Решение по дело №1403/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 379
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 2 март 2022 г.)
Съдия: Мария Иванова Райкинска
Дело: 20191100901403
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София, 21.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-5 състав, в открито заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав :

                                              

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

При секретаря Антоанета Стефанова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1403 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „М.“ ЕООД твърди в исковата си молба, че по силата на Договор от 17.11.2017 г., сключен с ответника „Г.п.“ ЕООД, извършил на обект „Кънтри клуб“, строящ се върху ПИ 22472.7415.29, находящ се в с. Долни Пасарел, район „Панчарево“, Столична община, следните строително-монтажни работи:

1. бетон С30/37 W0 за фундаменти, рандбалки, настилки, греди, плочи, сът.стени, колони, шайби, стълбища - 108.00 куб.метра, на стойност 14 580.00 лева;

2. кофражни работи за сут.стени, колони, шайби - 243.50 кв.метра, на стойност 4 699.55 лева;

3. кофражни работи за плочи - 358.00 кв.метра, на стойност 7 339.00 лева;

4. кофражни работи за греди — 148.00 кв.метра, на стойност 3 241.20 лева;

5. кофражни работи за стълбища - 17.00 кв.метра, на стойност 431.80 лева;

6. армировка (AI и AIII) 12 040.00 кг, на стойност 17 819.20 лева;

7. хидроизолация по стени — 78.00 кв.метра, на стойност 1 653.60 лева;

8. обратен насип в сутерена — 70.00 куб.метра, на стойност 2 660.00 лева.

            Посочва, че общата стойност на извършените СМР била 52 424.35 лева без ДДС, съответно 62 909.22 лева с ДДС.

            На 12.04.2018 г. страните подписали акт обр. 19, с който възложителят приел извършената от изпълнителя работа без забележки. Сочи, че страните били уговорили от общо дължимата сума в размер на 62 909.22 лева с ДДС да бъде приспадната сума в размер на 10 000 лева според протокол от 13.03.2018 г. Следователно стойността на извършените СМР, намалена с 10 000 лева, била в размер на 42 424.35 лева без ДДС, съответно в размер 50 909.22 лева с ДДС.

            Предвид изложеното ищецът „М.“ ЕООД моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника „Г.п.“ ЕООД да му заплати сума в размер на 26 000 лева, представляващи част от общата сума в размер на 50 909.22 лв. – главница, равняваща се на общата стойност на извършените от „М.“ ЕООД СМР, описани в акт, обр. 19 от 12.04.2018 г. на обект „Кънтри клуб“, строящ се върху ПИ 22472.7415.29, находящ се в с. Долни Пасарел, район „Панчарево“, Столична община, ведно със законната лихва върху главницата от 26 000 лв. от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

            Ответникът „Г.п.“ ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, с който излага съображения за неоснователност на предявените искове и оспорва размера им. Признава, че между страните бил сключен процесния договор от 17.11.2017 г., с който ответното дружество възложило на ищеца да изпълни срещу възнаграждение договорените в чл. 1.1 и 1.2 от договора работи.

            Поддържа, че неразделна част от договора, сключен между страните, били и неговите приложения, включително Приложение № 3 – график на плащане в съответствие с изпълнението на СМР и Приложение № 4 - График за изпълнение на СМР съгласно предоставена количествена сметка.

Ответникът твърди, че в чл. 2.3.2 от Договора и в Приложение № 3 към него страните се споразумели, че на заплащане подлежат само действително извършените СМР, като последните следвало да се установят въз основа на съставен Акт обр. 19 за установяване на извършени СМР. В чл. 2.3.1 страните се били споразумели заплащането на цената да се извършва само след издаване на данъчна фактура.

Посочва, че с Приложение № 4 страните се били споразумели, че в хода на строителството ще бъдат съставени и подписани 4 броя Протоколи обр. 19 за отделните етапи, като окончателният (пети) Протокол обр. 19 не бил съставен поради неизпълнение на задължения от страна на ищеца. Твърди, че развалил договора с предизвестие за прекратяване на договор от 04.06.2018 г., получено от ищеца на 05.06.2018 г., съгласно обратна разписка от същата дата.

