№ 3104
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Наталия П. Лаловска
Добромир Ст. Стефанов
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100503043 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Агенция „Пътна
инфраструктура“, чрез юрк. Н., срещу решение № 19085/21.11.2023г., постановено по
гр.д. № 15323/2023г. по описа на СРС, 168-и състав, в частта, в която на основание чл.
410, ал. 1, т. 3 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, е осъден да заплати на ищеца
ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, сумата 292 лева, представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по щета № 470422222244459, ведно със
законната лихва от 24.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение поради неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост. Представените по делото ОУ на ищеца били неотносими. Същите
били оспорени от въззивника и не ставало ясно от решението защо СРС ги
кредитирал. Ищецът не представил действащи към датата на ПТП ОУ на
застрахователя, предвид на което недоказано било настъпването на застрахователния
риск. Не се установявал механизмът на ПТП – липсвал протокол за ПТП, издаден от
компетентен орган – чл. 5.2.1 ОУ. Не бил изпълнен р. I, т. 1 ОУ – застрахованият не
уведомил КАТ, ПП за настъпилото ПТП. В заявлението за щета не били посочени
мястото на Северна тангента, където настъпил инцидента, часа, причини за
настъпване. Неправилно СРС кредитирал представените частни документи – заявление
1
за изплащане на застрахователно обезщетение, оспорено от ответника, чието
съдържание противоречало на гласните доказателства. Не бил изготвен снимков
материал, в нарушение на т. 7 ОУ застрахователят не извършил проверка на
обстоятелствата, при които ПТП настъпило. Не се осъществил покрит от
имуществената застраховка риск, застрахователят не положил дължимите усилия да
установи изключен риск, вкл. умишлени действия на водача, употреба на алкохол и др.
Причината за настъпване на ПТП останала неизяснена – щетите могли да бъдат
получени по друг механизъм, вкл. навлизане в банкета. Твърди съпричиняване -чл. 20,
ал. 2 ЗДвП. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на иска.
Претендира разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ ЕАД, чрез адв. Я., депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Приложимите ОУ били представени по делото и
обследвани от съда. Случаят попадал в обхвата на покритите рискове по полицата.
Твърдяното с жалбата противоречие в показанията на свидетелите не се установявало.
Показанията кореспондирали с писмените доказателства, а заключението на САТЕ
било обосновано. Твърдяното нарушение от страна на водача на ЗДвП не се
установявало, ответникът не доказал възражението си за съпричиняване. Моли
решението, в обжалваната с въззивната жалба част, да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира, че постановеното първоинстанционно решение в обжалваната му част е
валидно и допустимо.
По отношение на правилността на постановеното първоинстанционно решение
в обжалваната част на въведените във въззивната жалба основания настоящият
съдебен състав намира следното:
От представената по делото застрахователна полица № 5С1068815383 от
03.05.2022г. се установява, че на посочената дата ищецът и „ОТП Лизинг“ ЕООД
(собственик на застрахованото МПС съобразно представеното по делото свидетелство
за регистрация, част II на л. 25, 26 от преписката на делото на СРС), сключили в
законовоустановената писмена форма договор за имуществена застраховка „Каско
Стандарт“ за л.а. марка „Тойота“, модел „Ярис“, с рег.№ СВ *********, с клауза
„Пълно Каско“, съобразно общите правила на застрахователя. Страните по
имуществената застраховка договорили застрахователна сума от 53 880 лева и период
на покритие на застраховката от 04.05.2022г. до 03.05.2023г. Видно от съдържанието на
2
полицата, застрахованият декларирал, че получил ОУ на застрахователя и бил запознат
със същите.
Ответникът оспорва приложените по делото ОУ при твърдение, че ПТП
настъпило през 2022г., предвид на което представените ОУ не били актуални,
представения препис не носел подписите на страните по имуществената застраховка,
което водело до недоказаност на твърдението на ищеца, че твърдяното ПТП било
покрит от застраховката риск.
Представените по делото ОУ на ищеца по застраховка „Каско Стандарт“, видно
от съдържанието им, били приети от УС на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“
ЕАД на 05.12.2011г., променяни с решения на УС от 21.05.2014г., 23.03.2016г.,
07.08.2017г., 06.06.2018г., 17.09.2018г. Съобразно съдържанието им, сключеният
договор за имуществена застраховка с клауза „Пълно Каско“, покривал настъпването
на щети на застрахованата вещ в резултат на пътнотранспортно произшествие - глава
II „Покрити рискове и изключения“ от Общите условия на ищеца за застраховка
„Каско Стандарт“.
Въвелият възражението ответник не е ангажирал като писмено доказателство
различни ОУ на застрахователя, а и по делото са събрани доказателства, от които се
установява, че страните по застрахователния договор изпълнявали същия, ведно с
представените по делото ОУ към него, в т.ч. на 17.08.2022г. застрахованият уведомил
застрахователя със заявление за изплащане на застрахователно обезщетение по
имуществената застраховка за настъпили на 13.08.2022г., в гр. София, при движение по
Северна тангента, посока гр. Пловдив, увреди на застрахования лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Ярис“, с рег.№ СВ *********, а именно срязана предна лява гума в
резултат от преминаване на автомобила през намиращи се на пътното платно предмети
– непочистени части от автомобили, а застрахователят образувал щета №
470422222244459, извършил оглед на автомобила, събрал доказателства, определил и
на 29.08.2022г. изплатил застрахователно обезщетение. Доколкото застрахователният
договор е търговска сделка, приложение намират правилата на Търговския закон и в
частност чл. 293 ТЗ, според който неспазването на законоустановената форма за
действителност на търговска сделка не води автоматично до нейната нищожност. С
арг. от нормата на чл. 293, ал. 3 ТЗ, неспазването на формата за действителност може
да доведе до нищожност на сключения договор само, ако има оспорване от страна по
него. Страната по договора не може да се позовава на нищожност поради неспазване
на формата, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Следователно трето лице също не би могло да
оспорва валидността на застрахователния договор, ако от поведението на страните по
същия може да се заключи, че те не са оспорвали действителността на изявленията си.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства несъмнено се
3
установява, че никоя от страните по застрахователния договор не оспорила
действителността на изявленията, а напротив - и двете страни изпълнявали
задълженията си по застрахователния договор, сключен със застрахователна полица
застрахователна полица № 5С1068815383 от 03.05.2022г. за имуществена застраховка
„Каско Стандарт“. Ето защо и ответникът АПИ не може да се позовава на
недействителност поради липса на форма, респ. непокрит от имуществената
застраховка риск.
От писмените доказателства по делото – декларация за настъпване на
застрахователно събитие, подписана св. Т.М. и Е.И., заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, депозирано пред застрахователя
на 17.08.2022г., опис на претенция, и гласните такива, събрани чрез разпита на св. М. и
И. се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 13.08.2022г., рано
сутринта – между 5.00 и 6.00 часа, застрахованото МПС претърпяло увреда. При
движение по Северна скоростна тангента - София, посока гр. Пловдив, преди
отбивката за гр. Пловдив, процесното застраховано МПС преминало през непочистени
и необозначени предмети - части от автомобили, находящи се на платното за
движение. От преминаването през тези предмети била срязана предна лява гума на
автомобила. Същите вреди по застрахования автомобил от реализираното ПТП се
установяват и от преписката по образуваната при ищеца щета № 470422222244459, в
т.ч. опис от 17.08.2022г., фактури и доклад по щета.
От писмените доказателства по делото – декларация за настъпване на
застрахователно събитие, подписана от свидетелите Т.М. и Е.И., заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“, депозирано пред
застрахователя на 17.08.2022г., опис на претенция, и гласните такива, събрани чрез
разпита на св. М. и И. и изслушаното заключение на САТЕ се установява, че причина
за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС били непочистени и необозначени
предмети - части от автомобили, находящи се на платното за движение на Северна
тангента - София, посока гр. Пловдив, преди отбивката за гр. Пловдив, през които
автомобилът преминал и по този механизъм било получено увреждане – срязване на
предна лява гума.
Въведените от ответника възражения, че по делото не се установява, че щетите
настъпили от преминаването на автомобила през непочистени необозначени предмети
на пътното платно и че мястото на ПТП не било уточнено са неоснователни.
На първо място досежно възражението за липсата на съставен протокол за ПТП
съдът намира, че р. VIII ОУ на ищеца урежда необходимите документи, които
застрахованият следва да представи пред застрахователя за доказване на претенцията
си за заплащане на застрахователно обезщетение. Нормата не изключва възможността
застрахователят да приеме настъпването на събитието за доказано само въз основа
4
декларативни показания на водача, щом не са налице основания за некредитирането
им. Отделно предвид разпоредбите на чл. 123, ал. 1 ЗДвП и чл. 125 ЗДвП при случай
на ПТП с имуществени вреди не е налице задължение за участвалото в ПТП лице да
уведомява органите на КАТ, както и за последните не е нормативно установено
задължението да посещават мястото на ПТП и да съставят протокол за пътното
произшествие. Предвид нормата на чл. 125, т. 8 ЗДвП, щом произшествието е с един
участник и МПС не е в състояние да се придвижи на собствен ход, поради
причинените му от произшествието вреди, службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи са длъжни да посетят мястото на пътнотранспортното
произшествие. Съобразно събраните по делото гласни доказателства, непосредствено
след настъпването на ПТП компетентните служби били уведомени по телефона и било
поискано съдействие. Още тогава бил уведомен и застрахователят - поддържаното с
жалбата възражение за неспазване на предвидения в ОУ на застрахователя тридневен
срок за уведомяване е неоснователно. Неизпълнението от компетентния орган на
задължението му по чл. 125, т. 8 ЗДвП не може да бъде вменявано в тежест на ищеца.
Неоснователни са и доводите на въззивника, че съдържанието на представените
по делото частни документи относно механизма на настъпване на ПТП не
кореспондирало със събраните по делото свидетелски показания. Съобразно
показанията на св. М., която добре възприела обстоятелствата при настъпването на
ПТП, ПТП се случило под табелата, обозначаваща посоката за гр. Пловдив.
Движението на автомобила се осъществявало в най-дясната лента, предвид
предстоящото му отклоняване. Конкретните предмети на пътя били „колани“ от ТИР,
като по тях имало и нещо метално. Св. И. била пътник на задната седалка и не
възприела механизма на ПТП. Отбили встрани. Гумата била спукана. Дошла пътна
помощ.
Показанията на свидетелите кореспондират напълно с писмените доказателства
по делото. Кореспондират и със заключението на изслушаната САТЕ. Ето защо всички
събрани по делото доказателства следва да бъдат кредитирани, респ. правилно са
кредитирани от СРС.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на САТЕ
се установява твърденият от ищеца механизъм на настъпване на ПТП. Показанията на
свидетелите са конкретни. Свидетелите сочат участъка от пътя, на който се случило
ПТП, относно който страните не са формирали спор, че е републикански такъв.
Свидетелите в детайли сочат мястото, където настъпило ПТП. Св. М. в добре си
спомня пътната обстановка и липсата на пътен знак, който да сигнализира препятствие
или опасност. Показанията й възпроизвеждат непосредствени възприятия,
безпротиворечиви са и следва да бъдат кредитирани, тъй като напълно се подкрепят от
събраните писмени доказателства, в това число и депозираната пред застрахователя-
5
ищец декларация, както и от категоричното заключение на съдебната автотехническа
експертиза относно вида на вредите, настъпили именно в причинна връзка с описания
механизъм на ПТП.
Съгласно изслушаното заключение по САТЕ сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 292
лева с ДДС. Видно от представените по делото преводно нареждане по същата щета
застрахователят-ищец заплатил застрахователно обезщетение по имуществената
застраховка „Каско“ в размер на 333.91 лева.
От описаните по-горе и приети по делото доказателства, съдът приема за
установено, че между ищеца и собственика на застрахованото МПС за процесния
период съществувало валидно правоотношение по договор за застраховка “Каско”. В
периода на покритие на застраховката застрахованото имущество претърпяло ПТП, с
което се реализирал покритият по застраховката риск от увреждане. Доводите на
ответника за изключен риск поради употреба на алкохол от водача, умишлени
действия и др.п. са неоснователни. Неоснователни са и доводите на ответника за
вина/съпричиняване за настъпването на ПТП от страна на водача. В доказателствена
тежест въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. От събраните по делото доказателства – писмени
и гласни такива и заключение на САТЕ, възраженията на ответника не се установяват.
По изложените по-горе мотиви настоящият състав на съда приема, че причина
за процесното ПТП и щети на застрахованото МПС било необезопасено препятствие
на пътното платно на Северна скоростна тангента - София, посока гр. Пловдив, преди
разклона за гр. Пловдив. За претърпените щети застрахователят – ищец изплатил
застрахователно обезщетение в размер на сумата 333.91 лева.
При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира за
осъществен фактическия състав на чл. 411 КЗ: наличие на договор за застраховка
имущество, плащане от застрахователя на дължимото застрахователно обезщетение и
деликтната отговорност на трето лице по отношение на увредения-застрахован при
причиняване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ
застрахователят, заплатил застрахователно обезщетение, има правото да встъпи в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата и да претендира заплатената
като обезщетение сума и направените обичайни ликвидационни разноски.
Досежно правната квалификация на деликтната отговорност на ответника, съдът
намира, че същата следва при разглеждането й да бъде подведена под диспозицията на
нормата на чл. 49 ЗЗД. За ангажиране отговорността на ответника е необходимо
установяването по делото на следния фактически състав – виновно противоправно
поведение на служители на ответника, или на лица, на които е възложил извършването
на определена работа и причинени при или по повод изпълнението на възложената
6
работа вреди в правната сфера на трето лице, наличието на причинна връзка между
поведението на виновните лица и причинените вреди. За уважаването на претенцията
не е необходимо установяване на конкретните служители, виновното поведение на
които е станало причина за противоправния резултат, респ. лица, на които е
възложено, а вредите се считат за причинени при изпълнение на възложената работа,
не само когато са в резултат на действия, но и когато настъпят в резултат на
бездействие на лицето, на което е възложена съответната работа. За възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задълженията, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа – в този смисъл Постановление 9/1966г.
на ВС.
С нормите на чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал.1 ЗП, в редакцията им към датата на
ПТП, на Агенция „Пътна инфраструктура“, е възложено задължението за управление,
изграждане, ремонт и поддържане на републиканските пътища. Съобразно чл. 48, ал.1,
т. 1 ППЗП, в приложимата към датата на ПТП редакция, в задължение на Агенция
„Пътна инфраструктура“ е поставена поддръжката на републиканските пътища извън
границите на урбанизираните територии, както и платното (платната) за движение на
републиканските пътища в границите на селата и селищните образувания. Предвид
легалната дефиниция на понятията „поддържане на пътищата“ и „ремонт на
пътищата“ в параграф 1 от ДР на ЗП – вмененото с горецитираната норма задължение
за Агенция „Пътна инфраструктура“ се изразява в извършването на дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение
през цялата година, дейност по възстановяване и подобряване на транспортно –
експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с
изискванията на движението.
Безспорно по делото се установи, че процесното ПТП настъпило в резултат
наличието на непочистени и необозначени предмети - части от автомобили, находящи
се на платното за движение на Северна тангента - София, посока гр. Пловдив, преди
отбивката за гр. Пловдив, задължението за чиято поддръжка на пътното платно, по
горните доводи на съда, към датата на ПТП, нормативно било възложено на Агенция
„Пътна инфраструктура“. Неизпълнението на цитираното законово задължение от
отговорните служители в агенцията, представлява противоправно и виновно, във
връзка с чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поведение при изпълнение на възложената им работа, което
във връзка със събраните гласни доказателства и заключението по изслушаната САТЕ,
е в причинна връзка с настъпилите щети на застрахованото имущество, предвид на
което, съдът намира за доказан по делото фактическия състав на нормата на чл. 411
КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД.
Обхватът на регресното право на застрахователя зависи от размера на
7
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от
размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. Отговорният
по чл. 49 ЗЗД дължи поправяне на действителните щети, размерът на които според
заключението по изслушаната САТЕ е 292 лева. Същият е по-малък от размера на
изплатеното от застрахователя обезщетение от 333.91 лева. Ето защо регресното право
на ищеца възникнало за по-малката от двете суми от 292 лева.
При доказателствена тежест за ответника, по делото не са събрани
доказателства последният да е погасил вземането на ищеца размер на 292 лева. Ето
защо до този размер претенцията на ищеца е основателна, а искът по чл. 411 КЗ, вр.
чл. 49 ЗЗД правилно е уважен. Постановеното първоинстанционно решение следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемият-ищец. Същият
претендира и доказва сторени разноски пред въззивния съд за адвокатско
възнаграждение в размер на сумата 482.66 лева с ДДС. На основание чл. 78, ал. 1
същата сума следва да му бъде присъдена.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 19085/21.11.2023г., постановено по гр.д. №
15323/2023г. по описа на СРС, 168-и състав, в частта, в която на основание чл. 410, ал.
1, т. 3 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, Агенция “Пътна инфраструктура”, гр.
София, пл. “Македония” 3, да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК
*********, сумата 292 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение
по щета № 470422222244459, ведно със законната лихва от 24.03.2023г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Агенция “Пътна инфраструктура”,
гр. София, пл. “Македония” 3, да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп“,
ЕИК *********, сумата 482.66 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
8
1._______________________
2._______________________
9