№ 55
гр. Велико Търново, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛЯ МАРИНОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно търговско дело №
20214001000381 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260088 от 26.07.2021 г. по т.д. № 72/2020 г. Окръжен
съд Русе е осъдил „Едисон“ ЕООД да заплати на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в
несъстоятелност сумата от 67645 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползване на складове №№ 23, 25, 26, 28, склад – гаражи № 10,
производствени помещения №№ 13 и 14, магазин № 21, кабинет-
счетоводство и административна сграда – част от сграда № 6, с обща площ
1990 кв.м., за времето от 02.05.2017 г. до 18.03.2019 г., ведно със законната
лихва върху това обезщетение, считано от датата на подаване на исковата
молба – 26.02.2020 г. до окончателното изплащане. С решението е отхвърлен
иска за сумата над 67645 лв. до предявения размер от 169185,40 лв.
обезщетение за лишаване от ползване за същия период и на други сгради с
площ над 1990 кв.м. до 2963 кв.м. и 120 кв.м. открита площ. Присъдени са
разноски.
Против така постановеното решение в частта, в която е уважен иска
1
до размер на сумата 67645 лв. е постъпила въззивна жалба от „Едисон“ ЕООД
с наведени доводи за неговата неправилност. Жалбоподателят счита, че съдът
неправилно е приел, че уведомлението на наемодателя за прекратяване на
наемните правоотношения и освобождаване на заетите от страна на наемателя
помещения е достигнало до наемателя, тъй като подписалото се лице като
получател на уведомлението не е служител на ответното дружество. Въз
основа на това е неправилен извода, че се дължи обезщетение за лишаване от
ползването на имотите на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД. Неправилно е прието,
че заповедта на синдика за ограничаване на достъпа до територията на
дружеството в несъстоятелност не може да се разглежда като оправдание на
ответника да изнесе своите движими вещи. Този извод се явява необоснован.
Отправено е искане за отмяна на постановеното решение в
обжалваната част, вместо което бъде отхвърлена изцяло исковата претенция.
В срока за отговор ответникът по жалба „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в
несъстоятелност заема становище, че подадената въззивна жалба е
неоснователна. Предявените искове са правилно уважени в частта, в която
ответникът е осъден да заплати обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД в
уговорения с договора за наем размер.
Против постановеното решение е постъпила насрещна въззивна
жалба от „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност в частта, с която е
отхвърлен иска за сумата над 67645 лв. до предявения размер от 169185,40 лв.
обезщетение за лишаване от ползване за процесния период и на други сгради
с площ над 1990 кв.м. до 2963 кв.м. и 120 кв.м. открита площ. Оспорва се
изводът на съда за недоказаност на обстоятелството, че в процесния период
ответникът е ползвал без основание закрити помещения в повече от 1990
кв.м. до пълния претендиран размер от 2963 кв.м. и открити площи от 120
кв.м. В тази връзка се поддържа твърдението, че съставеният протокол от
20.05.2017 г. от синдика представлява официален свидетелстващ документ,
предвид на това, че е съставен в писмена форма от длъжностно лице –
синдика на дружеството, в кръга на неговите правомощия, в частност в
изпълнение на правомощието по чл. 658, ал. 1, т. 5 ТЗ да издирва и уточнява
имуществото на длъжника. С оглед на това жалбоподателят счита, че
документът доказва отразените в него обстоятелства, включително и онези от
тях, имащи значение за разрешаването на правния спор. Същото важи и за
2
съставения протокол № 1/16.04.2019 г., с който купувачът „Дион Трейд“ АД е
въведен във владение на придобитите недвижими имоти и в който протокол
се съдържа и волеизявление на третото лице, че приема описаните в него
имуществени права в състоянието, в което се намират към момента на въвода,
а това състояние е описано и включва обстоятелството, че процесните
недвижими имоти са заети от ответното дружество и се ползват от него. От
тези доказателства, както и от разпитаните свидетели са установява, че в
процесния период ответникът е ползвал без основание закрити помещения на
ищеца с обща площ от 2963 кв.м. и открити площи от 120 кв.м., т.е. ползвал е
закрити помещения в повече от признания за установен размер от 1990 кв.м.
до пълния претендиран размер от 2963 кв.м. и открити площи от 120 кв.м.
Отправено е искане решението в тази обжалвана част да бъде
отменено и вместо него се постанови друго, с което искът бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва върху присъденото обезщетение от датата
на исковата молба до окончателното изплащане.
По насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от „Едисон“
ЕООД, с което се заема становище за нейната неоснователност. Поддържа се
обстоятелството, че причината ответникът да не изпълни задълженията си е
недопускането му на територията на предприятието от страна на синдика.
Оспорват се констатациите в съставения протокол от 20.05.2017 г. Не са
конкретизирани движимите вещи, в кои помещения се намират, за да се
установи дали същите са били собственост на ответника или на други
юридически лица, каквито е имало в предприятието.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок,
от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
3
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в
обжалваните части, съдът се е произнесъл по заявените от ищеца
обстоятелства, посочени в исковата молба, поради което следва да пристъпи
към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Ищецът "Изкуство-ДВ" - в несъстоятелност, чрез синдика си И. Г.
излага обстоятелства, че с Решение № 130/08.07.2013 г., постановено по т.д.
№ 145/2013 г. на Окръжен съд Русе, е открито производство по
несъстоятелност на „Изкуство-ДВ“ ЕООД. С Определение № 397/05.08.2013
г., постановено по същото дело, Гъчков е назначен за постоянен синдик на
дружеството, а с Решение № 243/03.12.2013 г. по делото на основание чл. 710
ТЗ дружеството е обявено в несъстоятелност и е започнало осребряване на
имуществото от масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното
имущество. С Постановление за възлагане № 6/09.05.2016 г., издадено по т.д.
№ 145/2013 г. на Окръжен съд Русе всички движими вещи от масата на
несъстоятелността на длъжника, обособени в група № 1, и представляващи
дълготрайни материални активи и материални ценности, находящи се в
складове 03, 04, 05, 06, 08, 90 и 1001, съгласно инвентаризационните описи,
са продадени по реда на чл. 717ж ТЗ на купувача „Едисон“ ЕООД. След
влизане в сила на постановлението за възлагане с Протокол за предаване на
имуществени права № 2/02.06.2016 г. вещите са предадени на „Едисон“
ЕООД със задължението последният в срок от един месец да ги вдигне и да
бъдат освободени заетите с тях сгради и части от сгради от масата на
несъстоятелността. Тъй като в дадения срок купувачът не вдигнал вещите и
не освободил заетите с тях сгради, постигнали договореност за сключване на
договор за наем на заетите помещения със срок от шест месеца. За целта бил
сключен договор за наем от 01.11.2016 г., по силата на който на „Едисон“
ЕООД били предоставени за временно и възмездно ползване производствени
помещения, както следва: склад № 23, склад № 25, склад № 26, склад № 28,
склад – гаражи №10, производствено помещение № 14, производствено
помещение № 13, магазин № 21, кабинет-счетоводство в административна
сграда, част от сграда № 6, с обща площ от 1990 кв.м., находящи се в
производствената база на наемодателя „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в
несъстоятелност в гр. Русе, като сградите са индивидуализирани във
въззивното производство с посочване на идентификаторите им. Договорът за
наем не бил подновен и след изтичане на неговия срок, считано от 02.05.2017
4
г. наемното правоотношение било прекратено, за което наемателят бил
изрично уведомен с писмено уведомление, получено от него на 16.05.2017 г.,
като му бил даден тридневен срок за освобождаване на заетите имоти. След
изтичане на срока ответникът не освободил заетите сгради и части от сгради,
като с протокол от 20.05.2017 г., изготвен от синдика, след извършен оглед,
били установени имотите, подробно описани в исковата молба в 20 пункта, с
обща площ от 2963 кв.м., в които „Едисон“ ЕООД съхранявал движимите си
вещи. Освен това синдикът констатирал, че върху открити площи на
производствената база били разположени без съгласието на синдика 120 бр.
палети, заемащи общо 120 кв.м. открити площи. По този начин заетите с
движими вещи на ответника сгради, части от сгради и открити площи са
ползвани от него без основание за времето от 02.05.2017 г. до 18.03.2019 г.,
когато с постановление за възлагане № 5/18.03.2019 г., издадено по т.д. №
145/2013 г. на Окръжен съд Русе, цялата производствена база – поземления
имот с построените в него производствени, складови и административни
сгради, е продадена на трето лице. При въвеждането му във владение с
Протокол № 1/16.04.2019 г. са констатирани отново заетите от ответното
дружество сгради. За времето, през което „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в
несъстоятелност е било лишено от възможността да ползва собствените си
имоти, същото има право на обезщетение за лишаването от ползването в
размер на средния месечен наем за такъв вид имоти, изчислено от синдика в
размер на 169185,40 лв. за периода 02.05.2017 г. – 18.03.2019 г., за която сума
е предявен настоящият иск, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба са наведени следните възражения:
оспорени са констатациите в протокола от 20.05.2017 г., в който не са
индивидуализирани движимите вещи, в кои конкретно помещения са се
намирали, били ли са собственост на ответника, тъй като там е имало вещи и
на други юридически лица; със заповед на синдика от 19.12.2017 г. е бил
забранен достъпа на ответника до недвижимия имот, както и изнасянето на
движими вещи, поради което ответникът счита, че не е ползвал имотите, за да
дължи обезщетение; излага довод, че ответникът е собственик на асфалтов
път, подкранов асфалтов път, ограда бетонна, площадков водопровод и
външен водопровод, площадкова канализация, слаботокови мрежи, на които
са били разположени, ако е имало такива чували с пластмасови детайли;
5
оспорва се връчването на уведомление от 16.05.2017 г.
В допълнителната искова молба са изложени съображения, че
заеманите площи от ответното дружество са установени от съставените
протоколи от 20.05.2017 г. и от 16.04.2019 г., а твърдяните като закупени от
ответното дружество асфалтов път, подкранов асфалтов път, ограда бетонна,
площадков водопровод и външен водопровод, площадкова канализация,
слаботокови мрежи не са придобити от него, тъй като при продажбата,
извършена по реда на чл. 717ж ТЗ на купувача „Едисон“ ЕООД се възложени
само движими вещи от масата на несъстоятелността, каквито сочените от
него не представляват.
В отговора на допълнителната искова молба се поддържат
направените възражения.
С обжалваното решение първостепенният съд е приел, че е сезиран с
иск за заплащане на обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД, обсъдил е
фактическият състав на този иск – наличие на договор за наем,
прекратяването му, продължаваното ползване от имотите от страна на
наемателя, при противопоставянето на наемодателя, приел е, че са налице
предпоставките за заплащане на обезщетение, което е изчислил по реда на чл.
19, ал. 2 от договора за наем и с оглед на това е уважил иска за сумата от
67645 лв. По отношение на посочената в договора заета площ над 1990 кв.м. е
приел, че протоколът от 20.05.2017 г. не е официален свидетелстващ
документ за отразените в него факти, както и протоколът за предаване на
недвижимите имоти на третото лице купувач, поради което твърдението, че
ответникът е заемал площ, по-голяма от посочената в договора от 1990 кв.м.,
е недоказано. По тези съображения е отхвърлил иска за сумата над 67645 лв.
до предявения размер от 169185,40 лв. обезщетение за лишаване от ползване
за същия период и на други сгради с площ над 1990 кв.м. до 2963 кв.м. и 120
кв.м. открита площ.
Настоящият състав приема фактическата обстановка за всестранно
изяснена от събраните по делото доказателства. С Постановление №
6/09.05.2016 г., постановено по т.д. № 145/2013 г. на Окръжен съд Русе на
купувача „Едисон“ ЕООД са възложени движими вещи от масата на
несъстоятелността на длъжника „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност,
съгласно инвентаризационни описи, приложени към постановлението и към
6
настоящото дело. Същите са предадени на купувача с Протокол №
2/02.06.2016 г. Между „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност и „Едисон“
ЕООД е сключен договор за наем от 01.11.2016 г., по силата на който
наемодателят „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност предоставя на
наемателя „Едисон“ ЕООД за временно и възмездно ползване производствени
помещения – склад № 23, склад № 25, склад № 26, склад № 28, склад –
гаражи № 10, производствено помещение № 14, производствено помещение
№ 13, магазин № 21, кабинет – счетоводство в адм. сграда, част от сграда №
6, с обща площ от 1990 кв.м., находящи се в производствената база на
наемодателя в гр. Русе. В договора е предвидено, че имотите ще се ползват от
наемателя за производствени и складови цели. Същите са предадени на
наемателя при сключването на договора. Наемната цена е договорена на 2000
лв. месечно, уговорен е срок на договора – шест месеца, считано от 01.11.2016
г. до 01.05.2017 г., както и задължение в 5-дневен срок след изтичане на срока
на този договор, ако действието му не е продължено, наемателят да предаде
имотите на наемодателя.
С уведомление до „Едисон“ ЕООД синдикът на „Изкуство-ДВ“
ЕООД – в несъстоятелност уведомява за прекратяване на договора, поради
изтичане на уговорения срок и поради неплащане на дължимите наемни
вноски, считано от 02.05.2017 г., като го кани в тридневен срок от получаване
на уведомлението, да освободи имотите. Документът е изпратен на
седалището и адреса на управление на наемателя, посочен и в договора за
наем, където е получен на 16.05.2017 г. от Л. К., отразила се като служител на
„Едисон“ ЕООД, със задължение да го предаде на управителя. С оглед
оспорването на получаването на уведомлението е приложена справка от ТД
на НАП за сключени трудови договори с работодател „Едисон“ ЕООД за 2017
г., от която е видно, че трудов договор с Л. К. не е регистриран.
На 20.05.2017 г. синдикът е извършил оглед на производствената база
на длъжника и установява заети помещения, както от „Едисон“ ЕООД след
прекратяване на договора за наем, така и от други юридически лица.
Съставен е протокол от 20.05.2017 г., в който подробно са посочени заетите
сгради и помещения от ответника, възлизащи на обща площ от 2993 кв.м.,
както и са посочени сградите и помещенията, заети от трети лица.
С Протокол № 1/16.04.2019 г. за предаване на имуществени права от
7
масата на несъстоятелността на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност
синдикът е констатирал, че правата на несъстоятелния длъжник върху
поземления имот и сградите в него са продадени с влязло в сила
постановление за възлагане, поради което е въвел купувача „Дион Трейд“ АД
във владение на имотите. В протокола е констатирано, че в част от
предадените сгради и помещения се намират движими вещи, собственост на
„Едисон“ ЕООД, с подробно описание на заетите сгради, и обща заета площ
от 2963 кв.м., върху открити площи са разположени палети с чували, с което
е заета и открита площ общо 120 кв.м., констатирани са и заетите сгради от
трети лица.
За удостоверяване правото на собственост върху недвижимите имоти
до проданта им синдикът представя акт за общинска собственост №
3284/24.11.1999 г. и скица на поземления имот № 6047/18.06.2009 г., издадена
от СГКК Русе.
По делото не се спори издаването на Заповед № 05/19.12.2017 г. от
синдика И. Г., с която се разрешава достъп и пребиваване на територията на
производствената сграда на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност на
конкретно посочени юридически лица, между които ответникът не попада,
като се забранява достъпа и престояването на други лица и превозни средства
извън изрично посочените с настоящата заповед. Със същата е забранено
внасянето и изнасянето на всякакви движими вещи от производствената база
на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност, без предварителното писмено
съгласие на синдика на дружеството. Съгласие за изнасянето на движими
вещи може да бъде дадено след представяне на съответните доказателства за
собственост, като фактическото изнасяне става след извършен контрол за
съответствие между даденото от синдика съгласие и изнасяните вещи.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е изслушан св.
В. Ж., който е управител на обекта в имота на „Изкуство-ДВ“ ЕООД – в
несъстоятелност след закупуването на земята и сградите. Той описва, че в
сградите е имало много движими вещи – машини, съоръжения, стоки,
пластмаси, за които знаел, че са на ответника. Вещите били изнасяни от него
от втората половина на м.април до средата на м. октомври 2019 г. Всички
сгради били заети от имущество на ответника. Свидетелят за пръв път влязъл
в имота на оглед на 10.09.2018 г., като уточнява, че не се е интересувал дали
8
само ответникът е собственик на тези движими вещи или има и други
собственици като наематели на имотите.
Св. З. Д. е имал договор за наем със синдика с неговата фирма
„Булмодел“ /посочена в съставените протоколи/. Първоначално договорът
бил за две помещения, впоследствие – само за едно, като управителят на
ответното дружество П. Й. му се обадил за свободните помещения и го развел
из производствената база, за да му покаже свободните помещения, които
може да наеме. Свидетелят е възприел чували с пластмасови отпадъци, които
разбрал, че са на П. Й., но не ги е броил, били наредени до стената на
отсрещната сграда.
По делото са изслушани съдебно технически експертизи, определящи
размер на среден месечен наем на квадратен метър – 3,5 лв./кв.м. за сгради и
помещения и 1,5 лв./кв.м. за откритите площи. Представени са и доклади за
определяне на пазарната стойност на обектите.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд
мотивира следните правни изводи:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за ползване на имоти,
предмет на наемно правоотношение, което ползване е след прекратяване на
договора за наем и въпреки противопоставянето на наемодателя. Правната
квалификация на този иск е чл. 236, ал. 2 ЗЗД по отношение на имотите,
ползвани от ответника във връзка със сключения договор за наем, и
неосвободени от него след прекратяването му. Фактическият състав на този
иск включва следните елементи: между страните да е сключен договор за
наем на процесните недвижими имоти, договорът за наем да е прекратен,
наемателят да е продължил ползването на имотите въпреки
противопоставянето на наемодателя. Настоящият състав счита тези елементи
за доказани по делото. Сключването на договор за наем не е спорно между
страните. От съдържанието на същия се установява, че наемното
правоотношение е срочно – със срок до 01.05.2017 г. В договора няма
предвидена клауза, че след изтичане на срока му, правоотношението може да
бъде продължено, няма доказателства да са се случили и предпоставките на
диспозитивното правило на чл. 236, ал. 1 ЗЗД за трансформиране на договора
в безсрочен. Видно от приложеното уведомление от 16.05.2017 г. синдикът се
е противопоставил на ползването от страна на наемателя след изтичане на
9
срока на договора. Настоящият състав счита, че уведомлението е надлежно
връчено на ответното дружество, тъй като същото е изпратено на адреса на
управление на търговеца, посочен и в договора за наем, получено е от лице,
което се е обозначило като служител на дружеството, с вписано задължение
да предаде документа на управителя. Съгласно чл. 50 ГПК /приложим по
аналогия относно връчването/ мястото на връчване на търговец е посочения в
регистъра адрес и същото се счита за редовно, когато е извършено в
канцеларията на търговеца и получаването е от всеки служител или работник,
който е съгласен да го приеме. В закона няма изискване получаващия да е
лице само по трудов договор, поради което обстоятелството, че към 2017 г.
получателя не е с регистриран трудов договор не опорочава процедурата по
връчване. По делото няма и твърдения от страна на ответника, че той е
продължил да изпълнява задълженията си по наемното правоотношение след
изтичане на срока на договора, поради което настоящият състав приема, че
договорът за наем е прекратен с изтичане на срока му на действие,
наемодателят не е изразил съгласие за продължаването му и се е
противопоставил наемателят да продължи ползването на имотите, за което
изрично е уведомен. В тази връзка възражението във въззивната жалба на
„Едисон“ ЕООД за опорочаване на връчването на уведомлението за
прекратяване на наемното правоотношение и освобождаване на помещенията
не може да бъде споделено.
Не може да бъде споделен и доводът, че не се дължи обезщетение за
ползването на имотите, тъй като реално ползване не е осъществявано, предвид
ограничения достъп до територията на предприятието със заповед на синдика.
Задължението за връщане на наетата вещ от страна на наемателя е установено
от закона с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Връщането на наетата
вещ не е просто изоставяне на същата, а предаването й във вида, в който е
била в момента на сключване на наемния договор – в случая на наем на
недвижим имот той следва да бъде напълно опразнен от вещи и друго
имущество на наемателя. С оглед на това, че след прекратяване на договора
за наем в имотите, обект на наемното правоотношение, ответникът е
продължил да съхранява свои вещи там, което обстоятелство не се спори от
него, и вещите са изнесени след м. април 2019 г. /свидетелските показания на
св. Жеков/, то не е налице връщане на наетата вещ по смисъла на закона.
Ответникът е продължил да ползва имотите за съхраняване на собствените си
10
движими вещи, ползването е доказано в периода, посочен в исковата молба,
като доказателства в противната насока не са ангажирани от ответното
дружество, чиято тежест е да установи надлежното връщане. С издадената
заповед от синдика за ограничаване на достъпа задължението на ответното
дружество да освободи имотите не е препятствано, тъй като в заповедта
достъпът до производствената база на предприятието не е абсолютно въведен,
възможността да бъдат изнесени вещите е била предпоставена от съгласието
на синдика за това, след проверка на собствеността, от която възможност
ответникът не се е възползвал.
По тези съображения изводът на първостепенния съд, че ответникът
дължи обезщетение по чл. 236, ал. 2 ЗЗД за имотите, предмет на прекратения
договор за наем, с оглед неизпълнението на задължението да върне същите,
се явява правилен, в съответствие със събраните доказателства и с
материалния закон. Въпросът за механизма на изчисляване на обезщетението
и неговия размер не се повдига от страните във въззивното производство,
поради което и на основание чл. 269, изр. 2 ГПК и доколкото не засяга
императивна правна норма, е извън предмета на проверка от въззивния съд.
По отношение на насрещната въззивна жалба настоящият състав
намира следното: В обжалваното решение предявеният иск е квалифициран
на основание чл. 236, ал. 2 ЗЗД, без да са разграничени изложените
обстоятелства от синдика, касаещи претенцията за обезщетение от ползването
на имоти, предмет на прекратения договор за наем, и тези, касаещи
претенцията за обезщетение от твърдяното ползване от страна на ответника
на тези от имотите, по отношение на които не са съществували наемни
правоотношения. За прецизност следва да се отбележи, че претенцията за
имотите, за които се твърди, че са ползвани от ответното дружество, без за
тях да е сключван договор за наем, е с правно основание чл. 59 ЗЗД. За
успешното предявяване на претенцията е необходимо ищецът да докаже, че е
собственик на имота, че ответникът е ползвал фактически имота за
конкретния период от време без правно основание за това, както и размерът
на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем. Елементите на този
фактически състав са обсъдени от първостепенния съд, Правото на
собственост на несъстоятелното дружество към процесния период не е
спорно. От събраните доказателства не се установява обаче обстоятелството,
че ответното дружество е ползвало сочените сгради за този период чрез
11
съхраняване на свои движими вещи там. Ищецът излага, че това
обстоятелство се доказва чрез съставените от синдика протокол от 20.05.2017
г. и протокол от 16.04.2019 г., които счита, че се ползват с формалната
доказателствена сила на официални свидетелстващи документи. Същата теза
се поддържа и в подадената насрещна въззивна жалба. Настоящият състав не
споделя този довод. За да бъде квалифициран един документ като официален,
следва същият да е издаден от длъжностно лице или от частноправен субект,
на когото държавата е предоставила удостоверителна функция, да е издаден в
кръга на удостоверителната компетентност на органа, както и да са спазени
правилата за съставяне на акта, т.е. да е издаден по установените форма и ред
/ чл. 179, ал. 1 ГПК/. Съставените протоколи не отговарят на тези изисквания.
В закона липсва правна норма, която да придава удостоверителна
компетентност на синдика за удостоверяване на твърдяните обстоятелства
относно заетите площи от ответното дружество, още повече документите са
съставени от него като страна по гражданското правоотношение, в рамките на
упражняваната стопанска дейност. С оглед на това, съставените от синдика
протоколи не могат да се ползват с материална доказателствена сила относно
извършените от него действия по установяване на ползваните от ответника
сгради. Обстоятелството кои точно помещения и сгради са били заети от
ответника извън тези, за които е имало договор за наем, за периода, посочен в
исковата молба, не може да се установи и от разпитаните свидетели. В
показанията им липсва конкретика и от тях не може да се обоснове извода за
това кои точно имоти са ползвани от ответника чрез разполагане на
собствените движими вещи, за да се разграничат същите от имотите по
прекратеното наемно правоотношение и от имотите, ползвани от други
юридически лица. Показанията на св. Жеков, че всички сгради са били заети
от имущество на ответника не могат да бъдат възприети безрезервно, тъй като
в тази част те противоречат с изявлението на синдика, че са заети само част от
сградите в базата, както и с показанията на св. Думанлъ, че е имало свободни
помещения. От друга страна, възприятията на свидетеля не касаят целия
период, за който в исковата молба се твърди, че са ползвани сградите, поради
което тези показания не могат да бъдат ползвани като достоверен източник на
информация относно правно значимите правопораждащи факти. С оглед на
това, изводът на решаващия състав за недоказаност на твърдението в исковата
молба, че ответникът е ползвал сгради с площ над посочената в договора за
12
наем – над 1990 кв.м. до претендираните 2963 кв.м., както и е ползвал открита
площ от 120 кв.м., се споделя и от настоящия състав, което обуславя
отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване за периода от 02.05.2017 г. до 18.03.2019 г. за сгради с площ над
1990 кв.м. и открита площ от 120 кв.м.
Изводите на въззивния състав по предявените искове съвпадат с тези
на първостепенния съд, последица от което е потвърждаването на
обжалваното решение.
С оглед изхода на процеса, жалбоподателят по насрещната жалба
„Изкуство-ДВ“ ЕООД – в несъстоятелност дължи държавна такса, с оглед
неоснователността на жалбата му, в размер на 2030,81 лв. „Изкуство-ДВ“
ЕООД дължи на насрещната страна направените разноски, в случая за
заплатено адвокатско възнаграждение, изчислено съразмерно за защита по
насрещната въззивна жалба, в размер на 360 лв. Разноски от „Изкуство-ДВ“
ЕООД – в несъстоятелност не се доказа да са сторени, поради което и не
следва да бъдат присъждани такива в негова полза.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260088 от 26.07.2021 г., постановено
по т.д. № 72/2020 г. на Окръжен съд Русе.
ОСЪЖДА „ИЗКУСТВО-ДВ” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК
*********, представлявано от синдика И. Х. Г., служебен адрес гр. Русе,
********* да заплати държавна такса за въззивното производство в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Апелативен съд Велико Търново в
размер на 2030,81 /две хиляди и тридесет лева и 81 ст./ лева.
ОСЪЖДА „ИЗКУСТВО-ДВ” ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК
********* да заплати на „ЕДИСОН” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Русе, ул. Мадарски конник, 4, вх. 4, ет. 5 сумата 360
/триста и шестдесет/ лева, представляваща направени разноски - адвокатско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
13
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14