Решение по дело №526/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1655
Дата: 28 ноември 2024 г.
Съдия: Румяна Спасова
Дело: 20241100900526
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1655
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20241100900526 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Предявен е иск с правно основание чл. 25, ал. 6 вр. ал. 4 ЗЮЛНЦ.
Ищецът Сдружение „С.к. по м. с. М.“ твърди, че на 11.01.2024 г. получил чрез
имейл покана за свикване на годишно общо събрание на СНЦ „Б. ч. с.“, насрочено за
17.02.2024 г. в гр. Велико Търново. Посочва, че събранието било проведено на
горепосочената дата. Твърди, че по т. 3.1. било взето решение да бъде освободен като
член на Сдружение „Б. ч. с.“. Счита, че решението е незаконосъобразно и
противоуставно. Твърди, че от представените пред Агенцията по вписванията
документи не може да се установи начинът, по който е гласувал всеки от делегатите,
представляващи отделните спортни клубове, имащи право на глас в общото събрание,
тъй като е отразен само общият брой на гласувалите. Посочва, че гласуваните против
решението за изключването му са поне двама, а не както е отразено в протокола –
един. Счита, че съществуващата в протокола неяснота за това как са броени гласовете
създава невъзможност да се установи дали е спазена процедурата по вземане на
съответните решения. Намира, че гласуване „анблок“ за изключване на два клуба
едновременно /Спортен клуб Ф.С. и Спортен клуб М./ било недопустимо, тъй като по
този начин не била дадена възможност на делегатите да вземат отношение по всеки
отделен/конкретен случай. Твърди, че доводите, с които е изключен са общо
формулирани и абстрактни, а по същество несъстоятелни. Счита, че не е извършвал
действия и публични изяви, които да са нарушили или уронили авторитета на „Б. ч.
с.“. Посочва, че е трябвала предварително да бъде информиран за причините, поради
което се предлага изключването му, за да може да осъществи пълноценно правото си
на защита. Намира, че неуведомяването предварително на конкретния член за
1
предстоящото му изключване прави решението на общото събрание
незаконосъобразно и същото следва да бъде отменено. Твърди, че част от гласувалите
са се легитимирали само с пълномощни, а не и с протоколи от общите събрания на
съответните сдружения, поради което гласуването на тези пълномощници е
незаконосъобразно, а включването ми в кворума на събранието е недопустимо. Счита,
че на събранието било допуснато явно нарушение на чл. 40 от устава, тъй като за
присъстващи са регистрирани членове /клубове/, чийто представители са на телефонна
линия – СК С.С. и СК Х.. Посочва, че подобен ред на участие в общото събрание не
бил предвиден в устава, а освен това единствено при преброяването на присъстващите
г-н М.К. им се обадил дали са в готовност да гласуват, а при самото гласуване – не и
реално на практика не са гласували. Предвид изложеното иска да се постанови
решение, с което да се отмени изцяло като незаконосъобразно решение по т. 3.1. взето
на годишно общо събрание на СНЦ „Б. ч. с.“, проведено на 17.02.2024 г. в гр. Велико
Търново, с което се прекратява членството на СНЦ „С.к. по м. с. М.“. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Сдружение „Б. ч. с.“ оспорва изцяло иска
като неоснователен и недоказан. Счита, че няма изискване гласуването на всеки от
членовете на общото събрание на сдруженията да става поименно. То е поименно
единствено, когато такова изискване е установено в закон, а в случая такова законово
изискване няма. Счита, че начинът на гласуване е правилно отразен в представения от
ищеца протокол от общото събрание. Твърди, че не е налице неяснота в изготвения
протокол от общото събрание. Поддържа, че няма законово изискване при изключване
на различни членове на сдружение на едно и също основание да се гласува за всеки
член поотделно. Как ще се извърши гласуването, когато това не е изрично установено
с императивна правна норма, е от компетентността на общото събрание на
сдружението като върховен негов орган и не подлежи на съдебен контрол. Твърди, че
няма задължение преди изключване на член да се изпраща „нарочно известие“.
Посочва също така, че членовете са били запознати преди събранието с извършените
нарушения от ищеца. Счита, че твърдението в исковата молба, че не са били
представени протоколи на общото събрание на клубовете, които са били
представлявани от пълномощници, е невярно. По отношение на представителите на
двата клуба, които били на телефонна линия, същите били на телефонна връзка.
Предвид изложеното иска да се отхвърли изцяло иска. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В чл. 25 ЗЮЛНЦ е предоставено потестативно право на всеки член на
сдружението с нестопанска цел да иска отмяна на решение на общо събрание, когато
то противоречи на повелителните норми на закона или на клаузи на устава като
активно легитимиран да предяви иска е всеки член на сдружението.
В случая искът е предявен от Сдружение „С.к. по м. с. М.“ като член на
Сдружение „Б. ч. с.“ в преклузивния едномесечен срок от провеждане на събранието,
поради което е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.
Изхождайки от твърденията в исковата молба, ищецът оспорва решението по т.
3.1., взето от годишно общо събрание на ответника, проведено на 17.02.2024 г. в гр.
Велико Търново, с което е прекратено членството му в Сдружение „Б. ч. с.“.
Представен е протокол от проведеното на 17.02.2024 г. годишно общо събрание
2
на Сдружение „Б. ч. с.“ в гр. Велико Търново, в конферентна зала на хотел
„Панорама“. Отбелязано е, че присъстват 22 членове, като представлявани с
пълномощно са 10 членове, както следва: № 5 СК Н., Ловеч чрез Н.Д.; № 7 СК В.Е.Ф.,
Левски чрез Г.И.; № 9 СК П., Перник чрез Н.С.; № 11 СК М., Пазарджик чрез Б.Х.; №
12 СК М.С., Пазарджик, чрез Д.П.; № 13 СК Д.С., София чрез Н.Б.; № 14 СК Г.П.,
Варна чрез М.К.; № 19 СК Б., Ботевград чрез И.Х.; № 20 КСТ Несебър, Несебър чрез
П.С.-М. и № 21 КСТ Померие, Поморие чрез И.Н.. Посочено е, че с 2 от членовете се
осъществява дистанционна връзка - № 8 СК С.С., Пловдив и № 15 СК Х., Хасково.
Изброени са клубовете, които не присъстват – 10 на брой. По т. 3 от дневния ред е
протоколирано, че пред делегатите на общото събрание са представени снимков
материал, аудио и видеодоказателства за неприемливи действия и публикации на
спортисти и треньори на СК М., гр. Пазарджик и СК Флайниг Старс, гр. Банкя.
Отбелязано е, че въпреки проведени разговори с ръководството на двата клуба в
началото на 2023 г., втората половина на календарната година била изпълнена с
действия и публични изявления, които са явни и целенасочени против интересите на
Сдружението. Посочено е, че тези членове провеждат паралелна дейност за друга
структура, демонстрират незачитане на морала и ценностите на членовете на
сдружението. Предложено е от председателя горепосочените клубове да бъдат
освободени/заличени като членове на Б. ч. с. по чл. 26, ал. 2, буква а от устава на
сдружението.
Видно е от съдържанието на протокола, че по т. 3.1. е взето решение от общото
събрание за освобождаване/заличаване по чл. 26, ал. 2, буква а от устава на СК М. и
СК Ф.С. от Сдружението. Отбелязано е, че гласували „за“ са 20 делегати; гласували
„против“ е 1 делегат и гласували „въздържал се“ е 1 делегат.
Вписано е, че представляващата ищеца Б.Х. е напуснала събранието след
гласуване по т. 3.2. от дневния ред.
Представен е към исковата молба списък на членовете на Б. ч. с. – 32 на брой,
съдържащ подписите на присъстващите лица, представляващи клубовете по закон и по
пълномощно.
От приложения актуален устав на ответника е видно, че Глава 8 е озаглавена
„Прекратяване на членството, изключване“. Съгласно чл. 26 членството се прекратява:
ал. 1 С едностранно волеизявление до БЧС; ал. 2 С изключване при поведение, което
прави по-нататъшното членство несъвместимо – а/ грубо увреждане интересите на
БЧС; б/ нарушаване на устава или турнирния правилник, след получено писмено
предупреждение; с/ установена употреба на допинг; ал. 3 С прекратяване на
юридическото лице с нестопанска цел; ал. 4 При неизпълнение на задълженията в
размер и срок, определени от финансовата наредба. В чл. 27 е предвидено, че
членството на клуб може да бъде прекратено с решение на ОС с обикновено
мнозинство и не подлежи на обжалване. Направени плащания не се връщат.Чл. 31, ал.
2 от устава гласи, че делегат с редовни пълномощия е делегат, отговарящ на следните
условия: да представи писмен протокол от общо събрание на клуба, който го е
делегирал, ако не е законния представител на колективния член по съдебно решение.
Съгласно чл. 32, ал. 5 право на общото събрание е да приема и изключва членове. Чл.
40 от устава гласи, че общото събрание е законно, ако присъстват делегати с редовни
пълномощия на повече от половината от всички членове. При липса на кворум
събранието се отлага с един част по-късно на същото място и при същия дневен ред и
може да се проведе, колкото и делегати да се явят.
От постъпилите от третото неучастващо по делото лице Министерство на
3
младежта и спорта документи се установява, че ищецът е подал сигнал до
Министерството на младежта и спорта за твърдяна нерегламентирана дейност и
незаконосъобразни практики от страна на ръководството на Б. ч. с.. Видно е, че от
новосформираната федерация Сдружение „Българска федерация по м.с. и б.т.“, с
представляващ Ю.Д.М., е поискано от Министерството издаване на лиценз с
приложени доказателства, във връзка с което искане е издадена заповед от 14.06.2024
г. на Министерството на младежта и спорта, с която е отказано издаването на
безсрочен спортен лиценз за спортна федерация на Сдружение „Българска федерация
по м.с. и б.т.“, поради издаден лиценз за сходни спортни дейности на ответника
Сдружение „Б. ч. с.“.
Установява се, че с вписване от 01.02.2024 г. в търговския регистър е
регистрирано Сдружение „Българска федерация по м.с. и б.т.“, с представляващ
Ю.Д.М. и с управителен съвет в състав: Ю.М., Б.Д., Р.К., В.Н. и Е.К..
Видно е от приложените към отговора на исковата молба документи, че до
членовете на Сдружението „Български ч.с.“ по имейли от 05.11.2023 г. е изпратен
публикуван в социалните медии видеоклип, направен от родител на дете на СК М..
Коментирано е, че поведението на В.Н. и Р.К. е недопустимо. На 07.02.2024 г. на
същите имейли е изпратено известие и коментар за регистрацията на новото
сдружение с представляващ Ю.М..
При разпита свидетелката Б.Д. заявява, че е присъствала на процесното общо
събрание на ответника на 17.02.2024 г. в качеството на представляващ делегат на
Спортен клуб „М.“. Сочи, че застанала до масата, където се регистрирали за участие
клубовете и видяла, че се представят само пълномощни, но не и решения от
съответния клуб за упълномощаване. Само за два клуба били представени. Направила
възражение няколко пъти на събранието, но никой не й обърнал внимание. Посочва, че
след представянето на видеостена каква е т. 3.1. от дневния ред е нямало обсъждане.
Тя взела думата, във връзка с изказване на председателя за две момичета, на което
реагирала остро, но така приключило въобще обсъждането на причините за
изключване на двата клуба. Нямало аудиофайлове, видеофайлове и нищо подобно.
Заявява, че тя лично и представителката на другия изключен клуб гласували по т. 3.1.
„против“. Направила възражение, че правилникът на БЧС не позволява присъствие по
телефон. Посочва, че освен към М.Д. друго обаждане не е имало и не се поддържала
по никакъв начин връзка и не ги питали как гласуват. Заявява, че след приключване на
гласуването по т. 3, напуснала събранието. Сочи, че били от последните при
регистрацията за събранието, но документите били сложени на бюрото, а тя като
юрист обича да гледа документи.
При разпита свидетелката Ю.М. заявява, че присъствала на общото събрание на
17.02.2024 г. като член на УС и като такава не била запозната предварително с
обстоятелството кои клубове конкретно предстои да бъдат предложени за гласуване по
отношение на тяхното изключване. Освен член на УС на БЧС представлявала и нейния
клуб „Ф.“, който бил изключен. Било казано, че има конфликт на интереси, тъй като
направили федерация по друг вид м.с. – тя и още други членове с други спортни
клубове, които не са спортни клубове от федерацията по чирлинг. Сочи, че това бил
мотивът, за да бъдат изключени. Заявява, че не й била дадена възможност за лична
защита. Директно се преминало към гласуване. Не бил представен снимков материал,
аудиозапис, видеозапис по отношение на неприемливи действия и публикации от
страна на спортисти и треньори от Спортен клуб „М.“. Единствено на таблото имало
точките на събранието, които подлежат да се обсъждат като текст, но снимки не е
4
имало. Сочи, че се гласувало за изключване на четирите клуба едновременно. При
разпита свидетелката първо заявява, че не е гласувала по т. 3, а после, че е гласувала
„против“. Посочва, че е нямало връзка с тези, които гласували по телефон, а само с
едната в началото се чул г-н К.. Напуснали събранието след гласуването по т. 3, тъй
като не им била дадена думата и било безсмислено да стоят.
При разпита свидетелката Н.С. заявява, че е член на УС на БЧС и знае за
провеждането на общо събрание на 17.02.2024 г., на което била преброител. Сочи, че
установените нарушения спрямо Спортен клуб „М.“ били три. Първото било, че от
Министерството на младежта и спорта ги уведомили, че М. е подала срещу БЧС
жалба. Второто нарушение било, че на родителка среща на М. в Пазарджик се е
провела политическа агитация в полза на единия от двамата кандидати за кмет.
Третото било регистрацията в търговския регистър на новоучредено сдружение с
техни спортни дисциплини и дублиране на тяхната дейност. Сочи, че всички клубове
имат група по вайбър и тече комуникация. Това мотивирало УС да включи тази точка
от дневния ред. Данните за М. били известни на всички. Заявява, че официално по т. 3
било представено, че всички колеги са запознати с дотук свършената работа и с това,
което се случва от М. и оттук нататък по тази точка трябвало да се гласува
изключването на клуба. Посочва, че не е имало видеостена, но било припомнено на
всички присъстващи, че по повод на гореизброените нарушения, които не
кореспондират с БЧС е включена точката за изключване на клубовете. За нарушенията
членовете били уведомени с имейлите. Оповестяването било буквално след всеки удар
и коментарите вървели в групата между членовете. Сочи, че не помни кой
представлявал клуб М., като е възможно това да е първата свидетелка. Посочва, че
имало надвикване, в което участвали двете разпитани свидетелки и един мъж. По
точката за изключването на М. членовете гласували „за“ изключването, като имало
един „въздържал се“ и един „против“. Посочва, че от страна на ищеца липсвала
каквато й да е комуникация преди подаване на сигнала до министерството. Знае, че
Министерството излязло с констативен протокол, че БЧС няма никакви нарушения по
повод на сигнала. Заявява, че при регистрацията клубовете, които се представлявали
по пълномощие представили пълномощни и протоколи от общите им събрания.
