Р Е Ш Е Н И
Е
№ 88
гр. Велико Търново, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично заседание на тринадесети май две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря М.Н.и участието на прокурора от ВТОП Весела Кърчева,
разгледа докладваното от председателя касационно НАХД № 10093/2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е
по касационна жалба, подадена от С.Х.Т. ***, против Решение № 93/21.02.2022г.
по АНД №902/2021г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е
потвърдено като законосъобразно Наказателно постановление № 21-1275-000929 от 01.06.2021
г. на Началник Сектор „ПП“ в ОД МВР – гр.В.Търново, с което на касатора за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП му е
наложена „глоба“ в размер на 30 лева; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени „глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП му е наложена „глоба“
в размер на 10 лева и на основание Наредба № Із2539 са му отнети общо 12 точки
Касаторът
оспорва решението като неправилно с мотив, че необосновано съдът е кредитирал
показанията на актосъставителя и свидетеля по съставяне на акта вместо
показанията на другите четирима свидетели, които установявали в пълнота до
най-малките детайли фактическата обстановка по случая, а именно, че не той е
управлявал процесния автомобил по време на проверката. Намира за неправилен
изводът на РС, че на тези свидетели не следва да се дава вяра, тъй като са
изложили своите твърдения едва при даването на обяснения пред АНО, а не на
място пред полицейските служители, както и заради това, че същите са в служебни
или приятелски взаимоотношения с него. В този смисъл изтъква, че показанията им
са дадени под страх от наказателна отговорност, като именно те са били по един
или друг начин съпричастни към случилото се, а обстоятелството, че са негови
служители или приятели не е основание за отхвърляне на показанията им при
положение, че между същите е налице пълна последователност и няма каквито и да
било противоречия. Изтъква също, че районния съд не е извършил проверка на
достоверността на показанията на полицейските служители. В тази връзка посочва,
че твърдяното от полицейските служители слизане от автомобила, както на него,
така и на другите пътуващи с него лица, би следвало да е заснето от камерата на
служебния патрулен автомобил. Такива записи обаче не са представени по делото,
не са налице данни и за извършен преглед на същите при издаване на
наказателното постановление. От друга страна посочва, че към момента на
възприемане на първото по ред нарушение (навлизане на автомобила му срещу пътен
знак „В1 – забранено навлизането на ППС“) патрулния автомобил е бил спрян, а
полицейските служители са били извън него, с оглед на което им е било
необходимо известно време докато настигнат управляваното от него МПС. Именно
поради това възниква съмнение, че същите са били очевидци на спирането на автомобила
и слизането му от мястото на водача. По тези изложени в жалбата съображения се
иска отмяната на решението на районния съд и постановяване на ново, по
същество, решение, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира
присъждане на разноски.
В съдебно
заседание, касаторът, чрез процесуалния си представител ***Н., поддържа жалбата
по изложените в същата съображения. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.
Ответникът
по жалбата – началникът на Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира
становище по спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
подадената жалба. Посочва, че ВТРС правилно е изяснил фактическата обстановка
след като е направил задълбочен анализ на доказателствата и правилно е приложил
материалния закон. Споделя изцяло доводите на съда и предлага решението да бъде
оставено в сила.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Велико Търново, като взе предвид
събраните по делото доказателства от ВТРС и наведените от касатора възражения
намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния
срок, до компетентния съд, което я прави допустима.
Съгласно чл.
63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред
административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава XII от АПК. Разпоредбата на чл. 218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на
решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи служебно
за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния
закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна, тъй като оспореното решение е
валидно, допустимо и правилно. Аргументите на съда за този извод са следните:
С.Х.Т. ***
като водач на МПС – лек автомобил „Ауди А8“ с рег. № ***, негова собственост, движейки се в гр. Велико
Търново на ул. „Климент Охридски“ навлиза срещу пътен знак „В1 – забранено
навлизането на ППС“ към ул. „Читалищна“. Описаните действия на С.Х.Т. били
възприети от служителите на ответника А.С. и В.Г., към него момент изпълнявайки
КПД. Възприемайки описаните действия на касатора, полицейските служители
последвали управлявания от него автомобил, който спрял на кръстовището на ул. „Читалищна“
с ул. „М. Кефалов“, като спрели непосредствено след него. Тогава
от автомобила, от мястото на водача, слязло лице от мъжки пол и тръгнало да
влиза в хотел „Царевец“. Полицейският служител Г. го спрял и поискал
документите – неговите и на автомобила. Лицето обаче заявило, че не ги носи, но
по-късно представило СРМПС, част II. От автомобила, от предна дясна врата, слезли
и лице от женски пол и малко дете. Служителите на ответника поискали
документите и на жената, но и тя не ги представила. С оглед на това същите
установили самоличността на лицата чрез РСОД - С.Х.Т., който бил във видимо
нетрезво състояние и мирис на алкохол, и К.А.И.. Служителите на ответника
поискали С.Т. да бъде тестван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARNA-0128, но той отказал като посочил, че в момента не той е
управлявал МПС, а И., като впоследствие посочил, че автомобилът е управляван от
С.К.. На Т. бил издаден талон за
медицинско изследване, който той отказал да получи – факт, удостоверен с подпис
на В.Г.. Прието било, че С.Т. е извършил нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и
нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за които в негово
присъствие му бил съставен АУАН серия GA № 353284/23.04.2021 г., в който същият вписал, че има
възражения. АУАН бил връчен /при отказ/ и в присъствието на Б.Б. –
служител в РУ – Велико Търново,
удостоверил отказа на жалбоподателя да му се връчи акта. На същата дата
/23.04.2021 г./ от Т. били депозирани писмени възражения, в които
били изложени твърдения, че не той е управлявал автомобила. С оглед на това, в
периода от 12.05.2021 г. до 01.06.2021 г. административнонакзаващият орган изискал и снел
писмени обяснения от посочените от жалбоподателя свидетели – К. И., С.К., В.К. и
А.Б.. Като е намерил възражението за неоснователно, от началник сектор „Пътна
полиция“ към ОД на МВР – Велико Търново е било издадено НП № 21-1275-000929 от 01.06.2021 г., с което
на С.Т. са наложени следните наказания: - за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП - „глоба“ в
размер на 30 лева; на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок 24 месеца и за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183,
ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лева. Със НП на
основание Наредба № Із2539 са му отнети общо 12 точки.
Наказателното
постановление е било връчено на санкционираното лице на 16.06.2021 г. и е
обжалвано от него по съдебен ред пред Великотърновския районен съд.
ВТРС от своя
страна е потвърдил НП като законосъобразно. Посочил е, че АУАН НП са издадени от материалнокомпетентни органи, в
законоустановените срокове и притежават необходимите реквизити. Съдът е
намерил, че нарушенията и деецът са установени по безспорен начин, санкциите са
правилно и законосъобразно определени и че жалбоподателят следва да понесе
неблагоприятните последици от противоправното си поведение. Конкретно по направените
от жалбоподателя възражения срещу НП, че не той е управлявал МПС, съдът е
изтъкнал, че по делото са разпитани две групи свидетели – служители на МВР и служители
и приятели на жалбоподателя. При анализа на показанията им съдът е дал вяра на
свидетелите от първата група, тъй като ги е счел за непротиворечиви, достоверни
и последователни. По отношение показанията на свидетелите от втората група съдът
е посочил, че същите макар да потвърждават изградената защитна позиция и теза
на жалбоподателя, в по-късен етап от започване на административнонаказателното
производството, следва да бъдат преценявани през призмата на тяхната
заинтересованост, поради факта на служебната им зависимост и подчиненост от
самия жалбоподател от една страна, а от друга – поради приятелските
взаимоотношения със същия. В този смисъл е приел, че същите не следва да бъдат кредитирани.
Постановеното
от Районен съд – Велико Търново решение е правилно. Касационната жалба е
неоснователна.
При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални
правила. Обратно на поддържаното в касационната жалба, въззивният съд е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора
обстоятелства, както и всички наведени от жалбоподателя в него производство
доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В
производството пред ВТРС от Т. не са били оборени фактическите установявания в
административнонаказателното производство, правилно кредитирани от районния съд
при постановяването на обжалваното решение. Делото пред въззивната инстанция е
било приключено и решението е било постановено от законен състав и в границите
на вменената му компетентност, като за заседанието е съставен протокол. Не се
установява при постановяването на обжалваното решение да е била нарушена
тайната на съвещанието.
Решението на
районния съд не е постановено в нарушение на закона. Със същото решаващият
състав е отговорил на всички направени пред него възражения и ги е отхвърлил
като неоснователни. Касационният съд споделя фактическите и правни изводи на
въззивната инстанция, като съответстващи на данните от събраните по делото
доказателства и на материалния закон.
Неоснователни
са възраженията на касатора за недоказаност на деянието, тъй като в
производството пред районния били кредитирани необосновано показанията на
актосъставителя и колегата му свидетел на акта. Тези показания са кредитирани
от решаващия първоинстанционен състав като подробни, обективни, последователни,
логични и напълно кореспондиращи помежду си, без да е налице основание да се
поставят под каквото и да е съмнение, съответно годен източник на
доказателства. Пред районния съд са събрани като доказателствено средство и
показания на друга група свидетели, дали обяснения в хода на съдебното
следствие, посочени от жалбоподателя. Данните, предоставени от тези лица
районният съд мотивирано е приел за недостоверни, като се е основал както на
съдържанието на изложеното от тези лица, така и на възприета от страна на
състава тяхна заинтересованост от изхода на делото, включително с оглед служебните
и приятелските им отношения с наказания водач, целящи чрез показанията си да
прикрият неговото противоправно поведение, с цел избягване на следващата му се
административнонаказателна отговорност. Тази оценка на доказателствената
съвкупност се възприема от касационния състав, поради което неоснователна е
тезата на процесуалния представител на касатора, че са налице пороци при формиране
на вътрешното убеждение на съда. В случая правилно въззивната инстанция е
приела за установено административното нарушение въз основа на показанията на
разпитаните свидетели – служители на ОД на МВР – В. Търново и очевидци,
възприели непосредствено излизането на касатора от собствения му автомобил. След
като тези свидетели категорично са потвърдили управлението на автомобила именно
от касатора, няма основание настоящата инстанция да ревизира изводите на съда
както относно доказателствената стойност на тези показания, така и относно
същината на съдържанието им. Цитираните показания на свидетелите са
безпротиворечиви, дадени при липса на заинтересованост, при което правилно са
били кредитирани от съда, при липса на оборващи ги доказателства.
Неоснователно
се твърди недостоверност на показанията на актосъставителя и свидетеля при
съставяне на АУАН предвид липсата на представени по делото записи от камерата
на служебния патрулен автомобил. В тази връзка следва да се отбележи, че
касаторът /жалбоподател пред РС/ не е правил искане пред първоинстанционният
съд, който е именно инстанцията по установяването на фактите и събирането на
доказателствата, за изискване на запис от проверката. Неизискването на такъв
служебно, без да е правено такова изрично искане от страна по делото, не
съставлява нарушение.
Предвид
изложеното, съдът намира, че след прецизен анализ на доказателствената
съвкупност, районният съд е извел аргументиран извод, че именно наказаният
водач е извършил вменените му административни нарушения. Описаните изпълнителни
деяния са съставомерни и съответстват както на посочените като нарушени
разпоредби, така и на приложените санкционни норми. Размерът на наложените му
административни наказания е фиксиран в приложените санкционни норми. Процесните
нарушения са типични за вида си и не разкриват по-ниска степен на опасност за
установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия
вид, която да обосновава прилагане на чл.28 от ЗАНН. Като е достигнал до същите
изводи, районният съд е постановил решението си при правилно приложение на
закона.
При така
изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
визираните в жалбата на касатора пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2,
предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
93/21.02.2022 г. по АНД № 902/2021 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.