№ 526
гр. Стара Загора, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20215530105424 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.
Ищецът МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, гр. София твърди в исковата си
молба, че е собственик на недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, ... с обща и
застроена площ 50,84 кв.м, представляващ търговски обект - магазин. С договор от
01.08.2020 г. Мюсюлманско изповедание отдало под наем този имот на ответника ЕТ
„СТОМИТ - СТОЙКО МИТЕВ“. Договорена била месечна наемна цена в размер на 780,00
лв с ДДС, със срок за плащане съгласно договора от 1-во до 5-то число. За всеки месец от
„Мюсюлманско изповедание“ били издавани фактури. За месеците от август 2020 г. до
септември 2021 г. били фактурирани общо 12 месечни наема и издадени съответните
фактури. Плащане по посочените фактури от страна на ответника не било постъпило по
сметка на ищеца, не било платено по друг начин, не било извършено прихващане или
каквото и да е друго правно и фактическо действие, с което да се счита, че тези задължения
на ответника към ищеца са погасени. Поради тази причина по реда на чл. 410 ГПК ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника за описаните
задължения по договор за наем и съответните фактури и било образувано ч. гр. дело №
20215530104318 по описа за 2021 г. на Районен съд - Стара Загора. Съдът издал заповед за
изпълнение, но ответникът в настоящото производство и длъжник в заповедното
производство подал възражение по реда на чл. 414 ГПК, като във възражението, твърдял, че
не дължи поради това, че се намирали в хипотеза на форсмажор поради епидемията от
КОВИД-19. Видно от самото възражение, ответникът не оспорвал наличието на договор за
наем между него и ищеца. По отношение на възражението му за форсмажор, счита, че
същото е неоснователно. Договорът за наем бил сключен след настъпване на пандемичната
1
обстановка и всякакво общо позоваване на закон и ПМС не погасявало задължението му.
Видно от договора за наем, магазинът бил отдаден за промишлени стоки и е бил затворен на
какво и да е законово основание. Договорът за наем бил сключен след обявяване на
извънредно положение в Република България поради пандемия и впоследствие и след
обявяване на извънредна епидемиологична обстановка. Твърди, че наемателят държал и все
още държи наетия обект. Счита, че ако по някакъв начин пандемичната обстановка го
засягала, не е следвало да сключва договор за наем или е следвало да прекрати и върне
имота на собственика му, а не това да е основание за безплатно ползване на чужд имот.
Поради това счита, че задължението по издадената заповед за изпълнение е дължимо. Моли
съда да признае по отношение на ответника, че вземането по издадената заповед за
изпълнение по ч. гр. дело ч. гр. дело № 20215530104318 по описа за 2021 г. на Районен съд -
Стара Загора, представляващо задължения по договор за наем в размер на 9360,00 лв
съществува и е дължимо от ответника. Моли съда да му присъди сторените по делото
разноски.
Ответникът ЕТ “СТОМИТ – СТОЙКО МИТЕВ“, гр.Стара Загора заявява, че оспорва
предявения иск по размер, но и по основание. Договорът бил срочен и не можел да бъде
прекратяван чрез т.н. „Предизвестие"/регл. на чл. 6.2. от Договора/, арг.на чл.238 ЗЗД.
Договорът за наем от 01.08.2020 год. не бил надлежно подписан от оправомощените лица, а
само от някои от тях и същият не влизал в сила, съгласно чл. 7.5. от договора. Липсвал
подписът на т.нар. „Представител на МН - Мюсюл. Настоятелство" и Решение на ВМС -
Висш. мюсюлм. съвет, касаещ пряко договаряне. Нямало данни договорът да е вписан по
реда на чл. 7.2. от същия по нотариален ред. Не бил представен по делото нотариален акт за
собственост на ищеца по делото с оглед легитимация на правото на собственост, касаещо
наемодателя ищец. Били налице уважителни причини за частично неизпълнение на
процесния договор, касаещо плащане на някои /а не на всички/ претендирани наемни
вноски. Наличието на „форсмажорни обстоятелства" по смисъла на чл. 81 ЗЗД било
основна причина и основание за наличието на настоящото фактическо състояние на
наемните отношения. Позовава се на чл.6 от Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 год.