Нямало такива само с пълномощни без протоколи. По-скоро имало два клуба от
Пазарджик, които били само с протоколи, а нямали упълномощаване. Сочи, че
пълномощните се остават към документацията, докато протоколите, ако искат
клубовете, им се връщат. Задържали протоколите на М. и Меджикстарс, тъй като те
били само с протоколи. Сочи, че два клуба гласували по телефон. В началото на
събранието на микрофон на видеовръзка казали, че са окей, на позиция са и че дават
изрично съгласие и подкрепят решенията със „за“. Посочва, че всички присъстващи по
имейл адресите били запознати подробно с аудиозапис от родителската среща, с
документи от Министерството на младежта и спорта по повод на сигнала, когато
излязло решението, че БЧС по отделните точки няма нарушение и съответно
официално по имейл били запознати с регистъра, номер, дата на създаването на това
ново сдружение. Сочи, че клубовете са в непрекъсната комуникация и всички са
запознати с точките в дневния ред. На събранието клуб М. се регистрирал буквално
последен. Били почнали събранието.
При разпита свидетелката П.С.-М. заявява, че присъствала на процесното
събрание като представител на един от клубовете на БЧС. Сочи, че всички клубове
били запознати по имейл с подадения сигнал до министерството от М., с проявата на
родителската среща в Пазарджик и с регистрацията на новото сдружение. Заявява, че
5
на събранието по т. 3 г-н К. говорил с факти доста дълго време. Всички били запознати
с това, което се случва, защото то било поредица от много неща. След като ги
представил на събранието, се пристъпило към гласуване. По т. 3 всички гласували „за“,
с изключение на един „въздържал се“ и един „против“. Сочи, че на списъка, на който
се подписват присъстващите се сочи кой е с пълномощно. Имало два клуба, които
гласували по телефон. Още в началото на събранието г-н К. им позвънял и те казали,
че са „за“ решенията. Единственото уточнение било, ако възникне някакъв спорен
момент, да им се позвъни пак и да си кажат мнението.
В разглеждания случай не се спори, а същото се установява и от ангажираните
доказателства, че на процесното общо събрание, състояло се на 17.02.2024 г. ищецът
Сдружение „С.к. по м. с. М.“ е представляван от пълномощник – Б.Х..
Ищецът твърди, че при вземане на оспореното решение са допуснати
нарушения, които водят до неговата незаконосъобразност, като по конкретните
оплаквания, съдът намира следното:
1/ Ищецът твърди, че от представените документи в Агенция по вписванията не
може да бъде проверено доколко гласуването по оспорената точка отговоря на
действителното фактическо положение, тъй като в протокола не е предоставена
информация кой делегат как точно е гласувал по всяка от точките от дневния ред,
както и че отразяването на броя членове гласували „против“ не са двама, а един.
Съдът намира възражението за неоснователно. Нито в Закона за юридическите
лица с нестопанска цел, нито в устава на Сдружението „Б. ч. с.“ се съдържа изискване
гласуването от членовете да е поименно. Достатъчно е да е ясно отразена волята на
присъстващите чрез посочване броя на гласувалите „за“, „против“ и „въздържал се“,
което в случая е направено. В протокола изрично е отразено, че 20 от присъстващите
членове са гласували „за“ решението.
Спорно е между страните дали правилно е отразен броя на гласувалите „против“
и „въздържал се“. От една страна, доведените от ищеца свидетели дават показания, че
двата изключени клуба по т. 3.1. са гласували „против“ решението, а от друга страна,
свидетелите, доведени от ответника посочват, че „против“ решението е гласувал един
член и един член е гласувал „въздържал се“. При кредитиране показанията на
свидетелите Б.Х. и Ю.М. съдът отчита тяхната възможна заинтересованост по
смисъла на чл. 172 ГПК. Установи се, че свидетелката Ю.М. е законен представител на
другия изключен клуб по т. 3.1. – Спортен клуб „Файнг старс“, а Б.Д. е представлявала
ищеца на процесното общо събрание и е адвокат на другия изключен клуб по
идентично дело на процесното, по което се оспорва същото решение по т. 3.1. Наред с
това съдът намира, че при даване на показанията от свидетелката Ю.М. не се установи
по категоричен начин, как същата е гласувала по процесната точка от дневния ред на
събранието, доколкото първоначално заяви, че не е гласувала, а след това, че е
гласувала „против“. От друга страна показанията на свидетелите Н.С. и П.С.-М. са
последователни, непротиворечиви и изцяло се подкрепят от отразеното в протокола
относно резултата от гласуването по т. 3.1. Ето защо следва да се приеме, че начинът
на гласуване от присъстващите е правилно отразен в протокола, като „за“ решението
са гласували 20 членове, като в тази част липсва и спор между страните. Дори да се
приеме, че гласовете за „въздържал се“ и за „против“ решението не са така, както са
записани в протокола, то това не би се отразило на крайния резултат от гласуването по
т. 3.1. Това е така, тъй като е налице изискуемото по закон и по устав мнозинство за
вземане на решението.
6
2/ Ищецът счита, че решението по т. 3.1. е недопустимо, тъй като е гласувано
„анблок“ за изключването на по два клуба, което опорочава взетото решение.
Съдът счита, че начинът на гласуване по оспорената точка не опорочава взетото
решение, доколкото видно от съдържанието на протокола проведеното гласуване по т.
3, като е направено групирано по два от четирите изключени клуба е съобразено с
нарушенията, които се твърди, че са извършени. Как ще се извърши гласуването е
изцяло в правомощията на членовете на сдружението, доколкото няма ограничение
предвидено с императивна правна норма или с устава. Общото събрание като върховен
орган е в правото си да реши как ще се проведе гласуването по всяка от точките и
проведеното гласуване общо за два от клубовете не опорочава взетото решение.
3/ Ищецът счита, че изразените доводи, поради които е изключен, са общо
формулирани и абстрактни, а по същество са несъстоятелни, както и че е следвало да
му бъде изпратено нарочно известие относно предстоящото предложение за
прекратяване на членството му, основанията за това и конкретните обстоятелства.
Съдът намира, че оспореното решение по т. 3.1. от дневния ред, с което е
изключен ищецът като член на Сдружение „Б. ч. с.“ е взето от органа – общо събрание
така, както е предвидено в устава на ответника и в присъствието на повече от
половината от всички членове. От разпита на свидетелките Н.С. и П.С.-М., чийто
показания кореспондират напълно с приетите по делото писмени доказателства се
установи, че членовете на сдружението са били предварително запознати с действията
на изключения клуб, поради което за същия е предложено да бъде прекратено
членството по чл. 26, ал. 2, б. а от устава. На събранието е присъствал представител на
ищеца – свидетелката Б.Х., с което се гарантира правото на участие и вземане на
становище за изключения клуб. Предвид изложеното съдът намира, че процедурата за
вземане на оспореното решение по т. 3.1. е спазена.
Относно доводите на ищеца, че причините за изключването му са
несъстоятелни, следва да се съобрази обстоятелство, че в обхвата на проверката на чл.
25, ал. 4 вр. с ал. 6 ЗЮЛНЦ, която съдът прави, не попада изследване на причините,
мотивирали членовете на общото събрание да вземат такова решение, тъй като това е
въпрос на целесъобразност и преценката е изцяло на органа на сдружението.
Законодателят с чл. 25, ал. 1, т. 4 ЗЮЛНЦ е предоставил в изключителна
компетентност на върховния орган на сдружението правото да приема и изключва
членове. След като е спазена процедурата – взето решение от общото събрание е с
необходимото мнозинство, то следва да се приеме, че решението по т. 3.1. от дневния
ред е законосъобразно.
Доводът на ищеца, че следва да бъде изпратено нарочно известие преди
изключването му, е също неоснователен, тъй като устава на Сдружение „Б. ч. с.“ не
предвижда такъв ред. Същевременно от събраните доказателства се установи, че
председателят на събранието е докладвал за какви нарушения се предлага
изключването на ищеца. Ангажирани са и доказателства, че всеки един от членовете
на БЧС предварително е бил запознат с действията на Спортен клуб „М.“ и конкретно
на В.Н..
4/ Ищецът твърди, че в нарушение на чл. 31, ал. 2 от устава част от членовете на
„Б. ч. с.“, които са били представлявани са представили само пълномощни, но не и
протоколи от общото им събрания.
Установи се, че на процесното събрание е изготвен списък на присъствалите
членове, в който всеки един от присъстващите – било лично като представител, било
7
като пълномощник, се е подписал. Доводите на ищеца за незаконосъобразност на
оспореното решение, поради липса на доказателства – решения на общото събрание на
съответния член, присъствали на събранието са изцяло неконкретизирани относно това
за кои участници счита, че представителната власт не е валидно учредена. От друга
страна, от показанията на свидетелката Н.С., която е била и преброител на събранието,
се установи, че всички клубове са представили решения на общите им събрания за
упълномощаване на представител, но същите са върнати, доколкото към
документацията остават само пълномощните. Изнесено от свидетелката Б.Д., която е
представлявала ищеца, че видяла, че за част от членовете има само пълномощни, но не
и решения, остана недоказано. Показанията на разпитаните свидетели, доведени от
ответника са еднопосочни относно обстоятелството, че представителят на ищеца е
пристигнал на събранието непосредствено или вече, когато същото е било започнало,
поради което няма как да знае какви документи са представили пълномощните на
другите клубове.
Наред с това, следва да се съобрази, че на липса на представителна власт би
могло да се позове единствено лицето, което не е било валидно представлявано на
събранието, а не се спори, че ищецът е бил надлежно представляван.
5/ Ищецът твърди, че е налице нарушение на чл. 40 от устава, тъй като
присъстващи са регистрирани членове /клубове/, чийто представители са на телефонна
линия, въпреки че подобен ред на участие в общо събрание не е предвиден в устава, а
освен това при самото гласуване никой не им се е обадил.
По делото се установи, че два клуба са взели участие на общото събрание чрез
телефонна връзка. Това са вписаните в протокола сдружения – под № 8 СК С.С.,
Пловдив и № 15 СК Х., Хасково. От показанията на свидетелите Н.С. и П.С.-М., които
са еднопосочни и дадени от лица, присъствали от самото начало на събранието, се
установи, че в началото на общото събрание при позвъняване на законните
представители на горепосочените два клуба и разговор на високоговорител, същите са
заявили предварително на всеослушание, че гласуват по всички точки от дневния ред
„за“, като е направена уговорка, че ако възникне спор, отново ще бъде направена
връзка с тях. След като е била известна волята на посочените два клуба и липсата на
забрана в устава с даден член да бъде осъществена връзка по телефон, не може да се
приеме, че е налице забрана за участие в работата на общото събрание чрез телефонна
връзка. От друга страна, дори да се приеме, че гласовете на двата клуба не следва да
бъдат зачетени, тъй като не са имали право да участват чрез телефонна връзка, респ. не
е ясно как са гласували, то дали са гласували 22 или 20 и съответно от тях 20 са
гласували „за“ и съответно 18, резултатът от гласуването не би се променил.
Предвид изложените съображения съдът намира, че оспореното решение не
страна от пороците, заявени с исковата молба, които да водят до неговата
незаконосъобразност, поради което предявеният иск за отмяна на основание чл. 25, ал.
6 вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответникът, на когото следва да
се присъдят разноски в размер на 2 400 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:

8
ОТХВЪРЛЯ предявения от Сдружение с нестопанска цел „С.к. по м. с. М.“, с
ЕИК: ****, с адрес: гр. Пазарджик, бул. ****, иск за отмяна на основание чл. 25, ал. 6
вр. с ал. 4 ЗЮЛНЦ на решение, прието на проведено на 17.02.2024 г. общо събрание на
Сдружение „Б. ч. с.“, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. ****, по т. 3.1., с което се
прекратява членството на Сдружение с нестопанска цел „С.к. по м. с. М.“ в Сдружение
„Б. ч. с.“.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Сдружение с нестопанска цел „С.к.
по м. с. М.“, с ЕИК: ****, с адрес: гр. Пазарджик, бул. ****, да заплати на Сдружение
„Б. ч. с.“, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. ****, сумата в размер на 2 400 лева
/две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9