Към всеки един от четирите Протокола обр. 19 били издадени данъчни фактури, които ответникът надлежно заплатил по посочената в чл. 2.2 от Договора банкова сметка ***, както следва: Протокол обр.19 от 12.12.2017г. за сумата в размер на 48 002,41 лв. с ДДС и издадена Данъчна фактура № ********* от 14.12.2017 г. за сумата в размер на 48 002.41 лв. с ДДС, заплатена с             Платежно нареждане с реф.№ ************ от дата 18.12.2017 г. за сумата в размер на 24000,00 лв.  и Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ173524751 от дата 18.12.2017 г. за сумата в размер на 24 002,41 лв.; Протокол обр.19 от 31.01.2018 г. за сумата в размер на 81995.18 лв. и издадена Данъчна фактура № ********** от 01.02.2018 г. за сумата в размер на 81995.18 лв. с ДДС, заплатена с Платежно нареждане с реф.№ 000 РWUВ ********* от дата 01.02.2018г. за сумата в размер на 9500,00 лв., Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ180332769 от дата 02.02.2018г. за сумата в размер на 9500,00 лв.; Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ180374593 от дата 06.02.2018 г. за сумата в размер на 10000,00 лв.; Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ180374423 от дата 06.02.2018 г. за сумата в размер на 7900,00 лв.; Платежно нареждане с реф.№ 000 РWUВ ********* от дата 12.02.2018 г. за сумата в размер на 25095,18 лв.; Платежно нареждане с реф.№ 000 РWUВ 180443 880 от дата 13.02.2018 г. за сумата в размер на 20000,00 лв.; Протокол обр.19 от 09.03.2018 г. за сумата в размер на 42632,54 лв.с ДДС       и издадена Данъчна фактура № ********** от 09.03.2018 г. за сумата в размер на 42632,54 лв. с ДДС, заплатена с Платежно нареждане с реф.№ 000 РWUВ ********* от дата 13.03.2018г. за сумата в размер на 15000,00 лв.; Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ180721833 от дата 13.03.2018 г. за сумата в размер на 15000,00 лв.; Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ180721863 от дата 13.03.2018г. за сумата в размер на 5000,00 лв.; Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ180722590 от дата 13.03.2018 г. за сумата в размер на 7632,54 лв.; Протокол обр.19 от 12.04.2018г. за сумата в размер на 50911,49 лв. с ДДС и издадена Данъчна фактура № ********** от 12.04.2018 г. за сумата в размер на 50911,49 лв. с ДДС, заплатена с Платежно нареждане с реф.№ 000РWUВ ********* от дата 16.04.2018г. за сумата в размер на 21500,00 лв., Платежно нареждане с реф.№ 000 РWUВ ********* от дата 16.04.2018г. за сумата в размер на 29411,49 лв.

Описаните Протоколи обр. 19 и издадените към тях данъчни фактури обхващали всички изпълнени от ищеца работи по договора, като ответникът твърди, че е изпълнил всички свои парични задължения към ищеца и не дължи заплащане на претендираните от него суми.

Ответникът твърди, че представеният от ответника Протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. за сумата от 50 909.22 лв. с ДДС действително бил съставен между страните, но поради допуснати технически грешки в същия, съдържанието му не отговаряло на количеството на действително извършените и подлежащи на заплащане работи. Поради това той бил отменен със съставянето и подписването на последващ Протокол обр. 19 от същата дата – 12.04.2018 г. за сума в размер на 50 911.49 лв. При съпоставянето на двата протокола се установявало, че единствената разлика между тях се изразявала в количеството на извършените ремонтни дейности – някои от стойностите били намалени, а други увеличени, за да отговарят на действително извършените работи.

            Сочи, че веднага след установяване на несъответствието страните съставили нов Протокол обр. 19 от същата дата, с който коригирали допуснатите в първоначалния протокол неточности, т.е. и двата протокола описвали едни и същи ремонтни дейности, които били заплатени от ответника.

Поддържа, че ищецът още на същия ден издал данъчна фактура № ********** за сумата от 50 911.49 лв. с ДДС, която била стойността на представения от ответника протокол обр. 19. Последната била заплатена от ответника с две платежни нареждания от 16.04.2018 г., съответно за сумата от 21 500 лв. и за сума в размер на 29 411.49 лв. данъчна фактура за сумата по представения от ищеца протокол обр. 19 – 50 909.22 лв. с ДДС не била представена, тъй като ищецът не бил издал такава, знаейки, че протоколът е отменен.

            Оспорва твърденията, че ищецът многократно е отправял покани до ответното дружество за заплащане на процесните суми. Твърди, че с получаването на исковата молба разбрал за претенциите на ищеца.

            Ответникът посочва, че между страните съществувал правен спор, разрешен с влязло в сила  на 23.07.2019 г. Решение № 131073 от 03.06.2019 г. постановено по гр.д. № 47938/2018 г. от СРС. От последното било видно, че „Г.П.“ ЕООД осъдило „М.“ ЕООД да му заплати сума в размер на 20 000 лв., представляваща част от заемна сума в размер на 30 000 лв., предоставена по силата на договор за паричен заем от 20.03.2018 г. „М.“ ЕООД следвало да върне заетата сума, като прихване задълженията на „Г.П.“ ЕООД за заплащане на цената на извършените СМР по процесния договор от 17.11.2018 г. В производството пред СРС „М.“ ЕООД не релевирало възражение, че „Г.П.“ ЕООД дължи каквито и да е суми по процесния договор за строителство.

            Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

            Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа и допълва вече изложеното в първоначалната. Посочва, че действително плащанията за готовите СМР се извършвали след издаване на фактури, но в договора не било уговорено в какъв срок се издават фактурите. Твърди, че описаните от ответника протоколи обр. 19 били част от извършените СМР, докато протоколът, въз основа на който ищецът претендирал плащане, бил за извършени дейности от началото на строителството. Тези дейности не били включени в представените от ответника протоколи. Последното се установявало от Приложение № 1, в което бил отразен пълният обем на договорените СМР и тяхната стойност.

            Не издал фактура, защото ответникът имал финансови затруднения. Съгласно договора между страните, плащанията се извършвали в срок от три дни от представяне на фактура, а от представените от ответника доказателства било видно, че второто и третото плащане били забавени с десет дни.

            Поддържа също, че станало невъзможно ищецът да издаде фактура по процесния протокол обр. 19, тъй като ответникът прекратил договора с изпращане на предизвестие. Оспорва твърденията, че представеният от ищцовото дружество протокол обр. 19 бил отменен с друг такъв от същата дата. Счита, че страните е следвало да подпишат изричен документ за отмяна на единия от двата протокола, като такъв липсвал. Липсвали доказателства, че процесният протокол обр. 19 бил съставен първи по ред, съответно че били допуснати грешки и че след него бил подписан друг протокол. Посочва, че процесният протокол не описвал едни и същи ремонтни дейности с другия протокол обр. 19 от същата дата, а описвал различни количества СМР.

            Ответникът е депозирал отговор на допълнителна искова молба, с който поддържа вече изложеното. Посочва, че в чл. 113 ЗДДС ясно било дефинирано в какъв срок се издават данъчните фактури. Оспорва твърденията на ищеца, че бил имал финансови затруднения, като всички плащания по издадените от ищеца фактури били извършвани най-късно в едноседмичен срок от издаването на фактурата. Оспорва твърдението на ищеца, че не можел да издава фактура след разваляне на договора, с довод, че това разваляне било занапред поради характера на договора като такъв с продължително изпълнение. Оспорва твърдението на ищеца, че описаните в двата протоколи СМР били различни – единствената разлика била в количеството.

            Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения Договор от 17.11.2017 г., „Г.П.“ ЕООД – възложител и „М.“ ЕООД – изпълнител са се договорили изпълнителят да извърши СМР на обект „Кънтри клуб“, който ще се построи върху ПИ 22472.7415.29, находящ се в с. Долни Пасарел, съгласно предварително договорена оферта, изготвена на база на представена количествена сметка (Приложение № 1 към договора) и одобрени екзекутивни проекти (Приложение № 2 към договора) и да подготви пътя пред сградата за полагане на асфалт. За извършване на възложената работа страните са договорили цена съгласно количествената сметка – Приложение № 1 към договора. Уговорено е още, че цената се заплаща на шест вноски, съгласно график за плащане – Приложение № 3 към договора и подписването на Протокол обр. 19 и издадена фактура. След завършване на съответния строителен етап, в случай че извършените работи са по-малко или повече от първоначално предвидените, страните остойностяват тези работи съгласно единичните цени, посочени в количествената сметка. Крайният срок на договора е уговорен на 150 дни, съгласно етапите на строителството, както е договорено в Приложение № 4. Според т. 3.4 СМР се извършват съгласно подписан график (Приложение № 4). Приемането на всеки етап се извършва с подписването на Приемо-предавателен протокол и Протокол обр. 19 в срок от 3 работни дни от завършване на всеки етап. Според т. 6.2. от договора приемането на всеки етап от изпълнението на строителните работи по договора, в съответствие с график за изпълнение на СМР и количеството за изпълнение на СМР (Приложение 1, 2 и 4) се извършва с подписване на Протокол обр. 19 от представители на възложителя и изпълнителя в срок до 3 работни дни от завършване на съответния етап. При появата на нови количества и видове СМР, непредвидени в предоставените от възложителя работни проекти, заплащането на същите и срока на тяхното изпълнение ще бъдат предмет на допълнително споразумение между страните.

Ищецът е представил Протокол обр. 19 от 12.04.2018 г., подписан от страните по договора на стойност 62909.22 лева с ДДС, от които е посочено, че се приспадат 10 000 лева според протокол от 13.03.2018 г., поради което сумата по протокола остава 50 909.22 лева. Същият установява извършването на  бетон, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, колони, шайби, стълбища, кофражни работи, армировка, хидроизолация по стени и обратен насип в сутерен.

Ответникът е представил Приложение № 3 към процесния договор, представляващо График за плащане в съответствие с изпълнението на СМР. Според него се изплаща: аванс в размер на 15%, в срок от три дни от подписване на договора; второ плащане – в тридневен срок от приключване на изкопни работи, подложен бетон, хидроизолация фундамент, кофраж, армировка и бетон-фундамент, както и всичко на нивото на сутерена и приемането им от възложителя с протокол обр. 19; трето плащане – в тридневен срок след завършване на стени, ст.б. шайби и плоча над сутерен – кофраж, армировка, бетон, както и дъно на басейна и всичко съгласно екзекутивните проекти на нивото на сутерена и приемането им от възложителя с протокол обр. 19; четвърто плащане – в тридневен срок след завършване на колони, ст.б. шайби и плоча надпартер – кофраж, армировка, бетон и всичко съгласно екзекутивните проекти на нивото на партер и приемането им от възложителя с протокол обр. 19; пето плащане – в тридневен срок след завършване на колони, ст.б. шайби и  плоча над 1 етаж - кофраж, армировка, бетон и всичко съгласно екзекутивните проекти на нивото на 1 етаж и приемането им от възложителя с протокол обр. 19 и шесто плащане – в тридневен срок от завършване на колони, ст.б. шайби и плоча на 2 етаж - кофраж, армировка, бетон и всичко съгласно екзекутивните проекти на нивото на 2 етаж и приемането им от възложителя с протокол обр. 19 и само след като изпълнителят е извършил работите, посочени в чл. 1.1., буква „а“ и „б“ и чл. 1.2 от договора и възложителят ги е приел съгласно чл. 6.1. от договора.

Ответникът е представил и Приложение № 4 от процесния договор, представляващо График за изпълнение на СМР съгласно количествена сметка. Според него приключването на изкопни работи, бетон и др. на нивото на сутерена се извършва в 40-дневен срок от подписване на договора и превеждане на аванс; приключване на работата над сутерен – до 80 дни от подписване на дговра; приключване на работи над партер – до 110 дни от подписване на договора; приключване на работите на 1 етаж – до 130 дни от подписване на договора; приключване на работата п о2 етаж – до 150 дни от подписване на договора.

Представено е предизвестие за прекратяване на договора от „Г.П.“ ЕООД до „М.“ ЕООД от 04.06.2018 г. с изявление за прекратяване на договора с 10-дневно предизвестие.

Представена е обратна разписка, издадена от Е.Е. ОД, но същата удостоверява предаване на пратка от „Г.П.“ ЕООД на „С.“ ЕООД на 05.06.2018 г. Представено е и писмено изявление от „Е.Е.“ ЕООД, сочещо, че в посочената обратна разписка името на получателя е погрешно записано, като вярното име е „М.“ ЕООД.

Представен е Протокол обр. 19 от 12.12.2017 г. между страните по договора относно обект „Кънтри клуб“, според който са извършени описаните в него СМР на обща стойност 48 002.41 лева – ръчен изкоп на земна маса, подложен бетон, кофражни работи, армировка, кофражни и бетонни работи басейн, армировъчни работи басейн, хидроизолация под фундаментна плоча. На посочената стойност е издадена от „М.“ ЕООД фактура от 14.12017 г.

С платежно нареждане от 18.12.2017 г. „Г.п.“ ЕООД е заплатило на „М.“ ЕООД 24 000 лева, а с второ платежно ост същата дата е заплатило 24 02.41 лева.

Представен е Протокол обр. 19 от 31.01.2018 г. между страните по договора относно обект „Кънтри клуб“, според който са извършени описаните в него СМР на обща стойност 81 995.184 лева, с който е установено извършването на бетон, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, кофражни работи и кофражни работи, бетонни работи и армировъчни работи по басейн.

На посочената стойност е издадена от „М.“ ЕООД фактура от 01.02.2018 г. Представени са платежни работи за посочената сума, от които едно от 01.02.2018 г. за 9 500 лева, едно от 02.02.2018 г. за 9 500 лева, едно от 06.02.2018 г. за 10 000 лева, едно от 06.02.2018 г. за 7 900 лева, едно от 12.02.2018 г. за 25 095.18 лева и едно от 13.02.2018 г. за 20 000 лева, като във всички тях е посочено, че се извършва частично плащане по фактура от 01.02.2018 г. за „Кънтри клуб“.

Представен е Протокол обр. 09 от 31.03.2018 г. между страните по договора относно обект „Кънтри клуб“, според който са извършени описаните в него СМР на обща стойност 42 632.544 лева, установяващ извършването на  бетон, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, кофражни работи и армировка.

На посочената стойност е издадена от „М.“ ЕООД фактура от 09.03.2018 г.

Представени са две платежни нареждания от 13.03.2018 г., всяко за по 15 000 лева, едно от 13.03.2018 г. за 5000 лева и едно от 13.03.2018 г. за 7 632.54 лева, като във всички тях е посочено, че се извършва частично плащане по фактура от 13.03.2018 г. за „Кънтри клуб“.

Ответникът е представил и Протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. между страните по договора относно обект „Кънтри клуб“, според който са извършени описаните в него СМР на обща стойност 50911.488, установяващ извършването на  бетон, рандбалки, настилка, греди, плочи, сутеренни стени, колони, шайби, стълбища, кофражни работи, армировка, хидроизолация по стени и обратен насип в сутерен.

 На посочената стойност е издадена от „М.“ ЕООД фактура от 12.04.2018 г.

Посочената сума е платена от „Г.П.“ ЕООД на „М.“ ЕООД с две платежни нареждания – едно от 12.04.2018 г. за 29 411.49 лева и едно от 16.04.2018 г. за 21 500 лева, като във всички тях е посочено, че се извършва частично плащане по фактура от 12.04.2018 г. за „Кънтри клуб“.

С решение от 03.06.2019 г. по гр.д. № 47938/2018 г. на СРС, 72 състав, влязло в сила през юли 2019 г. „М.“ ЕООД е осъдено да заплати н а“Г.П.“ ЕООД 20 000 лева – представляващи част от заемна сума, цялата в размер на 30 000 лева.

Ищецът е представил Приложение № 1 към процесния договор, представляващ  количествена сметка на част конструктивна на обект „Кънтри клуб“ .

По делото е изслушано заключение на ССЕ, неоспорено от страните, изготвено от вещото лице В.П.. Тя е установила, че по процесния подогов „М.“ ЕООД е издало на „Г.П.“ ЕООД четири фактури: № 39/14.12.2017 г. на стойност 48 002.41 лева, № 42/01.02.2018 г. на стойност 81 995.18 лева, № 51/09.03.2018 г. на стойност 42 632.54 лева и № 54/12.04.2018 г. на стойност 50 911.49 лева. Установила е още, че сумите по посочените фактури са изцяло погасени с описаните по-горе платежни нареждания.

По делото като свидетели са разпитани И.В.Б.и П.М.К..

Свидетелят Б. е посочил, че е запознат със строителния обект. Обектът „Кънтри клуб“ се намира на яз. Искър, близо до бунгалата „Казака“. Това е строителен обект, който се започнал от негов шеф, който е в друга компания, където работел – „А.З.К. П.“. Свидетелят работел там по трудово правоотношение, но понеже офисите в ТР са идентични на всички компании на неговия шеф, фактически срещите ги извършвал при тях, в техния офис. Свидетелят ходил на обекта лично, многократно докато се строял, тъй като той превеждал на управителя на „Г.П.“, защото той не говори български, не чете. Свидетелят присъствал на всички срещи на г-н К. – управителя на фирма „Г.П.“. Когато му се представел документ на български някой трябвало да му го преведе, понеже не го разбира. Технически при свидетеля срещите се осъществявали по следния начин: сутринта им се представя документ, който да имат възможност да проверят и по-късно през деня се подписва. На 12 април 2018 г. имали един протокол за една сума, след което на място имали възможност да проверят с геодезиста, който е на обекта и когато геодезистът отишъл и проверил сумите видял, че има разминаване – някои били с по-високи стойности, други с по-ниски и съответно направил корекции върху тях. От другата страна г-н Н.коригирал протокола, издал фактура и дошъл да ги подпише всички заедно. Понеже г-н К. не чете български с всички тези документи наведнъж единият екземпляр го подписал в бързината. Г-н Н.обещал, че ще го унищожи, но не го направил. Г-н К. бързал да приключи, да завърши дейността, за да може да плати по фактурата. Разликата била много малка, той не обърнал в началото внимание, когато взел документа. Когато тръгнал да го подписва свидетелят му казал, че е объркал, че е старият протокол, не е новият протокол, който трябвало да бъде подписан. Той взел новия, подписал едното копие, другото копие за тях, след което подписали и фактурите. Пакетът с документите останал на масата при г-н Н., където останал и сгрешения протокол. Г-н Н.казал, че няма проблем и ще го унищожат. Г-н Н.имал техническо време да нанесе корекциите. Той се чул по телефона с геодезиста, прибрал се в офиса. Сутринта им донесъл първия протокол, някъде по обед им донесъл втория протокол, когато вече били уточнили разликата в количествата. Двата протокола обхващали СМР на фаза етаж 2, преди да се излее последната плоча на сградата и малко преди да прекратят договора. Всеки етаж си имал различен протокол. Не било възможно технически да има голямо разминаване в извършените СМР на предишния етаж и на този етаж, защото сградата си имала проект. С г-н Н.имали взаимоотношения от доста време. Когато въпросния ден допуснали грешката, когато г-н К. тръгнал да подписва грешен протокол, това де факто била грешка на свидетеля, понеже той превеждал какво е казал г-н К. на г-н Н. и не обърнал внимание на документите, които са пред него. От друга страна свидетелят бил единственият човек в офиса, който имал правото да извършва плащания, а същия ден платил една фактура, три дни по-късно платил другата половинка от стойността на фактурата, която е от същия ден. Не е служител на „Г.П.“. Работи в друга фирма на същия собственик. Работата му в „А.З.К П.“ е технически сътрудник. Там извършвал всички дейности, които са свързани с офиса. Категоричен е, че не знае български г-н К.. Опитва се да говори, но не му се получава.

Свидетелят К. е заявил, че фирмата „М.“ изпълнява обект в Община Панчарево на брега на яз. Искър. Там строяли един „Кънтри клуб“ през 2017 г. ноември или декември месец. Доколкото знае обектът трябвало да бъде готов за 6 или 7 месеца. Той не бил постоянно на обекта. Обектът вървял по график. „М.“ на този обект работели до края на м. април 2018 г. Свидетелят посещавал обекта в началото всеки ден, след това по-рядко го посещавал, особено след м. март. неговите задължения към обекта били за това, че съгласно Наредба № 2 координатора по безопасност и здраве осъществява контрол по безопасността и здравето на обекта - назначаването на хора, инструктажи. Тази работа, на този обект я изпълнявал той, но си имало технически ръководител. Свидетелят знае, че нещо станало и разговаряли с технически ръководител на обекта И., а с него имали такива взаимоотношения, че някой ден, ако не се появял свидетелят на обекта той му се обаждал. Имало ли проблеми веднага отивал. Влязъл във фургона и той му казал, че са правили два протокола за извършени количества работа, които са по проектосметната документация. Били пропуснали някакви пера в количествата, които са за плащане и след това са направили още един протокол, но дали са ги писали в един ден или в различни дни, не мога да кажа. Било някъде април месец това, когато разговарял с И., преди великденските празници. И. му казал, че са пропуснати количества от количествената сметка и че са ги допълнили и затова са два акта. Зная, че са подписани тези два акта. Работата по тези актове била извършена. те изпълнявали грубия строеж на обекта - бетон, арматура, кофраж. Тази информация получил от техническия ръководител И., второ име не помни Р. или Р.. Този И. е различен от управителя на фирмата „М.“ И. Н.. Обектът бил общо от 4 етажа – сутерен, партер и два етажа. Доколкото знае площта му е около 300 кв.м. Не може да кажа какви СМР са пропуснати като количества. Обектът бил на етап изграждане на първия етаж, без сутерен и партер. Те са сутерен, партер, първи етаж и втори етаж. В протокола са записани грешни стойности и са съставили още един протокол за същия етаж за грубия строеж. С техническия ръководител И. се помайтапили дали ще има заплати и той му казал, че са направили някаква грешка, пропуснали едни количества, които ги допълнили и са направени в два акта, а какво точно е написано в двата акта не мога да кажа. Не е правен акт за целия обем, допълнително допълване на първия акт.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:

С договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна (възложител), а последния - да заплати възнаграждение (чл. 258 ЗЗД).

Съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. За приета следва да се счита работата, когато възложителят получи фактически изработеното и не направи възражения относно количеството, качеството на изработеното или времето на предаването. Получаването на изработеното без възражения (доколкото възложителят е длъжен да прегледа изработеното) означава, че предаденото съответства на уговореното в количествено, качествено и времево отношение, освен ако по-късно не се открият скрити недостатъци – чл. 264 ЗЗД.

Следователно, за да бъде проведен успешно иска на изпълнителя за заплащане възнаграждение за възложената работа, той е длъжен да докаже чрез провеждане на главно и пълно доказване, че между него и ответникът е сключен валиден договор за изработка, неговия предмет (видове работа, възнаграждение и др.), изпълнението на възложената работа съобразно уговореното и приемането й от възложителя без възражения, както и размера на претендираното възнаграждение и настъпването на  изискуемостта на вземането за неговото заплащане от възложителя.

Не е спорно между страните, че те са сключили Договор от 17.11.2017 г. извърши СМР на обект „Кънтри клуб“, който ще се построи върху ПИ 22472.7415.29, находящ се в с. Долни Пасарел, съгласно предварително договорена оферта, изготвена на база на представена количествена сметка (Приложение № 1 към договора) и одобрени екзекутивни проекти (Приложение № 2 към договора) и да подготви пътя пред сградата за полагане на асфалт,  а и същият е представен по делото.

Не е спорно още, че в изпълнение на договора ищецът „М.“ ЕООД е извършил СМР, за които са съставени двустранно подписани протоколи обр. 19 от 12.12.2017 г., 31.01.2018 г., 09.03.2018 г. и 12.04.2018 г., представени от ответника и неоспорени от ищеца, с които страните са установили извършената към съответната дата работа и чрез подписа си възложителят „Г.П.“ ЕООД я е приел без да прави забележки. Не е спорно и обстоятелството, че ищецът е издал фактури за работата по посочените протоколи и за стойността посочена в тях, и ответникът ги е заплатил изцяло, като последното обстоятелство се установи и чрез събраните писмени доказателства и заключение на ССЕ.

Между страните е спорно дали представеният от ищеца протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. на стойност 50 909.22 лева, подписан и от двете страни, се отнася до видове работи, различни от тези по протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. на стойност 50 911.49 лева, представен от ответника и съответно – дължи ли ответникът плащане на тези работи на стойност 50 909.22 лева. Ищецът твърди, че работите по този протокол са различни от работите, отразени в протокола от 12.04.2018 г., представен от ответника и са от началната фаза на строителството, като не са били фактурирани поради финансови затруднения на ответника и прекратяването на договора между страните, а ответникът твърди, че това са същите работи, като тези по протокола, представен от ищеца, като страните отменили представения от ищеца протокол тъй като открили в първия протокол грешки в количествата на посочените видове работа.

Съдът намира, че представеният от ищеца протокол обр. 19 от 12.04.2018 г., имащ характер на установителен договор между страните, е нищожен, предвид следното:

По делото по несъмнен начин се установи, че управителят на ответника „Г.П.“ ЕООД – А.К. не владее български език в степен, която да му позволява да разбира текстове на този език. Това се установява на първо място от събраните по делото писмени доказателства – договор от 17.11.2017 г., който е съставен на български и английски език, като единственото обяснение за това е, че една от страните не владее български език, като логично това е управителят на ищеца А.К., който е израелски гражданин, (което е посочено в отговора на исковата молба). На следващо място това се установи и от показанията на свидетеля Б., които съдът кредитира като достоверни, предвид обстоятелството, че е бил очевидец на обстоятелствата, за които свидетелства, както и защото не противоречат на други събрани по делото доказателства. Посоченият свидетел установи, че управителят на „Г.П.“ ЕООД – А.К. не говори български език, а свидетелят винаги присъства на неговите срещи, за да му превежда. От показанията на свидетеля Б. се установи още, че на 12.04.2018 г. на г-н К. е бил предоставен проект на протокол обр. 19 от ищеца, като записите в него са били проверени от геодезист и след установените несъответствия за тях е бил уведомен г-н Н., управител на ищцовото дружество. Около обяд той донесъл поправен протокол и фактура и ги предоставил на г-н К. за подпис. Тъй като свидетелят бил зает в превод, късно видял, че г-н К. е подписал стария протокол, вместо поправения. След като го уведомил, той подписал и новия протокол, както и фактурата по новия протокол, а г-н Н. казал, че ще унищожи стария протокол. Това което се установява от тези показания е, че г-н К. всъщност не е имал воля да подпише първоначалния протокол, представен от г-н Н., но го е подписал по погрешка, предвид обстоятелството, че не владее български език, а протоколите са съставени само на български език. Или, представеният от ищеца протокол обр. 19 от 12.04.2018 г., имащ характер на установителен договор между страните, е подписан при липса на съгласие от страна на управителя на „Г.п.“ ЕООД, поради което е и нищожен на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Макар и косвено, доказателство за липсата на съгласие у страните за подписване на протокола обр. 19 от 12.04.2018 г., представен от ищеца, е и обстоятелството, че ищецът е издал фактура и то на 12.04.2018 г. само за стойността на протокола обр. 19 от 12.04.2018 г., представен от ответника, а именно за 50 911.49 лева, като нито е издал фактура, нито е осчетоводил вземане срещу ответника по представения от него протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. Обясненията на ищеца, че не е издал фактура по представения от него протокол обр. 19 за 50 909.22 лева, защото ищецът имал финансови затруднения е неправдоподобно, тъй като видно от представените по делото фактури и платежните нареждания по тях, ищецът ги е плащал, макар и някои от тях със забава от няколко дни. Нито правно, нито житейски издържано е възражението, че фактура не е издадена, защото ответникът изпратил предизвестие за прекратяване на договора – на първо място това предизвестие е едва от юни 2018 г., а на следващо място прекратяването на договора за изработка е за в бъдеще и възложителят дължи заплащане на изработеното до момента на прекратяването (чл. 269, ал. 2 ЗЗД), поради което изпълнителят не само е можел, но е и бил длъжен да издаде данъчна при извършване на съответната доставка на услуга (чл. 113 ЗДДС).

Вярно е, че ответникът не е направил в писмените си изявления по делото изрично възражение за посочената нищожност, но на първо място той е твърдял, че с представения от него протокол обр. 19 е отменен представения от ищеца протокол обр. 19, т.е., може да се приеме твърдение за липса на воля у страните за подписване на протокола, представен от ищеца. Освен това, доколкото нищожността е уредена в закона от императивни правни норми, съдът дължи прилагането им и без изрично възражение за нищожност от страните (така и Решение І 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010 г. на ВКС, І г.о.). Ето защо, при съобразяване нищожността на изявленията за приемане на СМР, описани в протокол обр. 19 от 12.04.2018 г., представен от ищеца, поради липса на съгласие, съответно – при липса на валидно приемане на описаните в този протокол СМР, съдът намира, че ответникът само на това основание не дължи заплащане на стойността на СМР, описани в него.

Ищецът не е установил и твърденията си, че СМР, описани в представения от него протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. са различни от СМР, описани в протокол обр. 19 от 12.04.2018 г., представен от ответника. От събраните писмени доказателства (Приложение № 3 към договора от 17.11.2017 г. ) се установява, че страните са издавали протокол обр. 19 за приемане работата по всеки етап от строителството, описан в посоченото приложение (това твърди и свидетелят Б.), след което се е извършвало съответно плащане. От показанията на разпитаните свидетели се установи, че към април 2018 г. строежът е бил на етап първи или втори етаж, а се е състоял от сутерен, партер, първи  и втори етаж. Т.е., описаните в протоколите от 12.04.2018 г. СМР логично са такива, типични за тези етажи. Няма как двата протокола обр. 19 от 12.04.2018 г. да отразяват едни и същи като вид СМР, а в същото време единият да се отнася за началния етап на строителството (за който очевидно според посочените видове работи е съставен протокола обр. 19 от 12.12.2017 г.), а другият за един от крайните етапи от строителството.

След като ищецът не е доказал, че ответникът е приел СМР, описани в представения от него протокол обр. 19 от 12.04.2018 г., както и че тези работи са различни от работите, описани в представения от ответника протокол обр. 19 от 12.04.2018 г., то заплащане за тях не му се дължи. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с акцесорната претенция за законна лихва от датата на исковата молба.

            По разноските: Съобразно изхода от спора, ответникът има право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Такива са доказани в размер на 400 лева за вещо лице и ищецът следва да бъде осъден да ги заплати на ответника.

            Воден от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен частичния иск на „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на  управление ***, против „Г.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***-ви надпартерен етаж, офис 1, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр чл. 266, ал. 1 ЗЗД, за заплащане на сумата 26 000 (двадесет и шест хиляди) лева, като част от пълна претенция в размер на 50 909.22 лева – цена на СМР по Договор от 17.11.2017 г., за които е съставен протокол обр. 19 от 12.04.2018 г. за сумата 50 909.22 лева, ведно с искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното погасяване на задължението.

ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на  управление ***, да заплати на „Г.П.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***-ви надпартерен етаж, офис 1, сумата 400 (четиристотин) лева – разноски по делото, на основание чл.78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                  СЪДИЯ: