Решение по дело №4308/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 260938
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Златка Николова Чолева
Дело: 20191100504308
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н   И  Е

                                             

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

  №………….., Гр. София, ……………….г.  

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-в въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година в състав :

                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : Е. Иванова

                                                           ЧЛЕНОВЕ : Златка Чолева

                                                                Мл.съдия Лора Димова

 

при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдията –докладчик гр. дело № 4308 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

         Производството е по реда на чл.258- чл.273 от ГПК.

 

         Образувано е по въззивна жалба на Държавна агенция „Т.о.“ /ДАТО/ срещу решение № 21395  от 24.01.2019 г. по гр. Дело  № 25266/2017 г. на Софийски районен съд,  ГО, 87 състав, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Е.А.Г.-Б., на основание чл.222, ал.2 от КТ, вр.  чл.32 от  Колективен трудов договор, сключен на 17.12.2015г.    сумата от 2 562,08лв., представляваща  обезщетение в размер на 4 брутни трудови заплати при уволнение на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, ведно със законната лихва от 25.04.2017г.- до окончателното изплащане. Решението се обжалва и в частта, с която Държавна агенция „Т.о.“ е осъдена да заплати на Е.А.Г.-Б. сумата от 294,55лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение , на основание чл.78,ал.1 от ГПК, а по сметка на СРС – сумата от 102,48лв.- държавна такса върху уважената част от исковите претенции.

         Въззивникът Държавна агенция „Т.о.“ /ДАТО/  , заявява искане за отмяна на обжалваното решение, като незаконосъобразно и неправилно. Поддържа неправилност на извода на СРС, с който е прието, че е безспорен фактът, че ищцата е била член на синдикалната организация още по времето, когато е работила в МВР, а не е от категорията лица , които са се присъединили впоследствие към синдикалната организация . Възразява, че на 04.03.2013г. между министъра на вътрешните работи и Националният синдикат на гражданската администрация в МВР , както и пет сдружения,  е сключен колективен трудов договор / КТД/.  Твърди, че на основание пар.29,ал.2 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за специалните разузнавателни средства , трудовите правоотношения на работниците и служителите от специализираната дирекция „Оперативни Т.о.“  в МВР преминават  към ДАТО, на основание чл.123  от КТ, с изключение на трудовите правоотношения с точно нормативно определена категория служители, между които не попада ищцата.  Твърди, че в хипотезата на чл.123 от КТ и на основание чл.55,ал.2 от КТ, завареният КТД действа до сключване но нов КТД, но не за повече от 1 година. Като последица от това твърди, твърди, че за периода от м.август 2014г. до влизане в сила  на новия КТД на 04.01.2016г.  в ДАТО не е имало действащ трудов договор, поради което за посочения период ответникът счита, че ищцата не би могла да черпи права като синдикален член.  Що се отнася до КТД от 17.12.201г., който е влязъл в сила на 04.01.2016г., ответникът счита, че по отношение на ищцата е приложим чл.4,ал.2 от него,  съгласно който служителите, присъединени към договора ползват договореностите пропорционално от момента на присъединяването.  Поради това, възразява, че с оглед момента на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата – 27.01.2016г., тя не би могла да претендира обезщетение за по-голям период Възразява, че представеното по делото  писмо от 29.03.2016г. от ищцата относно синдикалното й членство, удостоверява наличието на такова 2 месеца след прекратяване на трудовото й правоотношение. Моли съда да съобрази факта, че с прекратяване на трудовото правоотношение се прекратява и членството в синдикалната организация.  Възразява, че по делото не са налични данни за правени удръжки от трудовото възнаграждение на ищцата за членски внос. Намира, че издаденото на ищцата удостоверение относно синдикалното й членство е двусмислено.Ето защо, счита, че по делото не са налице убедителни доказателства за факта, че ищцата е редовен синдикален член.  Поддържа, че писмото от 12.04.2016г. , удостоверяващо синдикалното членство на ищцата ,не следва да бъде ценено като доказателство, тъй като е представено след изтичане на преклузивния срок. Твърди, че то е следвало да бъде ангажирано от ищцата с исковата молба. С изложените доводи въззивникът-ответник мотивира искането си за отмяна на решението на първата инстанция в обжалваната част и вместо него- постановяване на друго, с което предявеният иск по чл.222,ал.2 от КТ, вр. с чл.32 от КТ от 17.12.2015г. , да бъде отхвърлен.  Претендира присъждане на направените по делото разноски.

         Въззиваемата страна, Е.А.Г.-Б., оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част като законосъобразно и правилно. Подробно доводи в подкрепа на заявеното становище излага в писмения отговор на въззивната жалба. Претендира присъждане на разноските, направени във въззивното производство.

 

 Софийският градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба  и по реда на чл.269 от ГПК, приема за установено следното:

 

Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

 

При извършената проверка по реда на чл.269,пред.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи, че първоинстанционното решениев обжалваната част, която е предмет на въззивен контрол, е  валидно и допустимо. Ето защо, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно разпоредбата на чл.269,пред.2 от ГПК.

 

Съдът е сезиран с иск с правно основание, както следва: по чл.222, ал.2 от КТ.

 

Настоящият съдебен  състав напълно споделя правните изводи на СРС – за доказаност и основателност на исковата претенция, изведени на база правилно установена фактическа обстановка по делото, ето защо и на основание чл.272 от ГПК, препраща към тях. 

Между страните по делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че ищцата е работила по трудово правоотношение с ответната страна повече от 5 години, като трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325,т.9 от КТ  със заповед № РД-30-594/26.01.2016г.. При тази хипотеза,  безспорно е , че на ищцата се дължи обезщетението по чл.222,ал.2 от КТ.

Правният спор между страните е единствено по въпроса за размера на дължимото обезщетение. Ищцата твърди, че то се дължи в размера, определен в чл.32 от КТД с изх.№ 36-118 от 17.12.2015г.- в сила от  04.01.2016г. – в размер на 4 месечното брутно трудово възнаграждение. Ответникът възразява за неприложимост на разпоредбата на чл.32 от КТД.

 

Настоящият съдебен състав приема за основателна и доказана тезата на ищцата за начина, по който следва да се определи размерът на дължимото й обезщетение по чл.222,ал.2 от КТ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ответникът е работодател на ищцата.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства от ищцата, безспорно и категорично се установява, /както обосновано и правилно е приел и СРС /, че тя е синдикален член във ФНСДУО, считано от май 2014г. , видно от писмото на ФНСДУО – КНСБ с изх.№ 01-123-/12.04.2016г., представено с исковата молба и идентично по съдържание писмо с изх.№ 01-67/14.02.2018г., представено в съдебното заседание на 16.05.2018г.. От двете идентични по съдържания писма се установява, че ищцата е била редовен синдикален член от м.май 2014г.  до м.02.2016г. , като за този период е заплатен и членският внос от нея. Като от представените  в съдебното заседание на 16.05.2018г. писмени доказателства : писмото на Националния синдикат на Гражданската администрация в МВР с изх.№ 38/26.02.2018г. се установява, че до месец април и без прекъсване  ищцата е била член на Синдикалната организация на СДОТО-МВР, а от м.май 2014г. синдикалната организация се е учредила като самостоятелна структура на НСГА- МВР с директно членство във ФНСДУО-КНСБ. От служебната бележка , издадена от МВР– СДОТО от 05.05.2011г. е видно, че ищцата е член на Синдиката на гражданската администрация от 01.05.2004г.  При така установените факти, неоснователно се явява на първо място възражението на ответника за настъпила преклузия за ищцата за ангажиране на доказателства за синдикалното й членство, доколкото първото писмо е представено още с исковата молба. Второто-идентично по съдържание писмо е представено също своевременно, тъй като с определението по чл.140 от ГПК съдът е отложил произнасянето по доказателствените искания на страните с оглед на техните твърдения и възражения в първото по делото съдебно заседание. В първото съдебно заседание, с оглед оспорванията на ответника с отговора на исковата молба, от ищцата са заявени доказателствени искания за установяване на членството й в синдикалната организация, които искания законосъобразно са уважени от съда на основание чл.147,ал.1, предл.2 от ГПК. А служебната бележка от 05.05.2011г. е ангажирана своевременно  при условията на чл.147 ,ал.1, предл.2 от ГПК  в съдебното заседание на 11.07.2018г. във връзка с недостатъчната информация за началния момент на синдикалното членство на ищцата в писмени доказателства, представени в предходното съдебно заседание, които писмени доказателства  са изходящи от трети лица.  Ето защо, ангажирането на доказателствата от ищцата във второто и третото по делото съдебни заседания се явява своевременно и доказателствата са допустими. Що се отнася до възражението на ответника, свързано с липсата доказателствена сила на двете горепосочени писма,  съдът го намира за неоснователно. В документите изрично е отразено, че членският внос е заплатен от ищцата до м.02.2016г., т.е. до преди 01. февруари 2016г. Поради това, неоснователно е възражението на ответника, че документите удостоверяват плащане на членски внос  от ищцата и членството за време /от 2 месеца/  след прекратяване на трудовото  й  правоотношение със заповедта от 26.01.2016г.  Като последица от това, съдът намира, че документите, които не са и оспорени от ответника, се ползват с формалната и материална доказателствена сила по чл.179,ал.1 от ГПК.

На последно място, ирелевантно за дължимостта на обезщетението по чл.222,ал.2 от КТ в размера, определен с чл.32 от КТД в сила от 04.01.2016г. е обстоятелството за наличието или липса на постоянно и непрекъснато действали  КТД през цялото време на синдикалното членство на ищцата. Правно значение за дължимия по-голям размер на обезщетението по чл.222,ал.2 от КТ, е единственото наличието на КТД  , с който е определен  този по-голям размер на обезщетението от законоустановения и който КТД следва да е в сила , /като действащ и обвързващ служителя/ към релевантния момент-  на прекратяването на трудовото правоотношение.  Нито нормите на КТ /в частност на чл.222,ал.2 от КТ/, нито клаузите на КТД изискват наличието на постоянно и непрекъснато действащи КТД за цялото време на синдикалното членство на ищцата и за периода на действие на трудовото й правоотношение. Единственото отрицателно условие, поставено от чл.222,ал.2 от КТ и чл.32,ал.1,т.2 от КТД /в сила от 04.01.2016г./ е служителят да не е получил обезщетение на същото основание, което условие е спазено в случая. Като КТД поставя и второ допълнително изискване с чл.32,ал.3 – служителят да има синдикално членство не по-малко от 2 години, което също е изпълнено, тъй като ищцата е синдикален член от 2004г. , а трудовият й договор е прекратен през 2016г. 

На последно място, съдът намира за напълно неприложима  клаузата на чл.4, ал.2  от КТД, на която ответникът се позовава.  Тази клауза на КТД визира присъединяването към КТД, която хипотеза е налице само в случай, че работникът /служител не е бил синдикален член към момента на влизане в сила на КТД  и се присъединява към КТД чрез подаване на индивидуално заявление, съгласно чл.4,ал.1 от КТД.  Тази хипотеза категорично е изключена и е неприложима по отношение на ищцата, доколкото , с оглед подробно обсъдените по-горе доказателства, в случая се установи , че тя е била редовен синдикален член от предходен момент – преди влизане в сила на КТД и е обвързана от него на основание чл.3 от него.

По отношение на размера на 4 –те брутни трудови възнаграждения на ищцата, между страните по делото няма спор- това е претендираният от ищцата размер от 2 562,08лв.

С оглед гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск по чл.222,ал.2 от КТ, вр. с чл.32,ал.1,т.2 от КТД /в сила от 04.01.2016г./ се явява основателен и доказан и като такъв- правилно е уважен от първата инстанция с обжалваното решение.

Поради съвпадане на изводите на въззивната инстанция с изводите на първоинстанционния съд, атакуваното решение следва да бъде оставено в сила, а въззивната жалба- без уважение.

 

При този изход на делото и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, въззивникът –ответник дължи на въззиваемата страна-ищца  направените от последната по делото разноски във въззивното производство в размер на 300,00лв.- адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна, тъй като то е в минималния размер по чл.7,ал.2 от Наредба № 1/2004г.

Воден от горните мотиви,СЪДЪТ

 

                                     Р      Е      Ш      И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 21395  от 24.01.2019 г. по гр. Дело  № 25266/2017 г. на Софийски районен съд,  ГО, 87 състав, в обжалваната част, с която Държавна агенция „Т.о.“  е осъдена да заплати на Е.А.Г.-Б., на основание чл.222, ал.2 от КТ, вр.  чл.32 от  Колективен трудов договор, сключен на 17.12.2015г. /в сила от 04.01.2016г./ –  сумата от 2 562,08лв., представляваща  обезщетение в размер на 4 брутни трудови заплати при уволнение на основание чл.325,ал.1,т.9 от КТ, ведно със законната лихва от 25.04.2017г.- до окончателното изплащане, както и в частта, с която Държавна агенция „Т.о.“ е осъдена да заплати на Е.А.Г.-Б. сумата от 294,55лв.- разноски по делото за адвокатско възнаграждение , на основание чл.78,ал.1 от ГПК, а по сметка на СРС – сумата от 102,48лв.- държавна такса върху уважената част от исковите претенции.

 

В останалата част , като необжалвано, първоинстанционното решение е влязло в сила.

 

ОСЪЖДА Държавна агенция „Т.о.“  да заплати на Е.А.Г.-Б. , сумата от 300,00 /триста/ лева- разноски за въззивното производство , на основание чл.78,ал.1 от ГПК.

 

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ  :                       ЧЛЕНОВЕ  : 1.                   2.