№ 5562
гр. София, 28.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110156615 по описа за 2024 година
Производството е първоинстанционно, исково, по реда на ГПК от 2007г.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърденията, че на
2.9.2024г. в интернет платформа с адрес: www.pik.bg, като се твърди, че ответното
дружество е вписано, с подадена декларация, в Регистър по чл.7а, ал.3 ЗЗДПЗПОРДМУ, като
„доставчик на медийна услуга“ за сочения домейн. Сочи, че със статията публично са
разпространени позорящи, нарушаващи честта и достойнството му твърдения за извършени
тежки умишлени престъпления, както и че изложеното съставлява престъпление по чл.147
НК.
Предявява иск за осъждане ответникът да му заплати сумата от 10000лева
обезщетение за неимуществени вреди за период от публикацията, до исковата молба ,
заедно със законната лихва от публикацията, до плащането.
С отговора на исковата молба, депозиран извън срока по чл.131 ГПК / препис от
исковата молба е връчен на 10.10.2024г., като по аргумент от чл.60 ГПК, едномесечният срок
тече от деня на връчването – по аргумент за противното от чл.60, ал.5 ГПК и изтича, на
основание чл.60,ал.3 ГПК на 11.11.2024г., а отговорът е подаден по електронна поща на
19.11.2024г./, ответникът оспорва иска. Прави се искане за оттегляне или отказ от иска, с
довод, че не този сайт, а crimesbg.com първоначално е публикувал разследване, един ден –
1.9.2024г. преди публикацията в сочения от ищеца сайт. Твърди се, че редакторите на
дружеството са преценили, че информацията е от голям обществен интерес, извършили са
проверка чрез собствени източници и са взели решение да качат материала без редакция,
като не са променили и графичното оформление. Сочи се, че няма да разкрие проверката си
за достоверност.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено следното.
С определението по чл.140 ГППК, обявено за доклад без възражение на страните,
съдът е прие, че безспорни са всички твърдения на ищеца, с изключение на твърдението
му, че страницата е публикувала информацията за първи път; и размерът на обезщетението.
В представените към исковата молба разпечатки е видно, че на 2.9.2024г. в в интернет
платформа с адрес: www.pik.bg е публикувана статия, като под приложената снимка е
вписано „Автор :ПИК“, като следва: В рубрика „акценти“, със заглавие „СКАНДАЛ! По
заповед на Г. Г. и аверите му *** и ***, мутри убиват от бой бащата на младата борцова
надежда ***“ . Датата на публикацията е 2.9.2024г., като под заглавието са поставени два
броя снимки, едната на ищеца, под които снимки е поставена лента „полиция“, като
съдържанието на статията е следното: По заповед на Г. Г. и аверите му *** и ***, мутри
убиват от бой бащата на младата борцова надежда *** Г. Г. е най-вероятният поръчител
на жестокото убийство, смразило кръвта на обитателите от столичните ж.к.Хаджи Димитър
и Сухата река, преди близо десетилетие – седмици след като *** и *** поемат федерацията
по борба. Това издадоха наши източници от столичната улица „Шести септември“, които са
подновили работата си по „студеното досие“ за жестокия побой, завършил със смърт, на
бореца и наркотрафикант ***. Те припомниха, че безжизненото му тяло беше открито във
входа на жилищен блок, а главата и крайниците му са били буквално смлени на кайма от
смъртоносните удари и ритници. Въпреки че случаят остана в графа „поръчител .
неизвестен“, свидетелски показания сочат, че то е иницциирано именно от Г. Г. и „десните
му ръце“ от федерацията по борба *** и ***, дължогодишен шеф на „Петрол“/по – долу се
разказва история за ***“ относимо към спора: „…Гаврата със сина му вбесила ***, който
отишъл в Дианабад да се разбере по мъжки с аверите на Г. Г.. Какво е съдържал разговорът и
дали са се разменяли ритници и шамари, знае само шефът на Федерацията по борба. Часове
по – късно, обаче, *** – старши е намерен безжизнен и обезобразен да лежи във входа на
един от блоковете в близост до стадион „Герена“ в София. Свидетелски показания, до които
разследващите са се добрали в последно време, сочат, че след първоначалната разпра, *** и
*** докладват на Г. Г. за сакатлъка и той разпорежда ударни бригади да ликвидират *** и то
по възможно най- болезнения и унизителен начин. "По – долу се обсъжда следа, по която
тръгнали разследващите, която няма връзка с ищеца Г.,
„Именно причастността на убития *** към ъндърграунда кара разследващите да
забравят връзките му с Г. Г. и да изключат ловешкия бос от кръга на заподозрените. Друга
грешка на ченгетата по онова време е, че са неглижирали постъпилите в МВР сведения, че
не друг, а именно Г. Г. стои зад убийствата както на Крушата, така и на близкия *** бос на
ВИС ***, коментираха източниците ни.“
Ответникът се брани със защитно възражение, че публикуваната информация е
дословна препечатка от друга интернет медия. Това възражение е неоснователно – в горната
част на статията, непосредствено след заглавието, на страницата е отбелязано, че статията е
2
авторска, чрез посочването „автор : Пик”. В статията не е посочено, че същата съставлява
препечатка, не е позоват източник crimesbg.com. На нито едно място не се споменава този
сайт, нито е посочено, че останалата част от статията е цитат от статия на друга медия.
Едновременно с това, ответникът е посочен като автор, а изреченията след цитираните от
съда не са поставени в кавички, за да се остане с впечатление от четящия, че изложеното
надолу от посочения сайт, е цитат от друга статия. В случаите, когато в предходна статия са
отразени същите клеветнически изрази и авторът или издателят на процесната статия се е
позовал изрично на публикуваната по-рано, то той не носи отговорност за това, че се е
доверил на добросъвестността на първия. Ако липсва такова позоваване, се прилагат общите
правила, тъй като се поднася информация от името на автора или изданието и поради това
то носи отговорност, защото е следвало сам да провери достоверността й съобразно
правилата на добрата журналистическа практика преди публикуването. Без значение за
ангажиране отговорността на издателя е въпросът дали статията е първа, или последваща, и
дали във втория случай има позоваване на предходна публикация в случаите, когато
съдържанието на статията съдържа обиди (в този смисъл Решение 253/29.01.2014 г. по гр.д
№ 1251/2012 г. на ВКС, III ГО).
Следователно, обстоятелството, установено по делото, от приетата, неоспорена от
страните компютърна експертиза, че статията е публикувана предишния ден на страницата
crimesbg.com, но това обстоятелство следва да се цени на плоскостта на разпоредбата на
чл.53 ЗЗД, в случай, че от изнесеното са нанесени вреди. Отделно от това, самият ответник е
отбелязал себе си за автор, следователно, носи отговорност за изнесената информация, тъй
като не може да се направи извод, че е посочил, че статията е препечатка, нито в нея е
посочен източникът, нито са поставени кавички или по друг начин е посочено, че статията
цитира друга статия.
Съгласно разпоредбите на чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от Конституцията
на Република България и чл. 10, § 2 от Европейската конвенция за правата на човека,
свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до предели, преминаването на които
засяга други конституционно защитени ценности. Такива са личното достойнство,
репутацията и неприкосновеността на личната сфера на гражданите. Свободата на
изразяване на мнение, твърдение, оценка или на данни с негативен подтекст чрез печатно
произведение е изключена. Приема се още, че във всеки отделен казус е нужно посредством
преценка на съответните релевантни обстоятелства да се установи наличието, респ. липсата
на баланс между свободата на словото и доброто име на гражданите, тъй като и двете
представляват ценности, които са обект на закрила както на конституционно, така и на
международноправно равнище. Отговорността на собственика на интернет издание, при
накърняване на личното достойнство, репутация и неприкосновеност на личността, се
ангажира, дори да не може да се установи със сигурност авторът на публикацията , при
условие, че изявлението е публикувано в интернет медията, с посочване, че медията е нейн
автор, е категорична.
На следващо място, съгласно задължителната съдебна практика, установена по реда
3
на чл. 290 ГПК, съдържаща се в решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на
ВКС, ІV г.о., при спор за причинени вреди от изнесена от журналист информация, съдът е
длъжен в мотивите да посочи кое в статията представляват твърдение за факти и кое -
оценка на фактите. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те
могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни.
Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват
конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на
журналиста само ако представляват обида. В мотивите си съдът е длъжен да установи
извършени ли са посочените в исковата молба действия от журналиста, да разграничи
каква част от изнесеното съставлява твърдение за факт и каква оценка, съответно дали
фактите са позорни и неверни и дали оценките са в рамките на свободата на словото по
чл. 39, ал. 1 Конституцията. Той трябва да посочи конкретно кои действия ангажират
отговорността на деликвента и кои са правомерно извършени.
Още в исковата молба е посочено, че всички посочени изрази, накърняват честта и
достойноството на ищеца. В съдебната практика, както и в правната доктрина, принципно
се приема, че клеветническите твърдения могат да бъдат твърдения с конкретно
съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място,
лице (явление от миналото и настоящето). Това обстоятелство следва да бъде позорно, т. е.
недостойно, от гледна точка на общоприетите морални разбирания, и да предизвиква
еднозначна негативна оценка на обществото, или да представлява приписване на
престъпление. На следващо място, тези факти трябва обективно да бъдат съобщени, а не -
да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на
субективна психическа дейност. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не
съществуват в обективната действителност. (вж. Решение № 263 от 15.02.2013 г. по гр. д.
№ 1740/2011 г., III г. о. на ВКС). Неистинността на приписваните обстоятелства обаче има
правно значение само ако те са обективно позорни.
Съдът намира, че изложеното в статиите представлява клеветническо твърдение –
на ищеца се приписва извършването на престъпление, че поръчител на убийство, което
поръчал да се извърши по възможно най- унизителен и болезнен, показен начин.
Изложеното, ведно с посоченото в последния абзац, че според „сведения“ ищецът стои зад
убийствата на борци от близкото минало, създават общото впечатление за мутренски
подход. Не са ангажирани никакви доказателства, че ищецът действително е разследван
относно това „студено досие“ за убийството на ***. Обстоятелството, че с показанията на
свидетеля ***, че екипът на Агенция Пик прочел статията в crimesbg.com, информацията
предизвикала висок интерес у екипа, като решили, вместо да публикуват с цитат статията,
че същата е с източник този сайт, да направят проверка. Свързали се с лице от
криминалния контингент, който на нейн въпрос дали изложеното е вярно, я попитал „ама
ти сега ли чак разбра?“, което дало основание на екипа да счете, че информацията,
изнесена в статията, е широко тиражирана, и втори източник- лице след разследващите,
което, след като му прочела изнесеното в статията, заявил, че не може да отрече, че
4
изнесеното е верно, работи се по темата. Източникът от разследващите е лице на висока
позиция, и макар да бил лаконичен, във всеки предишен случай изнесеното от него се
потвърждавало. Изложеното довело до решението, че статията ще се публикува на
страницата на ПИК.
Цялостното усещане, внесено с цитираните изрази, води на извода, че ищецът е
ръководител на мафиотска групировка, на която дава заповеди за ликвидиране на лица с
престъпно минало, поради което изложеното е едновременно позорящо и клеветническо.
Прикрито под използвания израз, внасящ внушението, че се отваря „студено досие“,
изложеното в статията, че ищецът е поръчител на убийството, изкусно е подсилено от
внушението, че това не е първото поръчано убийство от ищеца, като се прави препратка
към убийствата както на Крушата, така и на близкия *** бос на ВИС ***. Че е извършена
внимателна проверка на тази информация се прави опит да се покаже, чрез вписването
„разкриха източниците ни“. Както стана ясно по – горе, и от разпита на свидетеля,
статията е препечатана дословно от crimesbg.com, следователно източниците са на тези
журналисти, а и свидетелят не посочи да е извършена проверка поне от два източника на
информацията за убийствата на Крушата, ***. На съда не е известно служебно ищецът да
е осъждан за убийствата на тези лица.
Предвид изложеното, при съвкупна преценка на изложеното от свидетеля, СРС
намира, че ответното дружество, чрез журналистическия си екип, е положило дължимата
грижа за проверка на изнесената в другия сайт информация. За да се изключи
противоправно поведение и ответникът да не носи отговорност за нанесените с
публикацията вреди, обаче, според приетото в практиката на ЕСПЧ, следва добросъвестно
извършената проверка да се основава на официални източници / прессъсобщения на МВР,
прокуратурата, или друг официален източник/, каквато проверка не се установи да е
извършена (Решение. по гр. д. № 449/2012 г., III г. о., Решение. по гр. д. № 1486/2011 г., IV
г. о., Решение. по гр. д. № 6009/2007 г., III г. о, Решение. по гр. д. № 7040/2014 г., III г. о.)
Не съставлява такава проверка запитването, отправено до разследващ на висока позиция,
тъй като изнесената от него информация не е официална позиция на институцията, която
той представлява, а съставлява единствено потвърждение. Естествено, ответникът не
следва да разкрие източника си, защото обратното би означавало поставяне на граници,
които са несъвместими със свободата на словото, когато информацията служи на интереса
на обществото.
Като баланс между свободата на словото, и засягане честта и достойнството на
гражданите, при добросъвестно извършена журналистическа проверка, която се установи
по делото, е обстоятелството, дали с публикацията е премината границата на добрия
журналистически стандарт и етика. Цитираните от съда изрази, както се прие по – горе,
преминават границата, защото цялостното усещане от публикацията е, че ищецът е убиец
в сянка, има старо, неразкрито престъпление / неразкрито, единствено поради
неправилната следа, хваната от разследващите органи, които е следвало, при съмнения, че
е извършено едно убийство с мутренски методи, да разследват и това, по същата причина,
5
като се насочат, именно поради тези методи, към ищеца/, води на извода, че стандартът и
добрият тон, изведени от ЕСПЧ в решения като решението по дело Барил, Карман срещу
Русия от 14.12.2006 г. и др., който стандарт позволява на автора на публикация да
спекулира при наличие на основателни съмнения за правонарушение.
Следващата предпоставка за уважаване на иска е доказването на настъпили вреди
и дали между тях и поведението на лицата, на които ответникът е възложил конкретната
работа, съществува пряка и непосредствена причинна връзка. Обстоятелството, че
ищецът, като публична личност, следва да търпи критика с по – висок праг, не следва да
се взема предвид, тъй като на ищеца се приписва извършването на престъпления, а това
приписване не съставлява „критика”,която ответникът – доставчик на медийна услуга, е
допуснал, а като възложител на работата на журналистическия екип, взел решението да
препечата статията без никаква редакция, носи отговорност, на основание чл.49 във
връзка с чл.45 ЗЗД.
Несъмнено е, че посредством процесната публикация, в частност – с изразите,
обособени от съда, са били засегнати в негативен аспект честта и доброто име на ищеца,
което е рефлектирало върху психическото му състояние и се отразило на личния му и
професионалния му живот. Нормално и житейски логично и обосновано е всяко лице да
се засегне по посочения начин.
Ето защо съдът намира, че по делото се доказва осъществяване на фактическия
състав на чл. 49 ЗЗД по отношение на ответника – собственик на сайта, с публикуването
на статията, за която ответникът сам се е посочил като автор. Размерът на обезщетението,
което трябва да се присъди предполага съобразяване на принципа, регламентиран в чл. 52
ЗЗД. Според възприетото в Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС,
понятието справедливост по смисъла на цитираната разпоредба не е абстрактно, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се имат предвид от съда във всеки отделен случай. Анализът на материалите по
делото дава основание да бъдат изведени следните релевантните обстоятелства, имащи
отношение към репарирането на понесените от ищеца вреди: В конкретния случай съдът
съобразява , че всяко лице, дори не публична личност, би търпяло описаните в исковата
молба вреди след публикуване на статиите, с които се осъществява уронване на
репутацията и доброто му име, в медия с висока четаемост, които са станали достояние на
широка част от българското общество и впоследствие са били препечатвани. Съобразно
критериите на чл. 52 ЗЗД и като отчита конкретните обстоятелства свързани с
публикациите и предвид доказване на твърдените неблагоприятни последици от
процесния деликт, времето, при съобразяване на широкия отзвук, намерен в обществото.
Като релевантно обстоятелство за по – висок размер на обезщетението, следва да се
прецени, че с публикацията, на ищеца се приписват общо 2 престъпления, което пряко
противоречи и на един от основните принципи в наказателното право, че нито едно лице
не е виновно в извършването на престъпление, до момента на признаването му за виновен
с влязла в сила присъда, както и на целта на налагане на наказание за извършено деяние –
6
да превъзпита дееца, да му попречи да извърши друго престъпление. Интернет сайтовете
добиват все по – висока публичност, често диктуват и общественото мнение по
наболелите въпроси от деня. Собствениците на тези сайтове следва да са особено
внимателни относно публикуваните в тях информации, защото невярните, и позорящи
едно лице информации достигат до широк кръг от хора, поради лесната си достъпност. По
този начин се достига до ефекта, че търсейки широката публичност, собственикът на сайта
е допуснал публикуването на клеветническа информация за ищеца, с нея на ищеца се
приписва извършването на престъпления, което води до противоправен резултат.
Силният ефект, който е имала публикацията върху душевното здраве на ищеца се
установява от разпита на свидетеля Тони К. Динчев от СРС. На основание чл.172 ГПК,
съдът, като съобрази изложеното от свидетеля за работна връзка с ищеца, като съобрази,
че по делото не се установява от нито едно друго доказателство, свидетелят да е лично
заинтересован във вреда на ответното дружество или в полза на ищеца, като вследствие на
делото да може да получи лична облага, СРС намира показанията му за последователни,
логични и информативни за душевното състояние на ищеца. Обстоятелството, че
свидетелят Динчев ръководи едно от дружествата, в които ищецът има участие, не носи на
непременния извод, че показанията му са недостоверни, а задължава съда да цени същите
ведно с останалите събрани по делото доказателства. Както се посочи по – горе,
показанията му не се оборват от нито едно друго доказателство по делото, ето защо, съдът
основава изводите си на тях. Свидетелят сочи, че вследствие на публикацията, ищецът
бил в абсолютно неадекватно състояние, помолил го да остане при него, свидетелят
останал 3-4 дни, през които виждал, че на ищеца се обаждат бизнеспартньори за да го
питат за публикуваното, съпругата му се притеснявала как ще се появят пред хората, снаха
му взела внучето и заминали, имало много разговори и скандали. През това време, ищецът
не можел да спи и да се храни, очите му били кървясали, вдигнал високо кръвно
налягане. Свидетелят сочи, че ищецът е досега взима хапчета за кръвно, ищецът му се
оплаквал, че се провалили бизнес сделки, хора се отдръпвали от него, казвал, че са го
съсипали.
Изложеното за силно влошеното емоционално състояние на ищеца се приема от
съда като достоверно, но не може да се даде пълна вяра на изложеното от свидетеля, че
вследствие на изложеното ищецът придобил заболяването хипертония, за което следва да
приема лекарства за кръвно, тъй като няма такива твърдения в исковата молба, нито са
събирани доказателства. Изложеното от свидетеля, за когото съдът не е събрал
информация да има медицинско образование, не следва да се кредитира като
доказателство, че кръвното налягане на ищеца се е повишавало, и все още се повишава,
вследствие на изнесените против него изрази в статията.
Поради изложеното, съдът, съобразявайки изложените обстоятелства, приема че
справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца е сумата 3000лева, и искът
е основателен за тази сума. В диспозитива на съдебния акт се цитират единствено
изразите, които пряко касаят ищеца . Това обстоятелство не влияе на размера на
7
обезщетението, тъй като цялата статия е изготвена по начин, да се направи внушение, че
ищецът е престъпник. Претенцията се следва ведно със законна лихва от датата на
публикацията / чл.84,ал.3 ЗЗД/, както е поискано.
По разноските.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. Ищецът доказва
разноски от 400 лева за държавна такса и сумата 100 лева депозит за заключение, от които
на ищеца се следва сумата от общо 150 лева, като ответната страна не е формулирала искане
за присъждането на разноски.
Воден от изложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Еднолично дружество с ограничена отговорност „Пик нюз“ ЕООД,
вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град София,
район Триадица, улица „Краище“ № 1, представлявано от *** да заплати на Г. Д. Г. ЕГН
********** с адрес град *** на основание чл.49 във връзка с чл.45 ЗЗД, доставчик на
медийна услуга чрез домейн с адрес www.pik.bg сумата от 3000лева обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на публикация на 02.9.2024г.,, публикувана в рубрика
„акценти“, със заглавие „СКАНДАЛ! По заповед на Г. Г. и аверите му *** и ***, мутри
убиват от бой бащата на младата борцова надежда ***“ . Датата на публикацията е
2.9.2024г., като под заглавието са поставени два броя снимки, едната на ищеца, под които
снимки е поставена лента „полиция“, като съдържанието на статията е следното: По заповед
на Г. Г. и аверите му *** и ***, мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда
*** Г. Г. е най-вероятният поръчител на жестокото убийство, смразило кръвта на
обитателите от столичните ж.к.Хаджи Димитър и Сухата река, преди близо десетилетие –
седмици след като *** и *** поемат федерацията по борба. Това издадоха наши източници
от столичната улица „Шести септември“, които са подновили работата си по „студеното
досие“ за жестокия побой, завършил със смърт, на бореца и наркотрафикант ***. Те
припомниха, че безжизненото му тяло беше открито във входа на жилищен блок, а главата и
крайниците му са били буквално смлени на кайма от смъртоносните удари и ритници.
Въпреки че случаят остана в графа „поръчител . неизвестен“, свидетелски показания сочат,
че то е иницциирано именно от Г. Г. и „десните му ръце“ от федерацията по борба *** и ***,
дължогодишен шеф на „Петрол“/по – долу се разказва история за ***“ относимо към спора:
„…Гаврата със сина му вбесила ***, който отишъл в Дианабад да се разбере по мъжки с
аверите на Г. Г.. Какво е съдържал разговорът и дали са се разменяли ритници и шамари,
знае само шефът на Федерацията по борба. Часове по – късно, обаче, *** – старши е намерен
безжизнен и обезобразен да лежи във входа на един от блоковете в близост до стадион
„Герена“ в София. Свидетелски показания, до които разследващите са се добрали в последно
време, сочат, че след първоначалната разпра, *** и *** докладват на Г. Г. за сакатлъка и той
разпорежда ударни бригади да ликвидират *** и то по възможно най- болезнения и
8
унизителен начин. "По – долу се обсъжда следа, по която тръгнали разследващите, която
няма връзка с ищеца Г.,
„Именно причастността на убития *** към ъндърграунда кара разследващите да
забравят връзките му с Г. Г. и да изключат ловешкия бос от кръга на заподозрените. Друга
грешка на ченгетата по онова време е, че са неглижирали постъпилите в МВР сведения, че
не друг, а именно Г. Г. стои зад убийствата както на Крушата, така и на близкия *** бос на
ВИС ***, коментираха източниците ни.“,; заедно със законната лихва от 2.9.2024г. до
плащането и сторените по делото разноски от 150 лева, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата над сумата 3000лева, до пълния му предявен размер от 10000лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните,
пред СГС
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9