№ 13236
гр. София, 04.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в пуБлично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20231110168562 по
описа за 2023 година
Предявени са оБективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на
управление гр.С,представлявано от А А и И Е,против М. И. П.,ЕГН
**********,с адрес гр.С,с искане да Бъде постановено решение,с което да
Бъде признато за установено,че съществува вземане на ищеца в размер от
539,64 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до
м.04.2022 г.,66,11 лева лихва за заБава за периода 16.07.2021 г. до 21.07.2023
г., 25,69 лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. до
м.04.2022 г.,5,47 лева мораторна лихва върху сума за дялово разпределение за
периода 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху
главницата,считано от предявяване на исковата претенция до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молБа се твърди,че страните се намират в договорно
правоотношение относно доставка и продажБа на топлинна енергия за
топлоснаБден имот в *****,при което ответницата като клиент на топлинна
енергия е задължена да заплаща стойността на топлинна енергия в срока по
оБщите условия. Сочи се,че ответницата е допуснала неизпълнение на своите
договорни задължения и незаплатената главница за процесния период възлиза
на 539,64 лева. С оглед оБстоятелството,че ответницата не е заплатила
стойността на топлинна енергия в срок ищецът твърди,че е начислявал лихва
за заБава и претендира такава в размер от 66,11 лева. С исковата молБа са
претендирани и парични суми за дялово разпределение,както и лихва за
заБава върху сумата за дялово разпределение,съответно в размер от 25,69
лева и 5,47 лева. Исковата претенция се основава на твърдения,че вземането е
претендирано по реда на заповедното производство,но с оглед подаденото
възражение срещу заповедта за изпълнение е налице правен интерес от
1
предявяване на исковете. Ищецът моли съда да постанови решение,с което да
Бъдат уважени предявените искове.
В срока за подаване на писмен отговор е депозиран такъв от
ответницата М. П. със становище за неоснователност на иска – твърди се,че
от 2001 г. радиаторите в имота са свалени,твърди се,че първоначално за
сградна инсталация са начислявани 10 %,които впоследствие са увеличени на
30 %. Ответницата не желае да Бъдат допуснати експертизи,защото Би се
достигнало до начисляване на допълнителни разходи. Ответницата счита,че
не следва да Бъде присъждано на ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Моли съда да отхвърли исковете.
Третото лице помагач „Б“ООД не изразява становище по исковата
претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
оБсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Т С“ЕАД претендира от М. И.
П. сумите от 539,64 лева главница за топлинна енергия за периода м.05.2020
г. до м.04.2022 г.,66,11 лева мораторна лихва за периода 16.07.2021 г. до
21.07.2023 г.,25,69 лева сума за дялово разпределение за периода м.06.2020 г.
до м.04.2022 г. и 5,47 лева лихва за заБава за периода 13.08.2020 г. до
21.07.2023 г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от
подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Искането
е уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 43678/2023
г. по описа на СРС,42 състав.
Приети са оБщи условия на „Т С“ЕАД за продажБа на топлинна
енергия за Битови нужди.
Видно от договор № 896/14.11.2001 г.,сключен между соБствениците на
имоти в сграда в режим на етажна соБственост в *****,като възложители,и
„Б“ООД,като изпълнител,са постигнали съгласие да Бъдат оБвързани от
правоотношение,според което изпълнителят приема да реализира дялово
разпределение в сгради в режим на етажна соБственост,а възложителите се
съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е сключен в
изпълнение на прието решение на оБщото съБрание на етажните соБственици
от 02.11.2001 г.
Представени са оБщи фактури,издадени от „Т С“ЕАД с получател М. И.
П. на 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
Съгласно договор от 09.06.2020 г.,сключен между „Т С“ЕАД и
„Б“ООД,страните са постигнали съгласие да Бъдат оБвързани от
правоотношение,според което „Б“ООД приема да реализира дейност по
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в режим на етажна
соБственост,а „Т С“ЕАД се съгласява да заплаща възнаграждение за дялово
разпределение.
От протоколи за главен отчет се установява,че е осъществен главен
отчет,носещ подпис за аБонат.
Представени са индивидуални справки за топлинна енергия,изготвени
2
от „Б“ООД.
С определение на съда е отделено като Безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните,че М. П. е единствен соБственик на
имота.
При така установената фактическа оБстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.422 от ГПК,вр.чл.415 от ГПК е
законодателно уреден като положителен установителен иск,съгласно който се
цели да Бъде установено дали съществува вземането,за което е издадена
заповед за изпълнение,когато срещу заповедта за изпълнение е постъпило
възражение. Този иск има предмет,идентичен с предмета на заповедното
производство – подлежи на доказване същото вземане – на соченото
основание и в претендирания размер,за което е издадена заповед за
изпълнение. В конкретния случай ищецът следва да проведе доказване,че
между страните съществува договор за продажБа на топлинна енергия,да
установи доставеното количество топлинна енергия и да докаже цената на
същата,а в тежест на ответната страна е възложено доказването,че е
изпълнила точно своите договорни задължения или са налице
оБстоятелства,изключващи дължимост на паричната сума. Законът урежда
фикция,че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението,ако
исковата молБа е постъпила в едномесечен срок,считано от съоБщението с
указания за предявяване на иск,т.е. на 03.08.2023 г.
Страните не спорят,а и от доказателствата по делото се установява,че
между страните съществува договорно правоотношение – дружеството ищец
реализира дейност по доставка и продажБа на топлинна енергия,а
ответницата П. е клиент на топлинна енергия като соБственик на
топлоснаБдения имот. Съгласно чл.153,ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия
е соБственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота,а по
отношение на топлоснаБдените към влизане в сила на закона имоти законът
не поставя изискване за наличието на сключен писмен договор,а договорното
правоотношение възниква с оглед притежаваното право на соБственост или
ограничено вещно право на ползване. Предвид това,че ответницата П.
признава,че е единствен соБственик на топлоснаБдения имот,съдът намира,че
между страните е възникнало оБлигационно правоотношение относно
доставка и продажБа на топлинна енергия и ответницата е пасивно
легитимирана да отговаря за заплащане на доставената топлинна енергия.
РазпоредБата на чл.150,ал.1 от ЗЕ предвижда,че правата и задълженията на
страните по договора за топлинна енергия се определят от оБщите условия на
дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили индивидуални
условия,поради което приложение намират оБщите условия. За да Бъде
изпълнението на задължението за заплащане на топлинна енергия
точно,неоБходимо е цената на топлинна енергия да Бъде заплатена в срока по
оБщите условия. Провеждането на доказване факта на извършено плащане е
възложено в тежест на ответната страна П.,която е клиент на топлинна
енергия,тъй като доказването точното изпълнение на задължението изключва
основателността на исковата претенция. В хода на производството
ответницата не е ангажирала доказателства да е заплатена цената или част от
същата,поради което исковата претенция за главница за топлинна енергия е
3
доказана по основание и подлежи на уважаване за сумата от 539,64 лева. От
представените по делото доказателства се установява,че в сградата е въведена
система за дялово разпределение на топлинна енергия,което означава,че
соБственикът на имот заплаща стойността на топлинна енергия,определена от
дялово разпределение. РазпоредБата на чл.153 от ЗЕ предвижда,че клиентите
на топлинна енергия заплащат потреБената в своя имот топлинна
енергия,топлинна енергия за оБщите части на сградата,както и топлинна
енергия от сградна инсталация. В конкретния случай от писмените
доказателства по делото се установява,че в имота не е ползвана топлинна
енергия за отопление,а единствено е консумирана топлинна енергия за Битово
горещо водоснаБдяване. Не може да Бъде споделен доводът на ответницата
П.,че не дължи парична сума за топлинна енергия от сградна инсталация – с
оглед оБстоятелството,че нормативната уредБа предвижда,че всеки клиент на
топлинна енергия заплаща топлинна енергия,отдадена от сградна
инсталация,както и предвид липсата на конкретни възражения относно това
при определяне на топлинната енергия от сградната инсталация да е
допуснато нарушение на нормативната уредБа,съдът счита,че искът е доказан
по основание и по размер. Промяната на процента,прилаган за сградна
инсталация,на който се позовава ответницата в писмения отговор е
приложена в период,значително предхождащ процесния период,видно от
представеното към писмения отговор писмо,поради което този въпрос не
следва да Бъде оБсъждан при постановяване на решението при съоБразяване
периода,за който е предявена исковата претенция. Изводът на съда за
основателност на иска за главницата не се променя и предвид доводите на
ответницата П.,че неправилно е Била определена куБатурата на имота,в която
насока съдът счита,че доказателства в подкрепа на твърденията,че куБатурата
е определена неправилно не са ангажирани,а същевременно следва да Бъде
взето предвид,че според представените изравнителни сметки от третото лице
помагач,една и съща куБатура е прилагана за всеки от отчетните периоди,а не
се установява ответницата П. да е подала възражение срещу изравнителните
сметки в предвидения за това срок,а такъв довод за първи път се въвежда в
съдеБното производство,в което ищцовото дружество претендира реално
изпълнение на задължението за заплащане стойността на доставена топлинна
енергия. Така мотивиран,съдът приема,че исковата претенция подлежи на
уважаване за сумата от 539,64 лева главница за топлинна енергия. Съдът
намира,че и исковата претенция за сумата от 25,69 лева за дялово
разпределение подлежи на уважаване. СъоБразявайки клаузите на чл.12,т.1 и
чл.36,ал.2 от оБщите условия на ищеца,цената на услугата дялово
разпределение купувачът заплаща на дружеството продавач,което от своя
страна реализира плащане към дружеството,предоставящо услугата дялово
разпределение. Предвид това,че ответницата нито твърди,нито доказва да е
заплатила сумата за дялово разпределение или част от същата,съдът
намира,че и искът за сума за дялово разпределение следва да Бъде уважен.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е оБусловено от
доказване съществуването на парично вземане,което не е изпълнено,при
което за периода на заБава длъжникът отговаря пред кредитора за заплащане
на оБезщетение за заБава. Когато задължението няма срок за изпълнение,за
да постави длъжникът в заБава,кредиторът следва да изпрати на длъжника
покана,докато ако задължението има определен падеж или срок за
4
изпълнение,считано от деня,следващ падежната дата или деня,следващ
последния ден от срока длъжникът се счита в заБава и дължи оБезщетение. В
настоящия случай съдът намира,че задължението за заплащане на главница за
топлинна енергия е възникнало като срочно,тъй като оБщите условия
регламентират срок от 45 дни за изпълнение на задължението за заплащане на
топлинна енергия,считано от изтичане месеца на доставка,срок от 45 дни е
предвиден и за заплащане на задължението по оБщата фактура,издавана след
края на отоплителния сезон,което означава,че при липса на плащане в
предвидения срок върху неиздължената парична сума се начислява мораторна
лихва,каквато ищцовото дружество в съответствие с оБщите си условия е
начислявало,считано от изтичане срока за плащане по оБщата фактура. При
това положение съдът намира,че искът за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия подлежи изцяло на уважаване за сумата от 66,11 лева.
Софийският районен съд приема,че исковата претенция за мораторна лихва
върху сума за дялово разпределение като неоснователна подлежи на
отхвърляне. В тази насока съдът намира,че следва да Бъде отчетено,че
оБщите условия на дружеството доставчик не регламентират срок за
изпълнение на задължението за заплащане цена на доставена топлинна
енергия,а същевременно ищецът не доказва да е канил ответницата да
изпълни,за да я постави в заБава. При това положение искът за сумата от 5,47
лева подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и като съоБрази,че ищецът претендира
присъждането на съдеБноделоводни разноски съдът намира,че следва да
Бъдат присъдени такива в размер от 74,25 лева за заповедното производство и
в размер от 272,25 лева за исковото производство. Съдът приема за
неоснователен доводът на ответницата П. относно юрисконсултското
възнаграждение,в която насока следва да Бъде отчетено,че ГПК изрично
предвижда,че ако страната,в чиято полза е решено делото е представлявана от
юрисконсулт,то тази страна има право на присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от
ГПК,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 от ЗЗД,вр.чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по
отношение на М. И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С,че съществува вземане
на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление
гр.С,представлявано от А А и И Е,в размер от 539,64 лева ( петстотин
тридесет и девет лева шестдесет и четири стотинки ) главница за топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г.,66,11 лева ( шестдесет и шест
лева и единадесет стотинки ) лихва за заБава за периода 16.07.2021 г. до
21.07.2023 г., 25,69 лева ( двадесет и пет лева шестдесет и девет стотинки )
сума за дялово разпределение за периода м.06.2020 г. до м.04.2022 г., ведно
със законната лихва върху главницата,считано от предявяване на исковата
претенция – на 03.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането,за
което е издадена заповед за изпълнение по ч.гражд.дело № 43678/2023 г. по
описа на СРС,42 състав като отхвърля иска за 5,47 лева мораторна лихва
5
върху сума за дялово разпределение за периода 15.08.2020 г. до 21.07.2023 г.
ОСЪЖДА М. И. П.,ЕГН **********,с адрес гр.С да заплати на
основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на „Т С“ЕАД,ЕИК *****,със
седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от А А и И Е сумите от
74,25 лева ( седемдесет и четири лева двадесет и пет стотинки ) сторени
съдеБноделоводни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство и от 272,25 лева ( двеста седемдесет и два лева
двадесет и пет стотинки ) сторени съдеБноделоводни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за исковото производство.
Решението подлежи на оБжалване с въззивна жалБа пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Б“ООД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6