О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 454 13.03.2019 г. град
Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро гражданско отделение, I-ви въззивен граждански състав, на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове: 1. Пламена Върбанова
2.мл.с.
Марина Мавродиева
Като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско
дело № 312 по описа за 2019 година на
Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния директор Мартин
Деспов чрез юрисконсулт Албена Благоева (пълнм.
л.5) против Решение № 260 от 11.12.2018г., постановено по гр.д. № 386/2018г. по
описа на РС Карнобат, с което са отхвърлени исковете на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД срещу В.П. за приемане на установено, че ответницата дължи на
ищцовото дружество главница в размер на 750 лева, ведно със законна лихва от
датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва в размер на 83,25 лева; неустойка за неизпълнение
в размер на 391,50 лева; обезщетение заради забава за периода от 19.03.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда в размер на 104,10 лева; такса разходи
в размер на 45 лева, за които суми била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 897/06.11.2017г. по ч.гр.д. № 1310/2017г. по описа на КРС.
Съдът се е произнесъл по искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240, ал. 2, чл.
92 и чл. 86 ЗЗД.
Въззивното дружество намира решението на
КРС за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че са неправилни изводите на РС
Карнобат за това, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършена цесия, тъй
като се представлявал от особен представител. Сочи, че към исковата молба
представил копие от уведомлението за извършена цесия от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД с изх. № УПЦ-С-ИАМ/2506582 от 15.03.2018г. като е направено
искане за връчване на ответника ведно с препис от исковата молба. Твърди, че
искането е в съответствие с практиката на ВКС и неправилно първа инстанция е
приела, че не е налице надлежно съобщаване съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Намира
за неправилен извода, че цесията не е произвела действие между длъжника и новия
кредитор, поради това, че уведомлението за цесия не е получено лично от
длъжника. Сочи, че липсата на уведомление не прави цесията недействителна, нито
освобождавала длъжника да плати на новия кредитор, уведомяването не било елемент
от договора, а било в интерес на цесионера и третите лица и служило като
гаранция длъжникът да не извърши плащане към цедента, към когото вече няма
задължение. Счита, че неуведомяването на длъжника не се отразява на валидността
на договора за цесия и за цесионера е възникнало качеството кредитор. Твърди,
че фактът кога и на кого е връчено уведомлението за извършена цесия не е от
значение за делото, тъй като се установило, че претендираното с исковата молба
вземане не е погасено. Намира, че длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на
стария кредитор или на овластено от него лице до момента на уведомяването. Поддържа,
че фактът, че ответникът е представляван от особен представител не променя
извода за надлежно уведомяване, осъществено в хода на исковото производство
чрез приложеното към исковата молба уведомление, тъй като приемането на
съдебните книжа не било действие, за което се изисква изрично упълномощаване.
Моли да се отмени обжалваното решение и
вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат изцяло
уважени.
Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчен на В.П.
чрез особен представител адв. М.К. на 14.02.2019г. като 26.02.2019г., в
законния срок, е постъпил писмен отговор на въззивна жалба. Ответницата чрез
особения представител оспорва въззивната жалба и намира решението на РС
Карнобат за правилно и законосъобразно. Счита, че особеният представител не
може да е адресат на материално-правни изявления, а само упражнява процесуални
права на страната. Намира за неоснователен довода, че връчването на уведомление
не е от значение за основателността на иска, след като е установено, че
задължението не е погасено. Поддържа, че ответницата не е надлежно уведомена за
извършената цесия, поради което и решението на РС като правилно и
законосъобразно, моли да бъде потвърдено.
Съдът намира въззивната жалба за
допустима като подадена в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Съдът констатира, че не е внесено, дължимото на особения
представител на въззиваемата възнаграждение. На основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител се назначава на разноски на ищеца, която разпоредба се
намира в част I, Глава шеста, раздел I от ГПК, поради което важи и във
въззивното производство и затова дружеството –въззивник следва да заплати
възнаграждение за особен представител на въззиваемата. На особения представител
следва да се определи възнаграждение по правилото на чл. 47, ал. 6, изр.
последно ГПК вр. чл. 7, ал. 2 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 300 лева. Ето защо на въззивното дружество следва да
бъде указано в срок до датата на съдебното заседание да внесе по сметка на БОС
сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за особения представител на
въззиваемия, и да представи доказателства по делото за внасянето. При
неизпълнение на това указание в срок въззивната жалба ще бъде оставена без
движение.
С оглед на гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивна жалба от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4, представлявано от изпълнителния
директор Мартин Деспов чрез юрисконсулт Албена Благоева против Решение № 260 от
11.12.2018г., постановено по гр.д. № 386/2018г. по описа на РС Карнобат,
съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЯ на основание
чл. 47, ал. 6 ГПК възнаграждение за особения представител на въззиваемата във
въззивно производство 300 лева.
УКАЗВА на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД до датата на съдебно заседание да внесе по сметка на
БОС сумата от 300 лева, представляваща възнаграждение за особения представител
на въззиваемата и да представи по настоящото дело доказателства за внасянето.
УКАЗВА на въззивното
дружество, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба ще бъде
оставена без движение.
ВНАСЯ в.гр.д. № 312/2019
г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание,
насрочено за 10.04.2019г. от 10,10 часа.
Препис от определението да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.