Общият размер на задължението, което признава е 5460 + 780 = 6240 лева.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, намери за установено следното:
Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален
положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на
кредитора съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По
този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът
– възраженията си срещу вземането.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4318/2021 г. по описа на Старозагорския районен
съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1492/23.09.2021 г. за сумата 9360 лева за главница от неизпълнено задължение за заплащане
2
на наем по договор за наем от 01.08.2020г. на недвижим имот, находящ се в гр. Стара
Загора, ...А. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока
по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.
Ищецът претендира на основание чл.232, ал.2 ЗЗД неизпълнено задължение по
договор за наем, представляващо наемна цена. По делото е представен договор за наем от
01.08.2020 г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и
възмездно ползване магазин, находящ се в гр. Стара Загора, ...А. Уговорена е наемна цена в
размер на 780 лева месечно.
По делото са представени издадени от ищеца по процесния договор за наем фактури
№**********/14.08.2020г., №**********/14.08.2020г., №**********/01.12.2020г.,
№**********/04.01.2021г., №**********/01.02.2021г., №**********/01.03.2021г.,
№**********/01.04.2021г., №**********/05.05.2021г., №**********/01.06.2021г.,
№**********/01.07.2021г., №**********/01.08.2021г., №**********/01.09.2021г. за
наемната цена за месеците март, април и декември 2020 г. и за месеците януари – септември
2021 г.
По делото е представено извлечение от счетоводните книги на ищеца, както и
платежни нареждания, от които е видно, че дължимите суми са били изцяло заплатени на
ищеца след предявяване на иска. Настъпилото погасяване на вземането по заповедта за
изпълнение се признава и от процесуалния представител на ищцовата страна в с.з. на
17.05.2022 г.
Съгласно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК при постановяване на решението съдът е
длъжен вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение
за спорното право. Това означава, че решението на съда следва да отразява фактическото
положение към момента на приключване на съдебното дирене, отчитайки настъпването
както на правопораждащи, така и на правопогасяващи факти. В този смисъл е и т.9 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК. При тези обстоятелства съдът приема, че вземането на ищеца в размер
на 9360 лева е погасено изцяло към приключване на съдебното дирене в настоящото
производство.
По тези съображения предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1 ГПК се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Доколкото искът се отхвърля поради извършено плащане от ответника в хода на
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца направените разноски както следва: в заповедното производство - в
размер на 798 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в
исковото производство - в размер на 987,20 лв., представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от МЮСЮЛМАНСКО ИЗПОВЕДАНИЕ, гр. София, общ.
Столична, ул. „Братя Миладинови“ 27, ЕИК *********, представлявано от Мустафа Алиш
Хаджи, против ЕТ “СТОМИТ – СТОЙКО МИТЕВ“, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“
133, ЕИК *********, представляван от С.М.М., иск за установяване съществуването на
вземането по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
1492/23.09.2021 г. по ч. гр. д.№ 4318/2021 г. по описа на Старозагорския районен съд за
сумата 9360 лева за главница от неизпълнено задължение за заплащане на наем по договор
за наем от 01.08.2020г. на недвижим имот, находящ се в гр. Стара Загора, ...А, като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ “СТОМИТ – СТОЙКО МИТЕВ“, гр.Стара Загора, ул. „Христо Ботев“
133, ЕИК *********, представляван от С.М.М., да заплати МЮСЮЛМАНСКО
ИЗПОВЕДАНИЕ, гр. София, общ. Столична, ул. „Братя Миладинови“ 27, ЕИК *********,
представлявано от Мустафа Алиш Хаджи, сумата 798 лева, представляваща разноски в
заповедното производство, както и сумата 987,20 лева, представляваща разноски в исковото
производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4