Решение по дело №1010/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 385
Дата: 9 март 2022 г.
Съдия: Петър Георгиев Касабов
Дело: 20217180701010
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 април 2021 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

 

  385

 

гр. Пловдив, 09.03.2022 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ

                                                                                                   

при секретаря ДАРЕНА ЙОРДАНОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1010 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

І. Производството и исканията на страните:

1 Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

2. Образувано по съединени за общо разглеждане жалби на К.Г.Г., В.Д.Ч., Л.Х.О., Е.Л.З., всички със съдебен адрес:***, на Н.Б.Б. и Л.П.Б., със съдебен адрес:***, офис 10, против скица – виза за проучване и проектиране № 94-00-8841 от 25.10.2018г., издадена от главен архитект на община Карлово.

В жалбите се иска прогласяване на нищожност на издадената скица – виза за проектиране, алтернативно да се отмени същата по съображения, че е издадена в противоречие на чл. 79, ал.4 от ЗКН, чл. 32 и чл. 131 и чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Също така се твърди, че скицата не е съобщена на жалбоподателите като непосредствени и през улица съседи на предвидената за изграждане „Многофамилна жилищна сграда с магазини“ в УПИ VII-502.32 - жилищно строителство, кв. 42, гр. Карлово, както и че са налице отклонения от правилата и нормативите относно характер и начина на предвиденото застрояване. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

2. Ответникът – Главен архитект на община Карлово, оспорва жалбите. Поддържа, че скицата-виза е издадена на базата на одобрен и влязъл в сила ПУП, поради което е законосъобразна.

3. Заинтересованите страни: П.П.Т. с адрес: ***, Г.П. ***, М.Ф.С. и Б.Ф.С.,  с адрес: ***, чрез процесуалния си представител адв. П., поддържат становище за неоснователност на жалбите. Претендират присъждане на съдебни разноски.

4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не взема участие.

ІІ. По допустимостта:

5. Предмет на съдебен контрол е скица – виза за строеж в охранителна зона на единична културна ценността, която по смисъла на чл. 140, ал. 3 вр. ал. 4 от ЗУТ следва да бъде съобщена на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ. Видно от обсъдената по – долу фактическа обстановка оспорващите се явяват носители на вещни права върху съседните имоти и имоти през улица, спрямо които чрез способите на съдебната експертиза се установява, че скицата - виза  не съдържа нанесени изискванията на чл. 31, ал. 4, ал. 5 и чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ, който предвиждат задължителни разстояния между сградите за спазване при проектиране и одобряване на инвестиционните проект. Съдът с разпореждане № 3964/20.05.2021г. изрично е указал на ответния административен орган, че следва да представи доказателства за датата, на която скица – виза за проучване и проектиране № 94-00-8841 от 25.10.2018г. е съобщена на жалбоподателите. Такива доказателства не са представени, поради което съдът е длъжен да приложи последиците от недоказване като приеме, че оспореният административен акт не е съобщен на жалбоподателите. При това положение жалбите се явяват подадени в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебен контрол, поради което се явяват ДОПУСТИМИ.

ІІІ. Фактите по делото:

6. Съгласно нотариален акт № 77, том 2, рег. 5428, дело 389 от 19.09.2001г., вписан под № 98, том 6, рег. 1548, дело 139 от 19.09.2001г. на Служба по вписвания гр. Карлово, К.Г.Г. е придобил дворно място цялото застроено и незастроено с площ 321 кв.м.,  находящо се в гр. Карлово, ведно с построената в него паянтова жилищна сграда и ведно с всички други строителни подобрения и трайни насаждения, планоснимачен номер 836 в кв. 40, за който е отреден парцел XIII.

7. Според нот. акт за собственост на недвижим имот на основание съдебна делба №  173, т, 1, дело 345 от 07.08.1983г., Н.Н.Ч. е признат за собственик на целия първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, западния гараж заедно с две избени помещения зад този гараж, ½ ид.ч. от общите части на сградата и на ½ ид.ч. от дворното място - застроено и незастрено, цялото от 430 кв.м., съставляващо имот пл. № 852 в кв.42 по плана на гр. Карлово, находящ се на ул. ***.

Съгласно Удостоверение за наследници № 2472/30.09.2019г. /л.409/ Нено Н.Ч. е починал на 26.09.2019г. като е оставил следните наследници: В.Д.Ч. – съпруга, Н.Н.Ч. – син, Б.Н.Ч. – син.

8. Съгласно нотариален акт № 153, том 2, н. дело № 579 от 1991г., Л.Х.О. е придобила собственост върху приземен етаж, целия втори етаж и цялото свободно таванско помещение от двуетажна къща, цялото дворно място, в което е построена, ведно с всички подобрения и насаждения в него, цялото застроено и незастроено от около 313 кв.м., находящ се в гр.Карлово, пл. № 846, кв. 42, парцел V по плана на града.

9. По силата на нотариален акт за дарение № 22, том 8, н.дело № 2375 от 1975г. Л.Х.О.и Л.Х.О. са придобили собствеността върху първи етаж от двуетажна къща, построена в дворно място – застроено и незастроено от около 311 кв.м.,  находящо се в гр.Карлово, пл. № 846, кв. 42, парцел V.

10. Съгласно нотариален акт № 177, том 3, рег. 7937, дело 631 от 05.11.2003г., вписан под № 38, том 9, рег. 2225, дело 1769 от 05.11.2003г. на Служба по вписвания гр. Карлово, Н.Б.Б. е придобил дворно място цялото застроено и незастроено с площ 1067 кв.м.,  находящо се в гр. Карлово, ведно с построените в него жилищна сграда, навес без оградни стени, както и всички строителни подобрения и трайни насаждения, който имот по регулационния план на града съставлява УПИ ХII-837, кв. 40, за който е отреден парцел XIII.

11. По искане № 94-00-5036/7 от 08.01.2021г. /л.64/ от П.П.Т., Марга Иванова Топласка, С.И.С., Г.П.П., на основание чл. 148, ал. 1, 2 и ал. 4 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ главният архитект на община Карлово е издал разрешение за строеж № 5/15.01.2021г. /л.63/ за извършване на строителство на „Многофамилна жилищна сграда с магазини“ в ПИ с идентификатор 36498.502.32 по КККР гр. Карлово, съответстващ на УПИ VI-502.32-жилищно строителство, кв. 42 по регулационния план на гр. Карлово, категория на обекта: четвърта, технически показатели: ЗП – 301,38 кв.м., РЗП 1495,25 кв.м., кота ± 0 – 440,25, кота корниз + 15,00, кота било +17,12.

Приложени документи към разрешението за строеж са: скица на ПИ № 15-762423/19.10.2018г., изд. от СГКК – гр. Карлово, скица виза за проучване и проектиране № 94-00-8841/25.10.2018г., издадена от главния архитект на община Карлово, становище № СТ-84-328/30.12.2020г. от Министерство на културата, с което се съгласува: виза за проектиране и технически инвестиционен проект за „Многофамилна жилищна сграда с магазини“ в УПИ VI-502.32-жилищно строителство, кв. 42 по плана на гр. Карлово, ПИ с идентификатор 36498.502.32 по КККР – част Архитектура.

12. Видно от представената извадка от КК на гр. Карлово и извлечение от действаш ПУП-ПРЗ за поземлен имот с идентификатор 36498.502.32  с площ 751 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: средно застрояване, е отреден парцел VI-502.32-жил.строителство; за поземлен имот с идентификатор 36498.502.836  с площ 330 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), е отреден парцел ХIII-836; за поземлен имот с идентификатор 36498.502.879 с площ 321 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), е отреден парцел VIII-879; за поземлен имот с идентификатор 36498.502.882 с площ 468 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), е отреден парцел V-882; за поземлен имот с идентификатор 36498.502.837 с площ 1095 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), е отреден парцел ХII-837;  УПИ ХIII-836 и УПИ ХII-837 се намират през улица, а УПИ VIII-879 и УПИ V-882 е съседен на УПИ VI-502.32-жил.строителство.

13. Със заповед № РД-542 от 20.06.2018г. на кмета на община Карлово /л.452/ е одобрен ПУП-ПРЗ частично за УПИ VI-887 - /ПИ с ид. 36498.502.881/ и УПИ VII-880 /ПИ с ид. 36498.502.880/ в кв. 42 по регулационния план на гр. Карлово. В частта на регулацията подробният устройствен план предвижда от УПИ VI-887 - /ПИ с ид. 36498.502.881 и УПИ VII-880 /ПИ с ид. 36498.502.880/ да се обособи един нов УПИ 502.32-жилищно строителство в кв. 42, съгласно нанесени линии и щрихи и надписи в зелен цвят в графичната част на проекта.

В частта за застрояване подробния устройствен план за новообразувания УПИ 502.32-жилищно строителство в кв. 42 предвижда основно, свободно средно застрояване, съобразно ограничителните линии и застрояване в червен пунктир, коти в черно и устройствени показатели по проект.

Съгласно акт за постъпили /не постъпили  възражения/ от 31.08.2018г. /л. 453/, заповед №  РД-542 от 20.06.2018г. на кмета на община Карлово е влязла в законна сила на 14.08.2018г.

Съгласно съдебно удостоверение с изх. № 2613/28.06.2021г. в Административен съд -Пловдив е образувано адм.д. № 1704/2021г. с предмет оспорване Заповед № РД-542 от 20.06.2018г. на кмета на община Карлово. Производството е прекратено с определение № 1765/17.11.2021г. по адм.д. № 1704/2021г. на Административен съд – Пловдив, което към настоящия момент е оспорено пред касационната инстанция не е влязло в законна сила.

14. По заявление вх. № 94-00-8841/25.10.2018г., на основание чл. 140, ал.1 във връзка с чл. 140, ал.2 от ЗУТ, е издадена скица - виза за проектиране – „извлечение от действащ ПУП-ПРЗ за УПИ VI-502.32-жил.стр., кв.42, гр. Карлово, общ. Карлово, одобрен със Заповед №  РД-542 от 20.06.2018г.“.  Със скицата се разрешава проучване и проектиране на инвестиционен проект за обект: „Жилищна сграда със смесени функции“ – основно застрояване в зона „Жс“ с Нк ≤ 15м, Кинт ≤2, Пзастр≤70%, Позел≤30% по указаните в червен цвят линии на застрояване и котировки в УПИ VI-502.32-жил. стр., кв. 42, гр. Карлово.

15. По делото бе допусната основна и допълнителна съдебно-технически експертиза с вещо лице арх. П.М., чиито заключения се приеха без възражения от страните и се кредитират с доверие от съда. 

Според вещото лице, ако се приеме че ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 0A-542/20.06.2018г. на кмета на община Карлово, не е влязъл в законна сила действащи се явяват ПУП и ПРЗ, одобрени със Заповед № 1191/30.06.1998г. на кмета на община Карлово. В тази хипотеза издадената виза променя характера на застрояването от нискоетажно в средноетажно и правилата и нормите за съответната одобрена устройствена зона „Жм". Респективно скица-виза за проучване и проектиране № 94-00-8841 от 25.10.2018г. не отговаря от техническа страна и на условията, поставени в чл.140, ал.2 и ал.4 от ЗУТ.

В случая визата за проектиране е издадена върху извадка от ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 0A-542/20.06.2018г. на кмета на община Карлово, като отразява свободно средно етажно застрояване, какъвто е и текста на тази заповед. Както в графичната част към одобреното изменение на ПУП-ПРЗ, така и на извадката от ПЗ, върху която е дадена виза за проучване и проектиране, фигурира подземно застрояване по уличната и страничните регулационни граници, нанесено с червени ограничителни линии на застрояване. Издадената скица-виза за проучване и проектиране № 94-00-8841 от 25.10.2018г. не предвижда промяна в показателите по смисъла на чл. 18 от ЗУТ от действащия план (одобрен със  заповед № РД-542/20.06.2018г. на кмета на община Карлово) по отношение на имотите на жалбоподателите.

Експертизата прави заключение, че обжалваният акт не отговаря на изискванията за скица-виза, тъй като няма приложена (описана в същия) скица за ПИ 36498.502.32 издадена от СГКК. Документът е озаглавен „Извлечение от действащ ПУП-ПРЗ за УПИ VI-502.32-жилищно строителство , кв.42, гр.Карлово, община Карлово, одобрен със Заповед № РД-542/20.06.2018г. на кмета на община Карлово и не съдържа номер и дата на издаване; липсват задължителни реквизити по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ като: копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради в съседни имоти и с нанесени линии на застрояване и допустими височини и отстояния, както и допустими отклонения по чл. 36 от ЗУТ. В дадената виза не са нанесени изискванията на чл. 31, ал. 4 и чл. 32, ал.1 и ал. 2 от ЗУТ, който предвижда задължителното им спазване при проектиране и одобряване на архитектурния проект.

Експертизата установява, че застрояването в новообразувания УПИ VI-502.32, кв. 42, по плана, одобрен със Заповед № ОА542/20.06.2018г. на кмета на община Карлово, попада в охранителна зона на „***“, (с принадлежащите й дворове, оргадни зидове и порти) на ул*** (сега № 3), кв. 40, XVIII – 833 (съгласно КК – XVIII – 873), обявена ДВ бр. 101/1964г. като архитектурно – строителен паметник на културата с категория за сведение; с ДВ бр. 39/1970г. като художествен паметник на културата (без определена категория); Дворът на „***“ в пл. № 837 е деклариран като паметник на градинско – парково изкуство с писмо № 3942/12.12.1985 на НИПК. Тези обстоятелства са удостоверени в становище на Министерство на културата с изх. № СТ-84-328/30.12.2020г.

Вещото лице не е констатирало към ПУП и ПРЗ, одобрени със Заповед № 1191/30.06.1998г. на кмета на община Карлово, да са одобрени специфични правила и нормативи. Такива не са представени и от общинската администрация.

В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че издадената скица – виза не съдържа задължителни линии на застрояване, поради което не отговаря на изискванията на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ.

По отношение на съществуващата сграда с идентификатор 36498.502.836.1 в имота на жалбоподателя Г. – УПИ XIII-836, кв. 40 във визата няма котирани разстояния през улица или нанесено изискване за спазване на чл. 32, ал. 1 или ал.3 ЗУТ. При изискуемо разстояние по чл. 32, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ - 12 м (максимално допустими по виза 15 м, редуцирани с  3 м за нежилищен първи етаж на жил. сграда в УПИ XIII – 836, кв. 40) , предвиденото по скицата – виза е 9,92 м.

По отношение на съществуващата сграда с идентификатор 36498.502.836.1 в имота на жалбоподателя О. - УПИ VIII-879, кв. 42, която се запазва по действащия ЗП, което е отразено в скицата виза и общата странична регулационна линия с УПИ VI-502.32, разстоянието е 2,7 м при минимално изискуемо - 3м. по смисъла на чл. 31, ал. 4 от ЗУТ.

По отношение на съществуващата сграда в имота на жалбоподателя Ч. - УПИ V-882, кв. 42 и общата странична регулационна граница е 3,28м като на визата не е котирано разстоянието, но не е нарушено условието на чл. 31, ал.4 от ЗУТ.

По въпроса каква е дълбочината на застрояването в процесния имот и спазени ли са нормативите за разстояния по чл. 31, ал. 5 от ЗУТ, спрямо непосредствено съседните УПИ XIII-836 и УПИ XIII-879, вещото лице е дало отговор, че във визата не е нанесено изискване за спазване на чл. 31, ал. 5 ЗУТ, спрямо посочените УПИ.

IV. От правна страна:

16. Съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от ЗУТ, възложителят или упълномощено от него лице са лицата, които могат да поискат виза за проектиране. Същата се издава от главния архитект на общината в срок до 14 дни от постъпване на заявлението. Предвид нормата на чл.161 ал.1 от ЗУТ, възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон. В случая скицата – виза за проектиране е издадена на лица, имащи качеството на собственици на имота.

Нормата на чл.140, ал.2 от ЗУТ предвижда, че визата за проектиране представлява копие (извадка) от действащ подробен устройствен план с обхват поземления имот и съседните му поземлени имоти, с означени налични сгради и постройки в него и в съседните имоти, и с нанесени линии на застрояване и допустими височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има такива, както и допустимите отклонения по чл. 36 ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 140, ал. 3 от ЗУТ сочи случаите, в които издаването на виза за проектиране е задължително.  В тези случаи с визата се допуска строителство, различно от плана за застрояване или непредвидено в плана, без да се изменя самия план - чл. 12 ал. 3, чл. 41 ал. 2, чл. 50, чл. 133 ал. 6 и чл. 134 ал. 6 ЗУТ. В случаите на чл. 58, 59 и чл. 140, ал. 4 от ЗУТ визата за проектиране изцяло замества плана, тъй като такъв не е одобрен. Когато визата за проектиране допълва или изменя плана за застрояване, тя става част от него.

В горните хипотези визата за проектиране се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ, с изключение на случаите, когато са представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата.

Видно от доказателствата по делото и непротиворечивите заключения на вещите лица, оспорената в настоящото производство скица – виза е издадена именно в хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ЗУТ, тъй като третира строеж в охранителната зони на единична културна ценността - „***“ в пл. № 837, по смисъла на чл. 48, т. 1 от Закона за културното наследство.

По смисъла на чл. 140, ал. 2 вр. ал. 4 от ЗУТ скицата – виза замества ПУП, респ. става част от предвижданията му, поради което се съобщава на заинтересуваните лица по чл. 131 от ЗУТ. В посочената хипотеза, дори и допуснатото с визата строителство да не се различава от това, предвидено по плана за застрояване и поради това с визата този план да не се изменя или допълва, издаването и е задължително ex lege – по силата на изрично законово предвиждане, поради което същата има характер на индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелен съдебен контрол.

Правната уредба изисква, когато няма одобрени специфични правила и нормативи (какъвто се установява настоящият случай), визата за проектиране по чл. 140, ал. 4 от ЗУТ да се издава със задължителни линии на застрояване и максимално допустима кота корниз. Посоченото правило е императивно като неспазването му дава самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административния акт поради материална незаконосъобразност и съществен порок във формата.

V. По съдебните разноски.

17. Предвид изхода на делото претенцията на жалбоподателите за присъждане на съдебни разноски се явява основателна.

Разноските на жалбоподателя Л.П.Б. се доказват в размер на 1859,70 лева, от които 20 лева за държавна такса, 900 лева за адвокатска защита и 939,75 лева за възнаграждение на вещо лице.

Разноските на жалбоподателите: К.Г.Г., В.Д.Ч., Н.Б.Б., Л.Х.О., Е.Л.З., се доказват в размер на 1671,25 лева, от които 40 лева за държавна такса, 700 лева за адвокатска защита и 931,25 лева за възнаграждение на вещо лице.

На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ скица – виза за проучване и проектиране № 94-00-8841 от 25.10.2018г., издадена от главен архитект на община Карлово.

ОСЪЖДА община Карлово да заплати на К.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, В.Д.Ч., ЕГН **********, с адрес: ***, Н.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Л.Х.О., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1671,25 лева (хиляда шестстотин седемдесет и един лева и двадесет и пет стотинки), представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА община Карлово да заплати на Л.П.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от общо 1859,70 лева (хиляда осемстотин петдесет и девет лева и седемдесет стотинки), представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/