Р
Е Ш Е Н И Е
22.10.2020 год.
Номер . . . . . . . . .
. . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд първи състав
На 11 (единадесети) юни Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател
Дияна П.
Секретар Мюжгян Ахмедова,
Прокурор . . . . . . . .
. . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Д.П.
гражданско дело номер 374
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с
чл.240 от ЗЗД вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, чл.382 от КЗ и чл.86
от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище: гр.
София, адрес на управление:***, офис – С.Л., ет. 2, офис 4, представляван по
закон от Н.Т.С.и М.Д.Д.– Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие
от Е.Р. - юрисконсулт срещу А.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***,
с които се иска да бъде прието за установено, че ответника дължи на ищеца
сумата 1911.28 лева ( хиляда деветстотин и единадесет лева и двадесет и осем
стотинки), представляваща главница, ДОГОВОРНА ЛИХВА 473.48 лева (четиристотин
седемдесет и три лева и четиридесет и осем стотинки) за периода от 18.09.2017 г.
до 18.01.2019 г., ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ПРЕМИЯ
1700.00 лева (хиляда и седемстотин лева), за периода от 18.09.2017 г.
до 18.01.2019 г., ЛИХВА ЗА ЗАБАВА 184.42 (сто осемдесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки), за периода от 19.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда,
ЗАКОННАТА ЛИХВА от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до
изплащане на вземането, КАКТО И СУМАТА 135.38 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет
и осем стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като
вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за заем
CrediGo №5332-00009063 сключен на 18.07.2017г. между „Микро Кредит“ АД и А.С.П.,
като в последствие вземанията по
договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 10.01.2018г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №86/08.03.2019г. по ч.гр. дело №190/2019г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените по делото разноски, включително и по
заповедното производство.
В исковата молба се твърди, че между „Микро Кредит“ АД и ответника е сключен
договор за заем, като на последния е отпусната в заем сума от 2000 лв. Погасяването на заема било договорено на 18 равни
месечни вноски съгласно договора и общите условия към него, всяка в размер на
140.28 лв., първата на 18.08.2017 г., а падежът на последната бил на 18.01.2019
г. Сочи се, че страните са се споразумели върху главницата да се начислява
договорна лихва върху главницата в общ размер на 525.04 лв., която е включена в размера на погасителната вноска 140.28 лв. Договора бил сключен за срок до 18.01.2019 г.
На
основание сключения договор „Микро Кредит" АД, в качеството си на
застрахователен посредник предоставя на ответника финансиране и разсрочване на
сключена с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита"
към застрахователна компания „УНИКА Живот" АД, ЕИК *********, съгласно която
ответникът се е задължил да върне на ищеца платената от страна на „Микро
Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 18 месеца, на равни
погасителни вноски, дължими на падежните дати на погасителните вноски по
договора за заем, всяка в размер на 100,00 лева, платими считано от 18.08.2017г.,
или обща сума за застрахователна премия 1800 лв. Падежът на месечните вноски и
по двата договора бил на 18-то число от месеца. Излага, че предвид факта, че
ответникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е изплатил
изцяло дължимия паричен заем, нито по договора за застраховка. Срокът на договора
за заем е изтекъл на 16.01.2019 г., поради което ответника дължал остатъчните вноски по
погасителен план по договора, ведно с договорната лихва и по закупената
застраховка и обезщетение за забава.
Към
настоящия момент размерът на погасеното от длъжника задължение по договора за
кредит било в общ размер на 240.28 лева. Плащанията са разпределени по следния
начин 88.72 лв. по договора за кредит, 51.56 лв. договорна лихва по кредита и 100.00
лв. застрахователна премия.
Поради
неизпълнение на задълженията на ответника се сочи, че на ответника е начислена лихва
за забава в размер на 184,42 лв. за периода от 19.09.2017г. (датата
на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска)
до датата на подаване на заявлението в съда.
Ищецът
аргументира активната си материална легитимация по иска със сключен с
кредитната институция договор за цесия, с която последната му е прехвърлила
вземането си от ответника. За прехвърляне на вземането ответника е
бил уведомен по пощата, като известието за доставяне е получено лично от
ответника на 24.01.2018 г. Представено е и уведомление до ответника за
извършената цесия, което да бъде връчено заедно с исковата молба. Налице било и
потвърждение на извършената цесия на осн.чл.99, ал.3 от ЗЗД.
Поради неплащане на задължението по договора за заем ищецът
депозирал против ответника заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по което било образувано чгр.д.№190/2019 г. по описа на ВПРС.
В
срока за отговор, ответникът по делото, чрез назначения му от съда особен
представител е депозирал такъв, с който по същество оспорва предявените
вземания. Същият възразява срещу наличието на активна легитимация на ищеца по
делото, като в тази връзка поддържа становище, че не е изпълнено задължението
по чл.99, ал.3 от ЗЗД за съобщаване на цесията на длъжника.
В съдебно заседание ответникът се представлява от назначения
му от съда особен представител.
Ищецът взема писмено становище по съществото на спора, като
моли съдът да се произнесе положително по предявените искове.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда
на чл. 12 и чл. 235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното към настоящето, ч. гр. д. №190/2019 г. по
описа на ВПРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е
била издадена заповед за изпълнение срещу ответника за следните суми: 1911.28 лева (хиляда
деветстотин и единадесет лева и двадесет и осем стотинки), представляваща
главница, договорна лихва 473.48 лева (четиристотин седемдесет и три лева и
четиридесет и осем стотинки) за периода от
18.09.2017г. до 18.01.2019 г., застрахователна
премия 1700.00 лв. (хиляда и седемстотин лева), за периода от 18.09.2017г.
до 18.01.2019 г., лихва за забава 184.42 лв. (сто осемдесет и четири
лева и четиридесет и две стотинки), за периода от 19.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 135.38 лв. (сто тридесет и пет лева и тридесет и осем
стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като вземането
произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за заем CrediGo
№5332-00009063 сключен на 18.07.2017г. между „Микро Кредит“ АД и А.С.П., като в
последствие вземанията по договора са
прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 10.01.2018г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г.
Предвид невъзможността длъжникът да бъде намерен на
регистрирания от него адрес в НБДН, както и по месторабота, за му бъде връчена
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, съдът на основание чл. 47, ал. 6 вр. ал. 5 и чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, съдът с
разпореждане от 28.03.2019 г. е дал указания на заявителя да предяви иск, който
е предявил такъв в определения от закона срок и въз основа на който е
образувано настоящото производство.
На 18.07.2017 г. ответникът е сключил договор за паричен заем
CrediGo№5332-00009063 с „Микро
Кредит“ АД. Съдържанието на правоотношението е установено с договора.
Ответникът заедно с договора за заем е сключил и договор за допълнителна услуга
– застраховка на 18.07.2017 г., подписал е и засрахователната полица със
застрахователна компания „Уника Живот“АД, гр.София чрез посредничеството на „Микро
Кредит“ АД. Съгласно договора за допълнителна услуга ответника дължи по
договора за застраховка разсрочено плащане на застрахователната премия в размер
на 1800.00 лв., на осемнадесет месечни вноски от по 100.00 лв. месечно, за
покриване на посочените в застрахователната полица рискове – в пунк I, ал.(1), т.11 – 17.
Срокът на договора е изтекъл на 18.01.2019 г. и ответникът,
като заемополучател не е изплатил задълженията си по него – главница по заема,
договорна лихва и лихва за забава. Ответникът не е заплатил и застрахователната
премия по договора за застраховка.
На 16.01.2015 г. ищецът е сключил с „Микро Кредит“ АД договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, като с Приложение № 1/10.01.2018
г. е прехвърлено, заедно с други вземания и процесното от ответника. Цесията е
потвърдена от цедента. По пощата е уведомен и ответника по пощата на 24.01.2018
г. видно от приложеното известие за доставяне. Към исковата молба е приложено и
второ уведомление за извършената цесия, което е връчено заедно с исковата молба
на ответника чрез назначения особен представител.
Ищецът след като ответника не е заплатил задълженията си по
прехвърлените договори за заем и застраховка е депозирал заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред съда въз основа на което е
образувано ч.гр.д.№190/19 г. на ВПРС..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД
вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, чл.382 от КЗ и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД и
имат за предмет установяване дължимостта на посочените главница, застрахователна
премия, лихви и такси в издадената по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и иска е предявен в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което и същият
се явява процесуално допустим.
По основателността на исковете, съдът намира следното:
От събраните в хода на производството доказателства се
установи, че ответникът и „Микро Кредит“ АД са се намирали в облигационно
отношение по договор за заем от 18.07.2017 г. Това обстоятелство се установява
и от изявлението на ответника в договора – чл. 2 от същия. В договора са
посочени неговите основни параметри, а именно 18-месечен срок на действие,
размер на вноските от по 140.28 лв./която включва главница и договорната лихва/,
цялото задължение по кредите главница и лихва в общ размер на 2525.04 лв., дати
на плащане на вноските 18 на брой, фиксиран годишен лихвен процент 30.94 % и годишен процент на разходите в
размер на 49.77%. Погасителния план е неразделна част от договора, който също е
подписан от ответника. Ответникът се е запознал и съгласил, чрез полагане на
подписа си с Общите условия по посочения договор за кредит. Поради което съдът счита възражението на особения
представител за неизпълнение на законовите изисквания на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК и претендираната въз основа на
недействителност на договора за неоснователно.
Освен връщане на използваната сума предоставена на
кредитополучателя последният дължи и договорна лихва върху нея в договорения
срок, на осн. чл.16-17 от Общите условия. В чл.23 от същите заемополучателя е
дал съгласие, заемодателя да прехвърля вземането по договора на трети лица.
В същото време страните са уговорили санкции и обезпечения
при несвоевременно изпълнение на задълженията по договора – раздел IX от Общите условия.
Съгласно Общите условия, договора за допълнителни услуги и
застрахователната полица, ответника дължи и застрахователната премия в общ
размер на 1800.00 лв.
Изискуемостта на
вземанията по договора е настъпила поради изтичане на срока за който е сключен
с падеж последната погасителна вноска 18.01.2019
г.
От заключението на съдебно счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е заплатил част от главницата в размер на 240.28 лв.,
с която сума са погасени изцяло първата погасителна вноска по договора за
кредит 140.28 лв. и първата вноска от застрахователната премия в размер на
100.00 лв. Останали са дължими суми по договора за заем – главница в общ размер
на 1911.28 лв., договорна лихва 473.48 лв., застрахователна премия в размер на
1700.00 лв. и лихва за просрочие по договора за заем в размер на 18.70 лв. Ето защо при тези данни и предвид липсата на
ангажирани от ответника доказателства, чиято е доказателствената тежест за
установяване на положителния и изгоден за него факт на извършено плащане, съдът
приема, че ответникът дължи останалата част от предоставената му главница по договора за заем, договорената по него
лихва, обезщетение за забава – лихва за просрочие и застрахователната премия по
договора за допълнителни услуги, установени
от експертното заключение.
Съгласно
чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на
Република България, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се
считат за нищожни.
Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление
на Министерския съвет на Република
България. ГПР като понятие не е тъждествено с ГЛП, защото включва всички
разходи по кредита. Законната лихва е определена с Постановление № 100 от
29.05.2012 на МС за задължения в левове - основният лихвен процент на Българската
народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс
10 процента (в сила от 01.07.2012г.). За периода на процесния договор за заем
основния лихвен процент на БНБ е бил 0%. Съответно съгласно чл. 19, ал. 4 и 5 от Закона за потребителския кредит
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва, т.е 50%. В процесния договор за потребителски кредит е
договорен годишен процентна разходите 49.77% в чл.2, ал.1, т.8 от договора.
Изпълнение
са и задълженията по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК, като в договора за заем –
погасителния план е посочен размер на дължимата главница и лихва, общия размер
на главницата и общия размер на договорната лихва. Поради изложеното съдът
намира за неоснователно възражението на ответника, че договора е нищожен поради
противоречие със закона на това основание.
Ответникът
се е задължил да заплати застрахователната премия по сключения договор за
допълнителни услуги – застраховка, която както е посочено в общите условия не е
била задължителна предпоставка за сключване на договора за заем. В
застрахователната полица са посочени и рисковете, които застраховката покрива.
Активната материална легитимация на ищеца се установява от
представените с исковата молба писмени
доказателства: договор за заем CrediGo №5332-00009063 сключен на 18.07.2017г.
между „Микро Кредит“ АД и А.С.П., Приложение 1 от 10.01.2018г. към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г. сключен между „Микро Кредит“ АД и „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на което са прехвърлени вземания,
сред които е и това от ответника по процесния договор за заем.
По
делото е представено и доказателство-известие за доставяне, получено от
ответника писмо, с което цесията му е съобщена цесионера. Независимо от това
към исковата молба е приложено друго уведомление, което е връчено заедно с
препис от нея на ответника чрез особения представител. Съобразно
безпротиворечиво приетото в съдебната практика становище, което съдът следва да
вземе предвид по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК е че съобщаването на
цесията е извършено с връчване на препис от исковата молба. В същото време
обаче следва да се има предвид, че предвиденото в закона изискване за
уведомяване на длъжника от цедента има за цел да създаде достатъчна сигурност
за него за извършената замяна на стария му кредитор с нов и да обезпечи точното
изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е
легитимирано. В случая ответникът не доказа да е изпълнил задължението си на
стария кредитор, което евентуално при липса на надлежно уведомяване би го
освободило от отговорност пред цесионера.
Ето
защо, по изложените по-горе съображения, съдът приема, че ищецът притежава
активна материална легитимация по иска и въз основа на изложеното по-горе
относно съществуването на процесните вземания в предявения размер, съдът
намира, че следва да уважи исковете изцяло.
Предвид
изхода на спора, ищецът има право на разноски, за което е направил изрично
искане съобразно уважената част от исковете. С оглед изхода на делото, от общо
1264.22 лв. разходи за ищеца /държавна такса за образуване на дело,
възнаграждение за особен представител, възнаграждание на вещо лице и
юрисконсулско възнаграждение/.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище: гр. София, адрес на управление:***,
офис – С.Л., ет. 2, офис 4, представляван по закон от Н.Т.С.и М.Д.Д.–
Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие от Е.Р. - юрисконсулт и ответника А.С.П. с ЕГН **********, постоянен адрес ***, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ
ОТВЕТНИКА, в следните размери: сумата 1911.28 лева (
хиляда деветстотин и единадесет лева и двадесет и осем стотинки),
представляваща главница, договорна лихва 473.48 лева (четиристотин седемдесет и
три лева и четиридесет и осем стотинки) за периода от 18.09.2017 г.
до 18.01.2019 г., застрахователна премия
1700.00 лева (хиляда и седемстотин лева), за периода от 18.09.2017 г.
до 18.01.2019 г., лихва за забава 184.42 (сто осемдесет и четири лева и
четиридесет и две стотинки), за периода от 19.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда, законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 01.03.2019 г. до изплащане на
вземането, както и сумата 135.38 лева (сто тридесет и пет лева и тридесет и
осем стотинки), представляващи разноски по заповедното производство, като
вземането произтича от следните обстоятелства: задължение по договор за заем
CrediGo №5332-00009063 сключен на 18.07.2017г. между „Микро Кредит“ АД и А.С.П.,
като в последствие вземанията по
договора са прехвърлени от страна на „Микро Кредит“ АД в полза н. „А.з.с.н.в.“
ООД/правоприемник на който е „А.з.с.н.в.“
АД, понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД по силата на Приложение 1 от 10.01.2018г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение №86/08.03.2019г. по ч.гр. дело №190/2019г. по описа на ВПРС на основание чл. 415,
ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.99 от ЗЗД вр. с чл.240 от ЗЗД
вр. с чл.9 и сл. от ЗПК, чл.382 от КЗ и чл.86 от ЗЗД вр. с чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.С.П. с ЕГН **********,
постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, с ЕИК ......, седалище: гр.
София, адрес на управление:***, офис – С.Л., ет. 2, офис 4, представляван по
закон от Н.Т.С.и М.Д.Д.– Изпълнителни директори, представлявани по пълномощие
от Е.Р. - юрисконсулт, сумата
от 1264.22
лв. /хиляда двеста шестдесет и четири
лева и двадесет и две ст./,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото
производство, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Шуменски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със
съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №190/2019 г. по описа на ВПРС да
се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Районен
съдия: