Решение по дело №2798/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

 

Образувано е по касационна жалба на „И.Рента Груп“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.П.,район „С.“,[улица],ет.*,офисна част,представлявано от управителя Х. Р. Ч. против Решение №1290/10.10.2024г. ,постановено по АНД № 3690/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, VI н. с,с което е потвърдено Наказателно постановление № 248/16.02.2024г. на Кмет в Община Пловдив, с което на „И.Рента Груп“ЕООД, , на основание чл.34а, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС.

В касационната жалба се излагат аргументи за отмяна решението на районния съд поради нарушение на съдопроизводствените правила, като се сочи, че неправилно съдът е анализирал събраните доказателства,което е довело да постановяване на един незаконосъобразен,неправилен и необоснован съдебен акт .В съдебно заседание се поддържа касационната жалба и се иска отмяна на решението по изложените в нея основания и отмяна на административният акт. Претендира разноски .

Ответната страна - Кмет на Община Пловдив, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, оспорва касационната жалба. По същество дава становище, че решението на първоинстанционният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Пловдивски административен съд, като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е неоснователна.

Районен съд Пловдив е бил сезиран с жалба от „И.Рента Груп“ЕООД против Наказателно постановление № 248/16.02.2024г. на Кмет в Община Пловдив, с което на дружеството , на основание чл.34а, ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда /ЗЗШОС/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС

От фактическа страна е установено, че на 29.11.2023 г. при извършена проверка от длъжностни лица при ПОИ с начален час 14:15 часа в строителен обект - „Жилищна сграда с надземни гаражи, УПИ Х1-1634, квартал 7 по плана на [жк], гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.531.1634, се констатира излъчван шум по време на строителство за времето между 14:00 и 16:00 ч., т.е. в часовия диапазон, посочен в разпоредбата на чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС.

Издаден е бил АУАН бланков № 002339/19.01.2024г. за констатираното нарушение по чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС.В законовоустановения срок е подадено писмено възражение срещу акта по реда на чл.44,ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт било издадено атакуваното НП, с което на дружеството жалбоподател на основание чл.34а, ал.1 от ЗЗШОС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл.16а, ал.5 от ЗЗШОС.

За да потвърди НП,първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила - АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при спазване на сроковете, визирани в ЗАНН. Позовавайки се на фактите, които се извеждат от писмените доказателства и от свидетелските показания, първоинстанционният съдът е приел за безспорно установено извършеното от дружеството нарушение. Анализирайки събраните, гласни и писмени доказателства, съдът е изложил мотиви по всяко едно от направените с въззивната жалба възражения.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

 

Настоящият касационен състав приема, че въз основа на правилно установени факти, районният съд е извел съответни на закона изводи досежно изпълнителното деяние на нарушението на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС, относно извършителя и приложената санкционна норма. Разпоредба на чл. 16а, ал. 5 от ЗЗШОС забранява излъчването на шум по време на строителство за времето от 14, 00 до 16, 00 ч. и от 23, 00 до 8, 00 ч. По делото е установено, че проверката е извършена на строителен обект „Жилищна сграда с надземни гаражи, УПИ Х1-1634, квартал 7 по плана на [жк], гр.Пловдив, поземлен имот с идентификатор 56784.531.1634. Безспорно по делото е ,че изпълнител на обекта е „И.Рента Груп“ЕООД. Нормата на чл. 163, ал. 2 от ЗУТ изрично регламентира, че строителят носи отговорност за изпълнението на строежа в съответствие с изискванията на чл. 169, ал. 1-3 от ЗУТ, към които се отнася изискването за защита от шум по арг. от чл. 169, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. От доказателствата по делото се установява по категоричен начин, че при извършваната строителна дейност, свързана с рязане на дъски с циркуляр и удари с чук,извършени от работниците на строителния обект, е излъчван силен шум, който е смущавал гражданите, живущи в сградите, находящи се в близост до обекта, който не е бил преустановен при извършването на проверката на място.

Противно на поддържаното в касационната жалба,районният съд е обсъдил обстойно всички събрани по делото писмени и гласни доказателства,като е посочил защо не кредитира свидетелските показания на работниците на касатора,като мотивите на съда се подкрепят и от настоящия съдебен състав.

Правилни и съответни на закона са изводите на районния съд, че коректно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 34а, ал. 1 от ЗЗШОС, предвиждаща, че за нарушения на разпоредбата на чл. 16а, ал. 5 на юридическите лица се налага имуществена санкция в размер на 3000 до 6000 лв. Административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана законосъобразно при спазване на процесуалните и материалноправните разпоредби. Кметът на общината съгласно правомощията си по чл. 22 от ЗЗШОС притежава материална и териториална компетентност. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН и при спазване на сроковете по ЗАНН. При установяване на нарушението не е необходимо замерване и определяне на нивото на шума, като част от посочената дейност по строителство чрез рязане на тухли с циркуляр. Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, както и че законосъобразно е определена санкцията по размер. Районен съд Пловдив е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основания за отмяна на съдебния акт.

При извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са основания за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на основание чл. 63д ЗАНН, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 27е НЗПП право на разноски има ответникът по касационната жалба, които са своевременно заявени с отговора на касационната жалба. Съдът с оглед предмета на делото, неговата фактическа и правна сложност, счита, че справедливият размер, който следва да се присъди е 80 лева.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, във връзка с чл. 63в ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1290/10.10.2024г. ,постановено по АНД № 3690/2024г. по описа на Районен съд-Пловдив, VI н. с.

ОСЪЖДА „И.Рента Груп“ЕООД,ЕИК ****,със седалище и адрес на управление:гр.П.,район „С.“, [улица], ет.*,офисна част,представлявано от управителя Х. Р. Ч. да заплати на Община Пловдив сумата от 80 (осемдесет) лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.