Р Е Ш Е Н И Е
865/5.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети
състав
На втори
октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично
заседание в следния състав Председател: Жанет Марчева
Секретар:
П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 1185 по
описа на ШРС за 2018 г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
настоящото дело е образувано по искова молба от П.Г.С. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез
пълномощника му адв. С.Т.от ШАК със съдебен адрес ***, кантора 23 срещу
„Органик Продюсърс“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. ***, представлявано от Г.К.М..
В исковата
молба се излага, че страните били в трудовоправни
отношения съгласно Трудов договор № 02/05.06.2017г. С него бил определен 8 часов работен ден и месечно
възнаграждение от 460 лв. изплащано до 25 – то число на следващия месец. Считано от
01.01.2018г. размера на възнаграждението било променено на 510 лева. През месец
февруари работодателят отправил предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение, което не е достигнало до ищеца. Едновременно с това със заповед
спрял работата за повече от 15 дни, считано от 26.02.2018г. Поради невъзможност
да намери управителя на работодателя и да разговаря с него по повод неуредените
им взаимоотношения ищеца подал сигнал до Инспекция по труда – Шумен с вх. №
18022337/02.03.2018г. Едва след извършената от испектората проверка ищецът разбрал за горните заповеди, както и
за обстоятелството, че бил
уволнен, като датата на уволнението е спорна. Всичко това обосновавало правния
интерес от водене на настоящото производство от страна на ищеца – работник. В
заключение се моли за признаване на
уволнението му за незаконосъобразно и отмяна на Заповед, с която е прекратено
трудовото му правоотношение; за осъждане на работодателя да му заплати обезщетение в размер на 460 лв., представляващо брутното трудово възнаграждение за
неспазен срок на предизвестието; за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимото нетно трудово възнаграждение за периода от месец октомври 2017г. до
месец февруари 2018г. в общ размер на
1861 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и лихва за
забава върху
главницата
за периода от 25.11.2017г. до 25.03.2018г в размер на 50 лв.; за осъждане
на ответника да му заплати сума в размер на 66 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, ведно със законна
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата. Претендират
се и разноски.
Препис от исковата
молба, ведно с приложенията към нея са редовно връчени на ответника по реда на
чл.50 от ГПК. Въпреки предоставения му
по чл.131 от ГПК срок, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като
не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове.
Ищеца не се явява лично в съдебно заседание, за него се
явява процесуалния му представител адв. С.Т.от ШАК. Поддържа се исковата молба,
като с оглед заключението по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза
се прави изменение на размера на исковете, като се намаляват същите до
възприетото в заключението на експертизата. Прави се искане съдът да се
произнесе с неприсъствено решение, поради наличие на основанията за това.
За ответникът, въпреки редовното му призоваване на
основание чл.50, ал.4 от ГПК, не се е явил
представляващият дружеството, както и не изпраща представител по делото. По
делото не е представена молба, с която да се взима становище по неговия ход,
или да се сочат уважителни причини за неявяването на представляващия в съдебно
заседание.
В производството е допусната и приета съдебно-счетоводна
експертиза, според заключението на която най-ранната дата, на която може да е
прекратено трудовото правоотношение е 24.02.2018г. Размерът на дължимите суми за трудови
възнаграждения на ищеца за времето от месец октомври 2017г. до месец февруари
2018г. е в брутен размер 2 323.50 лв., като след приспадане на осигуровките и
данък доход нетния размер на същото е 1808.47 лв. Дължимата лихва за това
вземане за периода от падежа на плащането (25-то число на следващия месец) до
датата на завеждане на исковата молба (30.04.2018г.) е в размер на 48.49 лв.
Чистата сума за получаване на три дни неизползван платен годишен отпуск е в
размер на 62.60 лв. Обезщетението по чл.220 от КТ за неспазено предизвестие от
страна на работодателя е в размер на 98.71 лв., като чистата сума за получаване
е 88.84 лв.
Съдът на основание чл.214 от ГПК е допуснал изменение на
исковете, чрез тяхното намаляване, като производството е прекратено за
разликата над намалените размери на исковете до пълните им предявени размери в
исковата молба.
Въз основа на изложеното, съдът съобрази следното: Съгласно
чл.239, ал.1, т.1 от ГПК, съдът
постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно
заседание. Видно
от материалите по делото тези изисквания са изпълнени по отношение на
ответника. Второто изискване, съгласно чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение е искът да е вероятно основателен с
оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства. Съдът счита, че и това изискване в случая е налице, като предявените
искове следва да бъдат уважени изцяло, без решението да се мотивира по
същество.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда дължащата се държавна такса за образуване на делото в размер на
200 лева.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 331.27 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
С
оглед на тези съображения, съдът приема, че са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл.239, ал.1, ал.2 и ал.4 от ГПК,
съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на П.Г.С. с ЕГН ********** с адрес ***, със съдебен адрес ***, кантора 23, чрез адв. С.Т.от АК-Шумен, извършено със Заповед на управителя на „ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Г.К.М., с която трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, като на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ ОТМЕНЯ заповед на управителя на „ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД с ЕИК *********.
ОСЪЖДА “ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД
с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
П.Г.С. с ЕГН
********** на основание
чл.128, т.2 от КТ сума в размер на 1808.47
лв. (хиляда осемстотин и осем лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща
размерът на нетното трудово възнаграждение на ищеца за периода от месец
октомври 2017г. до месец февруари 2018г. включително.
ОСЪЖДА “ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД
с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
П.Г.С. с ЕГН
********** на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сума в размер на 48.49 лв. (четиридесет и осем лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата от 1808.47 лв. за периода от 25.11.2017г. до датата на депозиране на
исковата молба в съда - 30.04.2018г.
ОСЪЖДА “ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД
с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
П.Г.С. с ЕГН
********** на основание чл.224, ал.1 от КТ сума в размер на 62.60 лв. (шестдесет и два лева и шестдесет
стотинки), представляваща чистия размер на дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от три дни.
ОСЪЖДА “ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД
с ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на
П.Г.С. с ЕГН
********** на основание чл.220 от КТ сума в размер на 98.71 лв. (деветдесет и осем лева и
седемдесет и една стотинки), представляваща чистия размер на дължимото
обезщетение за неспазен срок на предизвестието дадено със Заповед № 001/01.02.2018г.
на управителя на “ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД.
ОСЪЖДА “ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД
с ЕИК ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ШРС сумата
от 200
лв. (двеста лева),
представляваща държавна такса за производството, дължима за уважените
кумулативно съединени искове, както и сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева) за заплатено от бюджета на съда
възнаграждение на вещо лице, както и 5 лв. (пет лева), представляваща държавна такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА “ОРГАНИК ПРОДЮСЪРС“ ЕООД
с ЕИК ********* на основание чл.78,
ал.1 от ГПК да заплати на П.Г.С. с ЕГН ********** сумата от 331.27 лв.
(триста тридесет и един лева и двадесет
и седем стотинки), представляваща направени разноски от ищеца за заплатено
адвокатско възнаграждение.
На основание чл.239, ал.4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: