Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Ловеч,
18.01.2024 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори
административен състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. Х.В
при
секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора ……………., като
разгледа докладваното от съдия Х.в адм.д.№ 419/2022 г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч, за да се произнесе съобрази :
Производство
по реда на чл.76а,
ал.4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Административното дело е
образувано по жалба на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД, със седалище и адрес на
управление гр.Ловеч, бул.„Мизия” № 5, ЕИК *********, представлявано от прокуриста
Г.Б.С., чрез адвокат О.Т. - К. ***, против Писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020
г. на Управителя на НЗОК, издадена на основание чл.76а, ал.3 от ЗЗО.
С оспорената писмена покана, на
основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, управителят на НЗОК е приканил лечебното
заведение в 14-дневен срок от получаване на поканата да възстанови доброволно
неоснователно получена сума в общ размер от 962 519,10 /деветстотин
шестдесет и две хиляди петстотин и деветнадесет лева и 0,10 ст./ лева. Като причина за поисканото възстановяване на сумата е
посочено, че при проверка на място в лечебното заведение от служители на НЗОК е
било установено, че „…не са спазени изискванията на чл.350, т.3 от НРД за МД
за 2017 г., идентичен с чл.351, т.3 от НРД за МД за 2018 г.“. Според
органа, сумата за възстановяване произтича от стойността на заплатени от касата
медицински изделия, приложени в посочени в табличен
вид общо 764 броя История на заболяването /ИЗ/.
В жалбата си от МБАЛ „Кардиолайф“ ООД са изложили подробни аргументи относно допуснати нарушения на формата на оспорения индивидуален административен акт, навели са доводи за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, нарушение на материалния закон, както и целта на закона – отменителни основания по чл.146,
т.2, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Акцентирано е на обстоятелството, че на 15.06.2017 г. между МБАЛ „Кардиолайф“ ООД - гр.Ловеч и МБАЛ „Троян“ ЕООД е бил сключен договор за аптечно обслужване, като предмет на същия е
доставка на лекарствени продукти (вкл.наркотични вещества) и медицински
изделия, закупени от МБАЛ
„Кардиолайф“ ООД за
нуждите на пациентите на лечебното заведение. Изтъкнато е, че в договора е
налице изрична уговорка, че Изпълнителят /МБАЛ „Троян“ ЕООД/ „…не се явява
страна в отношенията между Възложителя по този договор и доставчика.“.
По-нататък в жолбата се сочи, че в обжалваната покана „Административният орган избирателно цитира текстове от
НРД /предимно за 2018 г., въпреки, че процесният период обхваща и други/, без
да прави уточнението, че същите търпят промяна.“ Подробно тълкува текстовете на чл.351 от НРД за МД
за 2018 г. и аналогичния в чл.350, т.3 от НРД за МД за 2017 г., като изрично се
позовава на изменението и допълнението на този за 2018 г., извършено с Договор
№ РД-НС-01-1-2 от 27.12.2018 година. Твърди, че в разглеждания случай всичките
тези действия са били извършвани със съдействието на аптека от друго лечебно
заведение, но нормативно липсва уредба, която да сочи изрично кое от кого се
извършва, поради което тези дейности са били подробно разписани в клаузите на
договора между МБАЛ
„Кардиолайф“ ООД - гр.Ловеч и МБАЛ „Троян“ ЕООД и същият стриктно е бил
изпълняван. Счита, че с оглед наличните доказателства, следва да се приеме, че
всичките медицински изделия се явяват отпуснати от обслужващата болнична аптека
и в този смисъл административният орган неправилно е приложил материалния
закон, като е приел, че медицинските изделия са били отпуснати в нарушение на
изискванията на НРД за МД за 2017 и 2018 години. Изтъква се също така, че издателят на поканата е допуснал
съществени нарушения и на процесуалните
правила. Релевирани
са доводи за нарушение на чл.6
от АПК. В заключение се иска от съда да отмени
оспорената покана, като се претендират
сторените по делото разноски от жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от адвокат О.Т.-К., която поддържа жалбата,
излага подробни аргументи за отмяна на писмената покана. Сочи, че още при издаването на
протокола за неоснователно получени суми, от административния орган са цитирали
разпоредби от НРД за 2017 и 2018 години, като са приели, че същите са ясни, не
се нуждаят от допълнително тълкуване и са идентични. Изтъква обаче, че всъщност
хронологично проследени, в така цитираните разпоредби от НРД е имало някои
изменения, които са съществени и имат значение и относно казуса обсъждан по
настоящето дело. Сочи, че още в началото това не е
описано от органа в протокола от проверката и счита, че това е сериозно
нарушение на правилата и достатъчно основание за отмяна на процесната покана.
Изтъква, че в поканата е цитиран текста, който е след промяната в края на 2018
година и административния орган не е разделил отделните случаи и не е посочил за
кои от тях коя разпоредба от НРД е била приложима. Изтъква и факта, че в
протокола и поканата са цитирани 764 броя ИЗ (истории на заболяването), докато в случая медицинските изделия, изплатената сума за която се
иска връщане, са 1172 броя, като едва след заключението на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза е станало ясно, че броя на
вложените медицински изделия не е колкото посочените ИЗ. Изтъква, че това е
препятствало защитата им, тъй като не са знаели за какво точно са били санкционирани
от адм.орган. Подробно процесуалния представител на жалбоподателя обсъжда и
начина на отпускане на въпросните медицински изделия. Позовава се на събраните
по делото гласни доказателства и сочи, че отпускането и влагането на подобни
изделия фактически няма как да стане по друг начин, освен ако те предварително
не са налични или в зала. Сочи, че най-често тези изделия се оставят на
консигнация и е абсурдно да се предполага, че пациент, който се намира упоен в
хирургичната зала едва тогава ще си поръча съответното медицинско изделие. Акцентира
и на обстоятелството, че подписите върху всички лекарствени листи са на
магистър-фармацевта при МБАЛ Троян. В заключение заявява, че от страна на МБАЛ
„Кардиолайф“ не е допуснато никакво нарушение на материалните разпоредби и с
оглед на факта, че е имало и сключен договор и няма норматив, който да
забранява това. Пледира за решение, с което се отмени процесната писмена
покана, като претендира на жалбоподателя да бъдат присъдени и направените по
делото разноски, вкл. и тези пред ВАС при предходното разглеждане на делото.
Ответникът – Управителят на НЗОК се
представлява от юрисконсулт Х.
Т., който пледира
жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди издадената писмена покана
от управителя на НЗОК. Счита, че от събраните при предходното разглеждане на
делото писмени и гласни доказателства, както и от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-икономическа експертиза се установява по безспорен
начин, че МБАЛ „Кардиолайф“ е вложила медицински изделия – стендове, които не
са били заприходени и отпуснати от болничната аптека при МБАЛ Троян, въпреки
сключения между двете лечебни заведения договор. Оспорва възражението на
жалбоподателя за това, че не знае за какво е наказан, като изтъква, че в
писмената покана подробно е описано за кои медицински изделия става въпрос. Претендира
на ответната страна да бъдат присъдени направените по делото разноски, вкл. и
тези за въззивната инстанция, като заявява и възражение за прекомерност на
претендираните такива от оспорващата страна.
Съдът, след като прецени доказателствата по
делото, доводите на страните и след служебната проверка на законосъобразността
на оспорения административен
акт, съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК,
намира за установено следното от фактическа страна :
Оспорващата страна – МБАЛ
„Кардиолайф“ ООД имала Разрешение за осъществяване на лечебна дейност №
МБ-419/23.08.2017 г. по следните специалности : Кардиология; Ендокринология и
болести на обмяната; Вътрешни болести; Образна диагностика и Гастроентерология.
Със Заповед №
РД-25-325/25.11.2019 г. на Управителя на НЗОК /том 2, л.331/ е разпоредено
извършването на проверка на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД, като по т.1 от заповедта
задачата е била извършването на „Контрол
по изпълнение на договорите на лечебното заведение за оказване на болнична
медицинска помощ в съответствие с НРД за
медицински дейности за 2015 г., Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на
НС на НЗОК, НРД за медицински дейности за
2017 г. и НРД за медицински дейности за 2018 г.“. Резултатите от проверката били
обективирани с протокол от 27.01.2020 г. /том 2, л.332-340/. Същият е бил
връчен на управителя на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД на 29.01.2020 година.
Подробно в протокола са описани
констатираните при проверката договори за доставка на медицински изделия,
сключени между МБАЛ „Кардиолайф“ от една страна и съответния търговец от друга
с описание номерата на фактурите, въз основа на които са били доставяни
съответните медицински изделия – стентове.
Безспорен по делото факт е, че
през проверявания период МБАЛ „Кардиолайф“ не са имали собствена болнична
аптека, като инициативата за откриване на такава е била инициирана от
представляващия лечебното заведение със заявление до изпълнителния директор на
ИАЛ за издаване на разрешение за откриване на аптека на лечебното заведение по
чл.222, ал.4 от ЗЛПХМ, с вх.№ ИАЛ-7759/18.02.2019 година. Издадено е Разрешение
за откриване на аптека № АП-1836/14.03.2019 г., но поради прекратяване на
трудовия договор с магистър-фармацевта П.Г., отново със заявление вх.№
ИАЛ-31331/17.07.2019 г. е поискано издаването на ново разрешение. Такова
издадено с № АП-1836-1/15.08.2019 г., като преди това е назначена по трудово
правоотношение за ръководител на болничната аптека магистър-фармацевта С.Д.
/том 26, л.7427-7430/.
Във връзка с липсата на болнична
аптека при жалбоподателя за времето през проверявания период, в протокола от
27.01.2020 г. подробно е анализиран, като се цитирани съответните клаузи и
договорът от 15.06.2017 г., сключен между МБАЛ „Кардиолайф“ ООД, в качеството
на Възложител и МБАЛ „Троян“ ЕООД, като Изпълнител /том 26, л.7419-7422/,
съгласно който ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ се е задължил възмездно и при уговорените в
договора условия, да изпълнява на ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ доставка на лекарствени продукти,
вкл. и наркотични вещества и медицински изделия, закупени от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ за
негови нужди. Изрично във въпросния договор е посочено, че ИЗПЪЛНИТЕЛЯТ не се
явява страна в отношенията между ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ по този договор и доставчика на
лекарствените продукти, като ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ заплаща заявените лекарствени продукти
и изделия на доставчика. В чл.3 /1/ и сл. от договора е описан редът за
снабдяване с лекарствени продукти и медицински изделия, като ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ /МБАЛ
„Кардиолайф“/ заявява чрез Болничната аптека на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ /МБАЛ „Троян“/
необходимите му лекарствени продукти и изделия на лекарствени листове,
попълнени при спазване на нормативно установените правила. Така сключеният
договор между МБАЛ „Троян“ ЕООД и МБАЛ „Кардиолайф“ ООД е бил няколкократно
анексиран по отношение срока му на действие, като последният такъв е бил до
30.04.2019 г. /том 26, л.7423-7425/.
С оглед изясняване
обстоятелствата свързани със заявяване, доставяне, отпускане и предоставяне на
медицински изделия за МБАЛ „Кардиолайф“ ООД от МБАЛ „Троян“ ЕООД, със Заповед №
РД-25-328/28.11.2019 г. на управителя на НЗОК, експертите извършващи
проверката, заедно с експерти от РЗОК Ловеч извършили проверка в МБАЛ „Троян“
ЕООД, като в частност била проверена документацията свързана с дейността на
болничната аптека в лечебното заведение. Установено било, че в електронната
система и фактури за заприходените в болничната аптека на МБАЛ „Троян“ и
съответно отпуснати от същата на МБАЛ „Кардиолайф“ лекарствени продукти (по
искане на последната) фигурират като отпуснати само наркотични вещества. Представени
са и писмени становища от управителя на МБАЛ „Троян“ и от ръководителя на
болничната аптека към лечебното заведение – свидетелите П.С. Б. и Й.Н. А.. В
становището си управителят Б. е посочил, че в периода 2017 – 2019 година от
болницата са провеждали процедури по ЗОП за доставка на медицински изделия,
необходими за дейностите по хирургия, ортопедия и травматология, които не се
заплащат от НЗОК и Републиканския бюджет по ЗМИ. Управителят на аптеката пък е
посочил, че болничната аптека при МБАЛ „Троян“ не е закупувала и отпускала
стентове и други медицински консумативи за инванзивна кардиология на МБАЛ
„Кардиолайф“. Така заявеното от двамата кореспондира и се потвърждава и от
разпита им в качеството на свидетели в хода на съдебното дирене по делото. Свидетелят
Б. потвърждава факта, че договора между двете болници включва доставката и на
медицински изделия, но в МБАЛ „Троян“ не работят инванзивна кардиология, поради
което не са провеждали процедура по ЗОП и не са доставяли необходимите за
инванзивната кардиология инпланти. Свидетелят Б. : „…За медицински изделия не
са отправяни заявки към нас. Не сме предоставяли изделия, с които ние
работим….Нямам информация да са заприходявани стентове.“. Свидетелката А. :
„Аптеката в нашата болница… не е закупувала медицински изделия за МБАЛ
„Кардиолайф“. Само наркотични вещества сме закупували, тъй като ние имаме право
на това и ги префактурираме на „Кардиолайф“ и те си плащат………Нямам представа
кой и по какъв начин са били заявявани медицинските изделия…..При положение, че
не са фактурирани тези медицински изделия на нашата болница, няма
заприходяване.“. Тези ѝ показания се потвърждават и при проведената очна
ставка между А. и свидетелката И.М. К.. Последната е главен счетоводител на
МБАЛ „Кардиолайф“ и при разпита ѝ сочи, че тя е заявявала по указания на
лекар необходимото медицинско изделие пред съответния доставчик и че тези
медицински изделия са само стентове. Твърди, че в началото са ги носили в
аптеката на троянската болница, но в един последващ момент директно ги носели
при тях. Същевременно, на въпрос дали медицинските изделия са били доставяни
директно на МБАЛ „Кардиолайф“ отговаря, че не, а „…доставчикът доставя в Троян,
минава и през Ловеч и доставя медицинските изделия. Единствено аптекарката на
Троян гледа медицинските изделия, но не мога да кажа дали ги е отмятала.“. С
оглед изясняване на противоречия между показанията на свидетелките Й. А. и И.К.,
в хода на съдебното дирене е проведена очна ставка, при която свидетелката А.
твърди, че никога не е заявявала и отпускала медицински изделия за
„Кардиолайф“, а единствено наркотични вещества. Категорична е, че медицински
изделия, дори и част от тях не са ходили в аптеката в гр.Троян, както и че в
графата „отпуснал“ в лекарствените листи за медицински изделия няма неин
подпис, тъй като не ги е виждала и от „Кардиолайф“ не са ги вземали от тях. Твърди,
че подписа ѝ фигурира на лекарствените листи единствено, за да бъде
оформен той. По същество, тези ѝ показания се потвърждават и от
свидетелката К., която при очната ставка заявява, че „…Няма как стентовете да
стоят в аптеката. Стентовете стоят в кардиографската зала….Те минават само документално.“.
В този смисъл са и показанията на свидетелката Г.Д.Г., изпълняваща длъжността
„инвазивна сестра“ в МБАЛ „Кардиолайф“. Същата заявява, че медицинските изделия
се получават от фирмата производител, като уточнява, че предварително разполагат
с наличности от медицинското изделие, с всички възможни размери. Подобна
практика описва и свидетелката А. относно дейностите по хирургия и ортопедия в
болницата в гр.Троян, но е категорична, че преди това вложените при тези
дейности медицински изделия са заприходени в аптеката, а лекарствения лист им
трябва, за да бъде отметнато изделието като изразходено.
Данните, които писмените
доказателства и свидетелските показания дават относно начина на получаване,
отпускане и заприходяване на медицинските изделия се потвърждават и до голяма
степен обобщават от заключението на вещото лице по назначената и изслушана в
съдебно заседание съдебно-икономическа експертиза. Следва да се посочи, че
съдът приема заключението на вещото лице за професионално, безпристрастно и
обективно изготвено. Експертът е дал изчерпателен и пълен отговор на
поставените му от страните въпроси. Вещото лице е установило, че по описаните в
оспорената писмена покана 764 броя ИЗ
/история на заболяване/ са използвани
1 172 броя медицински изделия, които са заплатени от НЗОК и общата
стойност на които е претендирана за възстановяване от ответника. Установил е
също така, че в болничната аптека на МБАЛ „Троян“ ЕООД не извършвани доставки
на медицински изделия предназначени за МБАЛ „Кардиолайф“ ООД, съответно и
такива не са били отписвани. Въпросните 1 172 броя медицински изделия не
са били доставяни и не са отразявани в системата на болничната аптека на МБАЛ
„Троян“. Заприходявани са били единствено наркотични вещества, получени по заявка
от „Кардиолайф“ и в последствие същите са били префактурирани на тях. Подробно
вещото лице е описало механизма на доставяне на въпросните медицински изделия
директно от доставчиците на МБАЛ „Кардиолайф“ и заприходяването и съхранението
им в лечебното заведение.
