№ 370
гр. Русе, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно гражданско дело №
20224500500583 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба от Ю. П. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул.
„Н. З.“ № **, вх. *, ет. *, в качеството му на длъжник по изп. д. 2301/2012 г. (
изп. д. № 20128320402301) по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ с
район на действие ОС – Русе, против отказа на съдебния изпълнител да
прекрати делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 5, 6 и 8 ГПК, обективиран в
Постановление от 16.08.2022 г.
Жалбоподателят счита отказа за неправилен. Последното валидно
извършено изпълнително действие срещу длъжника било на през месец юни
2017 г., когато от „Банка Пиреос“ уведомили съдебния изпълнител, че нямало
налични средства по банковата сметка на длъжника. От документите по
делото било видно, че по молба с вх. № 2376/11.02.2022 г. съдебният
изпълнител поставил резолюция, че производството по делото било
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Това било във връзка с
молба на взискателя с вх. № 6276/20.05.2020 г., с която били поискани
действия по изпълнението, но не били заплатени дължимите авансово такси.
1
Освен това по молба с вх. № 2763/11.02.2022 г. авансовите такси били
заплатени едва на 28.02.2022 г. Молбата на взискателя "МАКРОАДВАНС"
АД, ЕИК *********, от 20.05.2020 г. била нередовна, защото не била
заплатена авансовата такса. Не била съобразена практиката на ВКС, според
която взискателят следвало сам да определи размера и да внесе дължимата
държавна такса и да представи доказателства за това още с депозирането на
молбата си пред съдебния изпълнител. При непредставяне на доказателства,
включително и след като ЧСИ е определил срок, то съдебният изпълнител
можел да прекрати изпълнителното производство, а можел и да откаже
извършването на поисканото изпълнително действие. Последното валидно
извършено действие срещу Ю. П. К. било от 29.06.2017 г., а следващата
редовна молба била от 11.02.2022 г., като изминалият период бил повече от 4
години и 6 месеца, без да бъдат поискани други действия по изпълнението,
поради което било налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Невнасянето на дължимата авансово
такса по молбата от 20.05.2020 г. също показвало неглежиране от страна на
взискателя събирането на суми по делото. На следващо място от досието на
изпълнителното дело било видно, че след публичната продан на апартамента
на длъжниците, не можело да бъде намерено друго секвестируемо имущество,
върху което да се насочи изпълнението, като това обстоятелство обуславяло
основание за прекратяване на делото по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. Моли за
отмяната на отказа за прекратяване на изпълнителното дело.
В законоустановения 3-дневен срок взискателят "МАКРОАДВАНС"
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Г.
С. Раковски“ № 147, ет. 5, ап. 14, чрез юрк. Л.И., е депозирал възражения
против жалбата, с които счита същата за неоснователна. Не били налице
предпоставките за прекратяване по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК, доколкото редът за
установяване наличието или липсата на имущество у длъжника бил по чл.
448, ал. 1 ГПК, а не този по чл. 435 ГПК. Дори и взискателят да не можел да
посочи секвестируемо имущество, то той разполагал с възможността по чл.
426, ал. 4 ГПК да възложи на съдебния изпълнител да проучи имуществото на
длъжника. Съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС таксите по изпълнението се дължали от
взискателя и се събирали авансово от съдебния изпълнител. Предварителното
им внасяне нямало значение за законосъобразността на извършените от
2
съдебния изпълнител действия, доколкото чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК дава
възможност на съдебния изпълнител да прекрати производството при
незаплащане на таксите и разноските, но извършените изпълнителни
действия не били порочни и не подлежали на обжалване на това основание, а
освен това е налице възможност несъбраните от взискателя такси да бъдат
събрани от длъжника на основание чл. 79, ал. 2 ГПК. Не били налице и
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като излага подробни съображения
и хронология на поисканите изпълнителни действия. 2-годишният срок не
бил изтекъл, като същият бил прекъсван многократно. Моли жалбата да се
остави без уважение, претендира разноски.
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в
законоустановения двуседмичен срок от лице, разполагащо с активна
процесуална легитимация и срещу действие на съдебен изпълнител, което
подлежи на обжалване съгласно изчерпателно изброените хипотези на чл. 435
ГПК, а именно отказа да бъде прекратено изпълнителното производство.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Изпълнителното производство е образувано по изпълнителен лист,
издаден в полза на „БАНКА ДСК“ АД против длъжниците Ю. П. К. и В. Р. К.
във връзка с вземания по Договор за банков кредит № 17/16361223/29.10.2008
г. На 02.02.2016 г. ЧСИ е възложил продадения по делото недвижим имот,
собственост на длъжниците, върху който е била учредена ипотека. На
09.02.2017 г. взискателят „МАКРОАДВАНС“ АД е подало искане да се
конституира като взискател по делото, представяйки доказателства, че е
частен правоприемник на първоначалния взискател „БАНКА ДСК“ АД,
придобил остатъка от вземането по изпълнителния лист вследствие на
извършена цесия. С молба от 13.03.2017 г. взискателят е поискал ЧСИ да
извърши справка за трудови договори и банкови сметки на двамата длъжници
и да бъдат наложени съответните запори. На 22.03.2017 г. е наложен запор на
длъжника В. К. върху трудовото възнаграждение. Изпратени са запорни
съобщения до всички банки, в които длъжниците имат открити банкови
сметки. На 18.01.2019 г. взискателят е направил ново искане за справка на
трудови договори на длъжниците и банкови сметки с налагане на съответните
запори. На 20.05.2020 г. е направено последващо такова аналогично искане.
Във връзка с предприемането на действия по изпълнението обаче дължимите
3
от взискателя авансово такси не са били внесени. Въпреки това
изпълнителното производство не е било прекратено, а при подаване на молба
за извършването на нови изпълнителни действия на 11.02.2022 г. ЧСИ е
поставил резолюция, че производството може да бъде прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, поради невнасяне на дължимите авансово
такси. Посочил е, че взискателят следва да се уведоми по имейл, че
производството е за прекратяване, защото таксите не са били внесени.
Дължимите авансово от взискателя такси били заплатени по-късно.
Не е налице основание за прекратяване на изпълнителното
производство по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК. За да се приеме, че е налице хипотеза
по чл. 433, ал. 1, т. 5 ГПК и да се постанови акт на съдебния изпълнител за
прекратяване на производството, следва да бъде установено по делото, че
посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да
бъде намерено друго секвестируемо имущество. Следователно две са
предпоставките за прекратяването на изпълнителното производство на това
основание: посоченото от взискателя имущество да не може да бъде
продадено и да не се намери друго несеквестируемо имущество. Съгласно
разпоредбата на чл. 133 ЗЗД длъжникът отговаря с цялото си имущество – с
неговия нетен състав, независимо какво е веществената му форма, но с цялата
му стойност. От събраните в хода на изпълнителния процес доказателства, на
този етап от производството, не се установява какво включва имуществото на
длъжника, какъв е неговият веществен и стойностен състав. Ето защо не е
установено, че притежаваното и от двамата длъжници имущество не може да
бъде продадено, тъй като не е установено какво включва тяхното имущество.
Наличие на тази хипотеза е възможност при условие, че ЧСИ е предприел
действия по установяване активите на длъжника, че същите не могат да бъдат
продадени, включително и след изчерпване на процедурата по чл. 448 ГПК
пред районния съд. В този смисъл установяването на липса на имущество, от
което взискателят да бъде удовлетворен, макар и да представлява
отрицателен факт, то същият е такъв, от който длъжникът черпи
благоприятни последици, поради което е в негова тежест да проведе неговото
доказване, каквото по делото не е сторено.
Неоснователно е твърдението, че изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК. Съгласно цитираното от
взискателя тълкувателно решение извършените от съдебния изпълнител
4
действия, без внасянето на авансово дължимата от взискателя такса, са
законосъобразни. Както и жалбоподателят е посочил в жалбата си съдебният
изпълнител разполага с право да избере дали да прекрати действието или да
не извърши действието по изпълнението до внасяне на дължимата такса.
Извършването на изпълнителното действие без да е заплатена таксата за
същото обаче не влияе на неговата законосъобразност, доколкото и
разпоредбата на чл. 79, ал. 2 ГПК предвижда, че невнесените от взискателя
такси се събират от длъжника. В този смисъл, макар и дължими авансово,
таксите, които взискателят е следвало да внесе, могат да бъдат събрани от
длъжника чрез извършване на съответното действие по принудително
изпълнение. За да се счита делото прекратено на това основание обаче е
необходимо съдебният изпълнител изрично да се произнесе с постановление.
В настоящия случай това не е така, доколкото в обективираната върху
молбата на взискателя за извършване на изпълнителни действия от 20.05.2020
г. е посочено, че производството е за прекратяване и взискателят следва да се
уведоми, че е останал задължен за заплащането на таксите.
Неоснователни се явяват и доводите за това, че изпълнителното
производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
непоискани и неизвършени изпълнителни действия. На първо място, не е
необходимо изпълнителните действия да обхващат всички длъжници или
избраният изпълнителен способ да е дал резултат. По своята същност
перемпцията като правен институт представлява основание за прекратяване
на изпълнителното производство, поради бездействието на взискателя, което
е едно своеобразно нетипично отклонение от изпълнителния процес, който се
образува с целта да бъде удовлетворено по принудителен ред едно парично
притезание и при нормалното му, типично, образуване и провеждане следва
да приключи с пълното удовлетворяване на вземането на взискателя и
събирането на разноските по изпълнението – в този смисъл е и разпоредбата
на чл. 433, ал. 2 ГПК. Перемпцията има за цел да стимулира взискателя към
предприемане на активни действия за удовлетворяване на своето вземане,
като същият е длъжен да поддържа висящността на изпълнителния процес с
отправянето на искания до съдебния изпълнител за предприемане на действия
за принудително изпълнение. Законодателят е възприел виждането, че ако в
срок от две години взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия, то той е загубил интерес от събиране на своето вземане по
5
принудителен ред, поради което поддържането на неговата висящност е
лишено от цел. С други думи може да се приеме, че законът въвежда една
презумпция, че бездействието на взискателя означава, че същият няма
интерес от продължаването на изпълнителния процес, поради което
изпълнителното производство следва да се прекрати, а самото прекратяване
настъпва по силата на закона, без необходимостта настъпването на
предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК да бъде удостоверена с нарочен акт
на съдебния изпълнител. Съобразно Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г., IV г.о. на ВКС, двугодишният срок за перемпция започва да тече
от първия момент, в който не се осъществява изпълнение (включително
доброволно, напр. по постигнато споразумение между страните), т.е.
осъществяването на всички поискани способи е приключило, независимо
дали е било успешно или безуспешно. В настоящия случай е без значение
дали са предприемани изпълнителни действия спрямо единия или и двамата
длъжници, доколкото разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изисква от
взискателя активно поведение, изразяващо се в отправяне на искания до
съдебния изпълнител за извършване на изпълнителни действия, без значение
спрямо кого ще бъдат извършени. Във всичките си молби взискателят обаче е
посочвал действията по изпълнението да бъдат реализирани спрямо и двамата
длъжници, като бъдат налагани запори върху трудови възнаграждения и
банкови сметки. Не е налице бездействие на взискателя в този случай,
доколкото същият е предприемал активно действия по удовлетворяване на
своето вземане преди изтичането на 2-годишния преклузивен срок,
следователно отказът на съдебния изпълнител да прекрати делото и на това
основание се явява правилен.
Поради тези съображения жалбата на Ю. П. К. против отказа на
съдебния изпълнител да прекрати изп. д. 2301/2012 г. ( изп. д. №
20128320402301) по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ на основание
чл. 433, ал. 1, т. 5, 6 и 8 ГПК, обективиран в Постановление от 16.08.2022 г.,
се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.
В настоящия случай обаче страните нямат право на разноски. В
специфичното производство по обжалване действията на съдебен изпълнител
не е предвидена възможност някоя от страните да понесе отговорността за
разноски при неоснователност или основателност на жалбата на другата.
Отговорността за разноски и разпределянето им между страните е уредена в
6
чл. 78 и чл. 79 ГПК. Първата хипотеза касае присъждането им в исковото
производство и по съществото си представлява отговорност за
недобросъвестно поведение на насрещната страна. Втората хипотеза касае
разпределянето на разноските в изпълнителното производство, спазвайки
отново същия принцип. Съгласно чл. 541 ГПК в охранителните производства
разноските са за сметка на молителя. От този анализ следва изводът, че
процесуалното право на разноски винаги е изрично и изчерпателно посочено
в закона. Освен това в настоящия случай се иска отмяна на действие на
съдебния изпълнител – трети за делото правен субект, чиито действия са
извън волята на страните в изпълнителното производство, поради което няма
как да бъде санкционирана коя да е от тях за разноски при обжалването. В
този смисъл е и Определение № 562/08.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 477/2021 г. на
ВтАС.
Мотивиран така, Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението Ю.
П. К., ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. „Н. З.“ № **, вх. *, ет. *, против
отказа на ЧСИ И. Х., рег. № *** на КЧСИ с район на действие ОС – Русе, да
прекрати изп. д. 2301/2012 г. ( изп. д. № 20128320402301) по описа на ЧСИ И.
Х..
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7