№ 841
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.А
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20231110148327 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по искова молба с вх. №
242549/30.08.2023 г., уточнена с молба с вх. № 254499/14.09.2023 г. от И*"
(ИА ВКВПД), представлявана от Изпълнителния директор г-н И*; гр. София.
Б* срещу В. А. П., ЕГН: **********, гр. С*" (*) № 26, тел: *, с която се
предявени следните обективно евентуално съединени искове, както
следва:
1. главен иск с правна квалификация чл.236, ал.2 ЗЗД, с който да се
осъди ответника В. А. П., ЕГН: **********, да заплати на ИА ВКВПД,
сума в общ размер на 1621.93 лв., представляваща обезщетение
равняващо се на четирикратния размер на договорената наемна цена за
недвижим имот: aп. 15, находящ се в гр. Со*, за периода от 01.02.2022 г.
до 31.07.2023 г., поради ползването на същия след прекратяване на
Договор за наем от 23.05.1979 г. и Допълнително споразумение № РД-12-
2237/17.12.2007 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането.
2. В условията на евентуалност, в случай, че се отхвърли предявения главен
иск изпяло или отчасти, като неоснователен и недоказан, за неуважената
част и период на главния иск да ответникът В. А. П., ЕГН: **********,
да бъде осъден да заплати в полза на ИА ВКВПД, сума в общ размер на
1621.93 лв., за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., представляващо
1
дължимото обезщетение равняващо се на средния пазарен месечен наем
за ползването, без правно основание и въпреки противопоставянето от
страна на наемодателя на следния недвижим имот: ап. 15, находящ се в
гр. Со*, ведно със законната лихва върху главницата от подаването на
настоящия иск (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането,
на основание чл.59 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 23.05.1979 г., между гарнизонна
жилищна част - София, към Министерство на народната отбрана /МНО/ и А*
П., ЕГН: **********, е сключен Договор за наем /Приложение 1/, за отдаване
под наем на държавен жилищен имот от ведомствения жилищен фонд на
Министерство на отбраната, находящ се в гр. Со*, ап.15, с Акт за държавна
собственост № 8576 от 1979 г. /Приложение 21. Видно от Декларация от
13.01.1997 г. за промяна в семейното и имотното състояние /Приложение 3/,
Наемателят е декларирал, че семейството му се състои от 6 члена -
наемателят, съпругата му, син - В. А. П., снаха и двама внука. На 17.12.2007 г.,
между наемателя А* П. и Изпълнителна агенция „Държавна собственост на
МО", е сключено Допълнително споразумение № РД-12-2237 /Приложение 4/
към Договор за наем от 23.05.1979 г. С анекса, в чл.1 и чл.2, е договорена
месечна наемна цена, в размер на 23.23 лв., както и договорено, че размерът на
обезщетението за задържането на имота след прекратяване на наемното
правоотношение се променя на четирикратния размер на определената
месечна наемна цена. С едномесечно писмено предизвестие, с изх. №
12093/14.09.2017 г. /Приложение 5/, изпратено от изпълнителния директор на
И*" /ИА ВКВПД/, наемното правоотношение е прекратено. На гърба на
същото на 16.10.2017 г. собственоръчно е удостоверено, както и подписано,
получаването на уведомлението от страна на наемателя А* П..
Въпреки прекратяване на наемното правоотношение имотът не е
предаден доброволно, като към настоящия момент продължава да се задържа
на отпаднало правно основание, поради което се начислява обезщетение
равняващо се на четирикратния размер на договорената месечна наемна цена,
възлизащо на 92.92 лв. месечно.
Твърди се, че наемателят А* П., ЕГН: **********, е починал, като
наследник на същия е синът му-В. А. П., ЕГН: ********** - ответник в
настоящото производство.
Ищецът твърди, че към момента ответникът продължава да ползва и да
живее в ап. 15, находящ се в гр. Со*. Били съставяне няколко протокола.
В допълнителна молба твърди, че договорът за наем е прекратен на
16.10.2017 г., и А* П. е продължил да ползва имота, поради което дължи
обезщетение в размер, съгласно уговореното в договора. Счита, че след
смъртта на А* П., ответникът като наследник отговаря за задълженията на
своя наследодател. Затова претендира това обезщетение за ползване на имота,
след прекратяване на договора за наем за периода от 01.02.2022 г. до
31.07.2023 г. Твърди, че към 31.07.2023 г, задълженията, във връзка с
2
начисляваното обезщетение за задържане на имота след прекратяване на
наемното правоотношение, възлизат на сума в общ размер на 1621.93 лв., за
периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., по 92.92 лв. месечно, като единствено
дължимата сума за м.02.2022 г., е в размер на 42.29 лв. (42.29 лв. за м.02.2022
г. + 17*92.92=1621.93 лв., от м.03.2022 г. до 31.07.2023 г.).
При условията на евентуалност, счита че ответникът ползва имота без
правно основание и претендира заплащането на наемната цена за периода от
01.02.2022 г. до 31.07.2023 г.
По отношение на активната процесуална и материална легитимация,
ищецът се позовава на параграф (§) 6, ал. 1 от ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 123 на
МС от 15.05.2015 г. за изменение и допълнение на нормативни актове на
Министерския съвет, Обн., ДВ, бр. 37 от 22.05.2015 г., в сила от 1.07.2015 г., е
прието следното: „Дейността, архивът, правата и задълженията по
договорите, сключени във връзка с дейността по настаняването под наем,
управлението и експлоатацията на жилищния фонд на Министерството на
отбраната и на движимите вещи в него преминават от реорганизираните
административни звена на Министерството на отбраната в И*" /ИА
„ВКВПД"/. На основание цитираната разпоредба, И*" /ИА ВКВПД/, се явява
правоприемник на Изпълнителна агенция „Държавна собственост на
Министерство на отбраната", сключила Допълнително споразумение № РД-
12-2237/17.12.2007 г., както и е легитимно лице за предявяване на вземанията
по настоящото исково производство.
Моли съда да уважи исковете. Посочва банкова сметка: BIC:
UNCRBGSF, IB AN: BG *. Претендира разноски – държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и експертиза. Моли съда да постанови
решение по признаване на иска или неприсъствено решение, както и делото да
се гледа в негово отсъствие.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът чрез особения
представител подава отговор. Оспорва изцяло исковата молба по основание и
размер. Твърди, че липсва договор за наем. Оспорва ответникът да е ползвал
имота. Твърди, че процесните задължения не се наследяват. Счита, че
договорът не е прекратен.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът редовно призован се
представлява от юрисконсулт. Моли съда да уважи исковете. Претендира
разноски.
Ответникът се представлява от особен представител. Твърди, че не е
доказана облигационната връзка. По отношение на иска по чл.55 ЗЗД счита, че
не е доказано, че ответникът е ползвал имота. При условията на евентуалност
счита, че цената, която следва да се заплати е тази по Наредбата, а не
пазарната и то при полезна площ, а не застроена площ.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
3
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на иска
За да бъде уважен иска с правна квалификация чл.79, ал.1 вр. чл.236,
ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца, при условията на пълно и главно доказване,
следва да установите следните обстоятелства:
1. Сключен договор за наем
2. Договорът да е прекратен
3. Ищецът да се е противопоставил на ползването на имота от
ответника
4. Ответникът да е ползвал имота в посочения срок
5. Размер на задълженията
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи
плащанията по претендираните суми, както и съгласието на ищеца да ползва
имота.
По иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД в тежест на ищеца, при
условията на пълно и главно доказване, следва да установите следните
обстоятелства:
1. Ответникът да е ползвал имота в посочения срок
2. Размер на пазарния наем на апартамента за посочения период
(наличие на обедняване – неплащане на наемна цена, което е отрицателен
факт)
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи
ползването на имота на правно основание, плащане на наемна цена (липса на
обогатяване – плащане на наемна цена).
За да бъдат отхвърлени исковете, ответникът следва да докаже своите
правоизключмащи възражения: задълженията по договора не се наследяват,
както и правопогасяващото - наемната цена е по-малко от претендираната.
4
С определение № 45157/06.11.2024 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства:
Не е спорно между страните че на 23.05.1979 г. между ищеца и А* П. е
сключен договор за наем на процесния апартамент – гр. Со*, ап.15, с Акт за
държавна собственост № 8576 от 1979 г. – л.7-9 от делото.
Не е спорно, че А* П. е декларирал, че в процесното жилище живеят 4
човека – той, съпругата му, едно дете, снаха и един внук. Декларирането е
станало през 1997 и 1998 г. – л.10 от делото.
Не е спорно, че е сключен договор за наем между А* П., ********** и
ищеца, че от 30.06.2007 г. наемът на процесния имот е 23.23 лева, а размерът
на обезщетението по чл.3 и чл.11 на допълнителното споразумение се промяна
от двукратен на четирикратен размер на определена месечна наемна цена, а
депозитът се определя в двукратен размер на определена месечна наемна цена
– л. 12 от делото
Не е спорно, че А* П. е получил на 16.10.2017 г. покана за доброволно
изпълнение за сумата в размер на 185.84 лева, дължима наемна цена за
периода от 01.03.2017 г. до 01.10.2017 г. Уведомен е, че едномесечен срок от
получаване на уведомлението следва да освободи процесното жилище, като
при неизпълнение на указанията в срок, ще се начислява обезщетение в размер
на 92.92 лева месечно за ползване на жилището, на основание чл.24 , ал.3 от
наредба Н-22 от 16.07.2010 г.
Не е спорно, че срокът по поканата за доброволно изпълнение –
освобождаване на жилището е 16.11.2017 г.
Не е спорно, че А* П. е починал на 09.04.2020 г., като е оставил като
наследник ответника В. А. П., ЕГН *, който е ответникът по делото – л.55 от
делото.
Спорно остава дали е налице облигационна връзка
По иска чл.79, ал.1 вр. чл.236, ал.2 ЗЗД
По делото не се установи, че между ищеца и ответникът е сключен
договор за наем. Доказано е сключване на договор за наем между А* П. и
ищеца. Първият е починал на 09.04.2020 г., а негов наследник е ответникът.
Съгласно чл.8, ал.1 и чл.11 от НАРЕДБА № 3 от 19.08.1998 г. за
настаняване в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната в жилища, ателиета и гаражи от ведомствения
жилищен фонд на Министерството на отбраната се настаняват под наем
кадрови военнослужещи, граждански лица и семейства на кадрови
военнослужещи от Министерството на отбраната и Българската армия,
загинали при или по повод изпълнение на военната служба, ако те и членовете
на техните семейства отговарят на следните условия: 1. имат определена по
реда на тази наредба жилищна нужда в населеното място, където работят и
живеят постоянно; 2. не притежават в същото населено място жилище или
вила, годни за постоянно обитаване; годността за постоянно обитаване на
5
имота се установява по предвидения за това ред; 3. не са прехвърляли
жилищен имот на други лица след 13 март 1990 г., освен на държавата или на
община, или при прекратяване на съсобственост, а при смърт на лицето, на
чието име е издадена заповедта за настаняване, наемните отношения не се
прекратяват, ако другите настанени лица отговарят на условията за
настаняване по наредбата.
Съгласно чл. 26. ал. 2 от НАРЕДБА № Н-22 от 16.07.2010 г. за ползване
под наем на имоти от жилищния фонд на Министерството на отбраната и за
изплащане на компенсационни суми на военнослужещите и цивилните
служители, които живеят при условията на свободно договаряне при смърт на
лицето, на чието име е издадена заповедта за настаняване, договорът за наем
се прекратява с преживелия съпруг/съпруга и/или със законния представител
на ненавършилите пълнолетие деца след изтичане на две години от смъртта.
Договорът за наем по принцип е възможно да бъде сключен за срок не
по-дълъг от 10 години и не може да бъде безсрочен. Той може да се превърне
в такъв за неопределен срок след продължаване на ползването на имота след
изтичане на срока без противопоставянето на наемодателя, но тази
възможност предвидена в чл.236, ал.1 ЗЗД в случая е изключена от
специалната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗДС, съгласно която срокът за отдаване
под наем на имотите - частна държавна собственост, не може да бъде по-дълъг
от 10 години.
Обстоятелството, че А* П. е починала през 2020 г. не води до
еднозначния извод, че със смъртта му договорното правоотношение е било
прекратено, предвид това, че липсват данни и доказателства установяващи
обстоятелството, че наследниците му не отговарят на изискванията на чл.8
ал.1 от НАРЕДБА № 3 от 19.08.1998 г. за настаняване в жилища, ателиета и
гаражи от ведомствения жилищен фонд на Министерството на отбраната в
жилища, ателиета и гаражи от ведомствения жилищен фонд на
Министерството на отбраната, за да бъде продължено правоотношението с
тях.
По делото не се установи, наследникът на А* П. да е отговарял на
условията на двете наредба, поради което на основание чл. 8, ал.1, т.3 от
НАРЕДБА № 3 от 19.08.1998 г. договорът е прекратен със смъртта. Нещо
повече, след като договорът е сключен през 1979 г., 10 годишният срок от
приемане на ЗДС е изтекъл от всякъде и договорът е прекратен. Няма
доказателства, че с ответника има договор и същият да отговаря на условията
по наредбите. Ето защо не се доказа, че ответникът е наемател на процесния
апартамент.
Ищецът не успя да докаже главния иск. Налице са предпоставките за
разглеждане на евентуалния иск.
По иска по чл.59 ЗЗД
По делото се установи, че ответникът е получил писмо от ищеца на
16.10.2017 г., с което е уведомен, че ползва жилището (л.15 от делото).
6
Разписката е подписана от ответника и не е оспорена от него, а ищецът се
позовава на нея. При това положение, съдът я кредитира в пълна степен. С
това писмо ответникът признава, че ползва процесния имот от 2017 г. По
делото е налице е налице констативен протокол, видно от който ищецът се е
свързал с ответника, като същият признал пред него, че ще освободи имота
към 20.09.2022 г. (л.17 от делото). С уведомление ответникът е посочил, че
ще освободи имота на 02.11.2022 г. (л.22 от делото). По делото е налице
протокол за освобождаване, съгласно който ответникът е предал ключовете за
имота на г-жа Силвия П. на 24.05.2024 г. (л.110 от делото).
Цитираните от съда писмени доказателства и доказателствени средства
не са оспорени от страните, поради което съдът ги кредитира напълно. В тях
се съдържат неизгодни за ответника факти и обстоятелства, а именно
извънсъдебно признаване на факта, че за периода от 2017 до 2024 г. е ползвал
процесното жилище. При това положение се доказан, че ответникът е ползвал
процесното жилище без наличие на договор за наем. Ответникът е ползвал
процесното жилище за процесния период без правно основание.
Неоснователно е възражението на ответника, че не е ползвал жилището.
При това положение, ответникът е обеднял неоснователно като не е
заплатил наема на жилището на ищеца, а ищецът е обеднял със сумата, която е
следвало да получи, ако жилището беше отдадено под наем. Ето защо искът е
доказан по основание.
При това положение, ответникът дължи обезщетение на ищцовото
ведомство в размер на пазарния наем. Съгласно §4, ал.3 от ПЗР на ЗДС, след
изтичането на срока на договора и продължило ползване на ведомствено
жилище, ползвателят дължи обезщетение в размер на пазарния наем. Ето защо
искът е до
По делото е приета съдебно-оценителна експертиза, която съдът
напълно кредитира, като пълна, обоснована и изготвена от компетентно вещо
лице. От нея се установи размера на наема по различни критерии (л.126-131
от делото).
Неоснователно е възражението на ответника, че следва да се приложи
пазарния наем по Наредба № Н-22 от 16.07.2010 г. Съгласно чл.21, ал.3 от
Наредба Н-22/16.07.2010 г. със заповед на изпълнителния директор на И*" се
определя размерът на обезщетението, което заплащат лицата, заемащи
жилища, гаражи или ателиета от жилищния фонд на Министерството на
отбраната без основание или на отпаднало правно основание или които се
ползват не по предназначение. Съгласно представената заповед
обезщетението е в размер на четирикратния размер на определената месечна
наемна цена за месец. Същевременно, съгласно §4, ал.3 от ПЗР на ЗДС, след
изтичането на срока на договора и продължило ползване на ведомствено
жилище, ползвателят дължи обезщетение в размер на пазарния наем. При това
положение има противоречие между Закон и Наредба, което съгласно
принципа lex posterior derogat legi priori, а именно че законът се прилага. Ето
7
защо следва да се присъди средния пазарен наем, а не цената по наредбата.
Но и това е без правно значение, защото искът е предявен за сумата от
1621.93 лева. Експертизата установява, че размера на наема по пазарни цени е
от 5 348.79 лева/6 509.96 лева, а по четирикратния размер на месец е 1 758.24
лева. Следователно и в двата варианта сумата е по-голяма от предявения иск,
което е доказателство, че искът е доказан по размер. Съгласно чл.6 ГПК, съдът
не може да приложи по-голямата сума. При това положение, и в двата случая
– обезщетението, определено по пазарна цена и по Наредба е по-голямо от
цената на иска. Следователно е без правно значение коя от двете суми ще се
приложи, тъй като съдът ще присъди по-малката сума, а именно предявената.
Тя е доказана по размер.
Без правно значение е дали сумата ще се определи по полезна или
застроена площ. И при двата вида цени, експертизата установява по-голяма
обезщетение от предявения иск. С оглед диспозитивното начало по чл.6 ГПК,
съдът следва да се произнесе само по размера на предявения иск. Ето защо и
това възражение на ответника е неоснователно.
Ето защо В. А. П., ЕГН: **********, гр. С*" (*) № 26, тел: * следва да
бъде осъден да заплати на И*" (ИА ВКВПД), представлявана от
Изпълнителния директор г-н И*; гр. София. Б* сумата от сума в общ размер
на 1621.93 лева (хиляда шестстотин двадесет и един лева и деветдесет и три
стотинки), за периода от 01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., представляващо
дължимото обезщетение за ползването, без правно основание и въпреки
противопоставянето от страна на наемодателя на следния недвижим имот: ап.
15, находящ се в гр. Со*, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба (30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на
вземането, на основание чл.59 ЗЗД.
По разноските
С оглед изхода на делото, ищецът има право на разноски, на основание
чл.78, ал.1 ГПК. Съгласно представен списък (л.132 от делото), ищецът
претендира: 300.00 лева юрисконско възнаграждение; 64.88 лева държавна
такса (л.23 от делото); 600.00 лева депозит за експертиза (л.108 от делото);
463.00 лева депозит за особен представител (л.67 от делото).
Претендираното юрисконсултско възнаграждение е в размер на чл.25 НЗПП
вр. чл.78, ал.8 ГПК. Общият размер разноски, които следва да се признаят на
ищеца са в размер на 1427.88 лева.
Ето защо В. А. П., ЕГН: **********, гр. С*" (*) № 26, тел: * следва да
бъде осъден да заплати на И*" (ИА ВКВПД), представлявана от
Изпълнителния директор г-н И*; гр. София. Б* сумата в размер на 1427.88
(хиляда четиристотин двадесет и седем лева и осемдесет и осем стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 48327/2023 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
8
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН: **********, гр. С*" (*) № 26, тел: * да
заплати на И*" (ИА ВКВПД), представлявана от Изпълнителния директор г-
н И*; гр. София. Б* сумата от сума в общ размер на 1621.93 лева (хиляда
шестстотин двадесет и един лева и деветдесет и три стотинки), за периода от
01.02.2022 г. до 31.07.2023 г., представляващо дължимото обезщетение за
ползването, без правно основание и въпреки противопоставянето от страна на
наемодателя на следния недвижим имот: ап. 15, находящ се в гр. Со*, ведно
със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба
(30.08.2023 г.) до окончателното изплащане на вземането, на основание чл.59
ЗЗД.
ОСЪЖДА В. А. П., ЕГН: **********, гр. С*" (*) № 26, тел: * да
заплати на И*" (ИА ВКВПД), представлявана от Изпълнителния директор г-н
И*; гр. София. Б* сумата в размер на 1427.88 (хиляда четиристотин двадесет
и седем лева и осемдесет и осем стотинки), представляващи разноски по гр. д.
№ 48327/2023 г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
СУМИТЕ могат да се платят по следната банкова сметка: UNCRBGSF,
IB AN: BG * на титуляря И*" (ИА ВКВПД).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9