Р
Е Ш Е Н И Е
№
219
гр.
Перник, 01.12.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЕРНИК, в публично заседание на трети ноември две хиляди двадесет и втора
година, в следния състав:
СЪДИЯ: Мария
Христова
При
участието на секретаря Наталия Симеонова, като разгледа докладваното от
съдията-докладчик административно дело № 372/2022 година по описа на
Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във
връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.
Образувано
е по жалба на М.Д.И., ЕГН: ********** *** против Заповед № 1613/19.09.2022 г.
на кмета на община Перник. с която на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, във връзка с чл. 43,
ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ и чл. 21, ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища /НРУУРОЖ/ и
Решение № 44 на Комисията по чл. 10, ал. 1 от НРУУРОЖ, обективирано в Протокол
№ 8/30.06.2022г., настоящия жалбоподател е пренастанена в общинско жилище, находящо се в гр. Перник,
ул. **** **** ****, състоящо се от една стая и сервизно помещение, и е
прекратено, считано от 30.09.2022 година действието на договор за наем за
общинско жилище, находящо се в гр. Перник, ул. **** **** ****.
Жалбоподателят
намира решението на органа обективирано в заповедта за несправедливо и
нецелесъобразно, предвид на което искането към съда е за отмяна на оспорения
акт.
В
съдебно заседание жалбоподателя подържа жалбата, заявява, че не желае да бъде
преместена в жилището находящо се в гр. Перник, ул. **** **** ****, като
изразява и нежелание за връщането й в предходното общинско жилище, а претендира
за настаняване в жилище в квартал „****“ - гр. Перник.
Ответникът
– кмета на община Перник, редовно
призован, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л.,
оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Твърди, че производството по
пренастаняване е иницирано по молба на жалбоподателката, която многократно е
сигнализирала, както Община Перник, така и РЗИ – Перник за лошите
санитарно-хигиенни условия в предходното общинско жилище, с оглед на което
общината е предприела действия за пренастаняването й. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски, съгласно приложения списък по реда на чл. 80 от ГПК.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото
писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Със
Заповед № 1357/30.07.2021 г. на кмета на община Перник, М.Д.И. в
качеството си на лице отговарящо на условията на чл. 5, ал. 2 от НРУУРОЖ, е
била настанена в общинско жилище състоящо се от една стая и сервизно помещение,
находящо се в гр. Перник, ул. ****, ****. Въз основа на настанителната заповед
и на основание чл. 24, ал. 1 от НРУУРОЖ е сключен договор за наем ****2021 г.
между жалбоподателя и община Перник.
Съгласно
приложен по делото препис –извлечение от Протокол № 8, в който е обективирано
решението на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖ
от заседанието проведено на 30.06.2022г., се установява, че е взето решение при
възможност М.Д.И. да бъде пренастанена в друго общинско жилище. В изложените
мотиви се сочи, че госпожа И. многократно е сезирала административния орган за
лошите санитарно-хигиенни условия в блока, в който се намира жилището в което е
настанена, както и за тормоза от страна на съседите. Във връзка с така взетото
решение кметът на община Перник е издал процесната Заповед № 1613/19.09.2022
г., с която М.И. е пренастанена в друго общинско жилище находящо се в гр. Перник,
ул. ****“, **** ****. В оспорената заповед е инкорпорирано и прекратяването на
Договор ****2021 г. за наем сключен между М.Д.И. ***, считано от 30.09.2022
година.
Административен
съд – Перник, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа
на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения
акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати от
административния акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, против заповед,
подлежаща на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Видно от
направено отбелязване върху приложеното по делото заверено копие на оспорената
заповед жалбоподателят е уведомен за оспорения акт на 21.09.2022 г., като
жалбата срещу него до съда е подадена на 27.09.2022 г., съгласно поставен върху
нея вх. № 2822/27.09.2022 г., т.е. в законоустановения 14-дневен срок.
Разгледана
по същество е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваната
заповед е издадена от компетентен административен орган – кметът на Община
Перник, доколкото при липса на изрична разпоредба в приложимата НРУУРОЖ за
акта, с който трябва да бъде осъществено пренастаняването, по аналогия следва
да се приложи разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от НРУУРОЖ, съгласно която
настаняването се извършва със заповед на кмета на общината. Заповедта е
издадена и в предписаната от закона форма, както и при спазване на
административнопроизводствените правила. Настоящият съдебен състав намира, че
процесната заповед е издадена и в съответствие с приложимите материално-правни
норми.
Не
е спорно между страните по делото обстоятелството, че жалбоподателят е бил
наемател на общинско жилище находящо се в гр. Перник, ул. **** ****, към датата
на издаване на процесната заповед, поради което и спрямо него е действал
Договор за наем ****2021 г. съгласно, който изрично е предвидена клауза за прекратяване
на договора поради „извършване на ново строителство, надстрояване или
пристрояване, основен ремонт или реконструкция, когато се засягат обитавани
помещения“, като в посочената хипотеза се прилага т. 9 от цитирания договор,
съгласно която кметът на общината издава заповед за пренастаняване на наемателя
в друго общинско жилище. От приложената по делото /л. 37/ кореспонденция между
кмета на Община Перник и директора на РЗИ – гр. Перник, се установява, че са
предприети действия по затваряне на вход „Б“ и прекратяване на договорните
отношения с наемателите с конкретно изложени мотиви, като част от тях са и
лошите санитарно-хигиенни условия във входа. Видно от изложеното кмета на
община Перник е предприел необходимите действия за предоставяне на друго
общинско жилище за нуждите на жалбоподателя, като в случая
е
изпълнено императивно установеното законово условие за настаняване на
жалбоподателя в друго общинско жилище. Административният орган е упражнил
правомощията си добросъвестно и справедливо, като при спазване предвидените в
чл. 4 и чл. 6 от АПК принципи на законност и съразмерност е издал
административен акт за целите, на основанията и по реда, установени от закона,
и е приложил онези мерки, които са по-благоприятни за жалбоподателя като
адресат на административния акт, който засяга правата му.
Предвид
на това следва да се отбележи, че жилищната нужда на М.И. е била удовлетворена
и съобразена с условието жилището да отговаря по площ за един човек. В тази
връзка следва да се има предвид, че заявеното в съдебно заседание искане за
настаняване в жилище в кв. „****“ е неотносимо към предмета на настоящото
производство, предвид факта, че в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата
на чл. 43, т. 1 от ЗОС, където се предвижда предоставяне на жилища под наем на
лица с жилищни нужди установени по реда на НРУУРОЖ.
При
така установеното по делото, както и при съобразяване на обстоятелството, че
жалбоподателят сам е иницирал процедура за преместване чрез подаване на сигнали
и жалби, правилно административният орган е издал оспорената в настоящото
производство заповед за пренастаняване на жалбоподателя в друго общинско жилище
и прекратяване на наемните правоотношения по досегашния договор.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че така подадената
жалбата е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.
Предвид
изхода на делото и своевременно направеното искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на ответника, както
и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 200 /двеста/ лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд – Перник
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Д.И., ЕГН: ********** *** против Заповед № 1613/19.09.2022 г.
издадена от кмета на община Перник, като неоснователна.
ОСЪЖДА
М.Д.И., ЕГН: ********** *** да заплати на община Перник, със седалище гр.
Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ № 1А, представлявана от кмета, сумата в размер на
200 /двеста/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно на основание чл. 46, ал. 5, изр. последно от Закона за общинската
собственост.
СЪДИЯ:/п/