Проверяващите от НЗОК съставили и
Протокол за неоснователно получени суми /том 2, л.341-499 и том 3, л.501-658/.
Същият бил връчен на управителя на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД на 29.01.2020 г. /том
3, л.659/. В този протокол също подробно, в 764 позиции са отразени по номера
на ИЗ и трите имена и ЕГН на
пациентите, които са били хоспитализирани, времето на престоя им в лечебното
заведение, диагнозата и описание на проведеното лечение, вкл. приложените
лекарствени средства и вложени медицински изделия (стентове), лекуващият лекар,
както и е отразено, че към ИЗ е приложен формуляр за вложените медицински
изделия, стойността на които се заплаща от НЗОК, извън цената на клиничната
пътека. Като неразделна част от протокола е приложен и списък в табличен вид по
номер на ИЗ, три имена и ЕГН на пациент, номер на съответната клинична пътека и
стойността на вложените при лечението на съответния пациент медицински изделия
– том 3, л.633-656.
Така развилото се административно производство приключило с издаването
на оспорената Писмена покана № РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК,
издадена на основание чл.76а, ал.3 от ЗЗО, с която на основание чл.76а, ал.1 от ЗЗО, управителят на НЗОК е приканил МБАЛ „Кардиолайф“ ООД, в 14-дневен срок от
получаване на поканата да възстанови доброволно неоснователно получена сума в
общ размер от 962 519,10 лева.
Въз основа на така събраните и
анализирани доказателства и приетото от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи :
Жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок – писмената покана е получена на 04.03.2020 г. лично, на ръка от
управителя на дружеството-жалбоподател – том 2, л.330. Жалбата е подадена чрез РЗОК
Ловеч на 10.03.2020 г., видно от поставения върху нея вх.№ 29-02-151. Оспореният
акт съдържа волеизявление на издателя му, с което се засягат права и законни
интереси на жалбоподателя. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо
активна процесуална легитимация и интерес от оспорване. Подадена е също така и
пред компетентния административен съд, съгласно разпоредбата на чл.133, ал.1,
изр.1-во от АПК, предвид факта, че седалището на жалбоподателя е в гр.Ловеч,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество и с оглед
събраните по делото доказателства, както и от становищата на страните, Ловешки
административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна
по следните съображения :
Съгласно изискванията на чл.168,
ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност,
съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно
валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните
разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Писмената
покана за възстановяване на суми, получени без правно основание № РД-25ПП-41/27.02.2020
г. на Управителя на НЗОК е
издадена от компетентния за това орган, в кръга на предоставените му правомощия, съгласно разпоредбата на чл.76а, ал.3 от ЗЗО. Материалната и териториалната компетентност на
издателя на акта не се оспорва от страните, а и съдът не констатира допуснати
нарушения в тази връзка. В този смисъл, липсва
отменитено основание по чл.146, т.1 от АПК.
Процесната проверка е възложена от Управителя на НЗОК на
основание чл.72, ал.2 от ЗЗО, според която контролът по изпълнение на договорите с НЗОК за
оказване на медицинска и/или дентална помощ се осъществява чрез проверки,
извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК, определени със заповед на
управителя на НЗОК или от оправомощено от него длъжностно лице, и от длъжностни
лица от РЗОК – контрольори. Управителят на НЗОК или оправомощено от него
длъжностно лице може със заповед да разпореди извършване на проверка от
контрольори от РЗОК с участието на служители на НЗОК. За резултатите от
проверката е изготвен Протокол от 27.01.2020 г. /том 2, л.332-340/, както и Протокол за неоснователно получени суми /том 2, л.341-499 и том 3,
л.501-658/, в съответствие с
разпоредбата на чл.76а, ал.2 от ЗЗО, срещу който е постъпило писмено възражение от прокуриста на МБАЛ
„Кардиолайф“ ООД Г.С. /том 3, л.668-670/.
По възражението е
взето отношение, видно писмено становище с вх.№ 11-02-126/14.02.2020 г. на
директор дирекция КАПДЗЗО до Управителя на НЗОК – том 3, л.671-672. В тази
връзка, оспорваната покана е
издадена въз основа на констатациите, обективирани в тези протоколи, при съобразяване и възражението
от страна на „Кардиолайф“ ООД. Издадена е от управителя на НЗОК, който е възложил проверката и се явява компетентния орган, съгласно разпоредбата на чл.76а, ал.3 от ЗЗО.
С оглед на изложеното, съдът
приема, че обжалваната писмена покана е издадена от компетентен орган, в
законоустановената писмена форма и след надлежно възложена и извършена проверка
и като такава е валиден административен акт.
Претенцията на ответната страна
за възстановяване на посочената в писмената покана сума произтича от
констатацията, че от МБАЛ „Кардиолайф“ ООД не са спазили изискванията на
чл.350, т.3 от НРД за МД за 2017 г. и чл.351, т.3 от НРД за МД за 2018 г.
относно заплатените ѝ от НЗОК вложени медицински изделия, стойността на
които се заплаща извън цената на съответната клинична пътека или амбулаторна
процедура.
НРД за МД за 2017 г. е бил в сила
за страните по него, считано от 01.04.2017 г. (Обн., ДВ, бр.24 от 21.03.2017
г.) до 01.04.2018 г. (отм., ДВ, бр.28 от 29.03.2018 г.), а този за 2018 година
съответно е бил действащ от 01.04.2018 г. (Обн., ДВ, бр.28 от 29.03.2018 г.) до
01.01.2020 г. (отм., ДВ, бр.7 от 24.01.2020 г.). В този смисъл, периодът на
посочените в писмената покана 764 ИЗ (История на заболяване) съвпада с времето
на действие на двата Национални рамкови договора за Медицински дейности.
Пациентът по първото ИЗ е бил хоспитализиран на 08.12.2017 г., а този по
последното в поканата (764-то) ИЗ е бил хоспитализиран на 07.03.2019 г. и
дехоспитализиран на 11.03.2019 година.
Следва да се има предвид, че съгласно
разпоредбата на чл.4а от ЗЗО, по правната си природа Националния рамков договор
е подзаконов нормативен акт, издаден по законовата делегация на чл.54 и сл. от ЗЗО,
който има действие на територията на цялата страна, за определен срок и задължителен
характер за НЗОК, изпълнителите на медицинска помощ и здравноосигурените лица. Законът
за здравното осигуряване не
съдържа конкретни правила на поведение относно видовете медицински дейности и
реда за извършването им, поради което същите са разписани подробно в НРД действащ за съответния период и който се издава в изпълнение и в
приложение на закона.
Текстът на визирания в поканата чл.350,
т.3 от НРД за МД за 2017 г. гласи,
че НЗОК заплаща вложените медицински изделия по чл.336, ал.3 при изпълнение на
следните условия :…….т.3 медицинското изделие е отпуснато от болничната аптека
на лечебното заведение. Текстът на чл.351, т.3 от НРД за МД за 2018 г. до изменението му обн. в ДВ,
бр.4 от 11.01.2019 г., в сила от 01.01.2019 г. е бил абсолютно идентичен, а
след това изменение е в следния вид : т.3 медицинското изделие е осигурено от
лечебното заведение, заприходено и отпуснато в болничната аптека на същото. В
тази връзка, съдът не споделя доводите на жалбоподателя, че административния
орган е цитирал неправилно и неточно въпросните разпоредби от двата НРД и с
което е допуснал съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото им на защита. В писмената покана дословно е цитиран текста на чл.351,
т.3 от НРД за МД за 2018 г. във вида
след изменението му обн. в ДВ, бр.4 от 11.01.2019 г., в сила от 01.01.2019 г.,
като е пресъздадена и нормата на чл.351, ал.2 от НРД за МД за 2018 г., която
визира начинът на доказване на осигуряването, заприходяването и отпускането на
медицинското изделие, а именно : със съответните документи. В ал.3 на чл.351 от
НРД за МД за 2018 г. пък изрично е указано, че НЗОК не заплаща вложените
медицински изделия, в случай че не е изпълнено което и да е от условията,
посочени в ал.1. До изменението на НРД за МД за 2018 г. обнародвано в ДВ, бр.4 от 2019 г., в сила от 01.01.2019 г.,
текстовете на т.1,2,3 и 4 на ал.1 от чл.351 от същия са били абсолютно
идентични като съдържание с тези по точки 1, 2, 3 и 4 от ал.1 на чл.350 от НРД
за МД за 2017 година. След
посоченото изменение и допълнение в сила от 01.01.2019 г. е била допълнена т.3 от ал.1 на чл.351 от
НРД за 2018 г., както и създадени ал.2 и ал.3. Тези изменения и допълнения
обаче, не правят посочената в писмената покана „идентичност“ на двете
разпоредби (която жалбоподателят оспорва), невярно и объркващо адресата на акта
твърдение от страна на административния орган, тъй като идентичността в случая
е смислова и се изразява в целите, които преследват тези разпоредби от двата
НРД. А те са по-голяма финансова дисциплина, отчетност и контрол на вложените
медицински изделия, които се заплащат от НЗОК (разходваща обществен ресурс),
извън плащанията за съответната клинична пътека. С измененията и допълненията
на разпоредбата на чл.351 от НРД за МД за 2018 г. (в сила от 01.01.2019 г.) не
са създадени принципно нови положения в тази насока, а само нормативно е
прецизирана тази клауза от НРД, както и изрично са указани последиците от
неизпълнението на условията по ал.1 на чл.351 (ал.3 на същия текст), за да се
избегнат неясноти и различни тълкувания по приложението ѝ, каквито
евентуално биха се получили при редакцията отпреди изменението и допълнението,
в т.ч. и по отношение на аналогичния ѝ по съдържание текст на чл.350 от
НРД за МД за 2017 година. В този смисъл например, макар и в чл.350 от НРД за МД
за 2017 г. да липсва изрично указание за последиците от неизпълнение на някое
от 4-те условия за заплащане на вложените медицински изделия (каквото се явява
ал.3 на чл.351 от НРД за 2018 г.), то ясно е, че в такива случаи сумите за
вложени медицински изделия заплатени от НЗОК ще са неоснователно получени,
респективно ще подлежат на връщане по силата на закона – чл.76а, във връзка с
чл.72, ал.2 и чл.73 от ЗЗО.
Ето защо, предвид на тези
съображения, съдът приема, че смислово и с оглед целите, които преследват
разпоредбите на чл.350 от НРД за МД за 2017 г. и чл.351, т.3 (след изменението
от 01.01.2019 г. - чл.351, ал.1, т.3) от НРД за МД за 2018 г. са идентични, и
употребявайки и позовавайки се на тази идентичност в оспорената писмена покана,
волята на административния орган е била ясно и еднозначно представена, като
възможността на адресата на акта да разбере от какво основание произтича
претенцията за връщане на сумата не е била препятствана, съответно и правото му
на защита. Съдът не счита, че е било необходимо разделянето на случаите по
изброените 764 ИЗ съобразно периода в който са попадали и действието на
съответния НРД, вкл. и последната редакция на този за 2018 г., в какъвто смисъл
са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, именно поради
обстоятелството, че смисъла и последиците от неизпълнението на цитираните в
писмената покана разпоредби от двата НРД са идентични.
Не е процесуално нарушение при
издаването на оспорения акт и обстоятелството, че броя на вложените медицински
изделия, връщането на чиято парична равностойност се иска е 1 172, т.е.
различен от броя на описаните в поканата 764 ИЗ и че това е установено едва при
предходното разглеждане на делото. Действително, подобно обстоятелство не е
отразено в оспорения административен акт, а е установено от вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза в хода на проучването и отговорите
на поставените от страните задачи. Никъде обаче, в оспорения административен
акт не е наведено твърдение, че броя на вложените медицински изделия,
стойността на които се иска да бъде върната от жалбоподателя е 764 и по този
начин да е бил заблуден и подведен адресата на акта, а ясно и конкретно са описани
764 Истории на заболявания (ИЗ), при които са вложени медицински изделия,
заплатени от НЗОК извън стойността на съответната клинична пътека. Освен това,
както в писмената покана, така и в протокола за неоснователно получени суми
/том 2, л.341-499 и том 3, л.501-658/ е налице подробна таблица по номерата на
ИЗ, трите имена и ЕГН на пациента, номера на клиничната пътека, като в
последната графа е отразена стойността на вложеното медицинско изделие. На
следващо място, в протокола от 27.01.2020 г. /том 2, л.332-340/, в който са
отразени констатациите от извършената проверка, подробно са описани фирмите -
доставчици на медицински изделия (стентове) и номерата на фактурите за
доставени такива на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД през процесния период. Както се
посочи по-горе в изложението на установената по случая фактическа обстановка и
двата протокола са били надлежно връчени на управителя на МБАЛ „Кардиолайф“,
т.е. жалбоподателят е надлежно запознат с информацията съдържаща се в тях.
Следва да се има предвид и че въпросните протоколи са предхождали издаването на
оспорваната в настоящето производство писмена покана и в този смисъл са подготвителни
в процеса по издаването ѝ. В тази връзка, многобройната и непротиворечива
съдебна практика е единодушна, че е допустимо мотивите към
акта или част от тях да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед
предстоящото му издаване, респективно в друг официален документ, изхождащ от
същия или помощен на него административен орган. Не без значение е и фактът, че в описанието на
всяко ИЗ в поканата подробно е описано проведеното на съответния пациент
лечение и съответно използваните медицински консумативи и изделия, с посочване
на документите при МБАЛ „Кардиолайф“ въз основа на които е установено, като
изрично е отразено и че към историята на заболяването е приложен формуляр за
вложеното медицинско изделие, в който „…са описани и приложени стикери с
фабричния номер на изделията, както и търговеца на едро с МИ.“. Всички тези
данни са известни на жалбоподателя, при положение, че цялата налична
документация, на която органа се е позовал е налична при МБАЛ „Кардиолайф“, а и
както и самият той твърди, в лечебното заведение е налична вътрешна система за
заприходяването и отпускането им – факт, който е установен и от вещото лице в процеса
на изготвяне на заключението по назначената СИЕ. Ето защо, да се твърди, че
едва от заключението на експерта по назначената СИЕ жалбоподателят е научил
точния брой на вложените медицински изделия, възстановяването на стойността на
които се иска, като по този начин е нарушено правото му на защита, е
несъстоятелно, тъй като достатъчно ясно и конкретно в писмената покана и в
двата протокола са били индивидуализирани случаите, когато са били вложени
съответните медицински изделия и цялата информация за тях е налична при
жалбоподателя. Да се приеме тезата на жалбоподателя би означавало да се иска от
административния орган да опише по всяко ИЗ и серийните фабрични номера на
вложеното медицинско изделие, което дори и съобразно изискването за пълнота,
изчерпателност и конкретност на фактическите и правни основания за издаването
на акта би била прекалена формалност, в частност, с нищо не допринася
гарантирането на правото на защита.
Предвид
на тези съображения, настоящият съдебен състав намира, че оспорената писмена
покана е била издадена при спазване на административнопроизводствените правила,
като на адресата ѝ е дадена възможността да упражни правото си на защита
своевременно и в пълен обем. Поради тази причина не е налице отменителното
основание по чл.146, т.3 от АПК. За пълнота на изложението следва да бъде
отразено и че в поканата обстойно и аргументирано е обсъдено възражението на
прокуриста на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД с вх.№ 11-02-126 от 04.02.2020 г. по описа
на ЦУ на НЗОК, срещу протокола за неоснователно получени суми, като е прието за
неоснователно.
Безспорен за страните по делото е фактът, че през провереният период в МБАЛ „Кардиолайф“ ООД не са разполагали със собствена болнична аптека, както и че договорът с МБАЛ „Троян“ ЕООД от 15.06.2017 г. е бил сключен с оглед изискванията на НРД. Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.4 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ), за задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по ал.4, които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти при условия и по ред, определени с наредбата по чл.219, ал.2. Такава е Наредба № 28 от 9.12.2008 г. за устройството, реда и организацията на работа на аптеките и номенклатурата на лекарствените продукти. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.1 от същата, за задоволяване на собствените си нужди лечебните заведения по чл. 222, ал. 4 ЗЛПХМ (каквото безспорно е „Кардиолайф“ ООД), които нямат открита аптека, могат да се снабдяват от аптека на друго лечебно заведение, получило разрешение за търговия на дребно с лекарствени продукти, както и лицензия по чл. 33, ал. 1 ЗКНВП при снабдяване с лекарствени продукти, които съдържат наркотични вещества. А съгласно ал.2 от същия текст, лечебните заведения по ал.1 сключват договор за снабдяване с лекарствени продукти, в който уреждат условията за заявяване, доставка и заплащане на продуктите. Разпоредбата на чл.38а, ал.1 от Наредбата пък сочи реда за заявяване на необходимите лекарствени продукти от болницата, която няма собствена аптека, а именно : след сключването на договор по чл.38, ал.2 лечебното заведение, което няма собствена аптека, изписва необходимите му лекарствени продукти на лекарствен лист при спазване на реда и условията за изписване и отчетност, посочени в Наредба № 4 от 2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти (ДВ, бр. 21 от 2009 г.), който се предоставя за изпълнение в аптеката на лечебното заведение с аптека. Ясно е, че разпоредбите на чл.350, т.3 и чл.351, ал.1, т.3 и ал.2 от НРД за МД за 2017 и 2018 години са в корелация и съобразно изискванията на горецитираната нормативната база, уреждаща този отношения и задължения на лечебните заведения. Договорът от 15.06.2017 г. между МБАЛ „Кардиолайф“ ООД и МБАЛ „Троян“ ЕООД също е сключен в изпълнение и с оглед изискванията на нормативната уредба и НРД, но от доказателствата по делото се установи, че реално е произвел действие и е бил изпълняван само по отношение снабдяването на МБАЛ „Кардиолайф“ с необходимите ѝ наркотични вещества, за които болничната аптека при МБАЛ „Троян“ е имала необходимия лиценз. Тези факти се установяват по безспорен начин от наличните по делото многобройни писмени доказателства, в случая финасово-счетоводни документи (фактури, приходни и разходни ведомости и др.), подробно анализирани и от вещото лице С.Ц. при изготвяне на заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза. По отношение на медицинските изделия (стентове) на практика е нямало как да бъдат изпълнявани клаузите от договора между МБАЛ „Кардиолайф“ и МБАЛ „Троян“, тъй като последната е болница на общинска издръжка и при снабдяването ѝ с лекарствени средства и медицински изделия е следвало да се спазва и изпълнява Закона за обществените поръчки (ЗОП). Респективно, от МБАЛ „Троян“ е нямало как и не са провеждали обществени поръчки за медицински изделия ползвани в инвазивната кардиология, тъй като не са осъществявали дейност в това медицинско направление. Ето защо, не може да се възприеме, че от ръководството на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД, сключвайки въпросния договор не са знаели за тези обстоятелства. Тези данни навеждат на извода, че изначално целта им е била да закупуват такива медицински изделия директно от фирмите – доставчици, а договорът с МБАЛ „Троян“ е служел само за формално удовлетворяване изискванията на разпоредбите от НРД. Тези обстоятелства, освен от заключението на вещото лице по СИЕ се установяват и от гласните доказателства по делото. Формално магистър-фармацевтът в болничната аптека при МБАЛ „Троян“ – свидетелката Й. А. е подписвала лекарствените листи за „отпуснал фармацевт“, като единият екземпляр е връщала в МБАЛ „Кардиолайф“. Така по документи е оформяно спазването на клаузата по чл.3 /1/ от договора между двете болници от 15.06.2017 г., която гласи, че „ВЪЗЛОЖИТЕЛЯТ (МБАЛ „Кардиолайф“) заявява пред Болничната аптека на ИЗПЪЛНИТЕЛЯ (МБАЛ „Троян“) необходимите лекарствени изделия на лекарствени листове, попълнени при спазване на нормативно установените правила.“. В този смисъл и свидетелката А. е категорична в показанията си, че не е била запозната с договора между болниците относно медицинските изделия, а е знаела, че е следвало да заприходява и отпуска на „Кардиолайф“ единствено наркотични вещества. От проведената между нея и свидетелката И.К. – гл.счетоводител на МБАЛ „Кардиолайф“ очна ставка също по категоричен начин се установява, че въпросните стентове не са били заприходявани в болничната аптека към МБАЛ „Троян“. В този смисъл са и показанията на свидетеля Б. – управител на МБАЛ „Троян“ ЕООД.
С оглед на изложеното, съдът намира, че изводът до който е достигнал административния орган за неспазени разпоредби на чл.350, т.3 от НРД за МД за 2017 г. и чл.351, т.3 от НРД за МД за 2018 г. при влагането на медицински изделия (стентове) в описаните 764 броя ИЗ се основава на реално проявени факти и обстоятелства и намира опора в релевантните по случая доказателства и закона. Фактът, че от МБАЛ „Кардиолайф“ са имали създаден свой вътрешен ред и система за заприходяване и отчитане на закупените медицински изделия не удовлетворява изискванията на действащите през процесния период разпоредби от НРД за МД за 2017 и 2018 години. Ето защо, процесната писмена покана е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби и в този смисъл не беше установено наличието на отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК.
Предвид цялостната проверка на обжалваната писмена покана, касаеща основанията за оспорване по АПК, в частност това по чл.146, т.5 от АПК, както и с оглед наведеното в жалбата възражение за това, че административния орган е упражнил правомощията си в разрез с принципа за съразмерност по чл.6, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира следното :
Издателят на оспорената в настоящето производство писмена покана - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е с предмет на дейност осъществяване на задължителното здравно осигуряване – чл.6, ал.1 от ЗЗО, със самостоятелен, отделен от държавния бюджет, предназначен за набиране и разходване на паричните средства от задължителното здравно осигуряване – чл.22, ал.1 от ЗЗО. В този смисъл и предвид начинът, по който се формира бюджета ѝ (чл.23 от ЗЗО), то НЗОК контролира и борави със значителен обществен ресурс, като по този начин осъществява и целите на закона, определени в разпоредбите на чл.1 и чл.2 от ЗЗО. В частност, едно от перата попълващи бюджета на НЗОК е това по чл.23, ал.1, т.5 от ЗЗО – възстановяване на направените осигурителни разходи в предвидените в нормативните актове случаи. Националният рамков договор за медицински дейности е подзаконов нормативен административен акт (чл.4а от ЗЗО) и в обсъждания казус, установявайки неизпълнение на изискванията, при които се заплащат вложените медицински изделия по договорите от 2017 и 2018 години, от НЗОК, чрез управителя са предприели съгласно правомощията и възложените им задължения действия по възстановяване на неоснователно получените суми от жалбоподателя, издавайки процесната писмена покана. Поради това и същата се явява издадена в съответствие с целта на закона, доколкото и от съображенията изложени по-горе се установи, че поканата е издадена от компетентен орган, при спазване на законовите изисквания за форма, за процедура и за съответствие с материалния закон.
Съдът не споделя становището на жалбоподателя за това, че поканата е издадена в разрез с принципа за съразмерност. Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1 от АПК, административният орган следва да упражнява правата си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Доводите на жалбоподателя са, че МБАЛ „Кардиолайф“ ООД не следва да понасят толкова високи финансови санкции, тъй като в изпълнение на чл.81, ал.2, т.1 от Закона за здравето медицинските специалисти са осъществили своевременно, достатъчно и качествено дължимата медицинска помощ. Последното не е спорно по делото, а и административния орган е упражнил правомощията си по чл.76а, ал.1 от ЗЗО, чиято хипотеза предвижда връщане на неоснователно получени суми от изпълнител на медицинска помощ, когато получаването им не е свързано с извършването на нарушение по този закон или на НРД. Поради това и не може да бъде споделена тезата, че връщането на сумите представлява финансова санкция. Последната би била налице, ако контролните органи са установили нарушение, но такава претенция НЗОК не е отправил към жалбоподателя. В случая е налице правоотношение между НЗОК и лечебното заведение „Кардиолайф“ ООД, обективирано с клаузите по съответния НРД, по силата на което НЗОК заплаща вложените медицински изделия извън предвидените по дадена клинична пътека, но при кумулативното изпълнение на определени условия, посочени в 4-ри точки на разпоредбите на чл.350 и 351 от НРД за МД за 2017 и 2018 години. Респективно, при неизпълнение на което и да е от тези четири условия лечебното заведение дължи връщане на получената сума. Това на практика са финансови отношения с претенция за неоснователно получена сума, поради което поканата на НЗОК да ѝ бъдат върнати сумите, които тя счита, че са неоснователно получени от лечебното заведение категорично не представлява санкция. Дължи се връщане на цялата неоснователно получена сума и тук преценка на органа за справедливост на издадения административен акт не е относима. Самият административен орган, както се посочи по-горе, борави с обществен ресурс и законът му вменява задължението стриктно да следи и контролира разходването му. В противен случай самият той ще подлежи на санкция и търсене на отговорност по съответния ред. Поради това и би била незаконосъобразна евентуална преценка от негова страна да иска например връщането само на част от дължимата сума или въобще да не иска връщането ѝ с мотив, че в дадения случай това ще е разумно и справедливо. Преценка за справедливост административния орган ще дължи в случаи, когато налага санкция. Например, ако санкцията е с минимум и максимум, в какъв справедлив размер да я наложи или въобще дали да я наложи. Но не такъв е обсъждания тук случай. Поради това и позоваването на чл.6, ал.1 от АПК от страна на жалбоподателя е неоснователно и не може да бъде кредитирано от съда. Вярно е, че сумата, която се иска да бъде върната е значителна и изплащането ѝ би довело до финансови затруднения жалбоподателя, но и периода, както и броя на вложените медицински изделия не е малък. Въведените с разпоредбите на чл.350 и чл.351 от НРД за 2017 и 2018 години изисквания за заплащането им са императивни и не могат да бъдат заобикаляни. Административният орган е отчел в мотивите на издадената писмена покана желанието и трудностите пред жалбоподателя да организират собствена болнична аптека, свързани най-вече с намирането на специалист магистър-фармацевт, но това не легитимира проформа сключения договор с МБАЛ „Троян“ по отношение доставката на медицински изделия – стентове. Не е имало никакви пречки, за да бъдат изпълнени изискванията на НРД, да се сключи договор за доставката на такъв вид медицински изделия с лечебно заведение, което има в дейността си медицинско направление кардиология и инвазивна кардиология, както и собствена болнична аптека.
Поради така изложените съображения, съдът намира жалбата на МБАЛ „Кардиолайф“ ООД срещу писмена покана изх.№ РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК за неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Ответникът, чрез своя процесуален представител е направил своевременно искане за заплащане на направените разноски пред настоящата и пред касационната инстанция при предходното разглеждане на делото. Поради това и с оглед изхода на спора лечебното заведение-жалбоподател следва да бъде осъдено да заплати на НЗОК сумата от 200 /двеста/ лева заплатена държавна такса за касационното обжалване и 1000 /хиляда/ лева внесен депозит за изготвяне на съдебно-икономическа експертиза, или общо сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева. Юрисконсултско възнаграждение не е претендирано, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл.5-то, във връзка с чл.172а и чл.143, ал.3 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на МБАЛ „КАРДИОЛАЙФ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.„Мизия”
№ 5, ЕИК *********, представлявано от прокуриста Г.Б.С., против Писмена покана №
РД-25ПП-41/27.02.2020 г. на Управителя на НЗОК София, издадена на основание
чл.76а, ал.3 от ЗЗО, с която е
разпоредено възстановяване на неоснователно получена сума
в общ размер на 962 519,10 /деветстотин шестдесет и две хиляди
петстотин и деветнадесет лева, 0,10 ст./ лева.
ОСЪЖДА МБАЛ „КАРДИОЛАЙФ“
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, бул.„Мизия” № 5, ЕИК *********,
представлявано от прокуриста Г.Б.С. да заплати на Национална здравноосигурителна
каса гр.София, представлявана от Управителя, сумата от 1200 /хиляда и двеста/ лева, от която 200 лева държавна такса за
касационното обжалване и 1000 лева депозит за съдебно-икономическа експертиза.
Решението подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :