ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 405
гр. Монтана, 25.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на двадесет и пети
юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Тушева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500232 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 от ГПК.
Същото е образувано по жалба на ХХХХХ „АД чрез процесуалния
представител срещу Постановление от 15.02.22 г. , с което е прекратено изпълнителното
производство по изп.д.№ 465/2018 г. на основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. В жалбата се
твърди, че не е изтекъл предвидения в закона двугодишен преклузивен срок с оглед
обстоятелството,че не е налице бездействие от страна на взискателя в този период . Иска се
да бъде постановено решение, с което да бъде отменено постановлението на ДСИ за
прекратяване на изпълнителното производство.
Постъпило е писмено становище от ДСИ, Е.Страхилова, в което се взема становище
за неоснователност на жалбата.Твърди се,че в този период взискателят не е поискал
извършване на реални действия по събиране на вземането .
Не е подадено писмено становище от длъжника.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните , приема следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА ,а по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
Фактическата обстановка е следната:
На 20.11.2018г. е входирана молба от взискателя/ вх. № 5021/20.11.2018г./ за
образуване на изпълнително дело, като в нея е поискано да бъде извършена справка в
регистъра на трудовите договори за регистриран трудов договор на името на ЮЛ. ИЛ.
Г.,както и да бъде извършена справка в Българска народна банка за банкови сметки с
титуляр ЮЛ. ИЛ. Г., като при наличие на такива да бъде наложен запор върху същите.
На 02.05.2019г. е отправено искане за извършване на опис на движими вещи в
жилището на длъжника с Молба с вх. № 1881/02.05.2019г.;
На 10.01.2020г. има отправено искане за извършване на справка в КАТ за наличие
на МПС, собственост на длъжника, и налагане на запор върху същото с Молба с вх. №
125/10.01.2020г.;
1
На 07.10.2020г. отново има отправено искане за извършване в НАП и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника с Молба с вх. № 4076/07.10.2020г.;
На 18.06.2021 г. е отправено ново искане за извършване на опис на движими вещи в
жилището на длъжника с Молба с вх. № 3612/18.06.2021 г.Съдебният изпълнител на
15.02.22 г. е приел същата за недопустима,като подадена след срока по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,и
с атакуваното постановление е посочил,че този срок е изтекъл на 02.05.21 г.,като се е
основал,че последното изпълнително действие, поискано от взискателя , е на 02.05.2019г.
/молба за насрочване на опис на движими вещи, по която не е внесена ДТ /
С тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. -
т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК/чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК (отм.). Според мотивите на тълкувателното решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
Със същото тълкувателно решението е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, че прекратяването на
изпълнителното производство, поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а
съдебния изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.
В настоящата хипотеза съдът намира,че не е налице хипотезата на чл.433,ал.1,т.8
ГПК.
Съпоставяйки датите на посочените по-горе молби /които безспорно касаят
извършване на изпълнителни действия/ се налага извода,че липсва изискуемия двугодишен
период на бездействие от страна на взискателя. Обстоятелството ,че запорите върху МПС и
върху трудово възнаграждение не са изпълнени поради липса на такива и на трудов
договор,не води до извода,че взискателят не е предприел реални действия за събиране на
вземането си/в каквато насока е твърдението на ЧСИ/ .
Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното разпореждане за
неправилно ,поради което и същото следва да бъде отменено.
Предвид гореизложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА Постановление от 15.02.22 г. на ДСИ при СИ на Районен съд-
Лом , с което е прекратено изпълнителното производство по изп.д.№ 465/2018 г. на
основание на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на ДСИ при СИ на Районен съд-Лом
за сведение и изпълнение.
2
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3