по чл.
343 Б, ал. 1 НК, тъй като е управлявал лекият автомобил с концентрация на
алкохол в кръвта 3 на хиляда. Сочи, че към датата на пътно-транспортното
произшествие отговорността на ответника е застрахована по застраховка
“Гражданска отговорност” при ищцовото дружество по
силата на застрахователна полица № ***, със срок на валидност от 04.11.2011 г.
до 03.11.2012 г. Твърди, че с Решение № III-128-59/26.06.2015 г. по гр.д. №
68702/2014 г. по описа на Софийския районен съд, ищецът е осъден да заплати на Б.К.
Д. сумата от 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от 26.11.2011 г. и сумата от 1 060 лв. – съдебни
разноски, като решението е постановено при участието на ответника в качеството
му на трето лице – помагач. Твърди, че на 14.067.2016 г. с платежно нареждане е
изплатил сумата от 11 465, 06 лв., във връзка с получена покана за доброволно
изпълнение по изп.д. № ***по описа на ***А.П..
Претендира сумата от 9 897, 10 лв., с която е погасена сумата от 6 000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди в полза на третото пострадало лице Б.К. Д.,
сумата от 2 837, 10 лв. – законна лихва за периода от 26.11.2011 г. до
14.07.2016 г. и сумата от 1 060 лв. – съдебни разноски. По така изложените
съображение моли за уважаване на предявения иск, ведно със законните последици.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът И.Н.С. е
депозирал чрез назначения му от съда особен представител адв. Н.З., отговор на
исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва
ответникът да има качеството на застрахован по смисъла на чл. 274, ал. 1. т. 1 КЗ (отм.), като твърди, че от страна на ответника не са представени доказателства
за това, като това обстоятелства бе е установено и във водените съдебни
производства. Отбелязва, че видно от приложените към исковата молба
доказателства, е че автомобилът, управляван от делинквента
е собственост на юридическо лице – “Касабови Консулт” ООД. Счита, че ответникът
не дължи претендираните суми за законна лихва и разноски в производството, тъй
като задължението за заплащане на последните не са пряка и непосредствена
последица от деянието и не в причинна връзка с пътно-транспортното
произшествие. Сочи, че тези суми са резултат от противоправното поведение на
ищеца, изразяващо се в отказ за доброволно заплащане на претенцията, което е
довело до образуване на съдебно производство. Счита, че поведението на ищеца,
изразяващо се в отказ за доброволно и своевременно изплащане на обезщетението
не е в причинна връзка с деликта, като представлява последващ увреждането факт.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 274, ал. 1. т. 1 КЗ (отм.).
Застрахователят
по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” на увредено
лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено
застраховане застрахователно обезщетение, може да се суброгира
в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е
обезпечил своята деликтна отговорност при ищеца, в случай че ответникът виновно
е причинил вредоносния резултат при управлението на МПС след употреба на
алкохол.
Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото
застрахователно дружество да е платило обезщетение на увредено лице за
причинените му вреди от противоправното поведение на делинквента;
2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание
(непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е.
вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на моторно превозно средство от делинквента
и 4. делинквентът – ответник да е управлявал
моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата
норма.
Съдът намира, че в
производството по делото кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на ответника се установяват.
За да възникне извъндоговорната, деликтна
отговорност по чл. 45, ал. 1 ЗЗД следва да бъде установено по несъмнен начин
настъпването на следните юридически факти – противоправно деяние, респ.
авторство на деянието, вреда и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и причинената вреда. Последният юридически факт, завършващ фактическия
състав, обуславящ възникването на правото на увредения да претендира обезвреда
на причинените му вреди, е от субективно естество, а именно вина на делинквента, която съгласно оборимата
презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, се предполага до доказване на
противното.
По делото е приложено н.о.х.д. №
11372/2012 г. по описа на Софийски районен съд, от което се установява, че
против ответника И.Н.С. е внесен обвинителен акт за това, че на 26.11.2011 г.,
около 6:00 часа, при движение в гр. София по ул. “А.С. П.”, с посока на
движение от бул. “Н. П.” към бул. “Ц.Б.**”, в района на кръговото движение на
пл. З., И.Н.С. е управлявал лек автомобил “П. Б.” с ****, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 3,0 на хиляда, установено по
надлежния ред с химическа експертиза № ***г. – престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК. Със споразумение от 22.11.2012 г. ответникът е признат за виновен в
престъплението по чл. 343 Б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „пробация“.
По силата на чл. 300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца. Установена и непротиворечива е
съдебната практика, че съгласно чл. 300 ГПК, влязлата в сила присъда на
наказателния съд, е задължителна затова дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, като всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието.
Влязлото в сила споразумение има значението на
влязла в сила присъда и е задължително за съда, който разглежда гражданските
последици от деянието – арг. чл. 383 НПК. В този
смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 226
от 08.12.2016 г. по гр. д. № 1349/2016 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС и
Решение № 221 от 21.06.2011 г. по гр. д. № 399/2010 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС.
В случая ответникът е признат за
виновен за престъпление по чл. 343 Б, ал. 1 НК - за това, че на 26.11.2011 г.,
около 6:00 часа, при движение в гр. София по ул. “А.С. П.”, с посока на
движение от бул. “Н. П.” към бул. “Ц.Б.**”, в района на кръговото движение на
пл. З., е управлявал лек автомобил “П. Б.” с ****, с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 3,0 на хиляда, установено по надлежния
ред с химическа експертиза № ***г.
Причиняването на процесното
пътно-транспортно произшествие от ответника при употребата на алкохол, над
допустимата за това норма, е установено с обвързваща граждански съд сила,
доколкото с така приетото споразумение ответникът е признат за виновен за
престъпно деяние, изразяващо се в управление на моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта от 3,0 на хиляда – над допустимата за това
норма от 1,2 на хиляда.
Следователно в производството по
делото се установява, че процесното произшествие е причинено виновно от водача И.Н.С.,
при допуснато нарушение на правилата за движение по пътищата - чл. 5, ал. 3, т.
1 ЗДвП, при управление на моторно превозно средство при концентрация на алкохол
в кръвта над допустимата норма.
В производството по делото е
изискано и приложено гр.д. № 68702/2014 г. по описа на Софийски районен съд.
Постановено е Решение № III-128-59/26.06.2015 г.,
потвърдено с Решение № 2327/22.03.2016 г. по възз.гр.д.
№13318/2015 г. на Софийски градски съд, с което по иск с правно основание чл.
226 КЗ (отм.), предявен от Б.К. Д., ЗК „Лев Инс“ АД е
осъден да заплати сумата от 6 000 лв. – обезщетение за неимуществени
вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.11.2011 г.
с л.а. с ****, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 26.11.2011
г., до окончателното изплащане на задължението.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач – И.Н.С. на страната на ответника ЗК „Лев Инс“ АД.
В мотивите на постановеното
решение е прието, че между ЗК „Лев Инс“ АД и
собственика на л.а. с **** е налице валидно застрахователно правоотношение с
период на покритие към датата на процесното произшествие, както и че виновен за
настъпването му е водачът на автомобила – И.С.. Прието е, че вследствие на
произшествието е пострадал Б.К. Д., получил контузия на главата, мозъчно
сътресение, разкъсно-контузни рани в дясната
челно-теменна област на главата с тъканен дефект и контузия на дясната раменнна става, като е определено заместващо обезщетение за
претърпените от пострадалото лице неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД в
размер на сумата от 6 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.
232, ал. 2 ГПК това, което съдът е установил в мотивите на решението си, е задължително
за третото лице в отношенията му със страната, на която помага или
която го е привлякла. То не може да го оспорва под предлог, че страната зле е
водила делото, освен ако последната умишлено или поради груба небрежност е
пропуснала да предяви неизвестни на третото лице обстоятелства или
доказателства. Целта на привличането е привличащата страна да обвърже със
задължителната сила на мотивите привлеченото трето лице, съгласно чл. 223, ал.
2 ГПК. С
привличането на третото лице-помагач, привличащата го страна, цели да улесни
защитата си срещу насрещната страна и при неблагоприятен за нея изход да
обвърже третото лице, с обвързващата сила на мотивите по чл. 223, ал. 2 от ГПК
и по този начин да обезпечи положението си в един последващ процес между нея и
третото лице. В отношенията между привлеченото или встъпило трето лице и насрещната
страна на тази, която подпомага, постановеното решение има установително
действие.
По така изложените съображения,
като прецени събраните в производството по делото доказателства, съдът намира,
че в обективната действителност са възникнали всички кумулативно изискуеми
предпоставки за ангажиране на регресната отговорност на делинквента, доколкото
се установи, че последният виновно, при допуснато нарушение на правилата
установени в Закона за движение по пътищата, при управление на лек автомобил “П.
Б.” с ****, с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата норма, е
причинил неимуществени вреди на Б.К. Д. в размер от 6 000 лв.
По делото и в изпълнение на
указанията на съда, дадени на основание чл.190 ГПК, ищецът не е представил
препис на застрахователната полица № *** със срок на валидност от 04.11.2011г.
до 03.11.2012 г. по застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил “П.
Б.” с ****. С писмо, депозирано по делото, ищецът е посочил, че
застрахователната полица е унищожена, тъй като е издадена през 2011 г.
Въпреки, че в производството по
делото не е представена застрахователната полица, съдът намира, че между ищцовото дружество и собственика на лекия автомобил е
възникнало валидно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на покритие обхващащ датата на
настъпване на процесното произшествие. Това обстоятелство е установено с
обвързващо страните установително действие в производството по гр.д. №
69702/2014 г. на Софийски районен съд.
По делото за установяване на
това обстоятелство е представено и извлечение от Регистъра, поддържан от
Информационния център на Гаранционния фонд, което също представлява годно
доказателствено средство за установяване на сключена застраховка „Гражданска
отговорност“. Нормативно установените цел и функция този регистър (чл. 35 и сл.
от Правилника за устройството и дейността на Гаранционния фонд, срв. и чл. 292,
ал. 1, т. 3 и, ал. 2, чл. 293 от КЗ), са именно даването на публичност, по реда
на чл. 37 от Правилника, до регистъра на данни от договорите за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, т.е.
удостоверените в същия публичен регистър, от оправомощени и натоварени за това
длъжностни лица, и по нормативно установените форми и ред, данни от същите
договори, включително относно съществуването на конкретен договор за
застраховка "Гражданска отговорност", неговите идентифициращи белези
(№ на застрахователна полица), застраховано моторно превозно средство и период
на валидност.
Въз основа на влязлото в сила на
22.03.2016 г. осъдително решение е издаден изпълнителен лист от 27.04.2016 г.
по гр.д. № 69702/2014 г. на Софийски районен съд, по силата на който ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Б.К. Д. сумата от 6 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва от датата на
увреждането – 26.11.2011 г., до изплащане на задължението, както и сумата от
1 060 лв. – разноски в производството, съобразно уважената част от иска. На
основание издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.
№ ***по описа на ***А.П. с ***и район на действие Софийски градски съд.
По делото е приложено извлечение
от сметката на ищеца, от което се установява, че на 14.07.2016 г.
застрахователят е превел по сметката на частния съдебен изпълнител сумата в
размер от 11 465, 06 лв.
С уточнителна молба, депозирана
в изпълнение на указанията на съда, ищецът е посочил, че претендира присъждане
на заплатената главница от 6 000 лв., законна лихва от 2 837, 10 лв.
и разноски по гражданското дело от 1 060 лв., като разликата до пълния заплатен
размер по сметката на частния съдебен изпълнител, представляващи разноски в
изпълнителното производство, не претендира в настоящото.
С Решение № III-128-59/26.06.2015 г. по гр.д. № 68702/2014 г. по
описа на Софийски районен съд е определено обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от пострадалия Б.К. Д. за сумата от 6 000 лв., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.11.2011 г. с л.а. с ****, ведно
със законна лихва от датата на увреждането – 26.11.2011 г., до окончателното
изплащане на задължението.
Неимуществените вреди, които представляват
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат
възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а
заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на
чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно Постановление на Пленума на ВС
№ 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В случая в производството по
делото ответникът не е оспорил размера на определените от съда неимуществени
вреди, присъдени в полза на увреденото лице Б.К. Д.. В случая ответникът е
обвързан от решението, с което застрахователното дружество е осъдено на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), тъй като е бил привлечен за участие в
производството в качеството му на трето лице - помагач на страната на
застрахователя.
По така изложените съображения
съдът намира за установено, че заместващото обезщетение за причинените на Б.К.Д.неимуществени
вреди е в размер на сумата от 6 000 лв., което е заплатено по сметка на
съдебния изпълнител във връзка с образуваното за принудителното им събиране
изпълнително производство.
Ответникът в качеството на делинквент, управлявал застрахованото при ищеца моторно
превозно средство, отговаря и за размера на присъдената с решението и
установена в изпълнителното производство законна лихва, както и за разноските,
сторени от ищеца в производството по иска с правно основание чл. 226 КЗ (отм.),
в който смисъл съдът не възприема доводите на ответника. Приложената от страна
на ответника съдебна практика, постановена от Районен съд – Пловдив, от която
настоящия състав на съда не е обвързан, касае различна фактическа обстановка и
не е релевантна досежно правния спор, предмет на настоящото производство.
Заплатените от страна на ищеца
суми в полза на увреденото лице по изпълнителното производство представляват
законна последица от уважаване на предявения против застрахователя иск, като е
налице причинно-следствена връзка между присъждане на посочените суми и
заплащането им и противоправното деяние на ответника, тъй като при спор досежно
размера на обезщетението за неимуществени вреди, последното подлежи на
определяне от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Нещо повече – в
случая, видно от представеното по делото съдебно решение по иска с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е, че претендираното
от пострадалото лице обезщетение не е присъдено в неговата цялост – искът е
отхвърлен за разликата над 6 000 лв. до пълния му предявен размер от
15 000 лв.
След влизане в сила на постановеното
съдебно решение, ищецът е заплатил незабавно след получаване на поканата за
доброволно изпълнение, присъдената в полза на увреденото лице сума.
Следователно и във връзка с така
установеното от фактическа и правна страна предявеният иск за заплащане на сумата
от 9 897, 10 лв., формирана както следва: сумата от 6 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди в полза на третото пострадало лице Б.К. Д., сумата от 2
837, 10 лв. – законна лихва за периода от 26.11.2011 г. до 14.07.2016 г. и сумата
от 1 060 лв. – съдебни разноски, е основателен.
С
оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
следва да бъдат присъдени пропорционално сторените, както в настоящото съдебно
производство разноски, така и тези в заповедното производство по ч. гр. д. №
4618/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав – арг. т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
с решението по установителния иск съдът се произнася
по дължимостта на разноските за заповедното
производство – относно размера им, както и разпределя отговорността за
заплащането на тези разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска.
Разноските
в исковото и заповедното производство следва да бъдат присъдени съобразно
списъка на разноските, представен от ищеца (л. 99 и л. 106), в който последният
посочва, че претендира юрисконсултско възнаграждение
от 300 лв. и държавната такса, заплатена в настоящото и заповедното
производство. Следователно на ищеца следва да се присъдят разноски в
заповедното производство от 197, 94 лв. – държавна такса за разглеждане на
заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. В исковото производство се
следва претендираната и заплатена държавна такса от
198 лв. и сумата от 120 лв. - юрисконсутско
възнаграждение, което съдът, при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото, определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ следва
да бъде в размер от 100 лв. Следователно
общият размер на сторените от ищеца разноски в исковото производство е 318 лв.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с
чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), че И.Н.С., ЕГН **********, с
адрес ***, дължи на ЗК “Лев Инс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, сумата от 9
897, 10 лв., формирана както следва: сумата от 6 000 лв. - обезщетение за
неимуществени вреди в полза на третото пострадало лице Б.К. Д., сумата от 2
837, 10 лв. – законна лихва за периода от 26.11.2011 г. до 14.07.2016 г. и
сумата от 1 060 лв. – съдебни разноски, които суми са заплатени от ищеца, вследствие
на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.11.2011 г. с лек автомобил “П.
Б.” с ****, управлявано от ответника, след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, ведно със законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 25.03.2019 г., до
окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена в Заповед № 2590/26.03.2019 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4618/2019 г. по описа на Районен
съд – Пловдив, VI граждански състав.
ОСЪЖДА И.Н.С. да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на ЗК “Лев Инс” АД сумата от 197, 94 лв. – разноски в
заповедното производство по ч.гр.д.
№ 4618/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI граждански състав и сумата от 318 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 16426/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК