№ 5546
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20221100105238 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца Д. В. С. с ЕГН **********, със
съдебен адрес гр. София, бул. *******, адв. Й., срещу ответника ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК
*******, гр. София, бул. *******
Ищецът твърди, че на 24.08.2021 г. , около 20.20 часа, в гр. София, на бул. „Свети Климент
Охридски“, в района на № 96, е настъпил пътен инцидент, при който л.а. марка „Мини“,
модел „Уан Д“, с рег. № *******, управляван от А. М., движейки се с посока от бул. „8- ми
декември“, към „Околовръстен път“, поради недостатъчно внимание, засича и блъска отзад,
спрелия, за да пропусне пешеходец, пресичащ по пешеходна пътека, л. а. марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № *******, управляван от ищеца Д. С.. Във връзка с пътния инцидент
е съставен Констативен протокол с пострадали лица № К 398/2021 г., по описа на СДВР
„ОПП“, като е образувано и ДП № 11258/2021 г., по описа на СРТП, СДВР „ОР“, съотв.
пр.пр. № 34224/2021 г., по описа на СРП.
Вследствие на пътния инцидент е пострадал ищеца, който след като бил прегледан, лекарите
установили, че е получил следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение; Контузия
на главата челно, Фрактура на С5 прешлен с посттравматична дискова херния; Травма на
нервни коренчета в шиен отдел.
Първия месец след инцидента ищецът изпитвал често главоболие, придружено със
световъртеж, сънлИ.ст, отпадналост, повишена светлочувствителност, повишена
раздразнителност, загуба на координацията на мускулите и шум в ушите. Всяко движение в
областта на врата за ищеца било свързано с неимоверни болки - усещал силни болки и
скованост, придружена с усещане за изтръпване и мравучкане в горните крайници. Това
1
наложило да приема обезболяващи и сънотворни медикаменти. Това било изключително
потискащи за ищеца, предвид обстоятелството, че е млад човек, активен спортист, като
вследствие на травмата не можел да извършва какъвто и да било физически труд и
натоварване.
Поради продължаващите болки в главата и областта на шията, придружена с изтръпвания в
областта на горните крайници, изразени в дясната ръка, на 23.11.2021 г. ищецът отново
посетил лекар - специалист, който установил силно напрегната паравертебрална мускулатура
на шиен отдел. Било препоръчано на ищеца да спазва лечебно-охранителен режим и
продължаване носенето на шийна яка. Ищецът сочи, че за период от четири месеца, всяко
движение било свързано с неимоверни болки, налагащи вземане на обезболяващи и
сънотворни медикаменти. В този период ищецът също така носил шийна яка, което довело
до редица неудобства в ежедневието. Също така първите месеци след инцидента, поради
получена фрактура в областта С5 прешлен, придружена с травма на нервни коренчета в
шиен прешлен, придружени с дискова херния, пострадалият изпитвал постоянни болки,
придружени с изтръпване в областта на кръста и шията, засилващи се при натоварване и
ирадиращи към дясната ръка.
Ищецът твърди, че към настоящия момент възстановителният период не е приключил -
ищецът продължава да изпитва неприятно усещане за слабост в областта на ръцете и болки
и скованост в областта на врата. Наред с физическите болки и страдания, ищецът получил и
тежки последици и върху психиката си. Тъй като в лекия автомобил, управляван от него, се
е намирало и неговото дете, което било на една година, това създало изключително голяма
тревожност и притеснения за детето му, докато бъде прегледано в болница и не се разбере
състоянието му. Към настоящия момент Д. С. изпитва непреодолимо притеснение да вози
детето и жена си в автомобила, сънува кошмари и съпреживява отново и отново
злополуката.
Ищецът твърди също така, че процесното МПС, негова собственост, в резултат на
процесното ПТП било с деформирана задна броня, пета врата и др., поради което това
обстоятелство довело до прекратяване регистрацията на лекия автомобил марка „Опел“,
модел „Астра“, с рег. № *******. Ето защо за ищеца е налице интерес да претендира
обезщетение за имуществени вреди вследствие на увреждане на личния му автомобил, от
процесното ПТП.
Гражданска отговорност на виновния за настъпилото ПТП водач А. М. била застрахована
при ответника ЗК „Л.И.“ АД по силата на полица №BG/22/121001439384 г., валидна до
21.05.2022 г.
С молба с вх. № 12568/08.11.2021 г. ищецът завел претенция пред ответника, с която поискал
заплащането на обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди,
но ответникът не заплатил претендираните обезщетения.
По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ответника ЗК „Л.И.“ АД да му
заплати сумата в размер на 26000,00 лева, представляваща дължимо застрахователнo
2
обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди - частична претенция при пълен
заявен размер от 50 000,00 лв., ведно със законната лихва от 08.11.2021 г. /датата на която
била отправена доброволната покана до застрахователя, по реда на чл. 380 КЗ/ до
окончателното плащане на сумата, както и да му заплати сумата в размер на 2000,00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 20.05.2022 г. – датата на подаване на исковата молба,
до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът ЗК „Л.И.“ АД е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по съображения, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на дружеството по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Ответникът оспорва изключителната вина на водача на л.а. „Мини“, модел „Уан“ с рег. №
335 СН, както и оспорва механизма на процесното ПТП от 24.08.2021 г. Твърди, че
автомобилът, управляван от ищеца, бил технически неизправен - неговите стоп светлини не
са работили коректно, поради което действията му са били обективно невъзможни за
възприемане от водача на автомобила, застрахован при ответника. Твърди, че евентуално
настъпилите увреждания на ищеца са последица от виновното му поведение, при
управлението на л.а. „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******.
Оспорва, че вследствие на процесното ПТП ищеца е претърпял описаните в исковата молба
вреди и тяхната продължителност, а същите били в резултат на предходни и дегенеративни
заболявания.
Ответникът оспорва също така предявените искове и по размер с твърдения, че
претендираните обезщетения са силно завишени и не отговарят на принципа на
справедлИ.стта, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
Ответникът релевира и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
протИ.правното поведение на пострадалия, както следва: 1. пострадалият пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан – нарушение на чл. 137а ЗДвП ; 2. ищецът е
управлявал технически неизправно МПС, с неработещи сигнално- светлинна уредба, с което
е станал причина за настъпване на ПТП; 3. ищецът не е изпълнил предписаните му лечебно-
охранителен двигателен режим, диетичен режим, медикаментозно лечение и контролни
прегледи и лекарски предписания, както и препоръчано оперативно лечение, което той е
отказал.
Оспорва акцесорните претенции с твърдение, че претенцията на ищеца е отправена за първи
път с исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство. Ето защо
ответникът следва да се счита в забава – считано от 01.08.2022 г. – датата на получаване на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, вр. чл.
45, ал. 1 ЗЗД.
3
В доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване следните групи правопораждащи факти: 1/ наличието на валиден договор по
застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и водача на процесния л.а. „Мини“,
модел „Уан“ с рег. № 335 СН; 2/ предпоставките по чл.45, ал.1 ЗЗД – че има вземане за
непозволено увреждане срещу водача на процесното МПС, фактическия състав на който е
виновно и протИ.правно поведение на водача, в причинна връзка от което са произлезли
вреди /неимуществени и имуществени/, както и какъв е дължимия размер на обезщетението.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест
на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване
възраженията си, в т. ч. възражението си за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а именно да
установи твърдяното протИ.правно поведение на пострадалия - 1. че ищецът е пътувал в
автомобила без поставен предпазен колан; 2. че ищецът е управлявал технически неизправно
МПС, с неработещи сигнално- светлинна уредба; 3. че ищецът не е изпълнил предписаните
му лечебно-охранителен двигателен режим, диетичен режим, медикаментозно лечение и
контролни прегледи и лекарски предписания, както и препоръчано оперативно лечение,
което той е отказал, както и че това поведение е в пряка причинно-следствена връзка с
настъпване на вредоносния резултат, а именно че то е повишило риска за неговото
настъпване, респ. ако пострадалият не бе извършил твърдяното протИ.правно деяние, не би
настъпило покритият застрахователен риск.
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено, че между ответника и водача на
процесния автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към
момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което това обстоятелство не се
нуждае от доказване.
От приетите писмени и гласни доказателства и заключение към съдебно-автотехническа
експертиза се установява следния механизъм на ПТП: на 24.08.2021 г. , около 20.20 часа, в
гр. София, на бул. „Свети Климент Охридски“, в района на № 96, с посока от бул. „8- ми
декември“, към „Околовръстен път“, се движел л. а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. №
*******, управляван от ищеца Д. С.. В автомобила пътували жената, с която живеел на
семейни начала, и общото им дете. Скоостта на движение била около 30 км/ч. Пред водача
С. се движел друг автомобил, който спрял на пешеходна пътека, за да пропусне пешеходец.
Зад водача С. се движел л.а. марка „Мини“, модел „Уан Д“, с рег. № *******, управляван от
А. М., която не намалила скоростта и по непредпазлИ.ст блъснала л. а. марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № ******* отзад.
Във връзка с пътния инцидент бил съставен Констативен протокол с пострадали лица № К
398/2021 г., по описа на СДВР „ОПП“, като е образувано и ДП № 11258/2021 г., по описа на
СРТП, СДВР „ОР“, съотв. пр.пр. № 34224/2021 г., по описа на СРП. Същата е прекратена на
основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, тъй като в хода на досъдебното производство се установило,
че пострадалите лица П.Л. и В. С. са претъпели леки телесни повреди. Съставено е
наказателно постановление № 22-4332-003389/17.03.2022г. за нарушение на чл.23, ал.1 ЗДвП
4
на водача А. М., като й е наложена глоба в размер на 200лв.
Съгласно заключението към съдебно-автотехническа експертиза причина за настъпването на
ПТП са субективните действия на водача А. М. – закъсняло или неотреагирано спиране,
довели до сблъсъка с л. а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******. Вещото лице е
посочило, че в протокола за оглед е отбелязано, че л. а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег.
№ ******* е бил технически изправен по отношение на органите на управление – кормилна
и спирачна уредба, което означава, че в момента на намаляване на скоростта и спирането са
светнали стоповете му. Дори и хипотетично да се приеме, че стоповете не се работели и след
изчисляване на опасната зона за спиране, вещото лице е посочило, че при конкретните пътни
условия водачът А. М. е имала техническата възможност да предотврати удара.
Относно поставянето на колана вещите лица са посочили, че от писмените доказателства не
може да се установи дали ищецът е бил с правилно поставен предпазен колан. При
процесното ПТП не са налице условия да влизане на тялото на пострадалия в контакт с
опънат колан, което да причини „коланна травма“. Условията за получаване на „шиечни
травми“ са налице както при непоставен, така при правилно поставен предпазен колан
механизма на удара, при който тялото получава относително движение в посока, обратна на
посоката на задвижването му под действието на удара при притискане към седалката на
автомобила. Вещото лице сочи, че при този вид удари са характерни шиечни травми –
увреждане по шиечните прешлени поради движение на главата назад по посока на
получения удар. В случая автомобилът на пострадалия е бил в покой и при удара отзад
тялото /главата/ на последния има свобода на движение в посока назад до достигане на
облегалката за главата на водача, независимо дали е поставен предпазен колан. В съдебно
заседание експертът е посочил, че при поставен колан главата не може да достигне до
предностоящи части от интериора на автомобила.
Съгласно допълнителното заключение към съдебно-автотехническа експертиза
уврежданията на л. а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******* са в областта на удара
– задна броня и задна врата и за отстраняването им е необходима сумата 1017,44 лева.
От показанията на св. М. се установява, че тя не е забелязала пешеходеца, но възприела, че
автомобилът пред нея намалява скоростта. Тя също намалила, но не мислела, че
автомобилът пред нея ще спре, поради което и не спряла на време. Твърди, че ударът не е
бил силен и че първоначално никой от пътниците в ударения автомобил не се е оплаквал от
наранявания. На мястото на инцидента бързо дошли полицаи и една линейка, която откарала
детето в Пирогов. По-късно водачът С. се оплакал, че не се чувства добре и полицаите
извикали втора линейка, която го откарала в Окръжна болница. Свидетелката сочи, че след
удара не била на себе си, била много притеснена и уплашена
От показанията на св. С.а се установява, че двамата са били с поставени предпазни колани.
След инцидента водачът се оплакал от силни болки по цялата глава. Дошли две линейки и
пострадалите били откарани в болница. На другия ден свидетелката посетила ищеца в
болницата и той изглеждал зле – имал шина на врата и изпитвал силни болки, имал
мравучкане, болели го ръцете, изпитвал силна болка в дясната ръка, движенията му били
5
бавни, тромави. В болницата престоял 3-4 дни, като свидетелката ходела да му помага, тъй
като му било трудно да се движи. След изписването му продължил да се възстановява вкъщи
– 4-5 месеца непрекъснато носел шина /освен когато спял/. Първия месец си бил вкъщи,
изпитвал много затруднения, свидетелката му помагала за всичко, дразнел от светлина и
шум, изпитвал болка и повече лежал. След това се върнал на работа, която била свързана с
физическа активност и добра физическа форма /работел като разузнавач-оперативен
работник в Дирекция Вътрешна сигурност на МВР/. Преди инцидента спортувал активно, а
след него му било трудно да спортува и да изпълнява служебните си задължения. Към
настоящия момент бил по-добре, но не бил същият – все още изпитвал болки, мравучкане,
отслабеност. Подобрението започнало да се наблюдава след половин година, когато
започнал да прави по-активни движения, макар с болка. След инцидента, особено първите
четири месеца, бил много изнервен, всичко го дразнело, не можел да е пълноценен в
работата си и да помага вкъщи, управлявал автомобил с известен страх и не минавал през
мястото на инцидента. Страхувал се дали ще се чувства пълноценен както преди и към
момента не можел пълноценно да тренира. Започнал рехабилитация веднага след
катастрофата, но не бил постигнат пълен резултат. Ищецът не е провеждал терапия с
психолог или психиатър, но от разговорите с него свидетелката сочи, че не се чувствал добре
емоционално.
От заключението към съдебно-медицинската експертиза се установява, че ищецът В. С. е
получил следните травматични увреждания: Мозъчно сътресение по типа на зашеметяване,
без изпадане в кома; контузия на шията с травма на нервни коренчета в шиен отдел на
гръбначния стълб, като тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за жИ.та. Проведено е консервативно лечени в болнични и домашно-амбулаторни
условия. Пострадалият е бил прегледан и хоспитализиран по спешност в Клиника по
неврохирургия в УМБАЛ Св. Ана. Поставен е под наблюдение, постелен режим и
медикаментозна терапия – аналгетици и интравенозни вливания на водно-солеви разтвори.
Постепенно оплакванията от гадене, главоболие и световъртеж намалявали. Изписан бил в
ясно съзнание, без наличие на възбудна или отпадна неврологична симптоматика. Били
дадени препоръки за домашно лечение – постелен режим 3 седмици, без кофеиносъдържащи
напитки и храни, аналгини и парацетамол при нужда и два контролни прегледа в рамките на
30 дни.
Болките и страданията са били най-силно непосредствено след травмата, в първите 20-25
дни с постепенно затихващ характер. Ищецът е бил временно нетрудоспособен 2 месеца,
носил шийна яка 1 месец. По делото няма представена медицинска документация за трайни
последици в здравословното състояние на ищеца, вследствие на травмите от процесното
ПТП. Вещото лице сочи, че периодичните оплаквания от болки в шиен отдел на гръбначния
стълб и периодична слабост в десен горен крайник са свързани с изменения /изгладена
лордоза, наличие на шип, дискови протрузии – шиен отдел/, предшестващи травмата, но са
се обострили от нея.
Вещото лице сочи, че по делото няма данни за коланна травма. Уврежданията биха
6
настъпили и при правилно поставен обезопасителен колан, тъй като главата и шията са
свободни от колана и при удар шията се разгъва и сгъва рязко по типа на камшичен удар.
Вещото лице е посочило, че от представения диск КТ на глава и шия няма данни за стабилна
фрактура на 5-ти шиен прешлен и посттравматична дискова херния на С5-С6 – такава
диагноза е необоснована.
Обичайната продължителност на оздравителния процес е 1,5-2 месеца. Отказът от
предложеното оперативно лечение не е повлиял на оздравителния период. Оплакванията на
пострадалия са такива, че го принуждават да спазва охранително двигателен режим,
диетичен режим и медикаментозно лечение. По делото е представен лист за преглед на
пациента от 23.11.2021г. за контролен преглед. Към настоящия момент ищецът има
остатъчни оплаквания от периодични болки в областта на шията и периодична слабост в
дясната ръка при интензивно натоварване.
От така събраните доказателства се установява, че ищецът е претърпял имуществени и
неимуществени вреди, които са в пряка и непосредствена връзка с протИ.правното
поведение на застрахования при ответника водач.
Относно имуществените вреди: съдът кредитира допълнителното заключение към съдебно-
автотехническа експертиза, съгласно което уврежданията на л. а. марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № ******* са в областта на удара – задна броня и задна врата и за
отстраняването им е необходима сумата 1017,44 лева.
Относно неимуществените вреди: Обезщетението за неимуществени вреди се определя
глобално по справедлИ.ст /арг. от чл. 52 ЗЗД/. В задължителната практика на ВКС /т. ІІ от
ППВС № 4/68 и множество решения по чл. 290 ГПК/ са определени критериите за това
понятието. Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне на размера на обезщетението-характер на увреждането, начин на
извършване, обстоятелства, при които е настъпило, усложненията на здравето на
пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания; при
причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му
положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, като изброяване е примерно, а не изчерпателно.
В случая съдът намира, че следва да отчете следните обстоятелства при определяне размера
на обезщетение - вследствие инцидента ищецът е претърпял увреждане на здравето -
мозъчно сътресение по типа на зашеметяване, без изпадане в кома и контузия на шията с
травма на нервни коренчета в шиен отдел на гръбначния стълб; търпял е интензивни болки в
първите 20-25 дни с постепенно затихващ характер, като обичайната продължителност на
оздравителния процес е 1,5-2 месеца; ищецът е бил временно нетрудоспособен 2 месеца,
носиле шийна яка 1 месец, търпял е затруднения в бита и в работата си; имал е изменения
/изгладена лордоза, наличие на шип, дискови протрузии – шиен отдел/, предшестващи
травмата, които са се обострили след нея, като и към момента има периодични оплаквания
от болки в шиен отдел на гръбначния стълб и периодична слабост в десен горен крайник.
7
При отчитане на тези обстоятелства съдът следва да определи за обезщетение за
претърпените болки и страдания в размер на 20 000 лева.
Относно възражението на ответното дружество че пострадалият е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан – нарушение на чл. 137а ЗДвП, следва да се посочи, че при разпита
на св. С.а се установява, че и двамата са били с поставени предпазни колани, както и че
вещите лица са категорични, че травмите на ищеца биха настъпили независимо от
поставянето на предпазен колан.
Относно възражението на ответното дружество че пострадалият е пътувал в автомобила без
поставен предпазен колан- ищецът е управлявал технически неизправно МПС, с
неработещи сигнално- светлинна уредба, с което е станал причина за настъпване на ПТП,
следва да се посочи, че в протокола за оглед е отбелязано, че л. а. марка „Опел“, модел
„Астра“, с рег. № ******* е бил технически изправен по отношение на органите на
управление – кормилна и спирачна уредба, което означава, че в момента на намаляване на
скоростта и спирането са светнали стоповете му. Според вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза дори и хипотетично да се приеме, че стоповете не се работели
при конкретните пътни условия водачът А. М. е имала техническата възможност да
предотврати удара.
Относно възражението на ответното дружество че ищецът не е изпълнил предписаните му
лечебно-охранителен двигателен режим, диетичен режим, медикаментозно лечение и
контролни прегледи и лекарски предписания, както и препоръчано оперативно лечение,
което той е отказал – следва да се посочи, че съгласно СМЕ отказът на оперативно лечение
не е повлиял на възстановителния период. От събрания доказателствен материал не се
установява ищецът да се е отклонил от предписания му лечебен режим.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно – не
се доказва поведение на ищеца, което да е допринесло за получаване на уврежданията.
Относно датата, от която се дължи обезщетението за забава: Застрахователна претенция към
ответника била подадена на 08.11.2021г., като не се установява от събраните писмени
доказателства ответното дружество да се е произнесло по претенцията.
Съгласно чл.496, ал.1 КЗ срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред застрахователя,
сключил застраховката "Гражданска отговорност" на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции. Съгласно чл.409 КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане
срока по чл. 405 освен в случаите на чл. 380, ал. 3 /когато не е представен банкова сметка, а в
случая такава е представена с молбата до застрахователя/. Съгласно чл.405 КЗ при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Срокът не може да е по-дълъг от срока по
чл. 108, ал. 1 – 3 или 5. Съгласно чл.108, ал. КЗ Застрахователят е длъжен да се произнесе по
8
претенцията по застраховки по раздел I от приложение № 1 или по т. 1 – 3, 8 – 10 и 13 – 18,
раздел II, буква "А" от приложение № 1, които не са застраховки на големи рискове, в срок
до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, като 1. определи и
изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или 2. мотивирано откаже
плащането.
В случая не се установя застрахователят да се е произнесъл по претенцията в 3-
месечния срок по чл.496, ал.1 КЗ, като на основание цитираната норма на чл.108, ал.1 КЗ е
изпаднал в забава след изтичане на 15 работни дни от получаване на искането да изплати
застрахователно обезщетение – 29.11.2023г., от която дата дължи обезщетение за забава.
Относно разноските:
Предявеният иск е с обща цена 28 000 лв. Основателен е за сумата 21 017,44 лв.
Ищцовата страна е поискала присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 5000 лева. Претендира и сторените разноски, съгласно списък по чл.80 ГПК, в
размер на 930 лева.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
Съдът, като отчита решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., както и
фактическата и правна сложност на делото, обема на събраните доказателства и извършени
процесуални действия, цената на иска и приключването на производството в 2 съдебни
заседания, намира, че следва да намали претедираното от ищеца адвокатско възнаграждение
до сумата 2890 лв. На ищеца следва да се присъдят разноски от 2867,38лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Ответното дружество е поискало присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лева с ДДС. Претендира и сторените разноски, съгласно
списък по чл.80 ГПК, в размер на 650 лева. Следва да му се присъди сумата 461,35 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати държавна такса в
полза на Софийски градски съд в размер на 280,70лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. Симеоновско шосе №67 да плати
на Д. В. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, сумите:
- 20 000 лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
/преживени болки и страдания/ по повод настъпило застрахователно събитие на 24.08.2021 г.
9
, около 20.20 часа, в гр. София, на бул. „Свети Климент Охридски“, в района на № 96, при
което л.а. марка „Мини“, модел „Уан Д“, с рег. № *******, управляван от А. М., движейки се
с посока от бул. „8-ми декември“, към „Околовръстен път“, по непредпазлИ.ст удря отзад л.
а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № *******, управляван от ищеца Д. С., ведно със
законната лихва от 29.11.2021г. до плащането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 20000
лева до предявения размер 26 000 лева, частично от 50 000 лева.
- 1017,44 лева - представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди по задна
броня и задна пета врата на л. а. марка „Опел“, модел „Астра“, с рег. № ******* от
описаното застрахователно събитие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
29.11.2021г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата
над 1017,44 лева до предявения размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. ******* да плати на Д. В. С. с
ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, сумата 2867,38лв. - разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. Симеоновско шосе №67 да плати
по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 280,70лв.
ОСЪЖДА Д. В. С. с ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, бул. *******, да плати
на ЗК „Л.И.“ АД с ЕИК *******, гр. София, бул. ******* сумата 461,35 лева – разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10