Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 10.04.2017 г
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав , в публичното съдебно заседание на четвърти април през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.К. , като
разгледа гр.д. №8853 по описа на СГС за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен
е иск по чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ .
И.Р.Д. ЕГН ********** от гр.Пловдив , Е.Р.Д. ЕГН ********** *** и Я.Р.Д. ЕГН **********
от гр.Велинград искат да се осъди З. „А.“ АД *** ЕИК ******** да им заплати на основание чл.226
ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ суми от по 110 000 лв , представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Р.И.А. при ПТП на 24.07.2015 г , около 10,45 часа в гр.Пловдив на бул.Цариградско шосе до №37 , при кръстовището
с ул.Ландос ; по вина на Г.В.В. , водач на л.а.БМВ 320и рег.№******** ; ведно със законната лихва от
24.07.2015 г до окончателното заплащане на сумите .
Ищците твърдят , че на 24.07.2015 г е
настъпило описаното ПТП , при което са загубили баща си . От смъртта му изпитали
големи болки и страдания , тъй като били задружно семейство и отношенията им се
основавали на взаимна обич, уважение и разбирателство.
Ответникът оспорва настъпването на
деликта , механизма на ПТП и вината на застрахования водач . Твърди съпричиняване
от Р.И.А. , защото същият е предприел пресичане на необозначено място , не
е съобразил приближаващото МПС и е навлязъл внезапно на пътното платно в
нарушение на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.114 ЗДвП. Счита , че ищците не са
претърпели неимуществени вреди , а претендираните размери са прекомерни .
Наследодателят на ищците бил клошар – събирал е отпадъци , за да осигури
прехраната си , а ищците са имали свои семейства и И. и Я. са живеели в чужбина
. Не следва да се присъждат лихви от датата на ПТП , защото смъртта на А. е
настъпила на 23.08.2015 г.
Третото лице помагач на ответника Г.В.В.
ЕГН ********** не взЕ.становище по исковете .
От фактическа страна съдът приЕ.за
установено следното :
С влязла в сила присъда №84 от
08.09.2016 г по н.о.х.д.№1680/16 г на Пловдивски окръжен съд , НО ; Г.В.В. е
признат за виновен за това , че при ПТП на 24.07.2015 г , около 10,45
часа в гр.Пловдив на бул.Цариградско
шосе до №37 , при кръстовището с ул.Ландос ; е причинил по непредпазливост смъртта
на Р.И.А. починал на 23.08.2015 г. В мотивите на присъдата се констатира
, че В. се е движел с 51,73 км/ч в средна лента от общо три в съответната
посока - при разрешени 50 км/ч . Като не е намалил скоростта и не е спрял при
възникнала опасност – пресичащият А. – В. е нарушил правилата за движение по
пътищата и така е причинил смъртта на А. .
Според представени удостоверения за
раждане ищците са , съответно, синове и
дъщеря на починалия Р.И.А. .
Не се спори между страните и е видно от
застрахователна полица на стр.12 от делото , че ответникът е застраховател на
виновния водач В..
По делото е представен протокол за оглед
от 24.07.2015 г , в който са описани обстоятелствата по настъпването на ПТП.
Според протокол за разпит на третото
лице В. в досъдебното производство , като се движел по пътя с неголяма скорост ,
а преди него колите спирали на светофар , забелязал пешеходец-клошар , който
бутал метална количка . В. мислел , че клошарят ще изчака колите , но той
изведнъж тръгнал и връхлетял върху колата му .
Според разпитания пред съда свидетел П.Ю.
, същият бил заедно с В. в МПС и закусвал в колата . Внезапно чул , че нещо
тупнало на предното стъкло , като ударът не бил силен , защото се движели с
40-50 км/ч. ПТП не било на пешеходната пътека , защото тя била на около 300
метра , но въпреки това на мястото пресичали хора .
Според разпитания пред съда свидетел Р.Ж.
/полицай в „Пътна полиция“-Пловдив / , на място пътната маркировка е прекъсната
и става непрекъсната на 30 метра от
кръстовището . Отсечката е права и няма ограничения на видимостта , а
ограничението на скоростта е 50 км/ч.
Според разпитания пред съда свидетел М.И.
/живее на семейни начала с Е.Д. / Р. А. редовно идвал при Д. от понеделник до
четвъртък . Работел , вадел по 5-10 лева
и идвал . Д. и братята й били в добри отношения с баща си , разбирали се
. Починалият вземал пенсия за слепота , но също така събирал вторични суровини
по контейнерите като обикалял по улиците . След смъртта на А. на наследниците
му им било много мъчно и плачели ,
защото той им бил подкрепа.
Според изслушаната пред съда САТЕ на
вещото лице инж.И.Т. , сблъсъкът между колата и А. е станал на 6 метра вляво от
десния бордюр , като скоростта на МПС е била около 50 км/ч и не са констатирани
спирачни следи . Опасната зона на спиране е била около 30,4 м , а водачът е можел
да забележи неподвижния пешеходец от около 100 метра. Както е стоял пешеходецът
предприел пресичане на средната лента . Причина за ПТП са действията на
пешеходеца , който е предприел навлизане в пътната лента в момент , в който МПС
на В. е наближавало ; както и действията на самият В. , който не е намалил
скоростта , за да може евентуално да спре .
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Предявени са искове с правно основание
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ за суми от по 110 000 лв , представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на Р.И.А. при ПТП на
24.07.2015 г .
Претендираните права
/обезщетения / произтичат от следните обстоятелства : причинна връзка от виновно
противоправно деяние на лице-виновен
водач при ПТП , чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована
при ответника . Твърди се , че от
деянието са настъпили за ищците неимуществени вреди /болки и страдания/ от
смъртта на А. – техен баща .
Ищците са от кръга легитимираните по Постановление №4 от 25.05.1961 г, Пленум на
ВС за неимуществени вреди от смъртта на Р.И.А. – същите са негови синове и дъщеря .
В случая е налице влязла в сила присъда , според която Г.В.В. е признат за
виновен за това , че при ПТП на 24.07.2015 г , около 10,45 часа в
гр.Пловдив на бул.Цариградско шосе до
№37 , при кръстовището с ул.Ландос ; е причинил по непредпазливост смъртта на Р.И.А.
починал на 23.08.2015 г.
На основание чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно
това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.
Според Решение № 53 от 02.11.1981 г. на ОСНК на ВС силата на присъдено
нещо се разпростира досежно всички признаци на престъпния състав и досежно
правната квалификация на деянието . Всички останали постановки в присъдата,
извън посочените в закона /извършено ли е деянието; виновен ли е деецът;
наказуемо ли е деянието/ не се обхващат от установителното действие на силата
на присъдено нещо .
В случая трябва да се приеме , че Г.В.В.
е причинил виновно процесното ПТП , както и смъртта на А..
Не се спори , че ответникът е
застраховател на виновния водач .
Реално спорът между страните се
концентрира върху евентуално съпричиняване на ПТП от починалия А. ;
както и относно възникване на неимуществени вреди за ищците и за размера на
обезщетението , което трябва да се присъди .
Настоящият съд счита , че в случая е
доказано от ответника наличието на значително
съпричиняване от страна на починалия А. . В този смисъл е заключението на
САТЕ и показанията на св.Ю. , от които се установява , че А. е предприел пресичане на необозначено за това място на
пътя и в нарушение на чл.113 ал.1 т.1 ЗДвП и чл.114 т.1 ЗДвП. Не е
съобразил преди навлизане на пътя наближаващото МПС на виновния водач В. ,
което е било с предимство на пътя . Установено е , че поведението на А. не е
било особено адекватно и е изненадало В. , който е бил заблуден , че А. е спрял
и няма да пресича . Според показанията на св.И. А. е имал значителни проблеми със зрението и това е налагало
още по-голямо внимание от него при пресичане на оживен булевард ; както и това да
става на обозначени места или с помощ от придружител .
От изложеното не следва , че вината на А.
за ПТП е преобладаваща . От значение за определяне наличието и степента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице е съществуването
на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение
на водача на моторното превозно средство. В случая трябва да вземе предвид
обстоятелството, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на моторните
превозни средства за осигуряване безопасност на движението е завишена спрямо тази на пешеходците / рeшение №198 от 03.02.2017 г по т.д.№3252/15 г на ВКС , II ТО ; рeшение №118 от 27.06.2014 г по т.д.№3871/13 г на ВКС , I ТО и др./ Макар А. да е нарушил правилата за движение , ПТП е
станало на прав булевард и при добра видимост , на място където често са
пресичали хора и това се е толерирало от органите на „Пътна полиция“ .
Виновният водач е трябвало да го види и да съобрази , че пешеходецът е уязвим
участник в движението - клошар , който може да има физически и/или психически
недъзи и непредсказуемо поведение.
Поради изложеното съдът приема , че
приносът на А. трябва да се определи на 30 % , а този на В. на 70 % .
По основния спор за размера на обезщетението съдът счита следното . Съгласно ППВС № 4/68
г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат
под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като те не само
се посочат от съдилищата, но се вземе предвид и значението им за размера на
вредите. Става въпрос за конкретни, обективно
съществуващи обстоятелства, тъй като понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. При причиняване
на смърт за определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди от значение е
най-вече личната и емоционална връзката между починалия от деликт и претендиращия обезщетение за
неимуществени вреди . Релевантни са
също конкретно установените изживявания на ищеца , обусловени и от обстоятелствата
във връзка с настъпването на смъртта на увредения , а също и възрастта на
лицата , обществено положение на починалия и на ищеца , отношенията между пострадалия и близкия , вкл.дали са живели в общо домакинство и дали са
поддържали лични контакти , имали ли са конфликти или са били в изключително
близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. Според формираната по реда
на чл.290 ГПК практика на ВКС съдът трябва да съобрази и общественото разбиране за
справедливост на даден етап от развитие на обществото. Съгласно решение №1 от 26.03.2012 г по т.д.№299/11 г на ВКС , II ТО при определяне на
дължимото обезщетение следва да се отчитат в пълна степен конкретните
икономически условия. Застрахователните
лимити обаче нямат самостоятелно значение и не са абсолютен критерий за
икономическите условия в страна към релевантния момент. В този смисъл са
следните съдебни актове : решение по т.д. №795/2008 г на ВКС , II ТО, решение по т.д.№916/11 на ВКС , I ТО.
Присъденото обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на близък трябва да отстранява „неотстранимото“ - последиците от
загубата , като даде възможност на ищеца за положителни емоции , за да може
поне отчасти да се възстанови и да продължи живота какъвто е бил преди смъртта
на близкия . По мнение на настоящия съд обезщетението трябва да е достатъчно ,
но не следва да е прекомерно - да е в размер ,
които деморализира и ненужно обогатява ищеца ; и който смущава
общественото нравствено чувство /сравни решение №204 от 07.11.2016 г по
т.д.№3568/15 г на ВКС , I ТО /.
В
случая като обстоятелства обосноваващи сравнително висок размер на
обезщетението следва да се отчетат :
-
наличието на установени
от свидетелите нормални и близки отношения между ищците и баща им ;
-
изпитана мъка и
болка от невъзвратима загуба .
Като обстоятелства обосноваващи сравнително
по-нисък размер на обезщетението в случая трябва да се отчете :
-
ниско обществено
положение на ищците и на починалия . Починалият е бил много беден , без
положителна перспектива в живота и без възможност съществено да помага на
децата си . Бил е клошар , бъркал е по кофите , за да си добавя доход към инвалидна
пенсия ;
-
показанията на
св.И. не следва да се кредитират изцяло. Чрез ищцата , с която живее на семейни
начала И. е пряко заинтересован от получаване на процесното обезщетение ;
-
неморално е да се
присъди голямо – като претендираното - обезщетение на трудоспособните синове и
дъщеря на починалия , които приживе не са се грижели добре за него и не са му
помагали . Св.И. установява , че ищците – които са трудоспособни – не са подпомагали полуслепия си баща ,
който е обикалял улиците , за да бърка по кофите , за да се изхранва . Нещо
повече , с оскъдния си доход А. дори се е опитвал да помага на семействата на
ищците . Едва когато А. го няма , на преден план излизат твърдения за „голяма
привързаност“ в семейството . Такава привързаност е имало повече от страна на
починалия А. , но без достатъчна реална загриженост от страна на ищците .
Съдът счита , че претендираните обезщетения
от по 110 000 лева за претърпените неимуществени вреди са завишени предвид
стандарта на живот , който са водили починалият и ищците . Обезщетения от 110 000
лева са немотивирани с оглед неблагоприятните перспективи за съвместен живот ,
които са имали ищците и починалият. Такова високо обезщетение е необяснимо и противоречи
на справедливостта и морала предвид констатираната липса на грижа на ищците за
починалия им баща , който е водел изключително беден и неблагополучен живот на
клошар .
Съдът счита , че общо обезщетения от по
60 000 лева адекватно отстраняват всички болки и страдания на ищците от смъртта
на баща им. Като се вземе предвид приетия по-горе процент на съпричиняване на
ищците трябва да се присъдят обезщетения от по 42 000 лева .
Налага се
изводът , че исковете трябва да се уважат до размера от 42 000 лева и да се
отхвърли за разликата до 110 000 лева .
Ответникът
дължи и лихва за забава върху обезщетението , но считано не от датата на ПТП ,
а от датата на смъртта на А. - на 23.08.2015 г. На тази дата е настъпил
деликта за ищците , защото преди да е настъпила смъртта на А. ищците няма как
да са изпитали болки и страдания от нея . В тази смисъл е и решение №204 от
07.11.2016 г по т.д.№3568/15 г на ВКС , I ТО.
С оглед изхода на спора в тежест на ищците
са деловодни разноски на ответника /депозити за САТЕ и свидетели ,
юрисконсултско възнаграждение / в размер
на по 1778,35 лева изчислени съобразно отхвърлената част от иска .
Ответникът дължи на основание чл.38 ал.2 З.в във вр. чл.38 ал.1 т.2 З.в, на
адвоката на ищците сумата от 3104,03 лева адвокатско възнаграждение ,
изчислена съобразно уважената част от исковете .
Ответникът дължи по сметка на СГС сумата
от 5040 лева част от държавна такса , от които ищците са били били освободени , съобразно
уважената част от исковете .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И
ОСЪЖДА З. „А.“ АД *** ЕИК ******** да заплати на И.Р.Д. ЕГН ********** от гр.Пловдив , Е.Р.Д. ЕГН ********** *** и Я.Р.Д. ЕГН **********
от гр.Велинград ; на основание чл.226 ал.1 КЗ /отм./ във вр.§ 22 от ПЗР на КЗ суми от по 42 000 лв , представляващи застрахователни обезщетения за неимуществени вреди от застраховател по „ГО“ за болки и страдания от
смъртта на Р.И.А. при ПТП на 24.07.2015 г , около 10,45 часа в гр.Пловдив на бул.Цариградско шосе до №37 , при
кръстовището с ул.Ландос ; по вина на Г.В.В. , водач на л.а.БМВ 320и рег.№******** ; ведно със законната лихва от
23.08.2015 г до окончателното заплащане на сумите .
ОТХВЪРЛЯ посочените искове за разликата над 42 000
лева до предявения размер от 110 000 лева ; ведно със законната лихва
от 24.07.2014 г до окончателното заплащане на сумата ; както и ОТХВЪРЛЯ исканията на ищците за присъждане на законна лихва за
периода 24.07.2015 г -22.08.2015 г върху присъдените по-горе обезщетения от по
42 000 лева .
ОСЪЖДА всеки от И.Р.Д. ЕГН ********** от гр.Пловдив , Ема Р.Д. ЕГН ********** *** и Я.Р.Д. ЕГН **********
от гр.Велинград да заплатят на ЗАД „А.“ АД *** ЕИК ******** суми от по 1778,35 лева деловодни разноски .
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ АД *** ЕИК ******** да заплати на
основание чл.38 ал.2 З.в във вр. чл.38 ал.1 т.2 З.в, на адвокат Е.К.У. *** сумата
от 3104,03 лева адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА
ЗАД „А.“ АД *** ЕИК ******** да заплати по сметка на СГС на основание чл.78
ал.6 ГПК сумата от 5040 лева част
от държавна такса , съобразно уважената част от исковете .
Решението е постановено при участието на
Г.В.В. ЕГН ********** като трето лице помагач на ответника ЗАД „А.“ АД *** ЕИК ********
.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд-София в двуседмичен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :