Решение по дело №220/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба с вх.№1527/28.04.2014 г. от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район "С.", ул."Л" №52, със съдебен адрес: [населено място], ул."П№97, ет.1, ап.1, чрез адв. В. Х. Х., упълномощена от управителя А. З. М., насочена против Е. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."Х" №70, вх."А", ет.З, ап.10, с правно основание чл.422. ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК . Отправено е искане до съда, да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 45 813.82 лв., ведно със законната лихва за периода от 10.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в общ размер на 2071.74 лв., както и лихва за периода от 24.11.2010 г. до 09.10.2011 г. в размер на 8 244.16 лв. Претендира сторените в производството разноски.

Наведени са твърдения за цедирано вземане по издадена по ч.гр.дело № 2835 по описа на РС Благоевград заповед № 7390/11.10.2011 г. за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК срещу Е. Н. от [населено място], в качеството му на поръчител на длъжника по отпуснат на 16.03.2005 г. кредит от [фирма] – [населено място] - К. М..

Ищецът твърди, че е цесионер по сключен с [фирма] договор за цесия от 11.12.2012 г., както и че по-рано вземането е било прехвърлено на [фирма] от [фирма] – [населено място], която е заявител в провелото се заповедно производство.

На основание чл.219, ал.1 от ГПК съдът е допуснал привличане на страната на ищеца, в качеството му на трето лице - помагач по делото - [фирма], с ЕИК:[ЕИК], имащо седалище и адрес на управление: [населено място], бул."К" №19, ет.2.

С протоколно определение от открито съдебно заседание по това дело, провело се на 13.11.2014 г., съдът е оставил без движение постъпилата искова молба на ищеца, с указание в едноседмичен срок, с писмена молба, представена в препис и за др. страни да отстрани констатираните нередовности, посочени в мотивите на определението и да обоснове правния си интерес от водене на иска по чл.422 ГПК, като в тази връзка - да наведе съответните обстоятелства и представи надлежни доказателства относно спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.415 ал.1 ГПК. Съдът е отпарвил предупреждение до ищеца, че при неотстраняване на описаните нередовности в дадения от съда срок, исковата молба, заедно с приложенията ще бъде върната при условията на чл.129, ал. З от ГПК, а производството по делото - прекратено.

В указания срок е постъпила молба от ищеца с наведени конкретни твърдения във връзка с дадените от съда указания.

Съдът, като взе наведените от ищеца твърдения и приложените писмени доказателства по делото, намира така предявения установителен иск за недопустим по следните съображения:

Правният интерес за установяване вземането на кредитора срещу длъжника по издадена заповед за изпълнение е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, за която съдът следи служебно.

Съдът споделя становището, че установителният иск по чл.422 ГПК е иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Предмет на положителния установителен иск е установяване на вземането по заповедта за изпълнение, срещу която е подадено възражение от длъжника, като законът изрично разпорежда, че искът по чл.422 ал.1 ГПК се счита за предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният срок по чл.415 ал.1 ГПК. Правният интерес от установяването на вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата, обаче, на иск за съществуване на вземането по чл.422 ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1. издадена заповед за изпълнение; 2.подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта от длъжника възражение по чл.414 ГПК; 3. спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415 ал.1 ГПК /в този смисъл е и Определение № 163 от 04.02.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 901/2010 г., II т.о, ТК/.

Съгласно точка 10.б. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС приема, че процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, са налице в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство на страната на заявителя или на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение, какъвто е настоящия случай.При универсално правоприемство, настъпило в периода между издаване на заповедта за изпълнение и предявяването на иска, правоприемниците участват в делото на основание чл.227 ГПК. При частно правоприемство, при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска по реда на чл.422, респ. чл.415 ал.1 ГПК, легитимиран да участва в производството по установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл.226 ГПК.

Легимитиран на предяви иска е цесионерът, ако е спазил срока по чл.415 ал.1 от ГПК. В мотивите си към т.10 б „б” на ТР ВКС е отбелязал, че искът би могъл да се предяви от цесионера, при спазване срока по чл.415 ал.1 ГПК, който и по отношение на него обаче тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.

В конкретния случай ищецът се позовава на две извършени цедирани вземания едното между Банка "Д." и [фирма], извършено с договор за покупко-продажба на вземане от 25.01.2012 г. и другото между [фирма] и [фирма], извършено с договор от 11.12.2012 г.. И двете прехвърляния на вземания са настъпили след подаване на заявлението на Банка Д. пред заповедния съд. Като от приложеното ч.гр. д. № 2835/2011 г. по описа на Б. става видно, че съобщението по чл.415 ГПК е връчено на Банка Д. на 03.10.2013 г., а на [фирма] на 19.12.2013 г.

Исковата молба е постъпила в съда на 28.04.2014 г. с отбелязване, че същата е изпратена на 25.04.2014 г. – далеч след изтичане на едномесечния срок от връчване на заявителя [фирма] – [населено място], на съобщението с указанията за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК.

При това положение липсва правен интерес у ищеца от предявяване на иск по чл.422 от ГПК, независимо че заповедта за изпълнение все още не е обезсилена.Преценката на съда, пред който е висящо заповедното производствоза това дали искът за установяване на вземането е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК не освобождават съда, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, от задължението му да провери абсолютните процесуални предпоставки, които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, като настоящият състав не е обвързан от констатациите на съда по заповедното производство - дали са изпълнени указанията по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Предвид на изложеното, така предявеният иск е недопустим поради липса на правен интерес.

Ето защо предявеният иск следва да се остави без разглеждане, а производството по делото на осн. чл. 130 ГПК - да се прекрати.

Съгл. даденото с т.13 разрешение в Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г. - компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по чл.417 ГПК и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване. Обезсилването на заповедта за изпълнение и изпълнителният лист следва да се постановят едновременно с определението за прекратяване на производството по иска, поради което и настоящият съд ще обезсили издадената заповед за изпълнение в частта и срещу Е. Г. Н., както и издадения срещу него изпълнителен лист по ч.гр.дело № 2835/2011 г. по описа на РС Благоевград.

Предвид на изложеното, ОС Благоевград

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от [фирма], с ЕИК:[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], район "С.", ул."Л" №52, със съдебен адрес: [населено място], ул."П" №97, ет.1, ап.1, действащо чрез адв. В. Х. Х., упълномощена от управителя - А. З. М. против Е. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."Х" №70, вх."А", ет.З, ап.10, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Е. Н. дължи на ищцовото дружество сумата от 45 813.82 лв., ведно със законната лихва за периода от 10.10.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски в общ размер на 2071.74 лв., както и лихва за периода от 24.11.2010 г. до 09.10.2011 г. в размер на 8 244.16 лв. и за което вземане е издадена по ч.гр.дело № 2835/2011 г. по описа на РС Благоевград заповед № 7390/11.10.2011 г. за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 ГПК в полза на [фирма] – [населено място]

и

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 128/ 2014г . по описа на ОС Благоевград.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 7390/11.10.2011 г. в частта и на разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените в нея суми срещу лицето Е. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."Х" №70, вх."А", ет.З, ап.10, в качеството му да поръчител. ОБЕЗСИЛВА издадения срещу Е. Г. Н., с ЕГН: [ЕГН], с адрес: [населено място], ул."Х" №70, вх."А", ет.З, ап.10 по тази заповед за незабавно изпълнение - изпълнителен лист .

Производството по делото е с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца - [фирма].

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред АС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: