Р Е
Ш Е Н
И Е № 238
10.04.2019г., гр.Хасково
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Хасковският
административен съд, пети състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети
март през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и
в присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм.д. №955 по описа на съда за 2018г.
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на В.А.С. с
посочен адрес ***, ЕГН-**********, представляван от неговия законен
представител /баща/ А.К.С. и в качеството му на наследник на починалата Е.З.Я.против
Решение №1012-26-208-1 от 18.09.2018г. на Директора на ТПНОИ Хасково.
Жалбоподателят твърди, че с посоченото
решение била отхвърлена жалбата, подадена от настоящия оспорващ, чрез неговия
законен представител /баща/, първият като наследник на починалата Е.З.Я.срещу
Разпореждане №5104-26-25 от 02.08.2018г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 от КСО, с което декларира злополука от законния наследник, чрез неговия
представител, с вх. № 5101-26-22/02.07.2018г., не била приета за трудова.
Според оспорващия, това решение било
неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и постановено в нарушение на
административно- производствените правила и материален закон.
С разпореждане от 02.08.2018г. било
прието на осн. чл.60, ал.1 от КСО, че декларираната
злополука с вх. № 5101-26-22/02.07.2018г. от законния представител на
малолетния наследник на починалата Е.Т., станала на 19.06.2018г., не била
приета за трудова. Процесното решение приповтаряло
мотивите на длъжностното лице, които то изложило в разпореждането.
Органът правилно приел на база извършено
вътрешно разследване от назначена комисия, че пострадалата Т. била осигурена
лице по чл.4, ал.1 от КСО и пътувала по обичайния си маршрут от местоработата
до постоянния си адрес в град Я., където настъпило трайно увреждане на
здравето, причинило смъртта й. Неправилно и незаконосъобразно обаче органът
приемал извода, че злополуката станала след като без разрешение пострадалата
напуснала работното си място.
Чл.5, ал.1 казвал какво се разбира под „трудова
злополука“, а в ал.2 от същия текст се приравнявали на такава и още три групи,
като съгласно Я.1 на такава се приравнявала и злополука, станала с осигурено
лице по време на обичайния път при отиване на работа или връщане от
работното място до основното място на
живеене или до друго допълнително място за живеене с постоянен характер.
Следователно, за да била налице една трудова злополука, било необходимо да
имало внезапно увреждане на здравето, което да е причинило неработоспособност
или смърт, увреждането да е станало по време на обичайния път при отиване или
връщане от работното място до основното място за живеене или до друго
допълнително място на живеене с постоянен характер. В случая, според
оспорващия, тези предпоставки били налице, като факта дали Е.Т. напуснала
работното си място без разрешение, дори и да било така, бил неотносим,
тъй като това не било предпоставка, визирана в чл.55, ал.1 от КСО.
На следващо място се твърди, че Т. не
била напускала работното си място без разрешение, а това се дължало на
„внезапно и неотложно“ настъпило събитие. От обясненията на г-жа Ели Д.,
административен секретар в РС-Свиленград, безспорно се установявало, че в 10.18
часа /на 19.06.2018г./ Е.Т. й се обадила по мобилен телефон и й казала, че
тръгвала за Я., защото получила обаждане, „че нещо се случвало с баща й“ и ако
всичко било наред, щяла дасе върне същия ден. Д. била
помолена да уведоми за това административния ръководител на РС Свиленград съдия
Петрова. Съгласно вътрешните правила за организацията и управлението на
човешките ресурси в РС-Свиленград, контролът по спазване на работното време и
присъствието на служителите се извършвало именно от административния секретар,
който, видно от данните по преписката, бил уведомен. Фактът, че Председателят
на РС, съдия Петрова, не била дала съгласието си, бил ирелевантен
за производството по чл.55, ал.1 от КСО.
В заключението се счита от оспорващия,
че доказателствата по преписката, сочели, че в случая можело да се приеме по
несъмнен начина, че внезапното увреждане на здравето – смърт на пострадалата Т.
била настъпила именно в резултат на увреждането на 19.06.2018г., получено
вследствие на настъпило ПТП, респ. че била налице причинна връзка между
въпросното увреждане и настъпилия неблагоприятен резултат по см. на чл.55, ал.1 от КСО.
Изложеното в решението, че пострадалата
напуснала работното си място без разрешение, поради което се лишавало
качеството на злополуката като трудова такава, било неуместно.Член 55, ал.1 от
КСО, посочващ елементите на трудовата злополука, не съдържал изискване да липсвали нарушения от страна на
пострадалия на задълженията му по трудовия договор. Злополуката била трудова и
тогава, когато за настъпването й били допринесли и извършени от пострадалия
нарушения на трудовия му договор, ако били налице елементите, посочени в чл.55,
ал.1 от КСО. Единственото изключението било това в чл.55, ал.3 от КСО, а след
като не било установено пострадалата умишлено да била причинала
злополуката, тя следвало да бъде обявена за трудова. Освен това и от
представено удостоверение за наследници на бащата на Е.Т., се установявало, че
същият починал на 05.08.2018г., което безспорно установявало влошеното му
здравословно състояние, както и внезапната и неотложна причина за напускане на
работното място от пострадалата.
В случая следвало да се приеме, че
настъпилата на 19.06.2018г. злополука с Е.Т. била трудова по см., вложен в
чл.55, ал.1 от КСО, което сочело, че решението на органа било неправилно и
незаконосъобразно, издадено при съществени процесуални нарушения.
Оспорващият, редовно призован, се
представлява от законния си представител и процесуален представител, адв. М. Х., ЯАК. Същите поддържат жалбата и молят съда да
отмени решението на Директора на ТПНОИ Хасково, като адв.
Х.излага подробни правни доводи в хода по същество на спора. Претендира
разноски.
Ответникът, представляван от
пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата, като твърди, че
от проведеното разследване на декларираната злополука, не били установени
предпоставките на чл.55, ал.1 и ал.2, Я.1 от КСО, поради което и следвало да се
потвърди актът на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО, в какъвто смисъл
било и решението на Директора на ТПНОИ Хасково. Ето защо то се явявало
законосъобразен и правилен административен акЯ. Моли
за присъждане на разноски.
Заинтересованата страна- РС Свиленград, представя
писмен отговор, в който се излагат доводи в насока неоснователност на жалбата,
вкл. и този, че злополуката не е настъпила при отиване или връщане от работното
място до мястото на живеене. Настъпила
била в работно време, извън работно място и не било свързано с трудовите
функции на пострадалата, а с нейни лични ангажименти.
Съдът, като съобрази данните по
преписката и делото, намира за безспорно установено от фактически страна
следното:
Съгласно Акт за встъпване на длъжността
„съдия“ в РС- Свиленград /л.120/ № 232 от 13.07.2016г. и на осн.
Решение на Съдийска колегия на ВСС, взето по Протокол №12/12.07.2016г.
Е.З.Я.била опредЕ.да заеме длъжността „съдия“ в
РС-Свиленград, с ранг „съдия в ОС“, считано от 13.07.2016г., като било
посочено, че Т. встъпила в длъжност на 13.07.2016г.
Съгласно договор за наем на общински
жилищен имот от 15.07.2014г., сключен между Община Свиленград и Е.З.Я., първата
страна, в качеството й на наемодател предоставила в полза на втората страна за
временно и възмездно ползване общински жилищен имот, частна общинска
собственост, находящ се в град Свиленград, кв.“П.“,
бл.*, еЯ.*, ап.**. Видно от л. 158 от делото,
въпросните наемни правоотношения били прекратени, считано от 20.02.2017г., а Т.
регистрирала настоящ адрес в гр. Свиленград, кв.“П.“, бл.*, еЯ.*,
ап.**, считано от 18.01.2017г.
Под вх. №5101-26-22/02.07.2018г. в ТП на
НОИ Я., била подадена декларация за трудова злополука по образец от наследника
на Е.Т., малолетното й дете В. А.С., с данни за настъпила на 19.06.2018г. в
10,30 часа злополука със същата, в която било посочено, като място на
злополуката – превозно средство, а като адрес /място/ на злополуката, с.
Миладиново, общ. Свиленград, обл. Хасково. В Я.25 от
декларацията по образец – специфично действие, извършвано от пострадалия и
свързаният с това действие материален интерес, било посочено - шофиране на лек автомобил по обичайния път до
постоянния адрес. В Я.26 от декларацията – отклонение от нормалните действия
/условия/ и материален фактор, свързан с това отклонение, било посочено – ПТП.
В декларацията, като последици било посочено – смърЯ.
Към декларацията бил приложен препис – извлечение от акт за смърЯ.
С писмо /л.93/ декларацията била изпратена от ТП на НОИ Я. на ТП на НОИ Хасково
по компетентност за разследване и издаване на разпореждане за квалифициране на
злополуката, като било посочено, че пострадалата била осигурена в
РС-Свиленград.
За случая било образувано ДП №717/2018г.
по описа на ОП-Хасково, като от Постановление на прокурор при ОП Хасково /вж.
л.98/ се удостоверява, че съгласно справка на д-р Еленски, Началник на отд. „Съдебна медицина“ при МБАЛ Хасково, причина за
смъртта се явява гръдна травма и травма на шията- кръвоизливи и разкъсвания на
мускули на шията. Счупване на ребра, двустранно. Счупване на гръдна косЯ. Контузия на рехавата тъкан в средостението
и около дългата на аортата. Контузия на сърдечната торбичка. Контузия на
сърцето. Контузия на двата бели дроба. Приложено е и съобщение за смърт
№125/20.06.2018г., л.89, издадено от „Съдебна медицина“ при МБАЛ Хасково АД,
което било входирано в ТП на НОИ Хасково под №
5101-26-22-3 на 04.07.2018г.
Под № 1015-26-175/04.07.2018г. на осн. чл.58, ал.1 от КСО Директорът на ТП на НОИ Хасково
издал заповед за извършване на разследване на злополука, станала на
19.06.2018г. с Е.З.Я.по декларация № 5101-26-22/02.07.2018г., като била
назначена и комисия в посочен състав с председател и трима членове, след които
представител на НОИ, на Инспекция по труда – Хасково и на осигурителя. На
комисията било разпоредено за резултатите от
разследването да се изготви протокол до 03.08.2018г.
С Писмо от 05.07.2018г. /л.88/, до РС
Свиленград били изпратени три еднообразни екземпляра на въпросната заповед №
1015-26-175, а с ново писмо № 5101-26-22-5 /без ясна дата/, л.86, Председателят
на РС Свиленград бил уведомен за подадена декларация от наследника на Е.З.Я.,
на длъжност „съдия“ в РС Свиленград и до него бил изпратен един екземпляр на
оригинал на въпросната декларация за вписване в Регистъра на трудовите
злополуки, поддържан от РС Свиленград.
От ТП на НОИ Хасково изпратили до ОДМВР
Хасково заявка /л.91/ за предоставяне на информация за настъпило ПТП във връзка
с разследване на трудова злополука.
С писмо вх. рег. №5101-26-22-6 от
10.07.2018г. на Административния ръководител на РС Свиленград до ТП на НОИ
Хасково били изпратени редица документи, сред които протокол за трудова
злополука № 1/20.06.2018г. /л.50/, приложение към чл.2, ал.2 от Наредба за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки,
надлежно попълнен. До ТП на НОИ били изпратени и още обяснения от адм. ръководител на РС-Свиленград, на служители от същия и
на служители от ОЗ“Охрана“ при МП и др. документи, вж. писмо вх. рег. №
5101-26-22-8/17.07.2018г., 34 и сл.
С писмо вх. рег. №
5101-26-22-9/01.08.2018г. /л.32/ от РУ Свиленград изпратили Констативен
протокол № 11/2018 за настъпило ПТП на 19.06.2018г. в района на Община
Свиленград, на път II-55 при км. 169+200. В същият /л.33/,
съставен от мл. автоконтрольор Драганов на
19.06.2018г., е описана следната фактическа обстановка: около 10,30 часа по път
II-55, км. 169+200 водачът Е.З.Я.при управление на
собственото си МПС марка „Фолскваген“, модел „Голф“,
с рег. № У **** АН, на входа на с. Миладиново, общ. Свиленград в посока от гр.
Свиленград към гр. Тополовград на ляв завой губи контрол над автомобила, излиза
от платното за движение в дясно по посока на движението си и навлиза в
отводнителния бетонов канал, при което се удря в бетоновата преграда. От удара
водачката е починала на място.
Под №5103-26-9 от 01.08.2018г. от
разследващата злополуката с Е.Т. комисия бил съставен протокол за резултатите
от извършеното разследване. В него били посочени данни за пострадалото лице, за
мястото и времето на злополуката, обща характеристика на работата, извършвана
от пострадалата, анализ на причините за възникване на злополуката и пр. Протоколът
от извършеното разследване бил изпратена на наследника на починалата Е.Т. /л.25/,
до адм. ръководител на РС-Свиленград /л.23/, до
ОП-Хасково /л.21/.
Под № 5104-26-25 от 02.08.2018г.
длъжностно лице при ТП на НОИ Хасково издало разпореждане на осн. чл.60, ал.1 от КСО за неприемане като трудова на
станалата на 19.06.2018г. злополука с Е.З.Я.. Разпореждането било съобщено на
законния представител на наследника на починалата, чрез изпращането му по пощата, като видно от разписката /л.18/ било
получено от него на 08.08.2018г. в 16,15 часа /л.17/.
Под вх. рег. № 1012-26-208 от 22.08.2018г.
в ТП на НОИ Хасково била регистрирана подадена на 21.08.2018г. по пощата
жалба до Директора на ТП на НОИ Хасково против това разпореждане от името на
наследника на Е.Т..
С решение № 1012-26-208-1 от
18.09.2018г. Директорът на ТП на НОИ Хасково отхвърлил подадената жалба.
Решението било съобщено чрез изпращането му по пощата и получено на
20.09.2018г. Жалбата до съда е подадена чрез органа и входирана
под рег. № 1012-26-208-2 на 03.10.2018г.
Прилагат се още: писмо на Кмет
на Община Свиленград /л.30/; заповед №503/24.10.2017г., л.58-гръб, ведно с
Вътрешни правила за организация и управлението на човешките ресурси в РС
Свиленград; обяснения от служители на РС
Свиленград и ОЗ“Охрана“ при МП; удостоверение за раждане на В.А.С. /л.101/;
удостоверение за наследници на Е.З.Я./л.100/;
При така
установената фактическа обстановка, като
взе предвид приобщения по делото доказателствен
материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания
административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок от лице, имащо
правен интерес от оспорването, срещу годен за обжалване административен акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна.
Проверяваното в настоящото производство решение изхожда
от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл.117, ал. 3, вр. ал. 1, Я. 2 б. „г” от
КСО. Досежно потвърденото с оспорения акт
разпореждане, последното също изхожда от компетентен издател, съобразно
разпоредбата на чл.60, ал.1 от КСО – издадено
от длъжностно лице при ТП на НОИ, гр. Хасково, сЯ.инспектор
по осигуряването Иванка Добрева Т..
Процесният административен акт е издаден в предвидената от закона писмена
форма, като съдържа всички предвидени в
чл.59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити, вкл. изрични правни и
фактически основания за постановяването си.
При проведената административна процедура по издаване
на обжалваният акт не се констатира да
има допуснати нарушения на специалните и общите производствени правила.
На първо място, такива не се констатират в процедурата
по издаване на потвърденото с решението разпореждане №5101-26-25 от 02.08.2018г.
на длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО. Особеното производство е отпочнато по реда на чл.3, ал.3 от НУРРОТЗ чрез подадена
декларация от малолетния наследник на починалата Т.. В изпълнение на чл.58, ал.1 от КСО и веднага след препращане на
тази декларация към ТП на НОИ град Хасково и нейното постъпване там от
Директора е издаден изричен акт, с който се открива специалното производство по
разследване на злополуката, при която е причинена смърт /вж.заповедта на л.83/.
С тази заповед се определя и съставът на комисията по чл.8, ал.1 от Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и
отчитане на трудовите
злополуки(НУРРОТЗ), при спазване на разпоредбите на чл.8,
ал.2, вр. с чл.7, ал.2 от същия подзаконов нормативен
акЯ. Резултатите от разследването намират своето обективиране в изричен писмен протокол по образец /л.26-28/,
съставен по реда и при условията на чл.10, като документът е изпратен и получен
от наследника на починалата Т..
Съдът констатира, че в протокола по
чл.10 от наредбата не се удостоверява подпис поставен от лицето по чл.58, ал.5
от КСО /съотв. от неговия наследник/, нито се
удостоверява да е дадена възможност за упражняване на правото на възражение по
установените факти относно настъпилата злополука в 3 дневен срок от подписване
на протокола /съотв. неговото съобщаване/, съобразно
чл.11, ал.2 от наредбата. Въпреки това, Съдът приема, че това нарушение не е
съществено такова, доколкото на първо място, в КСО /чл.58, ал.6, изр. второ/
изискването е само за връчване на протокола на засегнато лице/, като се
удостоверява изпратено до наследника на Е.Т. писмо с приложен протокол към него
/л.25/. На второ място, от това нарушение не се установява като последица нарушаване
на правото на защита на заинтересованото лице, наследник на починалото лице,
вкл. и досежно възможността да обори и пред съда фактическите
констатации, които се съдържат в протокола.
Резултатите от разследването, които
се обективират във въпросния протокол по чл.10 от
наредбата са валидни до доказване на противното относно следните компонента –
осигурител, пострадал, мястото и времето на злополуката, свидетелите на
злополуката и лицето, оказало първа помощ, обща характеристика на работата,
извършвана от пострадалия преди злополуката, специфичното физическо
въздействие, извършвано от пострадалия в момента на злополуката и свързания с това
действие материален фактор, анализ на допуснатите от лицето /пострадалия/
отклонение от нормалните действия и условия и материалния фактор, свързан с
тези отклонение, начина на увреждане и материалния фактор, причинил
увреждането, допуснати нарушения на нормативните актове, лицата допуснали
нарушенията и необходимите мерки за недопускане на подобни злополуки. Всички
тези неща намират своето конкретно описание в документа по чл.10, ал.10 от
наредбата и по тях не се възразява от жалбоподателя, нито пред органа, нито
пред съда. Нещо повече, тъй като протоколът все пак е изпратен на наследника на
починалата Т., то настоящият оспорващ е
притежавал реалната възможност още при административното оспорване да
прави възражения по всеки един от тези факти, въз основа на които органът по
чл.60, ал.1 от КСО прави своя извод относно характера на конкретната злополука,
съотв. това е налице и пред настоящия орган. Ето защо
пропускът, допуснат в насока неспазване на правото на възражение по чл.11 от
наредбата не се явява съществен такъв и не е самостоятелно основание крайният
акт да се счита за незаконосъобразен, доколкото този пропуск не влияе върху
крайния извод, че конкретната злополука с Е.Т., станала на 19.06.2018г. около
10,30 часа на път II-55, км.169+200 до
входа на с. Миладиново, общ. Свиленград, няма характера на трудова по см. на
чл.55, ал.1 от КСО. В крайна сметка целта, която се преследва в чл.9 от
наредбата е несъмнено постиганата, тъй като в протокола се удостоверява, че
всички релевантни за произнасяне на органа факти и обстоятелства са установени,
а и самият засегнат, чрез законния си представител надлежно упражнява правото
си на жалба против разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО, вкл. и
правото си на жалба пред съда, като не се удостоверява това лице да не е
запознато с документ от преписката, установяващ факти от значение за решаване
на спора. Освен това и според практиката на шесто отделение на ВАС „ според
чл.11 от наредбата, изискването за подписване на протокола от посочените лица
по чл.58, ал.4 и ал.5 от КСО е предвидено само, за се удостоверят, че са
запознати с него“ / вж. решение № 414/20.03.2019г., по ад. №5943/2018г. и
решение №189/07.01.2019г., по ад. №2705/2018г./
Ето защо не са налице основанията по
чл.146, Я.1-3 от АПК за обявяване на решенето за нищожно, съотв.
за незаконосъобразно.
Обжалваното
решението и потвърденото с него разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО са съответни на материалния закон.
Доколкото предмет на преценка от Съда е само решението
на Директора на ТП на НОИ Хасково и неговите доводи /фактически и правни/, този
състав ги намира за правилно изградени.
По делото не се спори, а и се установява от събраните
по делото писмени доказателства, че към 19.06.2018г. пострадалата Е.З.Я.заема в
РС-Свиленград длъжността „съдия“, въз основа на Акт за встъпване
№232/13.06.2016г., издаден на осн. решение на
Съдийската колегия на ВСС, взето на осн. чл.160 от ЗСВл. с Протокол №12/12.07.2016г.
Налице е специален устройствен закон, който определя
правата и задълженията на лицата, които заемат съотв.
длъжност „съдия“ в Районен съд.
Правата и задълженията, каквито несъмнено един съдия
има, се установяват в гл.Девета, раздел V, чл.210 и сл. от ЗСВл. Обемът на тези задължения е посочен много точно и
ясно в чл.210 от ЗСВл. Към 2018г. ЗСВл.
не съдържа изрична регламентация относно рамките на работното време на един
магистрат, каква е неговата продължителност, дали то е фиксирано и прочие, но
по арг. на чл.210, Я.3 от ЗСВл.
то следва да се приема, че не е фиксирано. Безспорно налице е чл.229 от ЗСВЛ,
който предвижда субсидиарно приложение на КТ по отношение
на неуредените въпроси, което до някъде може да оправдае наличния на л.55
документ, наречен „допълнително споразумение“ №22 от 20.09.2017г., като издаден
на осн. чл.67, Я.1, вр. с
чл.119 от КЯ. Въпреки това, макар и коментиран в раздел IV на
протокола, същият не следва да бъде ценен в насока установени параметри на
работното време на съдия при РС-Свиленград. По същият начин не следва да се
кредитират и предоставените на органа от осигурителя Вътрешни правила за организацията
и управлението на човешките ресурси в РС-Свиленград. Видно от техния обхват, те
не се прилагат за съдиите в този съд, макар и формално да се основават на
чл.80, ал.1, Я.2 от ЗСВл. Целият обем от въведения с
тях ред на организация и управление в РС Свиленград касае съдебните служители в
този орган на съдебната власт, като само и единствено относно установяване на
правото на ползване на редовен годишен отпуск има изрични постановки в тези
правила и относно съдиите. Никъде другаде и най- вече в раздел VIII - Трудова и служебна дисциплина, не
се употребява думата „съдия“, а само „служителите“, което отнася въпросните
правила именно към тази категория лица.
Ето защо, в тази насока /относно работното време на
един съдия/ фактическите констатации на органа се явяват неправилни, а
решаващият орган по чл.60, ал.1 от КСО неправилно обосновава фактически извод,
че Съдия Т. към м.юни 2018г. има задължението да бъде на работното си място, съотв. на мястото на работа от 8,30 часа до 17,00 часа. Независимо
от това обаче изцяло правилен е фактическият извод на органа, че на
19.06.2018г. Е.Т. е следвало да е на работа, съотв. е
отишла на работа в сградата на Рс Свиленград, където е изпълнявала и възложените
и следващи й се по силата на ЗСВл. задължения за един
съдия в РС. Също обосновани са и фактическите изводи, че в този ден Е.Т. до към
10,00 -10,15 часа е била в сградата на РС Свиленград, когато е видяна от редица
служители в РС Свиленград, вкл. и от служители на съдебната охрана. Също
правилна се явява и фактическата констатация на разследващия орган, че след
10,15 часа Е.Т. напуска сградата на РС Свиленград с цел предприемане на
пътуване с личния си автомобил в посока гр. Я. по обичайния пътен маршрут до
мястото на постоянното й живеене в гр. Я.. Отново не се спори, а и правилно се
установява от органа, че пътуването, което Е.Т. предприема на 19.06.2018г. след
10,15 часа към гр. Я. е изцяло по лична причина, а именно придобита информация
/вж. св. показания/ за внезапно влошаване на здравословното състояние на нейния
баща, който в това време живее в град Я..
Правилни се явяват също и фактическите установявания
на разследващата комисия, че около 10,30 часа на входа на с.Миладиново /на пътя
за град Я./, Е.Т. претърпява ПТП, описано в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица №11 /л. 33/, където подробно е даден и механизмът на
претърпяното ПТП - на ляв завой губи
контрол над автомобила, излиза от платното за движение в дясно по посока на
движението си и навлиза в отводнителния бетонов канал, при което се удря в
бетонова ограда и от удара почива на място. Спор по тези факти не се повдига от
страна на оспорващия. Видно от Постановление на прокурор при ОП-Хасково от
21.06.2018г. чрез справка на д-р Еленски, началник на отд.
„СМ“ при МБАЛ Хасково АД, при пострадалата са налице множество вътрешни
наранявания и контузии, следствие на този удар. Коментираните документи са
официални удостоверителни такива и имат обвързваща за съда материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в тях
факти и обстоятелства. В крайна сметка и при тези установявания на механизма на
злополуката, претърпяна от Е.Т. на 19.06.2018г. около 10,30 часа е изцяло
правилен правният извод относно нейния характер и че същата не е трудова по см.
на чл.55, ал.1 от КСО.
Макар мотивите на органа по чл.60, ал.1 от КСО в
неговото разпореждане да не са напълно състоятелни относно неговия краен правен
извод, то в процесното решение достатъчно подробно и изцяло
правилно се мотивира защо въпросната злополука с Е.Т. няма характер на
„трудова“ такава. Да, пострадалата е осигурено лице по см. на чл.4, ал.1 от КСО, да налице е внезапно увреждане на здравето, довело до смъртта на
пострадалата и това става по време на протичане на работния ден, за който съдия
Т. не ползва разрешен й отпуск, нито е командирована. Увреждането обаче не е
във връзка, нито по повод на извършваната от нея работа като съдия, още
по-малко в интерес на органа на съдебната власт, а е следствие на предприето
през работното й време лично пътуване по повод на лични /семейни/ проблеми на
починалото лице.
Съгласно чл.55, ал.1 от КСО трудова
злополука е: всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърЯ. Я.е. изискванията на закона е не само злополуката да
е през работното време на пострадалия, а /кумулативно/, използван е съюзът „и“,
да е във връзка с извършваната работа, и/или по повод на извършваната работа, и/или
в интерес на работата. Именно това не е налице в този случай. Пътуването, което
предприема Е.Т. сутринта на 19.06.2018г. към гр. Я. не е нито във връзка с
работата й на съдия в РС-Свиленград, нито е по повод на нея или в интерес на
тази й работа. Именно тази важна предпоставка убягва от полезрението на
пълномощника на оспорващия, но правилно се коментира в процесното
решение на Директора на ТП на НОИ. Освен това няма никаква функционална връзка
между настъпилото увреждане и условията на труд, защото увреждането не става в сградата на РС
Свиленград или на друго място, където починалата упражнява своята дейност като
съдия. Злополуката става на път от републиканската мрежа и тя е следствие на
допуснато от самата пострадала нарушение на правилата на движение, в резултат
на което същата по небрежност причинява ПТП, в следствие на което получава
тежки травми и почива.
Не е налице и хипотезата на трудова злополука съгласно
ал.2 на чл. 55 от КСО. Съгласно нея, на трудова злополука се приравнява и тази,
станала с осигурен по чл.4, ал.1
и чл. 4а
по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до:
1.основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с
постоянен характер; 2. мястото, където осигуреният обикновено се храни през
работния ден; 3. мястото за получаване на възнаграждение. Първо, защото отново
липсва предпоставката във връзка или в интерес на работата /която и тук е
задължителна/ и второ, защото пътуването не е по време на отиване към работното
място или на връщане от него, като съдът намира за напълно ирелевантен
спорът отново въздигнатия от страните за спорен въпрос - дали за напускането на
сградата на РС Свиленград Е.Т. уведомява съотв.
длъжностно лице, било то и самият административен ръководител на органа на съдебната
власт или не. Уведомяването не прави злополуката „трудова“ по своя характер. Той
само би бил оневиняващ отсъствието на лицето от работния процес по време,
когато същата дължи престиране на труда си. Фактът на
настъпването й /на злополуката/ по време на работния за съдия Т. процес не е
достатъчен да оправдае приложение на чл.55, ал.1 или ал.2 от КСО, защото по
време на настъпване на ПТП тя не упражнява дейност като съдия, а единствено
предприема това пътуване по лични /семейни/ причини, нито мястото на увреждане
е функционално свързано с основните задължения на един съдия. Събитието е
следствие на трагично стекли се обстоятелства, като данните от описанието на механизма
на допуснатото от Е.Т. ПТП, сочат на небрежно поведение от страна на самата пострадала
при управлението на личния й автомобил.
Единственият възможен извод, следващ
се от установените от органа и пред съда
факти, в контекста на приложените правни норми е, че злополуката не настъпва
по повод на извършвана от съдия Т. работа, която да е в интерес на
предприятието, нито увреждането е функционално свързано с конкретните условия
на труд за изпълняваната от пострадалата длъжност „съдия“ при РС - Свиленград. Я.е.
отново следва да се посочи, че не са налице кумулативно изискуеми се елементи
от фактическият състав на чл.55, ал.1 от КСО, както и не е налице приложимост и на хипотезата на чл.55, ал.2 от КСО,
поради което правилно органът при НОИ квалифицира злополуката с Е.Т., станала на
19.06.2018г., като нетрудова.
По тези мотиви, съдът намира оспорваното решение на
Директора на ТП на „НОИ”- Хасково за
постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в
съответствие с материално-правните разпоредби и при спазване на
административно-процесуалните правила, както и за съответен на целта на
закона, поради което следва жалбата
против него да се отхвърли.
При този изход на делото, основателна се явява
претенцията на пълномощника на административния орган за присъждане на деловодни
разноски, представляващи юрисконсулско възнаграждение. Съдът намира, водим от фактическата
и правна сложност на спора, и проявената процесуално активност от пълномощника
на ТП на НОИ Хасково, че справедливо се явява възнаграждение от 100 лева, на осн. чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на В.А.С.
с посочен адрес ***, ЕГН-**********, в качеството му на наследник на починалата
Е.З.Я., представляван от неговия законен представител /баща/ А.К.С. против
Решение №1012-26-208-1 от 18.09.2018г. на Директора на ТПНОИ Хасково, с което е отхвърлена жалбата му
против Разпореждане №5104-26-25/02.08.2018г. на длъжностното лице по чл.60,
ал.1 от КСО.
ОСЪЖДА В.А.С. с посочен адрес ***, ЕГН-**********,
представляван от неговия законен представител /баща/ А.К.С. да заплати на ТП на НОИ, гр.Хасково
направените по делото разноски за юрисконсулт в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :