№ 245
гр. София, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Цветанка Б. Делова
в присъствието на прокурора Благовест Илиев Байраков (СГП-София)
като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно частно наказателно дело
№ 20211100602168 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С протоколно определение от 13.05.2021 г. по НЧД № 15446/2020 г., Софийски
районен съд, НО, 7-ми състав по реда на чл. 306, ал.1, т.1 от НПК, е образувал производство
за групиране на наказания по предложение на СРП на осъдения М. Д. М., наложени му със
съдебни актове по НОХД № 317/2018 г. по описа на РС – Червен бряг, НОХД № 1916/2019
г. по описа на РС-Плевен, по НОХД № 308/2019 г. по описа на РС-Луковит, НОХД №
345/2020 г. по описа на РС – Плевен, по НОХД № 15081/2020 г. по описа на СРС и е
определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок 1 година.
На основание чл. 24 от НК районната инстанция е увеличила размера на така
определеното общо наказание с 2 „лишаване от свобода“, които да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим на основание чл. 57, ал.1, т. 2, буква „б“ от ЗИНЗС.
Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал.2 и чл. 59, ал.1 от НК от така
определеното общо наказание времето, през което осъденият е търпял мярка за
неотклонение „задържане под стража“ по чл. 64, ал. 2 от НК и е бил задържан по реда на чл.
72 от ЗМВР, както и времето, през което осъденото лице е търпял наказание „лишаване от
свобода“ по някое от делата, включено в кумулираната съвкупност.
Защитникът на осъдения М.М. е депозирал жалба срещу цитираното определение,
свързана с приложението на чл. 24 от НК. Във въззивната жалба се излагат доводи, че
1
приложението на чл. 24 от НК е незаконосъобразно и неправилно. Изтъкват се доводи, че
атакуваното определение противоречи на съдебната практика досежно когато наложените
наказания са от различен вид и приложението на чл. 23 от НК. Излагат се твърдения,
свързани с ниската стойност на отнетата вещ, както и ниския интензитет на използваната
принуда при осъществяване на престъпното деяние. Отправят се аргументи, че част от
визираната предходна престъпна дейност, отчетена при преценката на съда да приложи 24
от НК, е осъществена, когато извършителят е бил непълнолетен. Намира, че изтърпяването
на срока на наложеното наказание ЛОС прави увеличението му по чл. 24 от НК при
извършената кумулация за ново допълнително наказание. В заключение се иска от този съд
да отмени постановеното определение в частта, с която е увеличено определеното общо
наказание с 2 месеца месеца. Отправя се доказателствено искане от съда да се изиска
справка от ГД „ИН“ за задържането на осъденото лице и изтърпяната част от наказанията.
В закрито съдебно заседание съдът по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо да се получи исканата от защитникът
справка от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.
В открито съдебно заседание по делото защитникът на осъдения М. твърди, че
предходната инстанция не е мотивирала прилагането на чл. 24 от НК, като не е обосновала
данни за завишената обществената опасност на дееца. Излага аргументи, че при
предходното групиране на наложените на осъдения наказания, с изключение на последното,
не е прилагано увеличението по чл. 24 от НК. Акцентира, че последното престъпно деяние е
с нисък интензитет на използвана принуда и ниска стойност на отнетите вещи, следователно
прави изводи, че последното престъпление не обуславя нуждата от увеличаване на
определеното общо най-тежко наказание.
Представителят на прокуратурата счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди определението на предходната инстанция като правилно и законосъобразно.
Осъденото лице остава преценката на съда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 от НПК
провери изцяло правилността на атакуваното определение намира за установено следното:
М. Д. М. е роден на **** г., с постоянен адрес ул. „****, село Дисевица, община
Плевен, обл. Плевен, български гражданин, ЕГН **********, осъждан.
Предмет на анализ в настоящото производство е дали направената кумулация и
определеното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година
измежду наложените му наказания по НОХД № 317/2018 г. по описа на РС – Червен бряг,
НОХД № 1916/2019 г. по описа на РС-Плевен, по НОХД № 308/2019 г. по описа на РС-
Луковит, НОХД № 345/2020 г. по описа на РС – Плевен, по НОХД № 15081/2020 г. по описа
на СРС следва да се увеличи с 2 месеца на основание чл. 24 от НК.
Настоящият въззивен състав се солидаризира с установената от първата съдебна
инстанция хронология, изразяваща се в следното:
2
Със споразумение по НОХД № 317/2018 г., РС – Червен бряг, влязло в законна сила
на 21.02.2019 г., на осъдения М.М. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6
месеца при първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието, за престъпление по
чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1, вр. ал. 1 л. „б“ вр. чл. 342 от НК. Престъплението е осъществено
на 18.09.2017 г.
М.М. е осъден по НОХД № 1916/2019 г. със споразумение, влязло в сила на
24.09.2019 г., по описа на РС -Плевен , за деяние, осъществено на 11.09.2019 г.,
квалифицирано като престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК. Наложено
му е едно общо най-тежко наказание в размер на 7 месеца „лишаване от свобода“, което да
изтърпи при „строг“ режим.
Със споразумение по НОХД 308/2019 г. одобрено от РС-Луковит, влязло в сила на
05.12.2019 г., е осъден М.М. за извършено престъпление на 13.05.2019 г. с правна
квалификация по чл. 270, ал. 1 от НК и чл. 343в, ал. 2 от НК. Наложено му е едно общо най-
тежко наказание в размер на 9 месеца „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“
режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС.
Със споразумение по НОХД № 345/2020 г., одобрено от РС -Плевен, влязло в сила на
20.02.2020 г., е осъден М.М. за извършено престъпление на 13.08.2019 г. с правна
квалификация по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. На осъденото лице му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година при „строг“ режим на
изтърпяване на наложеното наказание.
М.М. е осъден по НОХД № 15081/2020 г. със споразумение, влязло в сила на
11.11.2020 г., по описа на Софийски районен съд, за деяние, осъществено на 04.06.2017 г.,
квалифицирано като престъпление по чл.198, ал. 1 от НК. Наложено му е наказание в размер
на 1 година „лишаване от свобода“, което да изтърпи при „строг“ режим.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на определението съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното.
Жалбата е неоснователна.
Правилно предходната инстанция е извела хронологичния анализ на времето на
извършване на престъпните посегателства и времето на влизане в сила на съдебните актове,
с оглед на което при съпоставка между тях, съдът споделя изводите на първостепенния съд
относно това, че са налице предпоставките на чл. 23 и чл. 25, ал. 1 от НК за определяне на
осъдения М. едно общо най-тежко наказание за извършените от него престъпления,
попадащи в кумулационната група. Очевидно най-тежкото наказание, с оглед неговия
размер, са наложените по НОХД № 345/2020 г. по описа на РС -Плевен и по НОХД №
15081/2020 г. по описа на СРС.
Районният съд е определил правилно и режима за изтърпяване на наложеното общо
най-тежко наказание „строг“ на осн.чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, с оглед на наличието
на предходно наложено наказание „ЛОС“, от което не са изтекли повече от 5 години от
неговото изтърпяване.
3
В синхрон с нормите на чл. 25, ал. 2 и чл. 59, ал. 1 и 2 от НПК първостепенният съд е
приспаднал от така определеното общо наказание изминалото време, през което осъденият е
изтърпявал наказания по включените в съвкупността престъпления, както и времето, през
което М.М. е бил задържан на осн. чл. 64 от НК и на осн. чл. 72, ал.1 от ЗМВР.
По отношение на приложението на чл. 24 от НК:
На първо място, съгласно чл. 24 от НК законодателят е предоставил една възможност
за увеличение на наказанието, а не задължение и съдът следва да изложи своите
съображения в тази насока, ако прецени че следва да се приложи. В тази връзка изложеното
от защитникът като аргумент, че при предходното групиране на 4 от наложените на
осъдения наказания не е прилагано увеличението по чл. 24, не е състоятелно, тъй като е
въпрос на преценка, а в настоящия случай районният съд е решил, че следва да се вземе
предвид и последващото осъждане на М., включено в групирането.
От друга страна, при вземане на решение следва ли да се увеличи определеното най-
тежко общо наказание по реда на чл. 24 от НК трябва да бъдат съблюдавани общите
принципи за индивидуализация на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК. Базисно
следва да се извърши преценка дали определеното общо наказание е несправедливо и
несъответно с оглед именно съвкупността от престъпната деятелност на осъденото лице,
обществената опасност на конкретните престъпления, броя на включените в съвкупността
деяния, тяхната последователност, времето, начин на извършване, стойността на засегнатите
обекти, както и подбудите и мотивите за извършването на престъплението. Към тази
преценка относно конкретните престъпления съдът следва да добави и характеристика
относно личността на осъдения. В настоящия случай както правилно СРС е
установил, осъденото лице е с богато съдебно минало. В тази връзка конкретната
съвкупност касае разнородна престъпна дейност, като осъденият е осъществил състава на
три престъпления по чл. 343 от НК, два пъти престъпление по чл. 270 от НК. С нови две
осъждания, включени в коментираната съвкупност, осъденото лице е извършило
престъпления против собствеността, едно от които съставлява квалифицирания състав на
кражба по чл. 195, ал.1, т. 2 и т. 7 от НК, а другото престъпно деяние е грабеж по чл. 198, ал.
1 от НК. Част от престъпленията при две от осъжданията са извършени в условията на
съвкупност, а грабежът е престъпно посегателство засягащо и обществените отношения
свързани с телесната неприкосновеност на гражданите. В конкретния случай съдът отчита
интензитета на използваната принуда спрямо пострадалото лице, който не е висок –
„издърпал със сила“ и отправил заплашителни думи „сега няма никой, сега какво да те правя
? да те пребия ли ?“, съгласно извлечение от споразумение по НОХД № 15081/2020 г., но
няма как да не вземе предвид, че осъденото лице е използвало два вида принуда, за да сломи
съпротивата на пострадалия.
Друго обстоятелство, което настоящата инстанция констатира във връзка с наказанията
на някои от престъпните посегателства, включени в процесната съвкупност, е че са били
определени по реда и правилата на чл. 55 от НК. Съдът отчита във връзка с две от
престъпните посегателства, попадащи в разглежданата кумулация, че на осъденото лице е
определено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, колкото е определеното
общо най-тежко наказание. Въззивният съд взе предвид като негативно обстоятелство, че
извършените престъпления, обект на кумулацията, са осъществени и в кратък времеви
период /2017 – 2019 г./
Съдът отчете сравнително младата възраст на осъдения.
4
Анализирайки конкретния случай и целите на наложеното наказание съобразно чл. 36
от НК, въззивният съд прецени, че предходната инстанция правилно е приложила чл. 24 от
НК и е увеличила така определеното общо най-тежко наказание от 1 година „лишаване от
свобода“ на година и два месеца. Районният съд основателно е приел, че така определеното
общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено минимално с 2 месеца, съобразявайки
престъпната деятелност на осъденото лице от една страна и отчитайки липсата на сериозни
вредоносни последици от нея от друга.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, въззивната инстанция прие, че не следва да изменя
определението на първата инстанция, а да го потвърди като правилно и законосъобразно.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 13.05.2020 г. по НЧД 15446/2020 г. Софийски
районен съд – НО, 7-ми състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5